Човек в своето обкръжение има 1 - 3 – 5 - 10 – 15 човека, които стоят по-близо или по-далеч от душата му. Докосват се отчасти до същността му, изпълват с радост дните му, преживяват с него радости и болки, насърчават го и му носят надежда, светлинка, споделят лични неща от живота си. Отношенията, които са основани на искреност и сърдечност изваждат на бял свят много съкровенни неща от даден човек. Те сближават, докосват, преизпълват човешкото сърце. Но основна роля за това изиграва доверието, което няма равно на себе си. То е ценност, която човек държи здраво и пази като зеницата на окото си. На тази основа се изграждат и истинските приятелски отношения между двама души, независимо дали са между мъж или жена, между жени или само между мъже. Доверието е нещо, което човек преоткрива като стойност и сладост, защото го вкусва и е в недоумение понякога. Може би човешките думи са недостатъчни, за да говоря за това, но това е един от най-страхотните дарове, с които Господ ни е дарил. Защото и Любовта, която толкова ценя не би могла да съществува, ако не застане именно на тази основа – Доверието! Да се довериш на някой има голяма сила.
Но как човек да е сигурен на кого открива сърцето и душата си? Може ли в действителност да има доверие на даден човек? Това според мен е процес на отглеждане и израстване вътре в нас. И тъй като доверието е плод, който ни дава много, той трябва да се отгледа с цената на много усилия и от двете страни. Като то изисква човек да жертва от своето лично време, да отива към дадения човек, да отваря сърцето си пред него, да го приема такъв какъвто е, да го опознава, да се стреми с каквото може да му бъде полезен. Доверието се печели. Доверието се и изпитва! И човек, за да се научи да се доверява, трябва да е познал истинския образец, да се е научил да се доверява първо на себе си, да се доверява на своя Създател. Не знам защо мислите ми потекова в тази насока. Първоначално мислех да пиша други неща. Но доверието е важно в нашия живот. За да можем да бъдем пълноценни едни на други, мисля, че трябва да се научим да се доверяваме. А то доверието върви ръка за ръка с Любовта. И човек в движение открива колко е сладко и какво провокира една връзка, която се основава именно на Доверието.
А като се замисля колко несъвършен е човек и колко бързо може да изгуби доверието си в даден човек... Но именно в такива моменти трябва да се научим да се разбираме и да си прощаваме. Човек е слаб по-природа и често тези слабости се изразяват в недостатъци, поражения. А когато вижда своите несъвършенства човек гледа да се скрие в собствената си черупка. Именно това е основен враг на доверието – човек осъзнавайки своята слабост, грешка да иска да се скрие, да замълчи, да не сподели, защото си мисли, че няма да бъде разбран или още повече, че ще бъде презрян...Доверието се изразява в това да презреш собствената си слабост и да се довериш на този, който му пука за теб в конкретния момент!
А няма безгрешен човек. Всеки допуска грешки в една или друга насока. И тези грешки имат за цел да пускат горчиви корени, които със всички сили се стремят да унищожат създаденото доверие между двама души. Така, че Любовта много търпи. Именно чрез нея е възможно да се върне отново изгубеното веднъж доверие. Естествено, ако човек осъзнава неговата ценност и го пази в сърцето си! Когато човек осъзнае, къде се крие неговото съкровище, той не го принизява и не го обезценява. А напротив то придобива още по голяма цена за него! Та ценни са нещата, които никой не може да ни отнеме. Не пари, коли и власт са разковничето за щастието... А малките и простички неща, които стоят в основата на човешките взаимоотношения и са начало на щастлив живот, така желан и мечтан за много от нас! И едно от тези съкровища за мен е именно Доверието...
/п.п. В този пост говоря от мое име, според това, което съм видяла и познала в живота си... Това е моята лична позиция по въпроса./
13.07.2007 14:23
13.07.2007 14:26
А Любовта е в основата на всичко!
Близостта е желателна и необяснима! Така те преизпълва в един момент, че може само да преживяваш тези безценни мигове и да им се доверяваш...
Желая ти винаги да вкусваш от тази близост, защото тя е тази, която озарява човешките сърца! Но аз взех нещо пак да се разписвам :).
Приятен ден ти желая!
Целувам те и те прегръщам!
Отностно доверието, като се замисля, мисля че съм го изгубил спрямо някой хора, мой много скъпи приятели... Защо ли? Ами просто е, дългата "изолация" ме доведе до тука. Примера не е много уместен, едвали ще ме разберете какво имам на предвид, но не ми се говори вече за това... Доверието се крепи на много неща, приятелство, любов, има много примери, за които и вий самите бихте се сетили.
много важно е да съществуват!!!
Дано намериш начин да излезеш от тази изолация, защото определено тя не е начина по-който човек да живее пълноценно!
Желая ти искрен и истински приятел/ка!
Поздрави и приятен ден от мен :).
Благодаря, че се включи в темата!
Аз специално не виждам живот в студенината! Тя обезличава човек, отнема от истинската му същност... Предпочитам да бъда гореща!
И ако човек тръгва с мотив страх, може толкова красиви и невероятни неща да пропусне в живота си! Но всеки има право на лично мнение. Този отговор е моето...
Поздрави и от мен!
Слънчев ден ти желая!
За жалост още от вчера денят ми не върви добре, а и аз съм в едно средно положение в момента... Мерси за милите думи, ще се постаря по не малко слънчев да го направя.
Nelly Furtado - In Gods Hands поздрав, за хората като мен...
Благодаря за поздрава!
Спокойна вечер от мен!
Поздрави за поста!За мен е важен!:)
А точно страха действа по този начин - да те кара да се затвориш в себе си, да не успееш дори и в себе си да надникнеш, да не би да се познаеш, да познаеш какво има в теб...А ако не познаеш себе си, как можеш да познаеш този до теб!
Но за да може човек да отвори сърцето си трябва да даде първо място на Любовта... Тя е тази, която прави горещо едно сърце и която изгонва страха...
А ако не ни заболи, как можем да усетим и изцелителното въздействие на любовта?
Благодаря ти melsun, че сподели това, което ти е насърце!
14.07.2007 05:33
Абе дами, кога ще се научите да се взирате под повърхността на баналното, и отвъд сладникаво- сантименталните си латиноамерикански трепети и водевили, които не представляват никаква, ама никаква умствена и нравствена ценност?! Брадясах от чакане да прочета нещо писано от жена, което да си струва четенето!
Приятна почивка ти желая!
Но всеизвестно, че в днешния свят действа закона: "Човек за човека е звяр". Не точно така грубо де... Но егото си казва своето и гледа първо себе си да нахрани... И тогава отсрещния остава сякаш незабелижим, неразбран, наранен...
Но човек, който е познал Божията милост в живота си не гледа да наранява, а се мъчи да гледа през очите на Любовта... Това е съвършенния поглед за мен!
Поздрави на едно будно лилаво момиче :))).
А май ще трябва да полагаш и специални грижи за брадата си, докато дойде нещото, което да ти легне на сърцето... Пожелавам ти по скоро да го откриеш и не бъди толкова взискателен. Защото взирайки се в величието на мисълта може да изпуснеш много важни подробности от погледа си. Но всеки сам прави избора си... И търси в посоката, която смята че е правилната...
Зависи от погледа на човек... За един мислите са постни, за друг са ценни и живи. Нека всеки сам се оглежда около себе си и да намира удовлетворение в това, което прави, това, което преизпълва сърцето и душата му. Ако го намира, значи е на верен път, ако ли не пътя е само един - да продължава да търси. Защото, който търси, той и ще намери...
Приятен ден ти желая!
Желая ви спокойна вечер.
И като кажа нови хоризонти пред изпъква едно море с изгряващо огнено червено слънце над него и една диря, очертаваща златен път в него :).
Приятна почивка ти желая!
15.01.2009 18:20