Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.05.2007 01:37 - Пасарел – едно малко и закътано селце в планина Плана
Автор: zvezdichka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 19101 Коментари: 28 Гласове:
0

Последна промяна: 13.05.2007 01:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image

image
Тази събота денят ме отведе в едно селце, в което бях ходила миналото лято, но днес минахме по съвършено различен път.
Пасарел – едно тихо място, в което можеш да се наслаждаваш на спокойствието, царящо там, далеко от прелетяващите коли и бучащите самолети, далече от хорски глъч и писъци, далеч от големи сгради, разтракани трамваи и т.н. Дори хляба, който продават в местната фурна е различен, вкусен, с препечена коричка. Ммм... 
image
Навсякъде е заобиколено от склонове, обрасли буйна с растителност. Небето е свежо синьо, с усмихнати бели плаващи облачето по него. 
image

image

image
Просторен черен път ни заведе по тясна пътечка в млада, зелена горичка. 
image image
Последва изкачване, което активизира и дишането ни :). Да, този ден си подишахме на воля чист въздух. Бяхме също така и сутрешна закуска за огромни тлъсти комари, които моята приятелка наричаше вампири :). Непрекъснато ни следваха в нашия път и жужаха неуморно покрай ушите ни като танцуваха странен танц пред очите ни. /това го споменавам за някои приятелки, които се уплашиха от комарите и предпочетоха да не дойдат на това пътуване/. Но не бяха страшни, защото нямаше големи поражения по телата ни в края на деня :). Имаше други по-важни неща, до които се докоснахме и които вдъхновиха душите ни. Толкова красиви кътчета крие нашата китна България...
Маршрута, който следвахме ни водеше към хижата “Пейова бука”. Горичката беше много приятна. Постоянно срещахме най-невероятни дървета, на които се радвахме и до които се снимахме. 
image image

image

image
Минахме покрай една пресъхнала рекичка и прекосихме малко бълбукащо поточе, което беше почти пред пресъхване. 
image

image
Естествено изкачването редувахме с почивки на слънчеви и китни, дъхави полянки, покрити с тревички, цветенца и огласяни от сладкопойните гласове на малки и по-големи птички, които не виждахме, но успяха да ни омаят с гласовете си. 
image

image

image

image

             image

image
Снимах красиви и ефирни паяжини, като съжалихме, донякъде, че не я валял дъжд, защото много красиво би стояла една паяжина, посипана с малки бисерни капчици роса...
                  image

image
Но и бяхме благодарни, че не е валял и дъжд скоро, защото пътят беше сух и лесен за изкачване. Слънцето в планината не беше толкова жарко. Дори приятно галеше голите ни рамене и пробягваше по телата ни. Младите борове бяха много интересни, защото бяха изпъстрени с млади шишарки и като докоснеш клона например се посипва на воля прашец. Момчето, което беше с нас, каза, че сега бил период на опрашване и затова е този ефект. 
image

image
Пътеката ни отвеждаше в спокойни, тихи, закътани места. Дърветата, които я обграждаха бяха слънчеви, светли и най-разнообразни видове. Гледката беше особено добра и приятна за очите ни. А и небето беше страхотно, осеяно с бели пухкави облаци в невероятни форми. То се връзваше със всичко, което ни заобикаляше наоколо или по-точно допълваше красотата в това диво и китно местенце.
image

image

image
И един от основните въпрос, който ни вълнуваше и си задавахме почти през целия път беше: “Дали след време като дойдем отново тук ще бъде все така диво и девствено това местенце?” и “Ще останат ли в България повече такива места, недокоснати от посегателствата на човешкото разрушение, незаринати от боклуци, пластмасови бутилки и хартийки...?” Тези мисли ни бяха навети от набезите на дърварската мафия, която беше оставила следи навсякъде в гората, че и една от полянките, на които излязохме беше зарината от прясно нарязани дървета... 
image

image
На едно място кривнахме от пътеката и поехме по меката трева. Моята приятелка искаше да ми покаже Искърския язовир. Красиво е това място и гали сетивата ни. 
image

image

image
Непрекъснато хвърляхме и жадни погледи и към небето, та дано погледите ни срещнат свободно кръжащите соколи над върховете и гората. Когато стигнахме хижа “Пейова бука” седнахме да обядваме, като хижарите ни предложиха столове и мушама, с която да застелем масата. Пейките, които са били тук миналата година бяха изгнили от влагата. Имаше и две котки, които се умилкваха една о друга и като усетиха, че има за хапване ни досаждаха с мяукане. 
image

image
След вкусния обяд си поръчах кафенце /допи ми се биричка, но хижара предлагаше само кафе и чай/. Каква беше моята изненада, като ми поднесоха кафенцето в джезве, с много малка симпатична чашка и каничка мляко. Ех, как се изкефих само. Ама толкова вкусно кафе не бях пила и то на какво място. И какво обслужване само. И знаете ли колко струваше това удоволствие??? Само 40 стотинки... Как да не оставиш с благодарност бакшиш за това приятно удоволствие в красивата пустош... 
image

image

image
След почивката тръгнахме за така наречената от моите приятели “полянка на Сокола”. Те са я нарекли така, защото веднъж са видели цели 10 сокола да прелитат над нея. Това местенце не беше за изпускане. Гледката, която се разкриваше пред погледа беше невероятна и ни очарова с мекотата, необятността, обширността и красотата си. На места дърветата бяха като “завити”, сякаш завъртени в странна посока. Много интересно място... 
image

image

image

image

image
Освен Плана планина, в далечината се виждаха и снежните върхове на Витоша. Редуваха се всички окраски на зеленото, от светло до тъмно зелено. И на отиване и на връщане минавахме покрай вили на Енергото, които бяха пазени зорко от много злобно куче. Ако успееше да скъса синджира сигурно щеше да ни разкъса живи!!! Хвърляше се като лудо и се успокои едва, когато се отдалечихме и напуснахме неговата територия. 
image
След което се запътихме към кладенчето “Пейова бука”, наречено така, защото се беше разположило точно под корените на голям бук. Разхладихме се със студената вода, напълнихме си шишенцата с бистра изворна водица и утолихме жаждата си. Много вкусна беше при това и добре ни дойде на жегата, която ни мореше през целия път. 
               image
Между друго кривнах малко встрани от изворчето и се натъкнах на странна гледка. Явно на мястото, на което се бях озовала е вилняла буря, но не знам с каква сила, тъй като беше изтръгнала доста дървета в периметър 20-30 метра и бяха налягали тъжно по земята.
image

image
Може би да напомнят за нечия съдба... Прекършени дървета... Замислих се не сме ли и ние хората често в тяхното положение? 
image

image
Спускането обратно беше много по-бързо от изкачването. И така в късния следобед бяхме приятно изморени от днешната обиколка, но и безкрайно щастливи от видяното, преживяното, от красотата до която се докоснахме, от тишината, в която се потопихме, от необятността, която ни обгърна, от песента на сладкопойните птиченца, която ни зарадва...
И само едно си пожелахме: “Дано и следващите пъти когато идваме насам да се наслаждаване на девствеността и пустошта на мястото и все по малко да виждаме, че човешката ръка е напакостила на този дивен край...” Но дали ще е така в действителност???



Тагове:   планина,   малко,


Гласувай:
0



1. dqvol4e - :)
13.05.2007 10:01
Леле, много е красиво. Мисля, че не съм ходила никога в Пасарел. Ще трябва да го посетя! :)
Благодаря за разходката, Звездичке ! :)
цитирай
2. анонимен - Страхотна природа!
13.05.2007 19:13
Но къде по напред да ида това лято?!
Но ....трябва да има и балкан и море,
така ще е най добре!
Поздрав за хубавия постинг и снимките!
цитирай
3. zvezdichka - Да хубаво е там Деси :)
13.05.2007 19:28
Защото все още е диво, тихо и спокойно. Човек има нужда от такива местенца, в които да си почива и да се наслаждава на красотата в природата.
цитирай
4. анонимен - Krasivo e!!!
13.05.2007 19:31
Krasivo e!!!
цитирай
5. zvezdichka - Наистина бях
13.05.2007 19:33
изненадана приятно този ден от това, което видях :). А желанията в нас са големи... Но важно е да им даваме малко по малко... А колкото повече виждаме, тя и жаждата в нас се разпалва :).
Нека ти бъде според желанията Ани!
цитирай
6. zvezdichka - Наистина е красиво анонимен :)
13.05.2007 19:34
И красотата е тази, която завладява сърцата ни и ни спечелва за нови приключения :).
цитирай
7. flavie - :)
14.05.2007 09:20
Повечето хора мислят Пасарел за най-обикновено село, но не е така.Там наистина е прелестно (често го посещавам,защото живея близо) и снимките го доказват по неоспорим начин :)))
цитирай
8. dqvol4e - :)
14.05.2007 20:23
То, че е диво, диво е.. Ама я кажи, мацинките диви ли са :-) Котенцата имам предвид :-)) Дали ще може да си ги помачкам :)
цитирай
9. zvezdichka - Здравче разходката
14.05.2007 22:19
наистина беше вдъхновяваща. А и за мен самата виждам, че всяко едно пътуване е способно да отключи различни красиви неща в мен като преживявания :).
цитирай
10. zvezdichka - Наистина Миленче ние
14.05.2007 22:25
хората понякога гледаме на нещата първосигнално, т.е. някой може да си каже: "Това село... Какво мога да намеря в него?". Но винаги има скрити неща, които можеш да откриеш само, когато се докоснеш до тях, в самата им близост... И в случая това важи не само за някакво си село...
А там наистина е хубаво. И от едната страна на селото, и от другата определено има какво да се види. А и тези птици - соколите, само как ме кефят, но за съжаление летят много високо и често се виждат като черни точки :).
цитирай
11. zvezdichka - Ах Деси, и ти
14.05.2007 22:36
явно си котарана :))). Аз също обичам много котките, но тези специално се въздържах да ги погаля, защото на врата на едната котка видяхме един голям кърлеж. А те явно са си домашни, иначе къде котки в тази пустош. И много интересно като идвахме по пътя видяхме отдалеч черното коте, но то се беше изплашило и избяга от нас. Но като пристигнахме в хижата и седнахме да хапнем котките ни наобикаляха и бяха гальовни, явно и едната се беше разгонила, че само се омилкваше о другата и мяукаше силно :))).
цитирай
12. dqvol4e - Охх, кърлежите
14.05.2007 22:55
как ги мразя тея кърлежи. Никога не съм имала такова (дано и нямам:) ). В детската само ни караха да се пазим и не ни даваха много да седим на тревата. Ама разбирам ги хората, ама чак сега :)) Иначе мацинкии :)) Като малка на село гонех едни котки (смешна гледка, се едно гоня кокошка:) ). От тогава имам белези, ама много. Така са ме драли. Но сега всички като ме попитат.. "Ами.. то тоя белег.. абе паднах на едно стъкло.. и нали такова, сещаш се.." :)) Няма да ми повярват, ако им кажа, че е от някоя котка :)) И то някое малко, диво котенце :)) Ох, сладурчета са.. мъркащии :))
цитирай
13. zvezdichka - :)))
14.05.2007 23:07
Така е Деси. И са много сладки, но определено се боят от деца, които надават боен вик и се втурват смело към тях. Поне моите любими котки бягат така от любимият ми племенник :))). Но мен иначе много ме обичат и ако знаеш как мъркат само. Мрррр...
Желая ти приятна вечер и красиви сънища :).
цитирай
14. dqvol4e - Благодаря ти :))
14.05.2007 23:49
Как ме накара да се сетя/... :)) Не съм гушкала котка... от много време.. след като по Биология учихме за глистите.. беше ужасно :(( Но сега си мия ръчичките :)))
Приятна вечер и на теб :)) и внимавай да не паднеш от небето и да не станеш падаща Звездичка :))
цитирай
15. zvezdichka - Ах ти дяволито,
14.05.2007 23:59
закачливо, малко момиченце :))). Благодаря ти за милите пожелания!
Много поводи за усмивки ти желая :))).
цитирай
16. miacarra - ахх
16.05.2007 12:45
рая слязъл на земята :)) Прекрасно е.
цитирай
17. slavei - Знаеш ли, Звездичка!
16.05.2007 12:49
Тази красота внася хармония в душата ми!
Благодаря ти, мила!
Усмивки!:))
цитирай
18. 1111111111 - Най добрата почивка е сред приро...
16.05.2007 22:02
Най добрата почивка е сред природата !
Снимките са много хубави !
Лека вечер !
цитирай
19. zvezdichka - Ако раят е
16.05.2007 23:38
място, където човек да си почине, защо не :))). Защото това място Пасарел си е за почивка на душата :).
Поздрави miacarra!
цитирай
20. zvezdichka - Усмихвам ти се
16.05.2007 23:42
Славейче :))). Напълно си права и тази красота е като допълнение на нещо, което му е липсвало на човек в определени моменти от живота и може да ги открие именно там сред девствеността на ширналият се простор :))).
Желая ти спокойна вечер!
цитирай
21. zvezdichka - Да Ивайло
16.05.2007 23:46
природата позволява да отворим сетивата си на друга вълна и да преживяваме, да се натоварваме и едновременно да почиваме, но тази почивка наистина си заслужава и тя дава много незабравими спомени на човек!
цитирай
22. анонимен - GG
23.05.2007 13:42
Mn hubav komentar az vsa6nost jiveq v selo Pasarel i se radvam 4e ima hora koito mu se vashi6tavat do takava stepen:)
цитирай
23. zvezdichka - Човек винаги се
27.05.2007 23:09
радва на това, което няма и което не е близо до него. А твоето селце анонимен е сред малкото, които все още са се запазили в този му вид - девствено и сравнително пусто място, където срещаш все по-малко хора. Няма я върволицата, която срещаш примерно, когато се запътиш към Витоша. А на мен ми харесват такива усамотени места, където човек може спокойно да се отпусне в такова място и да му се наслади на воля!
цитирай
24. анонимен - v-3
28.05.2007 10:59
супер гледка първата снимка,но не обичам котките
Съжалявам !Приятна седмица и мечти!
цитирай
25. анонимен - v-3
28.05.2007 10:59
супер гледка първата снимка,но не обичам котките
Съжалявам !Приятна седмица и мечти!
цитирай
26. zvezdichka - Гледката наистина
03.06.2007 18:28
е красива v-3 и си струва човек да се разходи из тези места :). А всеки си има своите предпочитания за любими животни, та така и ти...
Усмихнат ден и на теб с известно закъснение!
цитирай
27. анонимен - ako ste stapvali nqoga v pasarel moje da kajete da li e taka kat na kartinkite
02.09.2008 02:02
vie ot pasarel li ste 6toty az sam i ne e to4no tfa dty go predstavqte tyka.....
iskam da dobavq i 4e mn ovi4am simeon an4ov ot pasarel mn mn mn go obi4am posetete moqta stranica v kefche.com
www.kefche.com/sladur4eto_adito
цитирай
28. zvezdichka - Не съм от Пасарел
28.09.2008 18:20
и съм ходила само два пъти в околностите му. Но снимките са си естествени и от самото място. А ако на теб не са ти познати /малко не разбирам някои от нещата, които ми пишеш от правописните грешки/, то остава да ги преоткриеш :).
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5816168
Постинги: 496
Коментари: 6837
Гласове: 21680
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031