Детето в тебе се събужда. Детето в тебе се възражда. Именно в миговете, когато се откъсне от ежедневната си среда и се намери в мястото на мечтите си! Там то е себе си. Смее се, тича, играе. Волна е душата му. То открива неподозирани хоризонти. В него израстват пак крила. То се преобразява в светъл ангел. То полита с вятъра на мисълта, то е ухае като самородно, диво цветенце. Усмивка грее на лицето му. Детето лудува волно, лекокрило. Пищи от радост. Екът му се разнася сред гори и долини, отеква в урви и каньони, въздига се към високите върхове. Песента му весели земята. Ефирен е танцът му сред звездите. И то е като една малка, грейнала звездичка, която блести с волността и безгрижието си. 



Детето в мен! Обичам го! То ми разкрива чудните си тайни. То ми дава да вкусвам един нов свят, да преоткривам прелестта му през неговите очи, да се радвам на този живот, който съзирам там, където сърчицето му се е устремило. Ех, мое мило детенце... Как да опазя този порив в мен! Ти си важно за моя поглед. И аз съм благодарна за радостта и светлинката, която вливаш в мен. Този извор на вдъхновение е пречуден и аз искам отново и отново да пия от него. Извор на жизнерадостност, лудост, грация, красота. Извор на живот! Благодаря ти мое мило създание, че ми се откриваш, че искаш да лудуваш с мен, в мен, че не ме оставяш в моите съсипващи състояния. Да, аз определено не ги искам, защото в тях няма този живот, който виждам в теб. Затова избирам теб сладко слънчице, извиращо от дълбините на моята душа. Искам да те откривам винаги, когато имам нужда от теб. Остани със мен! Остани в мен, мое малко сладурче. Нека се разнася твоят дивен вик в мен и радостта ти нека ме очарова. 
Ето виждам хоризонта и там... Какво съзирам там? Един бял кон с крила, който идва, за да ме отведе в твоя свят. Свят на мечти, свят на приказки и чудни истории, свят на въпроси и питанки, свят на радост и лудории, свят на искреност и чистота... 
Нека полетим в устрема на мечтите си!