Хей, кой чука там?
Кой пак с пръсти барабани
върху ледената ми обвивка?
И се смее, и играе,
нарушава ми съня...

Кой пак от мен отпива
глътка радост?
И блести като роса
след дъжда на солените ми сълзи...

Това си ти...
Това съм аз...
Детенце сладкогласно.
Твоята песен е омая в утринта.
Ти лудуваш там в безкрая на моята душа...
Изпиваш болката, скръбта...

Нов порив в мен събуждаш,
жадно устремен към света,
в който ти живееш
и който в мене вливаш –
свят на радост и на красота,
свят на висоти и на мечти,
загадъчно объркан, волен,
привличащ, омагьосващ, буден.
Твоите очи в мен искрят,
игриво шарят и ехтят,
пастелно багрят моя свят.

Сподавен вик отеква в нощта,
луда песен забълбуква през деня,
извираща от детската душа
дарява любов и свобода.

Ти в мен нахлуваш
и аз в теб притихвам,
заслушана в твоя нежен зов.

Нека моето сърце
е твоят вечен дом!

30.04.2007г.