Снега, който заваля сутринта в София така приятно ме изненада и зарадва. С такова нетърпение го очаквах, дори в неделя поздравих настъпващата пролет, а в понеделник като погледнах през прозореца, що да видя: "Ха, здравей зима :)))" Приветствах я с добре дошла тази дългоочаквана гостенка, която не идва, когато я поканя, а когато тя си пожелае. Толкова е своенравна. И толкова красива.  Жадна за нашите погледи. Но хората по мои наблюдения май са отвикнали да се радват на снега. Може би трябва да  станем като децата, за да забележим магията, с която ни изпъстря тази наша приятелка. Да, приятелка в едни случаи, но в други може да се яви и като неприятелка, като такава, която отнема живот... Но сега няма да гледам на черните окраски, а ще погледна на нея милата, белоснежната, красивата и топла зима. 
Защо я наричам топла ли? Ами защото тя сгрява сърцето ми именно със своя чар, със своята белота, със своите блестящи отражения върху снега. Такава е тя за мен. Сега съм импулсивна и пиша това, което извира от мен. Може би е странен начина по който говоря за зимата, но и тя е странница като мен самата :))). Може би по-това си приличаме. И си мисля, че има много да се уча от нея. Да се уча на суровост, която понякога ми липсва. Една сурова и вихровита зима. Еха... Дали ще успея да я видя такава тази година. Но времето ще покаже. А аз мога да бъда само в очакване, както на приятните, така и на неприятните изненади, като измръзване, киша и т.н. Но определено тя дава повече от това...
А самата белота, широта  - тя ми напомня за искреността и чистотата в човешките отношения. Поне аз правя такава аналогия. А напоследък осъзнавам, какво богатство за мен е искреността, белотата на отношенията ми с мои приятели, тези, с които всичко мога да споделя. Обичам ги тези отношения. Толкова много ме обогатяват и ми дават. Благодарна съм за тях. Благодарна съм за зимата като сезон, който си е уникален, както и ние самите между впрочем. 
Айде... Откъде почнах на къде отидох, ще каже някой от вас навярно :))). Но така ми тече мисълта в момента, а понякога седна ли да пиша се разписвам нещо и забивам в такива посоки.
Честно да си кажа започнах този пост, за да запиша едно кратичко стихче, което отразява моето сутрешно настроение, но ето, че се отнесох малко повече :))).
А ето го и него:



Обичам бялото на зимата,
снежинки да танцуват по лицето ми,
да ме докосват нежно с трепет,
в косите да застиват като шепот.

Да ме загърне белоснежно наметало,
в прегръдката му топла да се сгуша,
да ме целуне плахо и нечуто,
като волна птица душата да полита.