Напоследък си задавам въпроса доколко реално е виртуалното пространство? Тук визирам блога. А и последната тема, която написах ме провокира да си мисля за разни неща. И по скоро получи се нещо като верижна реакция. Едно нещо провокира друго и т.н.

Та как да определя блога? Той е един феномен, който мога да го разгледам в две посоки, тъй като такъв съм го видял аз самата. От една страна блога може да те завладее и разведри в даден момент, да намериш интересни, приятни и забавни събеседници, да откриеш приятели дори... Тук блесват звезди в различни периоди от време. Някои са с постоянно присъствие и са си спечелили тази слава, да бъдат четени и популярни, защото пишат по интересен начин, който грабва и четящите в един момент, представят интересни гледни точки, други са нежни, трети са специалисти в собствената си област, поднесена по интересен начин или актуални с времето, пространството и в професионално отношение са много добри. Това е добре. За хора с различни интереси има в какво да насочат вниманието си.
Но от друга страна човек в един момент така се увлича, че често трудно може да се откъсне и да каже: Достатъчно за тази вечер! Защото пред очите му изниква още една интересна тема или нов блогър или... И така в един момент блога неусетно се настанява в живота ти. Започва да измества някои ежедневни неща, които все чакат ред... Времето за сън неусетно се скъсява. И в един момент човек без да осъзнава е попаднал под тази зависимост – блога. Има си любимци, които непременно иска да посети, да уважи с присъствието си... 
Да, и преди съм си мислела по въпроса и исках да пиша пост за това дори, но поради липса на време не успях. Но сега реших да го направя. Може би защото вече осъзнавам добре някои неща, които искам да се случват в живота ми според това, което аз съм заявила, а не според необходимостта ми от нещо. А няма нищо по-хубаво от това, човек да може да казва не в определени ситуации.
Една от причините да реша да спра временно е развитието ми в предпочитана от мен посока, а скритата причина, която вече по ясно осъзнавам напоследък е може би това, че искам съзнателно да казвам – да или не, тогава, когато сметна за необходимо. И знам, че когато човек реши нещо твърдо той го прави. Да бъде свободен в избора си!

Мислех си също така и за това, което написах в последната тема за виртуалните приятелства. Интересно е, че когато човек изказва някакво мнение и го записва след време то го провокира към размишления. Та и аз така се замислих доколко това, което споделям за виртуалните приятелства е в действителност така. Правейки връзка с едно приятелство, което съм познала в реалния живот се замислям за същността на думата приятелство. И за да бъде едно приятелство истинско, знам, че то трябва да се задълбочава, трябва да се вкоренява, да се поддържа. За целта е абсолютно необходимо личното общение, защото ако то отсъства трудно един човек може да разбере в дълбочина друг. А така също и доверието е абсолютно задължително. Едно приятелство преминава през различни фази на опознаване на човек. Това да пожертваш от личното си време, за да можеш да се срещаш със съответния човек, да откликваш на неговите нужди, да се грижиш за неговото състояние, да търсиш да го познаваш като човек със неговите предимства и недостатъци. Да преди всичко с неговите недостатъци. Защото, ако го има доверието между тях, той няма да се притеснява да си каже това, което го притеснява в даден момент. Та именно поради гореизброените причини се запитах мога ли да твърдя, че съществува виртуално приятелство.
Това, което съм видяла, че когато някои се разпознават като души, то се получава естествено симпатия между тях и ако усетят нужда от повече може би ще намерят начин да осъществят и личен контакт. Отговора е някъде по-средата... Но общо взето виртуалната действителност често пъти лъже човек в неговите очакванията. Защото не може да отговори на тях. Толкова е просто. Действа в едностранна посока и човек пак си остава самотен, често в очакване на разни неща, които все още не са се случили... 
Това, че споделих някои мои мисли във виртуалното пространство, не означава, че трябва да се съгласявате с тях... Просто това са моите мисли за момента...И се надявам да пораствам както в познаване на себе си, така и правене на добрия избор за всяко нещо в живота си. А той живота е моя най-добър учител. Втурвайки се в различните епизоди, вкусвам различни неща, научавам се да разпознавам различни аромати, миризми, да усещам дали една храна е добра на вкус или не струва... Но вярно е, че човек трябва да премине през различни етапи, да се опари понякога дори, за да се научи да различава...