Моя тиха радост,
моя несбъдната любов,
трепет тих в душата ми събуди,
сърчицето ми забива като лудо,
докоснато от твоя нежен зов.

Пристъпям плахо аз към теб,
потапям се в твоите очи,
две бистри езера
кристално чисти,
оглеждат се в зеници,
грейнали като звезди. 

но навява и малко тъга.

Аз си мислех, че живея
аз си мислех, че знам и виждам всичко..
Когато заля ме океан вълшебен
и накара ме да онемея.

Заслушан, с зяпнала уста
омагьосан и невярващ гледах
нови светове разкрити
от звездната ти светлина.

Благодаря ти, много
и разбрах,
че съм съществувал.
И едва сега живея.

Ушко

тиха радост!!!

Весел празник!:)))

Приятно ми е да видя любими хора на това място :))).

...и синева :)

Звездосводът пламва,
Вечерницата... се първа запалва,
Ефира...го луна огрява.

Звезда търкулва се, към мен полита,
Душите...телата...в едно оплита,
Акорди страстни...музика нежна долита!

С красота звездата е обвита
светлина и нежност тя е свила
някъде дълбоко в сърцето си.

Звукът вълшебен отново долита
и изпълва душата с възхита.
В танц ефирен тя полита
златна свила магично я облива.