Тези дни си мисля за търпението. До къде може да стигне то? И кога човек ще изпуши в даден момент и ще каже край, стига толкова!
Тези мисли са провокирани в мен от хора, които са в постоянно изискване към човек, които се мъчат да налагат своите правила, без понякога да се интересуват от твоето мнение. Когато от мухата правят слон и си мислят, че света трябва да се върти около тях. По принцип съм търпелив човек и в името на мира, мога да претъпя някои неща, които за мен не са чак от такова значение, които са безсмислени и смешни дори, но виждам, че за човека отсреща имат значение и се мъча да вляза в положението му. Но когато думите в един момент започнат да идват към теб и да се забиват като стрелички в сърцето и да нараняват, тогава човек започва да си сверява часовника. Започва да се оглежда около себе си и да търси решения. Задава си въпроси и трескаво търси отговорите... А и няма нищо случайно в преживяванията на човек. Всяка слабост, всяко нараняване има за цел да го направи по-корав, по-силен... Да провокира в него борба... Да извади наяве борбения му дух, който да потърси свободата... Защото именно тя е, която е желателна в живота му. Тя е светлинката, която огрява и топли сърцето му.
Има време за търпение, има време и за гняв. Човек трябва да намери средата... Но определено не трябва да бъде безгласна буква... Трябва да се научи да отстоява себе си, да търси средата, в която би се чувствал най-добре...
А именно и в това се проявява и любовта. Да изследва дълбочините, първопричините за нещата, които идват към нас. Тя е проницателна и иска да ни научи да отстояваме своята лична територия... Това е нещо, в което все още се уча. Имам какво още да разбирам за себе си, за борбата и отстояването...
Даже съм благодарна понякога, че имам дразнители, защото те ме карат да бъда будна и търсеща... А когато човек търси, той неминуемо ще попадне на ценни неща. Ако се задълбочава в това де... Иначе съкровищата не се валят в калта, а те са закопани някъде надълбоко и от нас се изисква усилие, за да ги изровим и да се украсим с тях...
Обичам съкровищата, дори и тези, които в момента са скрити от погледа ми, защото те наострят и вниманието ми в известна степен. Карат ме да бъда като едно ловно куче, което търси да надуши следата, да се ориентира в правилната посока... Да, правилната посока... Всеки я търси в живота си, а може би малцина я достигат... Но дано придобиваме тези умения, за да се ориентираме все по-добре в дадена среда и да откриваме себе си в нея...
Всъщност, това е обширен въпрос - благодаря ти, че го повдигаш, замислящо е!....
Поздрави! :))
Рядко нещата "просто се случват".Да чакаш късмета е хазарт.Обикновенно се налага човек да се учи,работи и да се бори.
Поздрави
А също има връзка и с вярата за нещата, които човек очаква търпеливо, но в този пост повдигнах и други гледни точки, свързани с търпението и до колко може да търпи човек глупостта на хората. Мисля, че не е редно дори...
А за това и човек често пъти е провокиран от външни обстоятелства, за да се огледа къде се намира той самия, на кой връх е застанал или по скоро е затихнал някъде по пътя и е трябвало да бъде разтърсен, за да се активира в даден момент... :)
А човек именно се учи през целия си съзнателен живот, защото неговото естество не е да бъде роб, а напротив - да търси и воюва за свободата си...
Желая хубав и успешен ден и на двамата, които се включиха в темата ми :))).
И вече си мисля, че трябва да се активирам в тази посока:)))
Хубава вечер!
Спокойна вечер и на теб желая!
Но всичко опира до избора на човек все пак :).
Поздрави!