/продължение.../
Настанихме се в хотел “Деспот Слав”.
Още във фоайето ни посрещнаха с пълна каничка червено, мелнишко вино. А и през целия ден се наложи да дегустираме различни вина, в зависимост от местата, на които отсядахме. Да, определено Мелнишкото вино си заслужава внимание :).
/това е входа за избата, където се съхранява виното в големи бъчви/
На обяд посетихме хотел - механа “Воденицата” в село Карланово. Посрещнаха ни много топло с вкусно приготвени ястия. Опитахме и дивечово месо. А върхът на всичко беше десерта, който ни изненада отвсякъде – крем сладолед полят с карамел с различни ядки, смокини, стафиди и карамел /със сигурност не успях да установя всички съставки на сладоледа/. Беше много, много вкусен. А и за пръв път вкусвах нещо подобно.
След това се отправихме към Роженския манастир.
Там горе във висините времето беше невероятно – слънчево и ясно. Гледката надлъж и нашир беше страхотна.
Погледа ми се ширеше на изток и на запад, на север и на юг. Просторно е на душата, която се намира на такова красиво място. И слънчево, и свежо, и уханно, и цветно.
Манастира също преливаше от тишина и спокойствие. Той е добре поддържан, чист и спретнат.
Е, вечерта не беше от най-любимите ми. Тя също мина много добре. Нашата маса беше най-активна в танците. А и храната беше повече от необходимото. Поиграхме си народни хора, но общо взето с музиката се бяха поизложили. Нямаше разнообразие, а се въртяха едни и същи стилове – народна музика, чалга и гръцко, като на моменти взе да преизобилства чалгата. Но тъй като определено това не е моята музика, а и стана доста запушено в залата по някое време и за да не тъпея на тази пуста чалга излязох навън да подишам малко чист въздух. Ето, че така открих и невероятното отрупано със звезди небе и отново ахнах от изненада. Да, зарадвах се, че и тази нощ сякаш магията не свършваше. Както през деня, така и през нощта имаше неща, които непрекъснато проникваха в мен и ме изпълваха със задоволство и радост. Да, колко малко му трябва на човек.
Но въпреки, че бяхме 12 души сигурно моята история е различна от историята на моите колеги. Просто така предполагам, защото хората сме различни и уникални. Всеки търси различни неща. Един се радва на едно, друг на друго. Всеки намира спасение в тези малки радости, които изпълват живота му и му даряват усещането за пълнота. Е вярно, че доста от моите колеги се почерпиха солидно, но евала на шефа. Много печен човек. И съм му благодарна, за тази възможност, за това пътуване, което така ме оживотвори в края на работната седмица. Вярно, че по плът не успях да си почина и като се прибрах в София бях капнала така да се каже и очите ми се затваряха, но друго е това, което нахрани душата ми и в което се намери тя в това екзотично пътуване – в своята съвършена почивка.
А нашата страна си е чудесна. Толкова невероятни местенца е съхранила тя в себе си. Само да имаме очи за тази многовековна красота, съхранила се до наши дни и да я ценим съответно. Защото тя е наша, това са нашите нематериални богатства, които откриваме при различните наши предприети пътувания :))).