Това, което се замислям напоследък, но и не само, е свързано с погледа на човек. Тук визирам не само погледа на очите, които реално виждат и попиват заобикалящия ни свят, а поглед, който може да бъде многостранен, различен...Да можеш да погледнеш нещата от различни ъгли, да видиш различни гледни точки. Това, което съм видяла досега, е че винаги човек вижда и възприема нещата първосигнално, според това, което му се случва, според ситуациите в които е попаднал... И понякога този негов поглед може да му бъде повече враг, отколкото съветник, защото, ако това, което виждаш в един момент не ти хареса? Тогава какво...? Ами последиците могат да бъдат и катастрофални за теб, защото ти самия се виждаш в такава светлина в този момент. И приемайки този поглед за себе си, той те вкарва в скърби понякога, защото мислиш, че нещата са непоправими, че ти си такъв или онакъв, че не си харесван или много други обективни причини. Да, ама аз съм познала, че има и друг поглед, други очи с които можеш да погледнеш на съпътстващите ти проблеми... Да можеш да видиш това, което смяташ, че не си... Ей, тогава може и товар да ти падне, хей така изведнъж. И от скръб и сълзи, дива радост да изпълни сърцето ти :). Говоря за промяната, в която много често не можем да влезем, именно поради нашия ограничен поглед в даден момент. Не знам дали ще бъда разбрана, аз не се стремя и към това... Просто това е нещо, за което си размишлявам в момента и което е важно за мен и моя живот като цяло. 

Има много очи вперени в нас като цяло. И ако успееш да поглеждаш и на себе си през всичките тези очи :). Сигурно не е възможно, но когато все пак успееш да се огледаш в нечии очи и да се познаеш в тях, да познаеш това, което си и което тези очи виждат за теб самия. Това, което и ти не си видял, но в един момент си провокиран на го извадиш на светло - тази твоя непозната същност, която ти се усмихва, но ти нещо не можеш да я видиш, че е точно такава, усмихната :))). А ти си стоиш начумерен точно в този миг и се чудиш къде да се скриеш... Но когато някой дойде към теб и ти каже: "Ти можеш!" Важното е да го повярваш и да го пожелеш. А когато видиш това да изгрява на небосклона на твоята душа, то скоро ще се появи и наяве, въпреки силата ти в този момент. Това си мисля аз...