/на М./

Сърцето ми врата отворена за теб е,
изпълнено с любов и със сърдечност,
очакващо да срещне твоята усмивка
и със сладките ти думи то да се насити.

И всяка нова среща с теб
извиква в мен оживление и радост,
зарежда ме със сила благоуханна
и нов поглед в мен съгражда.

Стоиш във святост и смирение пред мене
и устните ти свидетелствуват живота,
който познала си и продължаваш
дръзновенно да познаваш,
въпреки бурите и ветровете.

Те не могат да прекършат лъчезарността ти,
но напротив -
провокират те и ето
светлината ти заблестява като изумрудени кристали,
вграждащи се в сводове небесни
и се прилепва към Светлината на множествата.

Окото във сърцето се оглежда
като във чист планински извор
и там открива съкровищница безценна
като най-изящният бисер в нея,
носи името Любов.

Друг такъв несравним
в красота и величие
се назовава Приятелство
и той също е безценен.

Той се отдава от душа на душа,
но не се продава!
И съдържа в себе си
Закона на Любовта,
изписан с нежни знаци във сърцето,
озарен от лъчите на Слънцето
и напоен от Божествения извор на вдъхновението. 

17.09.2005 г.