Болката. Tя като бръснач забива остри шипове дълбоко в сърцето. Уцелва най-милото, най-нежното. Като бездънна яма, тя те призовава в бездната на мрака, в бездната на отчаянието и скръбта. Изтисква силите ти, повлича те там долу, в ниското, отнема малко по малко живота и любовта ти, ограбва мечтите и копнежите ти. Потъваш и не можеш да се бориш, когато обръщаш очите си към нея, отваряш вратата и й позволяваш да се настани в твоята крепост – сърцето ти. Неканена, тя влиза в живота ти. Настанява се като господарка, обладава душата ти, за да властва над чувствата ти, над емоционалността ти.

Болката е реално състояние, която те пронизва, съкрушава. От личност, човек с достойнство, тя те превръща в гърчещо се кълбо от нерви. Прави те уязвим. Стоварва бреме над теб, което не си в състояние да понесеш и в накрая падаш. Нямаш сили да продължиш, да се изправиш, да погледнеш в очите светлината, защото мрак и несравнима скръб се настаняват в душата ти. Подрязват крилете ти, отнемат свободата ти. И затворен в клетка, напразно правиш опит да полетиш. Клетката на твоята душа…

Болката е временно състояние. Идва, когато пожелае и си отива, когато й дадеш възможност за това. Избора е твой, макар и труден! В тези тежки моменти като балсам за наранената душа са истинските и верни приятели, които идват към теб, за да те подкрепят, за да те изцелят чрез думата, излязла от дълбочината на сърцето им – думата на Сила. Друг съюзник в борбата срещу болката е Надеждата, която не те изоставя, но ти си й обърнал гръб и не можеш да я видиш, когато си в състояние на слабост. А и Любовта те търси, само да можеш да отвориш сърцето си за нея, за да те дари със себе си и да изпълни душата ти със топлота и нежност.

28.08.2006.