Отскоро /в началото на тази година/ открих така нареченото виртуално общуване или по-скоро така наречените форуми. Пускала съм теми, които са свързани с нещата, които ме интересуват и с моите преживявания и противоречия. Но в последно време взех и по рядко да влизам в тези форуми или по рядко и да пиша в тях, защото наблюдавам едно обезличаване, многобройни безмислени разговори, а малко смислени теми, които да ме докосната по някакъв начин. Блоговете попаднаха в моето полезрение от старницата на start.bg, където отвреме на време съм зачитала някои неща. И така в един момент реших да се регистрирам и аз да си създам личен дневник, където да мога да събера и нещата, които съм писала, а са се разпиляли и са загубили давност. Хубавото на блога е, че тук могат да бъдат събрани на едно място и ако някой прояви интерес може и да чете. Затова и голяма част от писанията, които пускам или ще пускам тук са със минали дати, за което се извинявам. :) Но се радвам, че има възможност и за такава изява, защото тя дава по-голяма свобода на човек в това, което има да изрази, да извади на показ, като го облича в слово, според това как самия той го е видял и преживял. Желая повече усмивки и слънчеви дни в живота на всеки един. :)

Скоро ще си промениш мнението и ти, вероятно. Едни от най-печените блогъри тук си трият творенията като за световно и народът се изнася.

А интересно накъде се изнася народа? Имаш ли отговор на тоя въпрос rain. А човек винаги има някакви търсения, опитва тук, опитва там, може и да се опари, но ако не опита рискува и да не вкуси дали болка, дали радост. Та и аз така. Не съм спряла да опитвам просто...

нема да плашиш народа така, че...метлата!:)

не го слушай Звездичке!!!:)
пиши си и се кефи!

Да, аз си пиша :), но не защото се кефя, /може и това да е понякога/, а защото това е начин по който да изразявам себе си, своите преживявания, желания, търсения...
Не знам дали идеята да си създам този блог е добра, защото чрез него човек изважда на показ съкровенни за него неща, които са истински, поради преживяванията и емоциите, които е вложил в тях... Но успокоението е, че няма да съм единствена надявам се.
Писането не е просто писане, от тип "драскане", а нещо повече...