Жеравна за мен е едно многолико и огромно море, в което човек може да се огледа и да се гмурне.

От него струи багри, младост, усмивки, любов, очарование, вълнение.

Болшинството облича каквото намери – ново, старо, по-рядко автентично, много често сбирщина от различни фолклорни области, но винаги човек може да открие бисери, извадени от семейните ракли, които са неповторими в изработка, в красота, в самобитност.

Просто трябва да се огледа, да открие това, което е уникално и което заслужава да се съхрани на снимка. Вярно е, че е забранено да се снима, а аз снимам по-специфични неща, т. че си позволявам понякога да нарушавам правилата. Поради тази причина и снимките ми не са много качествени (просто се притеснявам понякога, когато снимам или гледам да се покрия по някакъв начин), но се стремя да заснема близкия поглед на изработката на старинната дреха, шевицата, която често пъти остава скрита под поли, елеци, забрадки. Не винаги успявам, но колкото, толкова, опитвам отново и отново.

Когато поискам да снимам някоя автентична носия често пъти хората ми се усмихват, че съм ги забелязала, че съм забелязала месала, който виса над мъжкия пояс или буйните цветя, избуяли върху ръкавите на влашката женска риза или полите на казънлъшките сукмани и цветните лехи върху красивите белокосници и се съгласяват с охота и усмивка.

Някои подхождат изпитателно към мен – за какво са ми притрябвали тези шевици, какво мисля да правя със снимките.

Но аз съм си праволинейна, може би досаждам на моменти, но важното е, че има търпимост. Често пъти не ми остава време да си обработя архива, в личния си фейсбук понякога влизам по-нарядко, а страницата "Търсачи на българската съкровищница" съм я позарязала от година поне. Но много хора, които снимах настояха да си видят снимките, та обещах да ги пусна в страничката, когато ги обработя. Други ми искат приятелство и в личния профил, но съм спряла да приемам нови непознати приятели поради липса на време.

 

Напоследък много мои приятели, познати и непознати нападат фестивала в Жеравна, критикуват го поради неговата неавтентичност и поради куп други неща. Но щом човек повтаря и потретя сигурно има потребност да се откъсне от връхлитащата го ежедневност, да му отпусне края и да се потопи в емоцията Жеравна, да я съпреживее, да заиграе буйно хоро край големия огън, да вдигне наздравица с приятели, да се разходи из красивата и старинна Жеравна, да опита някой от специалитетите, които се предлагат на фестивала.

А и ми направи впечатление една снимка в 1-я ден след фестивала, която обиколи фейсбук с толкова негативни коментари относно фестивала в Жеравна… Но много е лесно да сме съдници и да търсим треската в окото на другия… Въпрос на гледна точка. Не е ли по-хубаво да потърсим позитивното, да потърсим това, което може да видим само на фестивала в Жеравна. А винаги ще има неща, които бодат очите на човек, но важното е да не го напуска доброто му настроение и да се отдаде на конструктивни неща, да открива огънчето, което фестивала е запалил в толкова сърца. И как толкова млади хора преоткриват и нашия позабравен фолклор, и цвета на багрите, и шевиците, и се позаинтересуват и за дрехите на своите баби и прабаби, които се крият в старинните ракли.

И като споменах фолклор на всеки фестивал имам забележки към някои от поканените групи, които свирят край големите сцени. Музиката има ритмичност и е разнообразна. И когато свирнята е еднообразна, дълго време се свири едно и също хоро или ритмите са толкова бързи, че човек трудно може да хване стъпките, тогава хорото около големия огън опустява. Виждаш само една шепа хора, които са се хванали за ръце. А останалите са се разпилели я из горичката, я из палатковия лагер, я на хорото край малката сцена, където най-често свирят зурнаджиите.

Но има и певци, и певици, които са разбрали тайната на живото хоро, хорото, което се вие на катища около огъня, хорото, което изпълва душите и сърцата. Та колко му е нужно на човек – да има разнообразие от хора, да не свирят само право тракийско, а да може човек да си тропне и елениното, и малешевското, и щерколювата, и ширто, и четворно и т.н. Да може сърцето ти да заиграе, да те нуди да се хванеш на хорото.

Та какво да кажа още за Жеравна.

Жеравна е емоция, до която човек трябва да се докосне, която трябва да съпреживее.

Жеравна е място за срещи, място за нови запознанства.

Жеравна е младолика и кипяща от живот.

Жеравна е на младото поколение, което се радва искрено и от сърце. Тази година, както и всяка друга имаше много деца, бебета дори.

И да наблюдаваш как сияе детското лице, как се друса на врата на баща си и пляска радостно с ръце.

И в един момент ти се иска да заснемеш искрената младост и бодрост, която блика от детското сърце и когато насочиш фотоапарата към него, то се сконфузва, усмивката му замръзва и започва да те гледа учудено и малко намръщено, че си го извадил от еуфорията му, от дивашката лудост, която го е обладавала до този момент.

Детската лудост е заразна и тя е която прави света по-светъл и малко луд, по-сияеш и по-добър, тя е която може да те заведе в едни различни светове, в които човек гледа с любопитни очи и открива света по нов начин, гледайки през широко отворените детски очи. Не съм правила снимки на деца, не съм снимала и фестивала като цяло, защото в друго влагам енергията си и не мога да огрея навсякъде, но споделям мои мисли и чувства и нека не ми се обиждат хората, които се познаят в тях.

Бъдете здрави, любопитни, правете нещата с любов и мерак, впускайте се в приключения, отваряйте очите си за автентичното, защото то се губи от година на година, пазете запалено огънчето, което огрява в душите ви и не съдете прибързано.

И най-вече усмихвайте се по-често. Какво да ви кажа. Видях много автентични носии, но и много сериозни и дори намръщени лица. Но когато усмивката украси лицето на човек, то и носията придобива по-различен поглед, тя грейва изведнъж на женската снага. Така, че пазете радостта в сърцата си и най-вече в душите си!

И в заключение искам да споделя какво си помислих в началото на фестивала, гледайки мнозинството с какво се е облякло. „Тази година сигурно няма да имам какво да снимам и няма да си вадя апарата по време на фестивала.“ Да, ама не. Както се вижда от снимките, макар и не много качествени все още има бисери, които чакат да бъдат съхранени на снимка.

И малко ме е яд, че имаше много други неща, които можеха да се заснемат, като пафти, украшения, забраждания, но ще гледаме снимките на официалните фотографи.

Лошото е, че много често човек гледа снимки, но няма информация, кое от къде е… А аз именно затова се бавя с обработката на архива, защото се стремя за запиша това което снимам. Може би и затова и интересът към страницата „Търсачи на българската съкровищница“ във Фейсбук е голям, но и моят интерес се е позагубил напоследък в поддържането й…

/п.п. не винаги мога да снимам автентични носии в тяхната цялост. Понякога виждам отделни елементи- риза, сукман, но именно те са ми интересни. Снимала съм и усмихнати млади хора край големият огън, които не са с автентични носии, но им пускам снимките в албума, за да си ги видят, защото знам, че ще си ги чакат.

По-късно ще споделя и линк към албума във фейсбук, където ще посоча и от коя фолклорна област са носиите, които съм снимала. Албум с име:"Жеравна 2024". Линка не иска да се прикрепи.
 Facebook

/

Богатство и красота!

Напълни ми очите с красота и... сълзи от радост.
Толкова багри, многоцветие - старинността, оживяла облечена от наши съвременници.
Поздравления за големия труд - това остава!

Бъдете здрави!

Реших да облека в думи, снимките, които направих на Жеравна тази година, нещата, които съм си мислила и съм споделила с повече души.