Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.06.2011 23:16 - Обредния хляб – свещенния хляб на българина – част 1
Автор: zvezdichka Категория: Хоби   
Прочетен: 53017 Коментари: 28 Гласове:
30


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
/п.п. Представям ви едно мое изследване за обредните хлябове, което ще публикувам в 2 части, поради дългия текст, който се получи. В края на 2-рата част изброявам и използваната от мен литература. Питката отдавна е попаднала в полезрението ми. И съм писала за това в блога си.

http://zvezdichka.blog.bg/lichni-dnevnici/2007/02/26/pitkata-nachin-na-izraziavane.46909

Но края на миналато година ме жегна въпроса и исках да науча повече за хлябовете, които българката е правела години след години. Така започнах да се интересувам и да чета различните материали, които намирах в нета или в библиотеката. И това, което мога да споделя, че нещо в мен се промени като отношение, при все, че аз имах отношение към месенето на хляб. Но преди малко трудно се накарвах, защото като си помисли човек, че отиват 3 часа за направата на една питка, то това си е доста трудоемък процес. Но важното е, че това в мен се промени и след като прочетох Димитър Маринов и част от неговите трудове за обредните хлябове ми стана интересно всеки път, когато меся какво ще се получи. Защото питката се явява като едно платно върху което човек може да изрази лични преживявания, неща, които го вълнуват или които иска да го споходят, да е свързана по някакъв начин и с хората, за които е предназначена и т.н. Но започвам с темата./

От незапомнени времена хлябът е основната храна на българина. При създаването на един хляб в миналото са влагани много пожелания за здраве и добър живот. В българската традиционна култура хлябът не е само за обичайната ежедневна храна. Но замесването на хлябове е съпровождало различните обреди – било за добро или лошо, за раждане или смърт. Има ли хляб на трапезата, около която се е събрало семейството, то значи има още живот в къщата. Дори в старата българска поговорка „Никой не е по-голям от хляба” е вложена голяма мъдрост. От нея става ясно, че хляба е не само храна, а е нещо повече...
Големият български етнограф Димитър Маринов в своята книга „Народна вяра…” отбелязва, че „Хлябът е издигнат до най-голяма степен на релегиозно уважение и почитание. Хлябът е свещен. Когато да се яде, човек трябва да се прекръсти, па тогава да яде”. А това налага редица забрани, за да се запази неговата сакралност. Грехота е да се изхвърля хляб, да се газят трохи. Намерен хляб не се изхвърля, а се целува и дава на животните. Не се хвърлят трохи в огъня, „защото на оня свят с ръка ще бъдат извадени из огъня”. Пред хляба лоши думи не се изричат. Хляб през прозореца не се подава – „като на куче”. Не се обръща хлябът с кората надолу, за да няма градушка. Ако това стане пред гост, значи е нежелан. На децата не се разрешава да играят с хляб или тесто. Грехота е да се откаже хляб на чужд човек – гост или просяк. Трохи не се метат към вратата, за да не излезе берекетът от къщата. Ако хвърлят хляб или трохи в огъня, ще гори житото на нивата. Жена, която меси хляб не бива да се събира с мъжа си. Преди да хапнат от хляба, се кръстят. Банатските българи прекръстват три пъти хляба, преди да го разрежат. Нечиста жена – бременна или родилка, до 40 дни не меси хляб, че е грехота.
Петко Китипов разказва неизличим спомен от своето детство, свързан със семейната трапеза: „В средата на естача пахарката с яденето, откъдето ще загребват всички. Пред всеки дървена лъжица, къшей хляб. Гладни сме, но никой не посяга. Осем души – баба, деца и родители. Чакаме, според патриархалната йерархия тетьо да каже на мен, най-големия син: – Възчети хлябът! – Ядат обозе наситится. Возхвалим Господа всегда и во век века! – започвах аз веднага, а той добавяше: – Благослови, Господи, Исусе Христе, ястие и питие. Амин! После се прекръствахме три пъти. Пръв баща ми присягаше към къшея хляб и загребваше от пахарката. След него и ние. От софрата ставахме след благодарствените думи на баща ни: – Благодарим ти, Господи, за ястие и питие. Амин!” Ритуалът се спазвал навсякъде в селото. Ако нетърпелива детска ръка присегнела преди “възчитането” към хляба или към яденето, възрастните го сгълчавали: „ Какво си се разбързал като фирмасонин!” (От франкмасон – синоним на безбожие). При възчитането, както и в благословията, не се споменава думата хляб. Но той, хлябът, покривал някога представата за нахранването и за ястието, защото от незапомнени времена е основната храна на цял народ. Недопустимо било да се яде някаква храна без хляб! Възрастните хора казвали: “Гозбата е само да се преглътне хлябът!” Много пъти в историята на народа ни храната е била оскъдна. Затова хлябът бил не само почитан, но и боготворен.   Всеки един празник на българина е съпътстван от обреден хляб. В обредността на хлябовете е скрита дълбока символика, като от една страна или означава слънцето и оттам плодородието, или замества кръвната жертва за Бога. Суровото зърно символизира плодородието в по-чист вид. Вареното жито, набъбнало след варенето, прибавя към това основно значение и семантика на водата и на огъня, на растежа. Употребата на варено жито в погребалните обреди например заема междинно положение в семантиката редица сурово зърно – варено зърно – хляб. Както суровото, така и вареното жито символизира плодородие, а също и изобилие (чрез множествеността на зърната). От друга страна варената пшеница се доближава до хляба. Като него тя въплащава идеята за цялостност и единство. Това се постига чрез спойката на варенето, която обединява пръснатите отделни зърна в едно – в ястие, в обредна храна. Така се обяснява и изключителното място на варената пшеница като най-важната обредна храна при погребението. Тя символизира единението на рода, на мъртвите и живите му членове в момент, когато неговпредставител (покойникът) преминава от света на живите в света на предците.   Българската сватба се отличава с многочислеността и разнообразието на обредни хлябове. Правят се много обредни хлябове, за “да има берекет в къщата”. Според предназначението си и района, в който се правят, хлябовете за сватба имат различни названия – “погача”, “пита”, “кравай”, “момина пита”, “момков колак”, леверов кравай”, меденица”, “руманик”, “шугова турта”, “кукла”, “косичник”, “плетеница”, “бахча”, “кумова градина”, “ела” и др. Още първия ден след раждането на детето се отбелязва с “бърза пита” или “богородична пита’, наречена така в чест на Св.Богородица – закрилница на родилките. Част от тази пита слагат в цедилката, в която бебето лежи до 40 дни, а друга част зашиват в повоя му. Като отбият детето, търкулват пред него кравайче, което символизира замяната на майчиното мляко с хляба като основна храна, а също и отделянето на детето от майката, и че от този момент то само „гони” хляба си. Когато детето проходи се меси погача и се нареждат различни предмети, като гадаят за професията на детето, в зависимост от предмета, който детето улови. На хляба се преписва и способността да предпазва от злите сили. Такъв смисъл има поставянето на парче от богородичната пита в люлката на детето през първите 40 дни след раждането.   При сватба – младоженците разчупват хляб и се захранват един-друг, с което образно обявяват появата на нов дом, нов хляб в общността. В знак на съпричастност после всички се хранят от тези хлябове. Точно това е и значението на причастието, което вярващите приемат в църквата – частите на един хляб са едно тяло, един род – Христови. Съзнанието за причастяващата сила на хляба у българите обаче е предхристиянско. От незапомнени времена е традицията да се посреща госта с хляб и сол. Хлябът се явява важен класификатор за категоризирането „Свое – Чуждо” и „Вътре – Вън”. За да допусне някого в „своето”, осветено чрез много ритуали пространство, българинът трябва да пречисти и причасти влизащия , който може да донесе безредие, нечистота, проклетия. Захранване с хляб от „своето” огнище и солта /знакова със способността си да пази от гниене,развала/ са достатъчни да се счете някой за достоен да пристъпи „вътре”. Има документирани сведения от средновековни пътешественици, че българите излизали и посрещали пришълците още извън пределите на селото като им поднасяли хляб и сол и едва тогава ги пускали да влязат вътре. На просяк и циганин хляб не се дава през вратата, а през прозореца пак с цел да се опази вътрешното пространство и входа неосквернен от непознатото, непровереното. Прочутата българска пита с късмети пази именно това убеждение на предците ни. Истинският късмет да имаш „КЪС” от общия хляб, да си част от хляба на рода си. Почти при всички календарни обреди се приготвят хлябове. Особено много са за Бъдни вечер. Приготвят се основно три вида хлябове. Първият е наречен на самия празник и носи наименованието богова пита”, “богов хляб”, „боговица", боженица”, “божичнек, „светец". Прикадяването на трапезата с благовонен тамян става именно поради присъствието на обредния хляб, върху който се пали свещ - така, както се пали бъдникът в огнището. Характерната за него украса е кръстът и неговите разновидности - свастика, розета, цвете и т. н. Вторият вид хляб е посветен на къщата и стопанството. На него обикновено се изобразява гумното, кошарата, добитъка, лозето и бъчвата и т. н. Третият тип хлябове са „витите, превити краваи" с дупка в средата, които се даряват на коледарите. Тях ги замесват и украсяват момите и ги подаряват на своите избраници в коледната нощ. На следния ден коледарите организират с тях търг на мегдана, като събраните средства даряват на черквата, училището или читалището. В различни случаи от обредните хлябове запазват за лек през годината. Хлябове се приготвят и при трудови обреди – при първа сеитба, при завършване на жътвата, като се смели от новото брашно, при строеж на къща, кладенец и др. Характерно за обредните хлябове, свързани с календарните обреди (Бъдни вечер, Великден, Гергьоден) акцентът пада върху обредната трапеза – освещаването, разчупването и изяждането на обредния хляб, докато при сватбената обредност е характерно по-тържествено и придружено с ритуал (“засевките”) приготвяне на сватбените хлябове. Важността на ритуалното изяждане на обредния хляб по време на големите календарни празници се обяснява с тяхната най-пряка връзка със земята и селксостопанското производство. Именно изяждането на хляба е символична консумация на ценностите, които той изразява. По този начин се осъществява и обединяване на рода. Не е случайно изискването всеки присъстващ задължително да яде от хляба, а на Бъдни вечер чужди хора да не присъстват на сейната трапеза. Действията с хляба – чупене, рязане, повдигане са придружени със наричания и словесни формули, които целят благополучие, покровителство, предпазване от злини, болести и природни бедствия. Така например на Бъдни вечер най-стария чупи и раздава обредните хлябове, като повдига хляба над главата си с пожелание да растат нивите, житото или изнася навън хляба и кани Бога “Ела, Боже да вечеряме”.   Обредният хляб не е обикновен хляб, който се меси за всекидневна храна. Той се различава от обикновения по начина на приготвяне на тестото, по формата си и по шарките, с които е нашарен. Още от ранни зори жените се подготвят за заместването на обредните хлябове. Облечени са в празнична премяна. Обредните хлябове се приготвят от най-чисто брашно. Ръжено, овесено, царевично, просено брашно за обреден хляб не се употребява. Още при приготвянето на реколтата най-хубавото зърно (чиста пшеница) е отделено, измито в реката и изсушено. Брашното се пресява през три сита „копринени", след което се прекадява, като по този начин вече не е обикновено брашно, а се освещава. Замесва се с „мълчана", „цветна" и „неначената" вода, донесена в бяло котле и затоплена на жив огън. Докато се месят хлябовете, момите иневестите пеят обредни песни. Замесеното тесто се слага на топло място, за да се вдигне, т.е. да вкисне, да втаса, след което по него се изписват шарки, орнаменти, фигури. Докато хлябовете втасват, се приготвяла фурната, пещта. В нея се поставяли сухи дърва, като се съблюдавало да горят равномерно и постоянно, без да се допуска избуяването на силен огън, който може да ги повреди и изгори. Особено важно било при печенето да се запазят цялостни шарките и орнаментите. Смятало се, че така обредните питки няма да загубят същността си и като символи.   Когато започнах да чета „Народна вяра” на Димитър Маринов така се зарадвах. Трудът на този човек е невероятен. Той е ходел по села и паланки и е събирал вярата народна, за да я съхрани за поколенията. Още 1883-1906 г. той споменава, че много от обичаите по това време вече не се практикуват и са се изгубили на места. И хората, които са знаели за тях вече не са между живите... Но той грижливо е записвал всичко и е оформил своите трудове в специална книга „Народна вяра и религиозни обичаи”. За самите обредни хлябове, които е събирал в периода от 1883 г. до 1906 г споменава, че са се правели по 3 пъти. Веднъж бабите са ги замесвали пред него. Втори път той ги е замествал пред бабите, за да му изправят грешките. А третия път отново бабите са ги замесвали, а той ги е рисувал и им е правил гипсови отливки, които е съхранявал в Етнографския музей, на който е бил директор. Но е бил уволнен от музея и десетки мостри от обредни хлябове от цялата страна са били оставени безхаберно на тавана на музея, преди да са им направили гипсовите отливки. И съответно са ги изяли мишките. Оцелелите от мишките хлябове при пренасянето на музея от старото в новонаето здание са били съвършенно изпочупени и направени на ситни залъци... Това е престъпление, но защо толкова малко хора са милеели за българското, да се съхрани и опази живо! Димитър Маринов отново споменава, че обредните хлябове не могат да бъдат без шарка и за отделните празници има специални шарки. Като всяка шарка носи своето символично значение. В шарките българската домакиня е изразявала вярата народна, в шарките се изказват целта и желанията на жертвоприносителите. Шарките изказват радост или скръб. Шарките показват какво се проси: плодородие, сила, благоденствие, живот, здраве, веселие, любов и пр. С една дума, всеки обреден хляб с шарките представлява една молитва, написана с тестеви символични белези. Шарките се употребяват или отделно, или в съчетание на няколко заедно. Именно шарките дават значението на обредния хляб. Шарките не са случайни и всяка от тях има дълбоко символично значение. Тия шарки и изобщо месенето им не са били достояние на всяка жена, на всяка бабичка. Не мога да обясня как се зарадвах на тези негови думи и на обясненията, които следваха в книгата му за значението на шарките. Защото преди да започна да го чета бях прочела друга книга, свързана с обредните хлябове. Но това, което ме озадачи в края на книгата беше, че авторката Станка Янева беше направила извода, че хляба характеризира празниците на българина и „самата украса е израз на общото празнично настроение, на общата емоционална приповдигнатост. Украсата не носи символи или изображения, които да указват една или друга идея, едно или друго значение. Тя е отражение на емоционалния строй, а не на конкретно съдържание.” И още: ”Може да се каже, че орнаментирането на обредните хлябове е израз на строго отмерено чувство за прекрасното, познаващо художествената мяра. Освобождаването от символика е от значение за развитието на декоративната система, но това не е нито единственото, нито основното условие за изразяване на естетическото. Действително отпадането на символиката разширява границите на творческата намеса, позволява нарушаване на канона и по-голяма свобода в художественото решение.” и “За съжаление развитието на орнаментиката върху хлябовете не може да се проследи поради липса на по-стари материали. Независимо дали в началото орнаментите са били символи или изображения в натура, впоследствие схематизирани и загубили значението си, независимо от всички съмнения, сигурен факт е, че орнаментът е същствувал в твърде отдалечени времена така, както е бил характерен и за други видове творчество. За нас неговото значение в изображението върху обредния хляб е средство за естетическо общуване, за изразяване на естетически идеал.... Много от орнаментите, запазили се като декоративни елементи, някога може би са били със значение на символи, например свастика, двойна спирала, спирала и т.н., но в обредните хлябове те имат приложение като орнаменти.” т.е. според тази жена символите са загубили своето значение и украсата е придобила само естетически облик. Като прочетох това вътрешно се възпротивих и си казах: „Не може да се загуби символиката...” Сякаш някой ми беше отрязал крилете и не искаше да се науча да летя. Бях бясна! И си мислех колко е важно с какви очи гледа човек и какво търси да види. И ако търси да обслужва интересите на „партията”, то той няма как и да разбере дълбочината, която е скрита в символите, въпреки, че е черпил информация от Димитър Маринов, който пък заявява, че шарките, украсата носят своето символично значение. И затова така се зарадвах, когато попаднах на книгата на Димитър Маринов :). Но от друга страна мисля, че тази жена е права, защото символите в днешно време са загубили своя смисъл и ако човек не потърси и не е заинтригуван от тях, те ще останат като затворена книга... /следва продължение.../
А тук пускам една част от питите, които съм правила и събрала в една папка. Някои не особено сполучливи - или не втасали добре, или превтасали, но общо взето, когато човек има желание и опитва се получава :):

image

image

image

image

image

image

image
image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image
image



Гласувай:
30



1. valdesaar - Хубав постинг. Харесах и снимки...
10.06.2011 23:21
Хубав постинг. Харесах и снимките!!!
цитирай
2. qbylkovcvqt - Разбира се, че орнаментите имат ...
10.06.2011 23:49
Разбира се, че орнаментите имат своето значение. Това са точно определени символи, за различните поводи и празници са специфични. Дори има значение мястото, на което се поставят и начина, по който се подреждат. Има значение кога се замесват хлябовете, големината, формата... Когато се украсяват, жената нарича за нещо, за някого... защото думите имат магическа сила. Правенето и на най-обикновения хляб е свещенодействие! :) Забравих да кажа - Здравей, Цане! Увлякох се. Темата е много силна и ми е любима.
Поздрав!
цитирай
3. zvezdichka - Благодаря ти valdesaar!
11.06.2011 00:03
В постинга ми наистина има много дълбочини, които съм открила, благодарение на хората, които са изследвали и записвали за поколенията!

valdesaar написа:
Хубав постинг. Харесах и снимките!!!

цитирай
4. zvezdichka - Значи ставаме две :)
11.06.2011 00:10
на които им е любима тема правенето на хляб и по специално - обредните хлябове и тяхната символика. Благодаря ти за споделеното относно обредните хлябове Славе! Действително думичките, които изговаряш имат значение и отношението, с което замесваш хляба! Именно за това хляба е свещен и е бил такъв на българите, макар, че в последно време бяхме позабравили тази традиция. Но хубавото е, че хората променят нагласите си и търсят да зарадват близките си с домашно опечен вкусен хляб!

qbylkovcvqt написа:
Разбира се, че орнаментите имат своето значение. Това са точно определени символи, за различните поводи и празници са специфични. Дори има значение мястото, на което се поставят и начина, по който се подреждат. Има значение кога се замесват хлябовете, големината, формата... Когато се украсяват, жената нарича за нещо, за някого... защото думите имат магическа сила. Правенето и на най-обикновения хляб е свещенодействие! :) Забравих да кажа - Здравей, Цане! Увлякох се. Темата е много силна и ми е любима.
Поздрав!


Поздрави и приятни почивни дни!
цитирай
5. martiniki - Браво, Цане!
11.06.2011 06:35
Много ми харесаха твоите разсъждения, прочетох изследването ти и се погрях на хлябовете - добра работа! Да си жива и здрава!

Преди години и аз печах хляба, ежедневния, но обредна пита не съм замесвала - сега ме подтикваш да пробвам, прекрасни идеи - греят твоите пити.
цитирай
6. kaprizna - Поздравления
11.06.2011 11:45
за този постинг - СЛЪНЦЕ!
цитирай
7. compassion - Много интересно
11.06.2011 13:40
не бях запозната. Уважавам задълбоченото ти отношение към всичко, с което се захванеш.
И снимките са прекрасни.
Хареса ми особено тази пита с гроздето.
Поздрав за постинга!
цитирай
8. bilingual - :)
11.06.2011 14:16
много хубава и интересна тема :)
а какви хубави пити мммм :)
цитирай
9. zvezdichka - Благодаря ти Доре!
11.06.2011 18:23
Само да вметна, че това не са точно мои разсъждения, само една малка част от тях. Но за да ги напиша трябваше да изчета доста материл и да го сглобя съответна, така, че на мен да ми хареса.
А хлябовете, които съм правела в годините са се променяли и шарките също, защото хляб правя поне от 2007 г. насам. Но човек търси какво да вложи в един хляб и се получава нещо наистина уникално.

martiniki написа:
Много ми харесаха твоите разсъждения, прочетох изследването ти и се погрях на хлябовете - добра работа! Да си жива и здрава!

Преди години и аз печах хляба, ежедневния, но обредна пита не съм замесвала - сега ме подтикваш да пробвам, прекрасни идеи - греят твоите пити.


Поздрави!
цитирай
10. zvezdichka - :)))
11.06.2011 18:26
Благодаря ти kaprizna! Ще има и още слънца :).

написа:
за този постинг - СЛЪНЦЕ!

цитирай
11. zvezdichka - Когато нещо не
11.06.2011 18:31
е попаднало в полезрението на човек, той няма как да знае. А се започва от нещо малко и интереса подтиква човек да научава повече и повече. Та правилно си ме преценила, че обичам да се задълбочавам в неща, които ме докоснат по един или друг начин. То и затова времето не ми стига...
А когато съм изобразявала дадена пита съм се стремяла да им придам и смислово значение. Е моите пити не са строго определени по канона, по който старите баби са знаели и са правели обредните хлябове за отделните празници, но определено са творчески :).

compassion написа:
не бях запозната. Уважавам задълбоченото ти отношение към всичко, с което се захванеш.
И снимките са прекрасни.
Хареса ми особено тази пита с гроздето.
Поздрав за постинга!


Благодаря ти Руми!
цитирай
12. zvezdichka - Благодаря ти Анита!
11.06.2011 18:33
Радвам се, че ти е интересна! А питите са и много вкусни, когато са топли и така ухаят :).

bilingual написа:
много хубава и интересна тема :)
а какви хубави пити мммм :)


Поздрави!
цитирай
13. pevetsa - Превъзходни, мммммммм. Ще се на...
11.06.2011 21:22
Превъзходни, мммммммм.
Ще се нахраня само като ги гледам ;-)
Благодаря ти Цане, напълни ми окото!
цитирай
14. magnoliya - Чудесно е!
11.06.2011 23:58
Чудесни са обредните хлябове!
цитирай
15. audan - Чудесен материал!
12.06.2011 11:09
Един уседнал народ посреща с хляб ( ако беше чергар, нямаше да има време да сее и жъне). Вече вариациите са в допълненията - обикновена сол, шарена сол, вино, зехтин и т.н.

Дядо ми беше хлебар.
Разказеваше, че сортовете пшеница преди 9.9.1944-та били с малък добив, но качествени. След преврата ни наложили съветски сортове фуражна пшеница - голям добив и ниско качество.

Преди 9.9.1944-та хората ядели много хляб. Всъщност главно хляб. Но това бил, както му казват сега "пълнозърнест" и "няждал". Бял хляб и захарни изделия - само на празници. Месо - само зиме (през лятото кой ще коли прасе?!).
Т.е. хората ядели храна според сезона. Затова били и по-здрави, въпреки недоимъка на храна.

А аз открих две неща : по-вкусен е кръглия (в сравнение с продълговатия) и разчупения (в станения с нарязания) хляб.

Съгласен съм, че има разлика дори във вкуса на месен на ръка и месен в машина хляб. В първия случай месачът индуктира чувствата си в тестото, а ядящите приемат инфото. Нещо като при хората на изкуството.
Затова и само спокоен и с чиста мисъл човек трябва да се докосва до суровините и процеса. Това е свещенодействие!
цитирай
16. zvezdichka - Само с гледане
12.06.2011 21:39
ще ти е малко трудно Алекс :). Но аз съм насреща. Човек винаги може да приготви хляб за приятелите си.

pevetsa написа:
Превъзходни, мммммммм.
Ще се нахраня само като ги гледам ;-)
Благодаря ти Цане, напълни ми окото!

цитирай
17. zvezdichka - Благодаря ти Магнолия!
12.06.2011 21:41
При приготвянето на тези хлябове не съм спазвала всичко, което описвам тук като технология, която строго се е прилагала в близкото минало, но е важно отношението и желанието да се опиташ да направиш такъв хляб!

magnoliya написа:
Чудесни са обредните хлябове!

цитирай
18. zvezdichka - Благодаря ти audan,
12.06.2011 21:48
че сподели всичко това! Много интересна информация!
И наистина е важно човек в какво състояние се намира в даден момент, защото ако е негативно настроен не би се получило... А действително правенето на хляб е свещенодействие и е добре когато човек го прави да призове Господ да благослови този хляб, както и хората, които ще се хранят с него!

audan написа:
Един уседнал народ посреща с хляб ( ако беше чергар, нямаше да има време да сее и жъне). Вече вариациите са в допълненията - обикновена сол, шарена сол, вино, зехтин и т.н.

Дядо ми беше хлебар.
Разказеваше, че сортовете пшеница преди 9.9.1944-та били с малък добив, но качествени. След преврата ни наложили съветски сортове фуражна пшеница - голям добив и ниско качество.

Преди 9.9.1944-та хората ядели много хляб. Всъщност главно хляб. Но това бил, както му казват сега "пълнозърнест" и "няждал". Бял хляб и захарни изделия - само на празници. Месо - само зиме (през лятото кой ще коли прасе?!).
Т.е. хората ядели храна според сезона. Затова били и по-здрави, въпреки недоимъка на храна.

А аз открих две неща : по-вкусен е кръглия (в сравнение с продълговатия) и разчупения (в станения с нарязания) хляб.

Съгласен съм, че има разлика дори във вкуса на месен на ръка и месен в машина хляб. В първия случай месачът индуктира чувствата си в тестото, а ядящите приемат инфото. Нещо като при хората на изкуството.
Затова и само спокоен и с чиста мисъл човек трябва да се докосва до суровините и процеса. Това е свещенодействие!

цитирай
19. zvezdichka - И само да добавя
12.06.2011 22:29
един линк audan, тема, която съпруга ми е разработил и отново е свързана с хляба. Виждам, че темата те интересува, а не знам дали си попадал на блога му.
http://whitepigeon.blog.bg/hobi/2011/02/25/istinskiiat-hliab-kak-da-si-napravim-hliab-s-hmel-ili-kvas.693590
цитирай
20. kasnaprolet9999 - Много труд си хвърлила, но си зас...
13.06.2011 15:30
Много труд си хвърлила, но си заслужава усилието, особено когато се пише с любов за българските традиции. Питките ти изглеждат страхотно, направо ме ошашави, а как скромно го казваш в началото"някои не са особено сполучливи". Как да не са, толкова са красиви и с интересни мотиви отгоре. Жива и здрава да си, все такива хубави питки да правиш и да печелиш състезания. Да сега си спечелила нашите сърца и най-важното-сърцето на бялото гълъбче.
цитирай
21. moreto66 - Много труд, наистина
14.06.2011 12:44
Питките ти са страхотни. Ако имаш време, изпрати ми моля те на лични рецептите за тях.
Благодаря ти и още веднъж поздравления за невероятната магия, на която станахме свидетели!
цитирай
22. zvezdichka - Благодаря ти Невенче!
14.06.2011 19:26
Много мило си се изказала за мен! Но имаш право :). Да, действително си заслужаваше усилието, защото задълбочавайки се и аз открих ценни неща за себе си. Мотивите изискват или предварително мислене, с какво точно се свързва дадената питка и за кого е предназначена или се опитвам да направя някой от хлябовете, които са правели приди много години нашите баби и Димитър Маринов е събрал като модели и е описал подробно всеки един модел в своята книга.

kasnaprolet9999 написа:
Много труд си хвърлила, но си заслужава усилието, особено когато се пише с любов за българските традиции. Питките ти изглеждат страхотно, направо ме ошашави, а как скромно го казваш в началото"някои не са особено сполучливи". Как да не са, толкова са красиви и с интересни мотиви отгоре. Жива и здрава да си, все такива хубави питки да правиш и да печелиш състезания. Да сега си спечелила нашите сърца и най-важното-сърцето на бялото гълъбче.


Прегръщам те!
цитирай
23. zvezdichka - Благодаря ти мила!
14.06.2011 19:37
moreto66 написа:
Питките ти са страхотни. Ако имаш време, изпрати ми моля те на лични рецептите за тях.
Благодаря ти и още веднъж поздравления за невероятната магия, на която станахме свидетели!


Може и тук да пусна рецептата, ако някой друг прояви интерес. Ще дам 2 рецепти, които имам, като едната може да се използва като предварително се омеси тестото и се сложи в хладилник, за да може на другия ден да я опече, ако човек е заангажиран и не разполага с достатъчно време.


рецептата за Вълшебно тесто


Продукти:
1кг.брашно,
1буркан кис.мляко,
1лъжичка сода в млякото,
2яйца,
4с.л.олио,
мая, колкото кибритена кутийка,
1ч.чаша прясно мляко,
1чаена лъж.сол,1ч.лъж.захар.

Всичко се омесва хубаво, като маята преди това се размива в затопленото прясно мляко заедно със захарта, солта и малко брашно и се оставя да увеличи обема си. Хубаво омесеното тесто се слага в плик в хладилника, който е намазан отвътре с олио, като тестото не трябва да втасва. Издържа най-много една седмица. Ще се пече евентуално на следващия ден.
цитирай
24. zvezdichka - И другата рецепта:
14.06.2011 19:43
Питка

Продукти:
1 ч.ч. кисело мляко
1 ч.ч. вода (но ако имам подръка прясно мляко слагам 1/2 ч.ч.мляко + 1/2 ч.ч. вода)
(ще направя една вметка към рецептата - напоследък дори, за да имам повече тесто за украсата добавям освен 1 ч.ч вода и 1 ч.ч. прясно мляко)
2 яйца (1-я жълтък отделям за намазване, като добавям малко олио към него, за да не се сгъсти)
мая - колкото локум
1 непълна с.л. сол
брашно колкото поеме
краве масло за намазване

Маята се разтвара в 1/2 ч.ч. леко затоплена вода(или пр.мляко) + 1 ч.л.захар + малко оцет + 1 с.л.сол + 1 с.л. олио

Замесва се меко тесто от яйцето+белтъка, киселото мляко, маята /която предварително е втасала, заедно със солта, захарта, оцета, олиото/ и водата(пр.мляко) и брашното. Оставя се да втаса, като отгоре тестото се намазва с олио, за да не хване кора. /Аз обикновено включвам фурната за 4-5 мин. да се затопли и след като я изключа слагам на топло тестото да втаса или оставям фурната на 45 градуса и питката втасва в нея на топло/. Замесвам леко тестото. Отделям една малка част от него за украса /тя е по-желание :)/
Използвам съд електрическа тенджара за печене (или тава), тъй като питката понякога се надига доста, който намазавам с олио или краве масло. Оставям питката в тенджарата да втаса, докато приготвям украсата. След като я поставя я намазвам с жълтъка. След като се надигне започвам печенето първо на загрята фурна, после намалям градусите. За да не се запече много отгоре постявам фолио след като придобие златист цвят, но все още не се е опекла отдолу. Пека около 50 минути приблизително. Когато питката се извади от фурната се намазва с краве масло, за да омекне, напръсква се леко с вода и се загъва с кърпа.

Добър апетит :).
цитирай
25. priqtel12 - Здравей, Цане!
18.07.2011 15:33
Като зная от преди любовта ти към хляба, очаквах този постинг да е много интересен. Но ти надмина очакванията ми. Чудесни сведения, които изчетох с голям интерес, както и многобройните питки, от които си заех идеи за украса.
БЛАГОДАРЯ ТИ!
цитирай
26. zvezdichka - Благодаря ти Иве!
29.07.2011 12:14
Радвам се, че съм била полезна. Когато човек потърси, наистина открива интересни неща, които преосмисля. И заемай колкото ти душа сака :).
Поздрави!
цитирай
27. voinov50 - Eй сега викнах на Мая, ела да видиш какви питки е направила Цани... :)))
18.08.2011 19:26
Благодаря за рецептите! :)
цитирай
28. zvezdichka - :)
18.04.2012 15:11
voinov50 написа:
Благодаря за рецептите! :)


Правя и още как, но напоследък предпочитаме квасния хляб. Така, че тази рецепта все по рядко я използвам.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5816626
Постинги: 496
Коментари: 6837
Гласове: 21680
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031