АПРИЛСКО ВЪСТАНИЕ. ПОДГОТОВКА, ИЗБУХВАНЕ И ПОТУШАВАНЕ (хронология на събитията от септември 1875г. до юли 1876 г.)               1/13 септември 1875 г .В телеграма до руския генерален консул в Букурещ посланникът на Русия в Цариград-ген. Николай Игнатиев изразява становището си   против намерението на българската емиграция да организира въстание; „Изяснете на българите - пише той - безумието и вредата на опитите, обречени на неуспех.... Обстоятелствата сега са неблагоприятни. Нека да запазят средства и кръв за друга минута” (става дума за въстанието през септември 1875г)             16/28 септември 1875г. Начело на двадесетина души  Георги Измирлиев и Стефан Стамболов обявяват въстание в Стара Загора.             18/30 септември  Шуменската чета начело с Атанас Стойков потегля към с. Върбица, а след това към Котел. Малко по-късно узнавайки, че опитът за въстание е неуспешен, четниците се разпръсват.             21 септември  В района на Русенските села Червена вода и Ново село се сформира чета, която тръгва към Горна Оряховица, но след три дни се разпуска.             30 септември/12 октомври. Хр. Ботев подава писмено заявление, че напуска БРК.             11-12 октомври Участниците в Общото събрание вземат решението, че неуспехът на въстанието през септември се дължи на липсата на войводи.             11-12 ноември. Създава се Гюргевския революционен комитет (ГРК). В работата му вземат участие; Стефан Стамболов, Никола Обретенов, Стоян Заимов, Панайот Волов, Георги Бенковски и др. Взема се решение за подготовка на въстание, което да избухне през пролетта на 1876 г. Комитета заседава до 25 декември 1875 г., след което определените за страната апостоли се прехвърлят нелегално в Българско. Определени са 5 революционни окръга (Търновски, Сливенски, Врачански, Пловдивски и Софийски). За всеки окръг са определени по един апостол и по двама помощник апостоли. В хода на подготовката функционират само четири огъга, без Софийския.             30 ноември. Високата порта издава ферман, съгласно който се правят преобразования на съдопроизводството, обявява се нова данъчна система, прокламира се равенство на всички поданици на империята, дават се облекчения при събирането на данъка бедел и др. В края на януари 1876 г. Апостолът на Първи революционен окръг Стефан Стамболов пристига в Търновско.             12 февруари ю1877 г. От Букурещ Хр. Ботев пише писмо до Тодор Пеев в Браила, в което оповестява категоричното си намерение да се включи в предстощщото планирано въстание; „Въпросите решени - пише поета революционер-целта обозначена, времето и разстоянието определени, следователно тука се не иска молитва, а мотика”.             Началото на март 1876г. Група треволюционни емигранти на събрание в Браила обсъждат възможностите за организиране на ново въстание.             28 март. От Влашко в Българско се прехвърлят част от ръководителите на Първи революционен окръг. Между тях е и поп Харитон.             10/22 април. Христо Ботев, Никола Обретенов и Георги Апостолов се договарят да работят заедно по подготовката на чета, която да се прехвърли на 11 май, когато е планирано да избухне въстанието във Враца.             14/29 април В местността Оборище, недалече от Панагюрище е организирано от четвърти революционен окръг Първото Велико народно събрание. Присъстват 64 редовни представители на комитетите от четвърти революционен окръг. Приема се план за бъдещите действия, апостолите са упълномощени да определят окончателната дата за обявяване на въстанието.             17/29 април. Главният военен съвет на четвърти революционен окръг избран в Оборище взема решение в Панагюрище въстанието да избухне на 1/13 май. В Болград е оптпечатан първият брой на вестник „Български глас” редактиран от Киро Тулешков.             19 април/1 май. Отряд заптиета, водени от пловдивския кърсердар Неджиб Ага пристига в Копривщица със задача да арестува Тодор Каблешков.             20 април. 2 май.. Избухва Априлското въстание. Комитетът в Копривщица решава да изпревари арестуването на .Каблешков като обявява въстанието за избухнало.. Превзет е конакът. Изпратено е до Панагюрище и околните села„ Кървавото писмо” ( тъй като под текста е подставен кръст, начертан с кръв). Същият ден около 16 часа Панайот Волов обявява въстанието в Панагюрище. Същият ден въстават селата; Клисура, Мечка, Поибрене, Стрелча и др.             21 април/3 май. В Брацигово пристига Васил Петлешков и след спешно проведено заседание на местния революционен комитет обявява въстание. През това време турските власти в Търново получават заповеди да вземат необходимите превантивни мерки за осуетяване на въстанието в района и да не допускат неговото разширяване.             22 април/4 май . По тържествен начин в Панагюрище е извършено освещаване на: „главното” знаме на четвърти революционен окръг.извезано от българската Жана Д”арк – Райна Попгеоргиева - Райна княгиня.. Начело на своята „Хвърковата чета” Бенковски тръгва за Петрич. В Батак е обявено въстание.             23апил/5 май. Обявено е въстание в Перущица             25 април/7 май. Представители на комитетите на първи революционен окръг на събрание през нощта вземат решение въстанието в окръга да се обяви на 28 април/10 май.             26 април/8 май. В райопна на с. Стрелча въстаниците постигат частичен успех срещу войските на Хафъз паша. Тосун бей напада Клисура. В с. Мусина е свикано заседание на местните дейци от пристигналия поп Харитон. Участие вземат вземат Петър Пармаков, Христо Караминков- Бунито, Аврам Петков и др.             27 април/9 май. В Горна Оряховица са арестувани местни дейци, между които са Иван Семерджиев, Георги Измирлиев - Македончето.              28 април/10 май. Под командването на поп Харитон в района на с. Мусина се формира чета от около 200 души въстаници. Четата тръгва към Габровския Балкан и се установява на почивка в Дряновския манастир. В основата на четата влизат 101 доброволци от Бяла Черква, водени от Бачо Киро.. В района на Перущица башибозушки пълчища извършват нападение, но след претърпяните загуби се оттеглят.             29април/11 май. Чорбаджиите на Копривщица подготвят арестуването на местните апостоли, но не успяват поради пристигналата помощ от Панагюрище. Въстаниците в Перущица водят тежки отбранителни боеве. В Дряпновския манаститр четата на поп Харитон е обградена; започват епичните 10-дневни боеве продължили до 7/19 май.             30 април/12 май. В резултат на решително настъпление на османлиите Панагюрище е завладян, опожарен, ограбен и разорен. Около 2700 башибозуци обкръжават и нападат Брацигово. Ахмед Ага Барутанлията напада Батак; започва ожесточени сражения.. Перущенци упорито се съпротивляват. Въстаниците влизат в черквата „Св.Архангел”. Гарбровският революционен комитет под ръководството на високообразованият за времето Цанко Дюстабанов провежда съвещание и решава да обяви въстание на следващия ден.             1/13 май. Около 500 души турска войска и башибозук обграждат Копривщица За да избегнат опожаряванео и ограбването на града, местните първенци събират откуп и предават местните революционни дейци ръководители на въстанието. Тежките отбранителни боеви на връх Еледжик от три страни принуждават оцелелите въстаници да се оттеглят.. Продължават тежките сражения в Батак и Перущица. За да не попаднат живи в ръцете на противника някои перущенски въстаници по примера на Кочо Чистеменски и Спас Гинев, след като убиват своите деца и жени се самоубиват.  Батак и Перущица са ограбени, населението е подложено на жестоки мъчения,. Значителна част от българите християни са изклани. Цанко Дюстабанов сформира чета от 219 души, която се събират в Соколския манастир край Габрово. В с. Кръвеник Севлиевско е обявено въстание. Продължават ожесточените сражения при Дряновския манастир. Командването поема Петър Пърмаков, тъй като войводата поп Харитон е тежко ранен от избухнали боеприпаси поради невнимание на един въстанник Бързите действия на властите осуетяват избухването на въстание в Ямбол, където революционният комитет прави опити за вдигане на бунт.             3/15 май Цанко Дюстабанов със своята чета пристига в с. Батошево, Севлиевско и и вдига местното население на въстание, което обхваща и околните села Същият ден вечерта Иларион Драгостинов и Георги Обретенов обявявсат въстание в Сливен. Сформирана малка чета се отправя в Балкана към лагера на Стоил войвода.             4/16 май В района на с. Ново село, Търновско се водят тежки сражения между въстаниците ръководени от Йонко Карагозов и башибозука. Ивършено е последното злодеяние на Ахмед Ага Барутанлията, който избива над 300 души, повече от тях жени деца и старци (за тези „геройски подвизи” е награден лично от султана).             5/17 май. Около 18000 души на противника обкръжават Брацигово. Дряновският манастир е подложен на артилерийска стрелба с модерните за времето оръдия тип „Круп”.. Манастирът е подпален. В Трявна е обявено въстание. Там е сформирана малка чета под ръководството на Тодор Кирков от Ловеч, Христо Патрев и Станьо Гъдев от. с. Шипка. Цанко Дустабанов с четата си пристига в с. Кръвеник и с. Ново село..             6/18 май. Брациговските първенци изпращат дядо Мильо като парламентьор при водача на турците Хасан паша. Селото е спасено от пълно опожаряване и разорение срещу голям откуп. Васил Петлешков е заловен и подложен на големи мъчения, горен е на клада. По пътя за Пловдив той е доубит, следствията на погълнатата предварително отрова и изтощение от мъченията на които е бил подложен. Редовната турска войска превзема с. Батошево.             7/19 майк. Участниците от четата на поп Харитон правят опит да пробият обкръжението около Дряновския манастир. Пада убит Петър Пърмаков. Успяват да се измъкнат само 47 души, между които и даскал Бачо Киро. Въстаници от четата на Стоил войвода полагат тътржествено клетва.             8/20 май. Oжесточени сражения в района на Ново село, Севлиевско. Четата на Стоил войвода влиза в с. Нейковци Котленско и обявява въстание. Към четата се присъединяват 24 души.. В в с.. Разловци, Пиянечко е сформирана чета от около 80 души, които нападат конака.             9/21 май. Турски части превземат с. Кръвеник. Част от въстаниците успяват да се изтеглят в Балкана             10/22 май. Османлиите завладяват с. Ново село. С това приключва 10 дневната борба на въстаниците в райна на Севлиевско и Габровско. Четата на Стоил войвода води тежка битка с редовна турска войска в района на с. Нейково, Котленско, войводата е ранен. Успелите да се измъкнат четници се разделят на малки групи. В едната от групите попадат Стоил войвода и Иларион Драгостинов. Апостолът Иларион Драгпостинов загива по пътя за прохода Демир капия (Днес Вратник)             11/23 май. Последно упорито сражение на връх Марагидик.водено от въстаниците на Цанко Дюстабанов. В местността Чукара, недалече от Новата махала, Габровско се сражава тревненската чета на Христо Патрев. Четниците са принудени да отстъпят. Разделят се на няколко малки групи, които лесно са унищожени от редовната турска войска и башибозука. Населението на с. Бояджик, Сливенско отблъсква атаката на черкезки банди.             12/24 май. Георги Бенковски загива на „мостнцето на река Костина” в едноименната местност край село Рибарица, Тетевенско.             13/25 май. Четниците придружаващи Стоил войвода и  Георги Дражев са обградени в гората до с. Икисча (днес Близнец) и са заловени. Стоил войвода е обезглавен на път за Сливен.. Христо Ботев отпътува от Букурещ за Гюргево.             14/26 май . Панайот Волов загива във водите на релка Янтра край Бяла.             16/28 май. Започва товаренето на австрийския параход ”Радецки” на четници, заедно с Христо Ботев в Гюргевското пристанище. Разпределени на групи останалите четници се качват на пристанищата от Зимнич, Турну Мъгуреле, Корабия и Бекет.. През нощта на 16 срещу 17 май, близо до с. Български Косуй (Пожарево), източно от Тутракан се прехвурля Таньо Стоянов с четата наброяваща около 20 души. Цанко Дюстабанов е предаден и заловен.             17/29 май.. Христо Ботев и неговите четници завладяват парахода ”Радецки” и около обяд слизат на българския бряг край с. Козлодуй..С телеграми до големите европейски вестници „Журнал дьо Женев” и „Ла републик Франсез:” се известява за целта на четата. Ботев пише последните си прощални писма. На Козлодуйския бряг четниците полагат тържествена клетва, пред знамето на Червеноводско новоселската чета, ушито от дъщерята на легендарната Баба Тонка за въстанието през септември 1875 г.. Започва походът на четата към селищата Бутан, Добролево,,Борован и Баница. Части от редовна турска войска нападат с. Бояджик, Сливенско и подлагат селото на опожаряване. Разграбване, разруха и убийства. Всички заловени българи са изклани.             18/30 май. Стоян Заимов и другите дейци от Трети революционен окръг се събират във врачанската църква „Възнесение„ и обявяват въстание. Сформирана е малка чета.. Ботевата чета отблъсква нападенията на черкезите край с. Баница. Води се първото  тежко сражение в района на Милин камък. Загиват първият знаменосец. Никола Симов - Курито и поп Сава Катрафилов. За знаменосец на четата е определен Димитър Стефанов – Казака от Сливен. Вечерта четата успява да разкъса обръча на османлиите и се насочва към връх Веслец. Извършен е държавен преврат в Цариград, ръководен от бившия валия в Русе, високообразованият Мидхад паша - представител на Младотурското течение.  Абдул Азис е детрониран и на неговоп място застава Мурад V.             19/31 май. Във Враца се разпространява мълва, че към града настъпва редовна турска армия. Въстаниците се разпръскват, местната власт извършва масови арести. Ботевата чета се намира в района на връх Веслец, където чака подкрепления. Когато става ясно, че въстанието във Враца е осуетено Ботев и четата тръгват към Врачанския Балкан             20 май/1 юни. Четата на Хр. Ботев се насочва към връх Вола и от там към върховете Камарата, Купена, Околчица. Четниците водят неравен бой, обградени от три страни. След като към залез слънце сражението е прекратено останалите край Хр.Ботев от щаба на четата. Никола .Обретенов, Георги Апостолов, раненият македонец Петър Спасов Симеонов (Перо), и четниците Сава Пенев, Димитър Тодоров (Димитрото) по предложение на войводата посядат зад една скала за кратко съвещание на което трябва да вземат решение какво да правят по нататък, след като патроните свършват, помощ от никъде не идва, няма хляб - да продължат или да се изтеглят към Сърбия. След репликата на Перо ”Ботев, ако ти направиш такова нещо, да оставиш четата (при решение за насочване към Сърбия), ще изгубиш всичкото обаяние.. Затова предпочети да те убият, отколкото да оставиш четата”. Ботев става „изправен в целия си ръст” и казва „ Чакайте да видя на къде отиде четата”. Според писмените официални спомени на Н. Обретенов Ботев „отишел зад хребетите на определено разстояние от другарите си. Тогава моментално изгърмява пушка” и Ботев пада убит. За заместник на войводата Ботев е определен Никола Войновски и четата се отправя на югоизток.             21 май/2 юни. Ботеви четници водят битка в района на Рашов дол, край Лютиброд. Загиват Г.Апостолов и още 10 четници. Групата на Н. Войновски усяява да се изтегли към. С. Зверино. По-късно в района на Западния дял на Стара планина загиват много Ботеви четницои, между които са вторият знаменосец на четата Димитър Стефанов – Казака от Сливен. След разгрома на четата и кратки сражения край Черепишкия манастир с трима другари той тръгва на изток и достига до Кремиковския манастир ”Св. Георги” , където. В този район е убит и най-младият 19 годишен четник Ангел Тодоров от с. Казън Мурад  (днес Благоево), Разградско.област, заловен в манастира „Св. Богородица” край с. Елешница, Софийско и обезглавен в местността „Мерова поляна” в подножието на връх Мургаш. В този район са избити и много въстаници от Панагюрския четвърти революционен окръг от кръвожадния сатрап Малич Ага.             22 май/3 юни. Водачът на въстанието в Копривщица Т. Каблешков се самоубива в Габровския конак.(според някои изследователи това става на 17/29 май).             23 май/4 юни. Редовна турска войска водена от Хасан бей, „покорителят” на Копривщица влиза във Враца. Градът е спасен от ограбване, опожаряване и разрушение благодарение на голям откуп, подготвен от първенците на града.             24 май/6 юни. Групата на Н. Войновски достига до Орхание ( Ботевград).             25 май/ 6 юни.Четата на Таньо Стоянов води битка в района на на с. Хайдар и Попово.             26 май/7 юни. Обесен е помощник главният апостол на 1-ви революционен окръг Георги Измирлиев. Четата на Таньо Стонов води сражение в района на с. Аязлар (Светлен. Попвско). Четниците вземат преднина пред преследвачите си и се установяват в с. Араплар (Априлово, Попвско) и там водят сражение. Извършват безуспешен опит да се измъкнат през нощта.             27 май/8 юни. Турска потеря напада четата на Таньо Стоянов и той загива при ръкопашен бой.             28 май/8 юни. В Търново е обесен учителят от Бяла Ччерква- Бачо Киро.             5/17 юни. Отпечатан е първият брой на вестник ”Възраждане”, в който се казва;   „.Ще следваме с бодро око групирането на разните европейски сили в отношение на Източния въпрос и ще бележим всичките стъпки, които те предприемат по тая работа.”.             13/25 юни. Загива Никола Войновски-военен ръководител на Ботевата чета.             15/27 юни. Обесен е Цанко Дюстабанов - войвода на Габровската чета.             17/29 юни. Заловени са четниците на Ботев Никола Обретенов, Сава Пенев и Димитър Тодоров (Димитрото.)             18/30 юни. Избухва Сръбско- Турската война, в която участие вземат Черна гора, и много българи доброволци организирани в чети, и се присъединяват към сръбската армия             24 юни/6 юли. Обесен е Тодор Кирков в родния му град Ловеч .             25 юни/7 юли. В Севлиево е обесен председателят на местния революционен комитет Стефан Тошев.             26 юни/8 юли. В замъка Райхщад (Закупи) е организирана среща между императора на Русия Александър II и императора на Австро - Унгария Франц Йосиф. Постига се съгласие за съвместни действия в случай на необходимост при разрешаване на Източната криза.             В началото на юли 1876 г. руският консул в Одрин княз Алексей Церетелев, кореспондентът на френския вестник ”Фигаро „Иван дьо Вестин, и специалният кореспондент на вестник „Кьолнише цайтунг” обхождат пострадалите райопни в Пловдивския край. На 10 юли в Букурещ се създава нова емигрантска организаципя Българско централно благотворително общество (БЦБО), главната цел на което е „да съдейства за популяризиране на българската кауза в Европа и да работи за по-скорошното разрешаване на българския въпрос” изистрил Източен въпрос до криза.             12/24 юли  Около 50 доброволци, водени от Сидер Грънчаров се отделят от четата на Филип Тотьо в Сърбия и се отправят към Българсо с цел да подкрепят евентуални действия на въстаници в района на Стара планина. На 31 юли в битка с турски потери Сидер Грънчаров загива, с което приключва последната въоръжена проява, свързана с паметното Априлско въстание. Анкетна комисия, организирана от консула на Велико британия в Одрин Хътън Дюпюи и втория секретар на Британското посолство в Цариград У.Беринг, обикаля пострадалите от въстанието български християнски селища. В края на август 1876 г. БЦБО с писмо до Петербургския славянски комитет се обръща ‘с най-покорна молба да ни снабди с някакви средства, за да започнем по-скоро действията и да се помъчим да организираме българските отряди” Събитията неотклонно вървят към Цариградската конференция в края на 1876 г. и Лондонския протокол в началото на 1877г.. свързани с решаването на остро назрялата Източна криза. Отказът на Високата порта да изпълни решенията на великите сили, определя единствения път за решаване българския политически въпрос - поредната руско-турска война, която избухва през 1877 г. и завършва победоносно като освободителна за българите. Славното и героично Априлско въстание с ненапразно пролятата кръв, зверства, мъчения и терор се оценява като прелюдия към Свободата
. Забележка: Материалът е подготвен на базата нa обобшения на научни и исторически факти и събития, съхранени в различните сериозни литературни и исторически източници, документи и проучвания на книжен носител                                                                            Подготвил д-р Богомил Великов Колев
                                                                         П Р И Л О Ж Е Н И Е

 
     Карта на България, съгласно решенията на  Цариградската конференция 1876 г. 
                 С червено са отбелязани местата където е избухнало вастанието

                                                            След въстанието. Батак