
Във връзка със страстната седмица реших да постна едно стихотворение на Архимандрит Серафим, което е много силно и в което всеки може да се открие в даден момент от живота си...
СЪНУВАХ СЪН
Сънувах сън... Бях някъде във храм
безлюден, тих, без никакъв народ.
Сред здрача блед под храмовия свод
видях един позорен стълб и там
Христа с въжета свързан, прикован!
Пред него бе изправен груб войник
и шибаше телото Му с камшик.
Във тишината някак страшно беше,
кога камшикът яростно плющеше.
Това бе бич, обкичен със ресни,
нанизани със късчета олово,
ръбати, остри, с грапави страни.
При всяко ново шибане сурово
те вбиваха се в страдащата плът
на кроткия Христос... И всеки път
когато пак камшикът заплющеше,
Потръпваше Христос, но все мълчеше...
А по измъченото Му лице
струеше кръв. И двете Му ръце
пробити бяха. В кротките очи
блестяха сълзи в кървави лъчи.
Венец от тръни кичеше главата,
петна от кръв личаха по ребрата.
Навред — по гръб, по рамене, гърди
се виждаха все кървави бразди.
Безжалостният и суров войник
издигна пак разветия камшик
и взе да шиба... Силно възмутен
аз пламнах, обладан от гняв свещен,
па спуснах се и викнах: “Зли човече!
Що правиш? Спри! Хвърли камшика вече!”...
В лицето исках тоя звяр да зърна.
Войникът се във този миг обърна
и ме погледна... Аз... се ужасих...
че в него... своето лице открих!...
1954 г.
Поезия от архимандрит Серафим (Алексиев)
ЖИТИЕ НА АРХИМ. СЕРАФИМ /АЛЕКСИЕВ/
ПАСХАТА-ОТ 3 АПРИЛ 2015
ЗА ЖЕНИТЕ - СТИХОВЕ, ПЕСНИ, ВИД...
че в него... своето лице открих!... "
Благодаря за прочита Славе!
Желая ти светли празници!
Благодаря ти за коментара!
Светли празници!!!
Поздрави!
С пожелания за здраве и благополучие! :))
А ние ще си ходим на село, че си имаме именник.
Весели празници и за вас!
Прегръщам те :).
