Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.07 00:27 - Едно дъждовно пътуване из Малешевска планина – Горна Рибница, Раздол – част 3
Автор: zvezdichka Категория: Туризъм   
Прочетен: 171 Коментари: 1 Гласове:
9

Последна промяна: 13.07 00:46


 Върнахме се обратно по мостчето и продължихме до следващото препятствие – брод, който трябваше да пресечем.



От дъждовете реката беше станала буйна и се пенеше на места. Огледахме се има ли друго място, където може да пресечем рекичката и го съгледахме – поредното не много надеждно мостче.



Но по добре през него, отколкото да гази човек реката. Съпруга ми ме предупреждава в движение да си пазя главата от клона надвиснал над моста.



Прекосихме ливадата и тръгнахме по пътя нагоре, прекосявайки борова гора.





Пътя започна да става каменист и се редуваха широколистни дървета.



На едно място се разклони и чудейки се коя посока да хванем тръгнахме по горния път през гората.



Обръщайки се обаче видях и селото в далечината и констатирахме, че сме тръгнали в грешна посока.





Оказа се, че има още доста път докато стигнем до селото, а времето беше напреднало. Нито имахме къде да преспим, не си бяхме взели и храна с нас и решихме, че е най-добре да се върнем до колата, където беше целия ни багаж. Това ме разочарова, защото изминахме толкова много път, а не можахме да стигнем до селото. На връщане слънчо ни се усмихна за първи път през този ден и ни зарадва.





Обаче моят съпруг не се плаши от предизвикателствата и реши да продължим напред с колата, минавайки през реката. С джипа е лесно и бързо. За нула време стигнахме в близост до селото. Минавайки покрай дъбова гора няколко гъби в драките привлякоха вниманието ми.



Веднага слязох от колата, продължавайки пеша, като се откланях ту наляво, ту надясно от пътя. И така докато стигна колата набрах една торба с гъби.



След завоя се появи и селото. Село Горна Рибница е разположено по източните склонове на Малешевска планина на около 1000 м. надморска височина.





Името Рибница се свързва с екземпляр от „Рибния буквар” на д-р П. Берон, който бил донесен в селото. През 90-те години на ХІХ в. имотите на селото са изкупени от турския бей Бола Али бей Хайдуков от Пехчево и то става чифлик. Името си „Горна Рибница” получава с цел да се различава от с. Рибница, Петричко. През 1878 г. участва в Кресненско – Разложкото въстание с четата организирана от Димитър Икономов. Два пъти в селото е идвал Гоце Делчев. От 1897 г. по негово настояване е учреден комитет на ВМОРО. Главният поминък на населението е земеделие и животновъдство.



Влизайки в селото се заредиха къщи, плевници, ливада, която навремето е била част от селската улица.









Кокошки се разхождаха свободно, пасейки трева, а кучета пазачи настървено лаеха срещу нас, пазайки кошарите.







Личеше си, че има признаци на живот, но не се виждаха хора.



Малко по нагоре от терасата на една нова къща ни помаха човек и ни покани да пием кафе. Приехме на драго сърце поканата му, а и ожидахме да се срещнем с хора сред това пусто място.





Каква панорама се разкри от терасата на бай Здравко.



След като се насладихме на кафето и красивите изгледи решихме да разгледаме местната църква „Св.Атанасий“, която е обявена за паметник на културата.



Църквата е завършена 1849 г., а е осветена около 1860г. Колоните са декорирани с цветна живопис, таваните са дървени и резбовани.



Иконостасът е рисуван предимно с растителни мотиви.



Навремето село Горна Рибница е кипяло от живот. Било е център на просветата с първото килийно училище, сформирано в областа и в селото са прииждали деца от съседните по близки и далечни селца да се учат на четмо и писмо! Учител в селото става даскал Димитър Георгиев Икономов, който е сред най-ярките звезди в небосклона на революционните, църковни и просветни борби в района на Малешевска планина. Известен е още като Поп Димитрето или Рибнишкия поп. Роден е през 1820 г. в Берово (дн. Македония). Още като младеж през 40-те годинина ХІХ век се преселва в Горна Рибница, където е сред най-образованите хора. Занимава се със шивачество, но освен това е и учител в килийното училище. Поради липсата на свещеник е ръкоположен. Той допринася много за пробуждането и развитието на просветното и църковно дело не само в Горна Рибница, но и в целия Кършияк, което му донася славата на народен будител. Първоначално училището се е помещавало в една стая от къщата на местен чорбаджия, където децата са се учили черковно славянско четмо и да си служат с калеми и плочки. Това е първото килийно училище в Мелнишката околия, открито през 1827 г. През 1861 г. училището приема нов тип обществена килия и се помещава в пристройката към църквата.



След като разгледахме църквата и килийното училище решихме да се придвижим към следващите села в района – с.Раздол. Спряхме да хапнем набързо след като премина поредната порция дъжд.



Там снимах и дива орхидея.


И още малко от дъждовните склонове на Малешевска планина.




Естествено не се върнахме по пътя по който дойдохме, защото разбрахме, че има много по-добър път, който не беше отбелязан на картата. Той ни отведе до един разклон на главния път , наречен „Студената вода“ и от там към село Раздол.



Започна да се смрачава. Влязохме в местната кръчма и пих един чай, тъй като гърлото ми неистово се нуждаеше от топло питие. Разговорихме се с месните. От тях разбрахме, че на 25 май и в събота в селото имат събор по случай Спасовден, който празнуват в местността „Студената вода“ и ни поканиха да го посетим.





Малко снимки от селото на смрачаване.







Един дъждовник правеше неистови опити да се скрие от камерата ми и успяваше :).



Не остана време за селата Добри Лаки и Клепалото, т.че ги оставихме за друг път. Започна сериозно да се смрачава и трябваше да помислим за подслон за през нощта. Предвид лошото време и отдалечеността ни от големите градове решихме да спим в колата. В района, в който бяхме селския туризъм не е развит, т.че в интернет нямаше никакви продложения за къщи за гости. Както слизахме надолу към Струмяни решихме да отбием от главния път и да си потърсим място за паркиране. И го намерихме на един баир с невероятна гледка.



Реших да оставя снимките за сутринта като се съмне. Но каква беше изненадата ми, когато се събудихме на другата утрин. Мъглата беше скрила в своята прегръдка красивите планински върхове.



В ниското се виждаше покривчето на една самотна къщичка с пушещо коминче.



А колата висеше над пропаста.



Направихме си по едно чайче от лайката, която бяхме събрали и цвета от бъз и побързахме да се организираме към следващите села от Малешевска планина.

 

/п.п. информация за с.Горна Рибница съм черпила от статията на Генчо Терзийски :

http://infinite-past.blogspot.bg/2011/03/blog-post_7070.html /




Гласувай:
9
0



1. hel - Приятно пътешествие беше! Благ...
16.07 23:21
Приятно пътешествие беше! Благодаря.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3676372
Постинги: 486
Коментари: 6790
Гласове: 21156
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31