Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.07 00:27 - Едно дъждовно пътуване из Малешевска планина – Горна Рибница, Раздол – част 3
Автор: zvezdichka Категория: Туризъм   
Прочетен: 618 Коментари: 1 Гласове:
11

Последна промяна: 13.07 00:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Върнахме се обратно по мостчето и продължихме до следващото препятствие – брод, който трябваше да пресечем.

image

От дъждовете реката беше станала буйна и се пенеше на места. Огледахме се има ли друго място, където може да пресечем рекичката и го съгледахме – поредното не много надеждно мостче.

image

Но по добре през него, отколкото да гази човек реката. Съпруга ми ме предупреждава в движение да си пазя главата от клона надвиснал над моста.

image

Прекосихме ливадата и тръгнахме по пътя нагоре, прекосявайки борова гора.

image

image

Пътя започна да става каменист и се редуваха широколистни дървета.

image

На едно място се разклони и чудейки се коя посока да хванем тръгнахме по горния път през гората.

image

Обръщайки се обаче видях и селото в далечината и констатирахме, че сме тръгнали в грешна посока.

image

image

Оказа се, че има още доста път докато стигнем до селото, а времето беше напреднало. Нито имахме къде да преспим, не си бяхме взели и храна с нас и решихме, че е най-добре да се върнем до колата, където беше целия ни багаж. Това ме разочарова, защото изминахме толкова много път, а не можахме да стигнем до селото. На връщане слънчо ни се усмихна за първи път през този ден и ни зарадва.

image

image

Обаче моят съпруг не се плаши от предизвикателствата и реши да продължим напред с колата, минавайки през реката. С джипа е лесно и бързо. За нула време стигнахме в близост до селото. Минавайки покрай дъбова гора няколко гъби в драките привлякоха вниманието ми.

image

Веднага слязох от колата, продължавайки пеша, като се откланях ту наляво, ту надясно от пътя. И така докато стигна колата набрах една торба с гъби.

image

След завоя се появи и селото. Село Горна Рибница е разположено по източните склонове на Малешевска планина на около 1000 м. надморска височина.

image

image

Името Рибница се свързва с екземпляр от „Рибния буквар” на д-р П. Берон, който бил донесен в селото. През 90-те години на ХІХ в. имотите на селото са изкупени от турския бей Бола Али бей Хайдуков от Пехчево и то става чифлик. Името си „Горна Рибница” получава с цел да се различава от с. Рибница, Петричко. През 1878 г. участва в Кресненско – Разложкото въстание с четата организирана от Димитър Икономов. Два пъти в селото е идвал Гоце Делчев. От 1897 г. по негово настояване е учреден комитет на ВМОРО. Главният поминък на населението е земеделие и животновъдство.

image

Влизайки в селото се заредиха къщи, плевници, ливада, която навремето е била част от селската улица.

image

image

image

image

Кокошки се разхождаха свободно, пасейки трева, а кучета пазачи настървено лаеха срещу нас, пазайки кошарите.

image



image

Личеше си, че има признаци на живот, но не се виждаха хора.

image

Малко по нагоре от терасата на една нова къща ни помаха човек и ни покани да пием кафе. Приехме на драго сърце поканата му, а и ожидахме да се срещнем с хора сред това пусто място.

image

image

Каква панорама се разкри от терасата на бай Здравко.

image

След като се насладихме на кафето и красивите изгледи решихме да разгледаме местната църква „Св.Атанасий“, която е обявена за паметник на културата.

image

image

Църквата е завършена 1849 г., а е осветена около 1860г. Колоните са декорирани с цветна живопис, таваните са дървени и резбовани.

image

Иконостасът е рисуван предимно с растителни мотиви.

image

Навремето село Горна Рибница е кипяло от живот. Било е център на просветата с първото килийно училище, сформирано в областа и в селото са прииждали деца от съседните по близки и далечни селца да се учат на четмо и писмо! Учител в селото става даскал Димитър Георгиев Икономов, който е сред най-ярките звезди в небосклона на революционните, църковни и просветни борби в района на Малешевска планина. Известен е още като Поп Димитрето или Рибнишкия поп. Роден е през 1820 г. в Берово (дн. Македония). Още като младеж през 40-те годинина ХІХ век се преселва в Горна Рибница, където е сред най-образованите хора. Занимава се със шивачество, но освен това е и учител в килийното училище. Поради липсата на свещеник е ръкоположен. Той допринася много за пробуждането и развитието на просветното и църковно дело не само в Горна Рибница, но и в целия Кършияк, което му донася славата на народен будител. Първоначално училището се е помещавало в една стая от къщата на местен чорбаджия, където децата са се учили черковно славянско четмо и да си служат с калеми и плочки. Това е първото килийно училище в Мелнишката околия, открито през 1827 г. През 1861 г. училището приема нов тип обществена килия и се помещава в пристройката към църквата.

image

След като разгледахме църквата и килийното училище решихме да се придвижим към следващите села в района – с.Раздол. Спряхме да хапнем набързо след като премина поредната порция дъжд.

image

Там снимах и дива орхидея.

image

И още малко от дъждовните склонове на Малешевска планина.

image

image


Естествено не се върнахме по пътя по който дойдохме, защото разбрахме, че има много по-добър път, който не беше отбелязан на картата. Той ни отведе до един разклон на главния път , наречен „Студената вода“ и от там към село Раздол.

image

Започна да се смрачава. Влязохме в местната кръчма и пих един чай, тъй като гърлото ми неистово се нуждаеше от топло питие. Разговорихме се с месните. От тях разбрахме, че на 25 май и в събота в селото имат събор по случай Спасовден, който празнуват в местността „Студената вода“ и ни поканиха да го посетим.

image

image

Малко снимки от селото на смрачаване.

image

image

image

Един дъждовник правеше неистови опити да се скрие от камерата ми и успяваше :).

image

Не остана време за селата Добри Лаки и Клепалото, т.че ги оставихме за друг път. Започна сериозно да се смрачава и трябваше да помислим за подслон за през нощта. Предвид лошото време и отдалечеността ни от големите градове решихме да спим в колата. В района, в който бяхме селския туризъм не е развит, т.че в интернет нямаше никакви продложения за къщи за гости. Както слизахме надолу към Струмяни решихме да отбием от главния път и да си потърсим място за паркиране. И го намерихме на един баир с невероятна гледка.


image

Реших да оставя снимките за сутринта като се съмне. Но каква беше изненадата ми, когато се събудихме на другата утрин. Мъглата беше скрила в своята прегръдка красивите планински върхове.

image

В ниското се виждаше покривчето на една самотна къщичка с пушещо коминче.

image

А колата висеше над пропаста.

image

Направихме си по едно чайче от лайката, която бяхме събрали и цвета от бъз и побързахме да се организираме към следващите села от Малешевска планина.

 

/п.п. информация за с.Горна Рибница съм черпила от статията на Генчо Терзийски :

http://infinite-past.blogspot.bg/2011/03/blog-post_7070.html /




Гласувай:
11
0



1. hel - Приятно пътешествие беше! Благ...
16.07 23:21
Приятно пътешествие беше! Благодаря.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3835762
Постинги: 487
Коментари: 6795
Гласове: 21187
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930