Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.06.2016 14:11 - Великденско изкачване на Белновръх – махали Сеймени и Цеперани - част 2
Автор: zvezdichka Категория: Туризъм   
Прочетен: 3420 Коментари: 7 Гласове:
16

Последна промяна: 03.06.2016 14:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

www.youtube.com/watch
/мъчих се да вмъкна клип, но не можах да се справя по стария начин. Сигурно има някаква промяна или ограничение. Споделете дали могат сега да се прикрепят клипове/

Върнахме се през друг път, като решихме да влезем и в махаличките, които гледахме отгоре идвайки към върха.
Жизнено необходим за живота на едно селце е водата. Когато хората в смутните времена на турското робство са бягали от поробителите и нашествията на кържалиите са търсили места, където да опазят своя живот и своята вяра. Затова са се отправяли към трудно проходимите планински места, населени с девствени гори. И именно изворът е бил този, където е слагано началото на дадено населено място.

image

Групата отново край селската чешма.

image

Първата махаличка, в която влязохме беше Сеймените. Интересна е историята за създаване на трите селца - а именно Сеймени, Самсии и Цеперани. Те са разположени във формата на триъгълник на около 500-600 метра едно от друго, т.че, когато някой извика от едното село, в другите села го чуват и разбират. Има легенда за създаването на тези китни балкански селца. По време на османската власт през XVI век трима братя избягали от турските мъчения и издевателства от Русенско. Заселват се в Балкана и основават трите балкански махали Сеймени, Самсии и Цеперани. Първият брат преди да забегне служил в турската войска и бил сейменин, т.е. стражар и за това мястото, където се заселил нарекли Сеймените. Вторият брат бил лечител и цепел рани, и от там мястото, където се заселил било наречено Цеперани. Третият брат дълго време живеел сам, без съседи. Мястото, където се заселил не се харесвало на новите преселници и затова бил наричан „самсиека” и от там идва и наименованието на селото Самсии.

Интересни са тези камъни, които са градени извън селото в близост до чешмата. Сигурно не са част от постройка, а по скоро са за укрепване на терена.

image

Влизаме в село Сеймените и ни посрещат спретнати къщички, градени от камък и дърво.

image

image

По голяма част от тях са покрити с тикли (каменни плочи).

image 
Притихнали са малките улички, окъпани от дъжда.

image

image

Много от къщите са изоставени на произвола на времето, напразно чакащи своите обитатели, отлетели в отвъдното. Тези селца са на приказни места, но интересно защо техните наследници не проявяват никакво внимание и са занемарили имотите си.

image

image

Вярно е, че животът в тези селца е труден. Обезлюдели са, пътят към тях е прекъснат , в смисъл само с проходим автомобил може да се стигне до повечето от тях, но това да не проявиш никакво внимание към бащиния си имот, дори и за една разходка не го разбирам... Събарят се уникални къщи. Като гледам с какъв труд е градена една къща, какви греди са влагали тамошните майстори, как са вдигали тези огромни плочи, за да покрият къщите си, а в днешно време разрухата властва в повечето от тях...

Продължаваме надолу.

image


image

Виждам нещо познато, каменно съоръжение, каквото има и в нашето село. Явно е ползвано за сушене на сини сливи.

image

След това дойде ред и на месния казан и размишление върху надписа, изписан върху портата.

image

image

„Завод за къс живот... и за развод” добавено собственоръчно.

Но Слава Богу селото не е съвсем обезлюдено. Тук живеят местни животновъди – брат, сестра и тяхната майка и се занимават с отглеждане на овце и земеделие.

image

image

image

Ето и една снимка от миналата година април 2015.

image

И още миналогодишни снимки със къщи и плевници от Сеймените.

image

image

image

Къщата на баба Яна е шедьовър.

image

Къпината пред входната врата сякаш ни казва – стоп. Вие сте дотук...! Тук живее един друг свят, който вие не познавате, от който не сте вкусили – свят на разруха, който е по истински, в който са живели непокорни балканджии с гордо вдигнати глави, с усет за създаване на красота, свят, в който е кипял живот, разказвали са се приказни истории за хайдути и закрилници на народа край огнището, пеели са се хайдушки песни.

image

За съжаление този шедьовър се оказа недооценен... По точно хора са харесали и са имали желание да купят къщата и да я възстановят, но понякога лакомията на наследниците им изиграва лоша шега... Та поради високата цена тази къща се събаря, както и много други къщи в региона.
Никому ненужна нощва.

image

И прозорчетата са направен с вкус и е вложен стремежа към творчество.

image

Отдолу се вижда съседната махала Самсии или Виларе, която не успяхме да посетим при сегашното ни пътуване. Но имам снимки от миналогодишния Великден.

image

В края на селото в близост до чешмата беше изникнали перуника или както ги наричаме по нашия край „патета”. Така някои от младежите решиха да направят изненада кой за своята майка, кой за любимата си :).

image

image

image

Не след дълго влязохме и в село Цеперани.

image

Погледа ми бе привлечен от една къща. При миналогодишното ни идване насам не знаех на кого е тази къща, но гледах снимки в една група, където почитат паметта на старите българи и я разпознах. Това беше къщата на Богдан войвода, загърната от къпините и копривата.

image

Изтичах към нея, за да я снимам и отпред.

image 
Къща, в която е израснал юначен българин. Изкачих се внимателно по стълбите, за да разгледам стаите. Видях, че са се топлили на джамал в студените зимни вечери.

image

Но тази къща си заминаваше.

image

След време ще бъде изличен споменът за нея, както е и в момента къщата на легендарния Бойчо войвода от същото село, на която вече са останали само основите. Виждала съм я и нея в същата група във фейса. Четох книгата на Митьо Митев, в която видях и споделено писмо-отговор от 1979г., в което се споменаваше, че къщата наистина е уникална и трябва да бъде реставрирана, но вероятно няма да стане тази година (1979г.), а може би следващата (1980г.). От изгледа се вижда, че не е обърнато никакво внимание на този човек, милеел за родното си село, за съхранение на историята му...

 image

Бързах да догоня групата.

image

Ето и още от балканджийските къщи в село Цеперани.

image

image

image

image


image

Нямам информация дали има постоянно живеещи в селото. При предното ни посещения видяхме русенци, които са си купили къща тук. А сега видяхме и чужденци, които си почиваха и наслаждаваха на тишината тук.


image

image


image

Още една снимка са спомен.

image

Ето и част от антика.

image

Давам снимка и от селската чешма, която снимах миналата година по Великден.

image

image

Извор с 5 чучура – богата работа!

image

И пътя ни поведе надолу. Времето напредна, а и краката на някои от нас започнаха да отказват.

image

Доста изморителен се оказа за мен прехода при положение, че нямам тренинг в подобни пътувания. Като си отидем на Балкана от работа все не ни остава време да пътешестваме, но се надяваме и това да стане :). А и изминахме доста километри. Не мога да преценя дали бяха 10 или 15 или повече. Но разходката си заслужаваше. Така, че я споделих с повече хора. Преди да започна да пиша реших да разгледам снимки от други години, защото както разбрах всяка година се прави подобен преход, но не намерих. За сетен път се убеждавам, че хората нямат навик да пишат и споделят своите пътувания или са малко, които го правят. А и аз бях критикувана от моя съпруг, че съм спряла да пиша и отделих част от времето си, за да седна и опиша снимките, които направих в този шарен и дъждовен ден.




Гласувай:
16
0



1. zvezdichka - Maлко по малко
04.06.2016 11:21
снимките от постинга ще поствам и в моята страница на адрес, ако някой иска да споделя някоя снимка във фейса:

https://www.facebook/canka.veleva/media_set?set=a.1064797556902902.1073741888.100001180030535&type=3&uploaded=16

цитирай
2. kuschel - http://kuschel.blog.bg/drugi/2016/01/04/.1419844
04.06.2016 12:40
Здравей, Ценке!
Отвори горния линк. В влогрола ми е.
Там е даден начина на превръщане не ембед кодовете в кодове за вграждане в блог.бг за ВБ: И Ютюб.
Виждам, че сте живи и здрави. Поздрави на мъжът ти и на доцентката, ако работиш още там.
Аз съм много добре след онова преживяване.
цитирай
3. zvezdichka - Здравей Куш!
07.06.2016 01:26
Благодаря за коментара! Само, че линка нещо не се отваря.
Ние сме добре. Аз отдавна не съм там, но се радвам, че и ти си добре!
цитирай
4. kuschel - В блогрола ми кликни Ембед кодове и ...
07.06.2016 10:13
В блогрола ми кликни Ембед кодове и всичко ще разбереш. Останах с много хубави спомени от твоето семейство и ако идвам в Русе бих искал да се видим. Май ти имам телефона.
цитирай
5. zvezdichka - Mного ще се радвам
09.06.2016 22:57
ако имаш път към Русе да ни дойдеш на гости. А ако искаш и на Балкана мога да те поканя, като се наканим да ходим :).
цитирай
6. shtaparov - Много интересно!
02.08.2016 19:13
Много интересно!
цитирай
7. makont - Онемях, от тази красота!
19.10.2016 11:31
Прегръщам те, Звездиче!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3868455
Постинги: 487
Коментари: 6795
Гласове: 21192
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031