Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.05.2016 18:02 - Великденско изкачване на Белновръх – част 1
Автор: zvezdichka Категория: Туризъм   
Прочетен: 1870 Коментари: 7 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Миналата година малко след Великден се видяхме с кмета на Райковци и от него разбрахме, че около Великден организира великденско изкачване на някой от съседните върхове – я на Дреновръх, я на Белновръх. Тогава идеята много ни хареса, но бяхме изпуснали прехода. Но тази година кметския наместник звънна на съпруга ми и ни каза за организирания преход до връх Белновръх, който щеше да се проведе на 30.04.2016 г. Зарадвахме се и приехме идеята на драго сърце. И без това с един наш приятел от Балкана все се канихме да изкачим Белновръх някой път, но все не се засичахме. Та му се обадих и на него и той пристигна от В.Търново. Групата, която се събра беше смесена, като преобладаваха млади хора, познати и близки на кмета Петьо Коев. Сборен пункт беше паметника на капитан Райчо Николов, който се намира срещу кметството. Ето и пълния състав на групата точно преди тръгване.





Върху паметника с дребен шрифт бяха отбелязани жертвите от съседните махали в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни.


Райковци е от онези селца, разположени в Северните склонове на Стара планина, което е запазило балканджийския си облик и все още човек може да се наслади на малките и спретнати къщички в селцето.







Ето още една стара къща, която сигурно вече не съществува - родната къща на капитан Райчо Никола, взета от старите книги :)



С усмивка ни изпрати една възрастна жена с млада душа, пожелавайки ни на добър час. Така и старите българи са посрещали и изпращали свои гости с блага дума за поздрав.



Поехме по черен път, минаващ над селските гробища.





Пътя към прохода „Хаинбоаз” се виеше като змия под нас.



Отминахме една махаличка. Не запомних името – Димовци ли беше? Не съм много сигурна.



Продължихме през гориста местност и не след дълго излязохме на едно просторно място, където се откриваше гледка към Балкана.







Кмета ме информира за местностите през които преминахме и тези, които бяха пред нас – Рътлината, Байчевското, Лавров рът.





Една част от групата беше избързала напред.



А ние се наслаждавахме на цветята и билките, които срещахме по поляната.








Времето беше шарено, по малко слънце и повече облаци.



Преминавахме интересни гористи местности.





От време на време първите спираха, за да изчакат закъснелите.



И пак продължавахме напред. Наближавахме Цеперанските нивя.



На едно място спряхме и се възхитихме от гледката, която се разкри пред очите ни. В ниското се виждаха покривчетата на хайдушкото селце Цеперани, родно място на Бойчо и Богдан войвода.







След кратката почивка продължихме през младата дъбовата горичка. В нея се крият интересни скални образувания. По любопитните се изкачихме до скалата, а някои дори се качиха и на нея.






След горичката отново излязохме на поляна. Под нас се гушеше махалата Сеймени.




Посоката беше ясна – бяхме се запътили право към върха. Зад нас останаха върховете, обвити в мрачни облаци.



А ние малко по малко се приближавахме към целта.



Първото място, на което се отбихме за почивка и хапване беше специално за част от групата. То е свързано с рода на кметския наместник Петьо Коев. Тук се намира последния пристан на неговия баща, загинал заедно с още двама балканджии в далечната ветровита и снеговита зима през 1956 г., когато тримата работещи като дървосекачи в Кръстец тръгват в студената зима по белоснежните пътища на планината, за да изпълнят своя дълг към Родината – да гласуват. Но точно в подножието на върха ги застига лавина и те загиват. За съжаление младия баща така и не успява да зърне малкия си син, който е бил на 3 месеца тогава...



Преди да потеглим за върха си направихме снимка за спомен.



Наблизо пасяха стадо овце. Явно са овцете на Живко, местен животновъд от Сеймените, с който се запознахме миналогодишния Великден.



Тръгвайки по черния път се оказа, че кметския наместник е поизостанал. След малко той звънна на дъщеря си и ние се върнахме назад, защото беше открил и паметника на мястото, където се е случило злополучното събитие през февруари 1956 г. Почистиха мястото, за да се открие паметника, който беше скрит в големите треви и къпини.





Пътя ни продължи през млада гора, в която съзряхме стари зидове, големи камъни, стари и по млади дървета. Разговаряхме за занаятите, които са се развивали в Райковци навремето, за ходенето на руманя, за взаимопомощта и други интересни неща от живота на старите балканджии.







В краеведките изследвания на инж.Иван Марков за района е изказано мнение, че някъде тук са се помещавали фамилните владенията на царете Асен и Петър, които са отглеждали и много коне. В един момент се усетихме, че сме изгубили верния път. Вървяхме по горски пътечки, които по едно време се изгубиха. Точно в този момент дойде и мъглата.



Чудейки се накъде да поемем тръгнахме през високите храсти без път и пътека по следите на дивите животни.



Времето започна да се влошава. Заваля и дъжд. Някои си носихме дъждобрани, но колко е неудобно да се движиш в непроходимите лесове с развяващ се дъждобран. Лутайки се из шубраците един от нашата група се натъкна на странна дупка, за която предположихме, че е навярно стар кладенец.



Но продължихме напред, прескачайки или минавайки под паднали дървета.



Дъжда ту се усилваше, ту спираше. Най накрая се измъкнахме от омагьосания кръг и стигнахме целта на нашето пътешествие – върха Белновръх.



Въпреки мократа трева някои седнаха да похапнат, а аз пообиколих наоколо.





Не съм запозната с историята на върха от древни времена, а и кой ли може да ни каже повече, но си личеше, че е имало живот тук.



Снимах скалните образования на върха.







Балкана с цялата си жизненост дава простор и свобода на човек, но за съжаление лошото време попречи да се насладим на красивата гледка и я беше загърнало в своите обятия, скрити от нашите сетива...



Върнахме се по друг , добре познат път на нашите спътници, като започнахме да се спускаме надолу.





Въпреки дъждовното и мрачно време красотата не можа да остане скрита.







Гласувай:
13
0



1. stela50 - С вълнение прочетох и разгледах, Звездичка...
31.05.2016 19:40
каквото и да напиша, все ще е малко - възхищавам се на красотата,
на силата на природата, на твоя неуморен път към опознаване
и опазване на българското, предавано от поколение на поколение.
Поздравления !
цитирай
2. zvezdichka - Благодаря Стеле!
01.06.2016 00:59
Направих много снимки, а с повечето хора се видяхме само на този преход и реших да ги споделя. А и много красиви махалички видяхме на връщане, но за тях във втората част :).
цитирай
3. gabar4eto - !!!!!!!!
01.06.2016 01:15
kakto vinagi ni vavejdash v izkushenie che ne mojem i nie da vidim tezi prelesti,blagodarq ti Ceci
цитирай
4. zvezdichka - Поне чрез снимките
03.06.2016 00:33
и разказът може да надникнеш Нури :). Поздрави!
цитирай
5. kuschel - Вие сте си заклети планинари. Бр...
04.06.2016 12:49
Вие сте си заклети планинари. Браво! Аз бухам в градината събота и неделя, ама пък имам страхотни зеленчуци.
цитирай
6. zvezdichka - Не сме толкова заклети Куш :).
07.06.2016 01:38
И ние често си ходим на Балкана, ама и нас все работата ни гони и не ни остава много време за разходка. Все ни се иска, но по рядко го обикаляме. Иво стяга по нещо от къщата. Аз пък се мъча да садя това, онова и както казва съпруга ми "Който си търси работа и я намира :)". Но от време на време правим по някой излет. И между другото все каним гости, за да ги разведем из Балкана, че и ние също да го видим :).
цитирай
7. makont - Хубаво е, че има хора като теб, Звездичка!
19.10.2016 11:33
Невероятно красиво!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3616821
Постинги: 479
Коментари: 6777
Гласове: 21119
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930