Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06.2015 23:00 - Разходка из Северозапада – с.Живовци
Автор: zvezdichka Категория: Туризъм   
Прочетен: 9719 Коментари: 2 Гласове:
23

Последна промяна: 19.06.2015 00:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

От 2-3 години се канихме да осъществим това пътуване и най-сетне му дойде реда. Както обикновено правим в последните години съчетахме планински район с фолклорен събор. Насочихме се към Монтана и някои малки селца в околноста, като подминахме Врачанския Балкан.

image

image

Много приятно впечатление ни направиха пътиващата в Северозападна България. Честно казано не видяхме лош път с дупки. Наш приятел ни заведе на язовир Огоста, където се е намирало потопено село Живовци, заобиколен от планински върхове.

image

image


И досега на места личат остатъци от градежа на къщите и основите й.

image

Разхождайки се по брега на язовира човек може да намери парчета керамика от бита на селото, което е останало под водите на язовира.

image

image

Започнало е да се изселва от 1967г. до към 1970 г. Още тогава много от хората се преместват в близки села и градове, като вземат и част от материала, за да постороят новите си къщи. А някои от по-старите хора са предпочели да останат в периферните къщи на селото, които все още не са били потопени окончателно, докато не се е взело решение за разширение на язовира. Хората са напуснали едва тогава, когато краката им са били потопени във вода... Селото е било голямо. Имало е главен път, извор, който при по-сушави години се е появявал отново над водата и не е пресъхвал, имало е и спирка, където е едвал автобус, за да извози селяните до града. Монтана е на около 8 км. от селото. Селото е било будно, китно и добре уредено и е било и център на община. Ето снимка на селото преди изселването.

image


Вижда се река Огоста
и въженият мост "Бръвта" над реката, който е бил дълъг малко над 100 м. Ето го и на кадър от филма "Последно лято", сниман 1973 г.

image


Днес все още личат добре подредени в калдаръм разноцветни камъни.

image

Под селото на около 3 км. е имало и жп спирка.

image


В селото е имало пет духови музики, три вършачки, четири воденици, скотовъден обор, люпилня за пилета, консервна, читалище "Христо Ботев" , училище "Васил Левски", фурна за хляб, а на река Огоста в миналото е имало станция за промиване за злато.


image

Някои от основите прозират под водите на язовира.

image

В момента над водите са останали църквата на селото „Св.Възнесение” и дворната й порта, заедно с построената по-късно камбанария над нея.

image

Църквата е била красавица, паметник на културата от това, което е останало от нея.

image

image

image

Но за съжаление недобросъвестви цигани преди време са свалили скобите, които са крепили купола на църквата, навярно за да го предадат за желязо и в момента покрива е паднал и от малката и красива църквица са останали руини. Каменния олтар на църквата е останал може би непокътнат.

image

А тя е била дело на славиниските майстори.  Църквата е осветена 1858 г. Дори майстора е оставил надпис над южната врата на църквата „майстор Георги Йованов от Росомач”, заедно с красивата каменна пластика, която е запазена както над вхорните врати на църквата, така и над дворната врата на камбанарията. Един и същ майстор е строил и църквата на Лопушанския манастир, където има подобна каменна пластика.

image

image


image

image

image


По-късен стенопис от камбанарията.

image


Остатъци от минал живот.

image


Според преданията Левски е минавал и дори преспивал в една от водениците в селото. Освен това, отново според преданието е имало и един Ботев четник от селото на име Петко Георгийн.
Северно от църквата се намира старото гробище на селото, което единствено е останало над водата.

image

image


Но времето е казало своята тежка дума и е обвило в бодливи храсталаци каменните кръстове, като ги е запазило от чуждо посегателство. Ето и някои старинни кръстове в покрайнините на некропола.

image


image

image


Тишината и птичите песни бяха обгърнали това място. Водите на язовира се простираха над потопеното село. Дъхави полянки откъм брега бяха изпъстрени с жълт кантарион, сладки и ароматни диви ягоди, непознати цветя и билки.

image

image

image

image


image


Видяхме и див рояк от пчели, но побързахме да се отдалечим от него, за да не разсърдим обитателите му.

image


Със сигурност е била красива гледката към селото от баира.

image


Новото и старото вплетени в едно.

image


В близост до язовира се намира и чешма с 5 чучура, която е построена през 1906г. по инициатива на игумена на Лопушанския манастир.

image


Тази разходка направихме благодарение на наш приятел от фейса Димитър Церовски, който е и местен краевед и дарител на Историческия музей в Монтана. Неговите предци са живели в селото и той ни разказа много интересни случки от живота на селото преди, които е слушал от своятата баба и майка. Ще приложа и някои стари снимки от неговия архив, в които се вижда носията на жените от селото.

image

image

В селото са тачели традициите и са празнували празниците на българина. Ето снимки от Ивановден, който се е празнувал на река Огоста, въпреки студените температури.

 image

image

Хората са се женили, дарували. Музиката е свирела, хората са се вихрели. Ето и чеиза на живовската булка, трапезата, на която са насядали сватбарите и шареното хоро с даровете.

 image

image


image

За Монтанския край е характерно старинното белодрешното облекло, което днес  вече е изчезнало, но на снимките могат да се видят как са се обличали възрастните мъже. Така са обличали и децата за празниците.

 image

image


image

След като селото е било изселено са решили да направят възстановка на някои празници и обичаи и от там са последните 2 цветни снимки, където също може да се види носията на живовчанки:

 image

image

В селото са снимани и филмите : Последно лято (1973) и Горещо пладне (1966г), по разкази и сценарии на Йордан Радичков, с участието на Григор Вачков. Благодарение на тези филми могат да се видят църквата преди разрушаването й и някои от обитателите на селото.

 image


image


image


image

Това беше моят разказ за едно село, в което са потънали мечтите и надеждите на хората... В края на моя разказ прилагам и филм за селото „Църкви под водата”, в който можете да видите изповедтта и мъката на хората от селата Живовци и Калиманица, които са останали потопени в чашката на язовира. Ако ви е развълнувала съдбата на тези села изгледайте го!



 




Гласувай:
23



1. boliarkabg - Благодаря,
19.06.2015 09:44
за чудесните снимки и разказ. Питам се само защо живовчани са изоставили църквата си да се разруши? Тя е над водата. Защо днес не я възстановят? Виждам,че много тъгуват за селото си, защо не са продължили да поддържат гробовете на своите близки, те поне са извън язовира? Много неприятно впечатление ми направи усмихнатият разказ на един ловец от селото /не запомних името му/, който разказва как е писал по стената с въглен послания,че после отишъл да провери кой му е отговорил. Това е тяхната светиня, пострадала, мъчно им е за нея, да я възстановят, не да пишат по стените й като хората, които я поругават.
Прекрасен край, зная,че хората там са силни и смели, родолюбиви. Благодаря ти още веднъж.
цитирай
2. megg - Тъжна история
19.06.2015 18:29
за минало, което е БИЛО, но и все още Е - макар и само спомен за живот, в който се оглеждат традициите, радостите, надеждите на българина... Вярата му, намерила израз и в тази красива църква, светостта и паметта на камъка... Но и минало, което живее, защото ги има историите за него, съхранените фотографии; всичко говори...
Благодаря ти за вълнуващия разказ и за снимките, Звездичке!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5817151
Постинги: 496
Коментари: 6837
Гласове: 21680
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031