В този постинг ще ви покажа снимки от едно пътуване през пролетта. От дълго време бяхме поканени от наши приятели балканджии да посетим родната им къща, която се намира през една съседна махала. Та в един слънчев ден, който много рядко се срещаше пролетта осъществихме това пътуване.
Тръгнахме в посока съседна махала.
По пътя непрекъснато срещахме красивите цветове на пролетта и малките тайнства на полето и гората.
Небето също се трансформираше пред погледите ни.
Вървяхме по отдавна забравени пътища...
Затова човек тръгне ли на такава разходка трябва да е въоръжен я с лозарска ножица, я с брадва, за да стигне до мястото, за което е тръгнал. На преден план гигантска самардала преди цъфтеж – красавица.
Прескачахме деренца.
Любувахме се на скрити гледки вдън гори тирилейски.
По неотъпкани пътечки стигахме до стари селца.
Красиви балканджийски къщи радваха очите ни с масивния си градеж и уникалната си архитектура.
Но къща, която е останала без стопанин е обречена на разруха...
При това е къща, която е приютявала юначни българи. Но сега всичко е обрасло в гъста растителност, така както и историята на тези селца е покрита със забрава...
Отминавайки тази уникална къща продължихме по зелен път, застлан от маточина.
Снимка за спомен.
Входна врата и масивен плевник.
Излязохме на билото и продължихме към нашата цел – съседната махала.
От баира се разкри гледка и към нашето селце.
Следвахме пътя донякъде, след което продължихме по посока.
На места зелената тревичка беше изровена от диви прасета.
Благополучно намерихме къщата на нашите приятели ориентирайки се по стълбовете, които издайнически напомняха, че наблизо има село. Зарадваха ни се много и ние на тях. Седнахме на маса, почерпихме се, разговорихме се и времето много бързо отлетя и трябваше да поемем в обратната посока. По пътя срещнахме 2 кончета.
Този път избрахме прекия път през гората.
Минахме през познатата ни вече махала.
И доволни от слънчевия ден, срещата на живо с приятели от фейсбука и пътуването си отдъхнахме край запаленото огнище.
Не можахме много да се зарадваме на слънчевото пролетно време, защото дойде дъждът, а след него дъгата и мъглите.
* * *
А сега показвам и едни снимки от лятото, когато нашите приятели извадиха най-вкусния мед, който съм яла някога.
Закуската ни беше също здравословна, включваше и меда.
Следват кадри от залеза, който редовно наблюдаваме от нашата тераса.
Това червено растение беше поникнало в градината ни, но не знам как се казва.
Една снимка от гората, която пресичаме на път за в къщи пролетно време.
И пътя през лятото.
За съквартирантите мисля, че бях споменала веднъж в един пост. Така, че показвам какво легло си беше харесал в нашата къща. На етажерката горе вдясно има един стар буркан с копчета. Неведнъж сме намирали съсел сънливец да си поспива сладко, сладко в този буркан. Какви ли сънища сънува :) ?
Единия път бяхме любопитни и спускайки буркана на масата той се посъбуди и се измъкна от топлото легло.
Постинга завършвам с новия градеж в нашата скромна къщурка, който моя съпруг започна да прави – огнище на долния етаж в стая, която да служи като механичка за приятни срещи с приятели.
По земите ни са добивали мед като в Атла...
Малки питки със сирене и мед
Филип Димитров е роден от първа братовче...
ВЯРА, КОЯТО ДАВА СИЛИ НА ВСЕКИ БОРЕЦ З...
От кога не бях виждала машина за вадене на мед...
...и биволица на разкалян път!:):))
Живи и здрави да завършите камината!
А къщата дава възможност на Ивайло да се развихри, да покаже майсторските си способности. Уникално е мястото и си заслужава инвестицията.
Поздрави!
Тит машината за вадене на мед е обикновена стара пералня. На наши приятели е. Те ми демонстрираха технологията на вадене на мед :). Само , че не съм дала по далечна снимка да се види. А черното добиче е теленце. При нас няма биволици, а само телета и крави.
Сашо Иво наистина направи много подобрения в тази стара къща, която заживя нов живот. Ако не бяхме я взели сигурно нямаше вече да я има... И работи със стари и нови технологии. Използва и подръчни материали като керпич, камъни и т.н. Но всичко прави с кеф.
Самардалата е любимата ми подправка Невенче. Расте в двора на нашите приятели и всяка пролет си изсушавам, но страшно люти като я суша и къщата се умирисва нетърпимо на лук. Но после е много вкусна :). Благодаря и за образователния линк за змийската хурка!
Любо ти май си 1-я ни гостенин от блога :). Радваме се, че успя да ни дойдеш на гости.
Много здраве и пълна къща с добрини, да им се радвате край огнището! :)
Невенче трябва да потърся дали нямам снимана разцъфнала самардала из архива, иначе ще снимам догодина :).
Алекс влюбени сме в традициите и българското народно творчество и се мъчим да го съхраним. А поне 1 път месечно гледаме да се откъсваме от града и да си отидем на село, по близко до природата, както си се изразил :).
Мег последния път като си ходихме по есенно време и Любара дори ни дойде на гости беше сравнително тихо вечерта. Имам предвид Съселко. Той се събужда към 7-8 вечерта и цяла нощ не спи. Търкаля орехови черупки по тавана, като излезеш навън ги чуваш как си говорят, но тези дни не се чуваха. Явно са заспали зимен сън, защото сънливците спят през зимата.
Доре ранна пролет Балкана е много хубав! Ама есента пък става златист :). В голяма зима още не сме го виждали. Миналата година не сме хващали такава зима, но в следващия постинг ще пусна малко снежни снимки от Балкана, но за съжаление не са от нашата къщичка. Просто бяхме на път и минахме през прохода на Републиката точно след като беше навалял снега.
Поздрави на всички, които наминават към моето блогче, макар, че аз не съм от най-активните.