Прочетен: 15068 Коментари: 22 Гласове:
Последна промяна: 29.04.2014 03:04
Здравейте приятели. Много отдавна не съм поставала на това местенце. Напоследък по често показвам снимки от Балкана. Та и сега, докато пролетта не е отминала реших да покажа нашата пролет на едно място, което ни става все по-близко, на което обичаме да забягваме, да си почиваме, макар, че се налага предимно да поработваме, докато стане едно наистина красиво и облагородено място. Но всяко нещо си иска своето, грижата, желанието, мотивацията, любовта. 2012 година ви бях показала пролетта на това място – много красива и пробуждаща желания.
http://zvezdichka.blog.bg/turizam/2013/04/18/neka-da-e-prolet.1101888
Тогава все още нашия дом не беше в готовност да ни приюти и да посрещаме гости, но малко по малко нашето местенце се променя пред очите ни, разцъфва и се разхубавява. Ето я нашата белосана балканджийска къщичка, заедно с терасата, която направи миналата година моя съпруг. Все още не е устроена, но човек има две ръце и всичко чака на тях и за кое по напред. Но малко по малко нещата си идват на мястото:
Именно гледката, която се откри от прозореца на втория етаж ни спечели за тази къща, от която се разкриваха планините, подредени на 4 ката. Пролетта за 10 дена се разви шеметно покрай нас. Първо бяха разцъфнали джанките, след това се разпукаха и сливите, ябълките, крушата.
Балкана побеля.
Дишаше и се усмихваше.
Горските цветя също се бяха устремили към небето, приели радост и жажда за живот.
Нежни синеочки, закачливи жълтурковци.
Пъстроока калинка пореше зелените треви.
Имаше и питомни цветя, които се кипреха в своите премени.
С нас бяха кучето Бък и котката Сиса.
Бък беше щастлив, защото на Балкана е свободен, докато в Русе се налага да го връзваме, защото е беладжия. Едно от любимото му занимание беше банята :).
Иначе през повечето време е мързелив и доста си поспива.
Котката много обича топлото, да се препича на слънце, но като излезе навън се оживява и започва да дебне гущерчета и разни други шумулящи гадинки.
Миналия път бяхме посадили лук и чесън и сега се подаваше от земята.
Този път решихме да пробваме дали ще виреят картофи. Земята 1-во е утесах с мотика, после я вдигнах с лизгаря, след което накопах големите буци и чак тогава засадих картофите.
Ето и люлката за една малка сладурана, която обича Балкана. На заден план в храстите е самардалата, която беше напъпила да цъфти.
В къщата се топлим и готвим на печка на дърва. Освен това се радвахме на живия огън на огнището, което палехме основно вечер, понякога и денем.
Съпруга ми доизгради и комина на огнището, като го издигна нависоко, за да дърпа по добре и да не пуши.
Радвахме се на хубавото време, но когато по Великден си отидохме отново на Балкана слънцето ни огря само 1-я ден.
Гората се беше раззеленила.
Зеленото преобладаваше, а бялото се беше загубило.
И като заваля, валя 3-4 дена без прекъсване. Поточета тръгнаха по пътя. Беше се разкаляло страшно. Но времето не ни уплаши.
След дъжда дойдоха мъглите. Спуснаха се изведнъж и сякаш човек попада в приказка.
Дюлята остана като последния воин от цъфтящите дръвчета и ухаеше много ароматно :).
Добре, че Слънчо се смили над нас и природата светна и се усмихна.
Две селца на отсрещния далечен склон сякаш ни мятаха за поздрав.
Ето и с приближение едно от тях и раззеленила се полянка.
Друго селце се беше сгушило в гънките на планината.
Залезите и те криеха своето очарование.
В края на разказа си ще ви представя и едно животинче, което изпълнява ролята на домашен любимец – съсел-сънливец. Той между другото спи зимен сън и без да искаме го събудихме с нашите ремонти и беше доста неадекватен. Не се пазеше, дори съпруга ми го погали. И успя да го снима отблизо.
С това приключвам моя разказ за пролетта в Балкана, която винаги е различна и очарователна. Аз просто споделих част от нашите мигове. Желая ви хубави празнични дни.
ДОКУМЕНТАЛНО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЧЕ РФ Е КОЛОН...
ЧОВЕК ПРЕДПОЛАГА, ГОСПОД РАЗПОЛАГА...
Ти имаш покана и ще се радвам да ни гостуваш. Между другото отиваме натам и по празниците сме също. Ако си в Търново и няма какво да правиш може да заповядаш :).
Поздрави на Балкана!
винаги е различна и очарователна...
Чудесен пост !
Хареса ми люлката:))) - не знаех за сладураната:).
Прегръщам ви!
Най-малко - другият баир!;)
Не е ли тръгнала вече!:о
Поздрав, Звездичке! :)
Поздрави на Балкана!
За съжаление левурда в близост до нас няма. Разбрахме за едно място, но нямахме време да го проверим, а и този дъжд много обърка работата. Качиш ли се горе в Балкана и то по дъждовно време трудно е човек да тръгне да си прави разходки. А ние слънчицето все го чакаме и много му се радвахме като се усмихне на хоризонта :).
Между другото при нас вирее друга една балканджийска подправка, която е много вкусна особено с прясно ухаещ топъл хляб - самардалата. Вижда се на снимката с люлката на заден план. Съседния двор е пълен с нея и тази година си изсушихме със сол. Уникална подправка е :)! Но и левурдата си я уважавам много. Просто са различни. Самардалата е нещо средно между лук и чесън и когато се заема да я изсуша със сол цялата къща смърди, та не се трае, но като се изсуши и много вкусна :).
винаги е различна и очарователна...
Чудесен пост !
Ние този месец му се порадвахме на Балкана на живо, въпреки, че беше повече дъждовно, но ни е хубаво там.
Хареса ми люлката:))) - не знаех за сладураната:).
Прегръщам ви!
Наистина не я познавах тази билка. Сладураната е момиче на наши приятели, които също обикнаха Балкана и често ни гостуват :).
Поздрави!
Най-малко - другият баир!;)
Зарадва ме твоя коментар, а и наистина е така. Човек като му е хубаво му идва отвътре да извика :).
Не е ли тръгнала вече!:о
но дори вече е цъфнала. Преди две години си бяхме набрали в Тревненския балкан и си бях насадила няколко стръкчета в градината. Тази година ми цъфнаха за 1-ви път. И самардалата цъфна също :).
Файсбук измести блога в един момент, но осъзнавам, че така някои разкази остават неразказани... А и с различни неща съм се заела. Имам интереси към носиите, фолклора и една от причините да съм във фейса е, че там има много информация от вида. Напоследък се интересувам от живота, който не познавам - живота от едно отминало време. Търся такава литература, гледам да си обогатя познанията относно старите занаяти, много от които вече са изчезнали, обряди, традиции, фолклор, етнография. По този повод обичам и старите снимки, защото и те дават информация за този живот. Съжалявам, че влизам по рядко в блога, но време нямам за всичко. От друга страна сме се заели да направим нещо като енциклопедия на народните носии. В компа ни се събраха доста снимки от различни фестивали през различните години, които са малко разпиляни, та и с тях съм се заела да подредя по фолклорни области по градове и села. По този повод съм създала отделна страница във фейса "Търсачи на българската съкровищница", където пускам от време на време снимки, но и за нея нямам много време да я поддържам. Отделно е и профила ни в Yоu Tube, който чака да пускам клипове :). Та желания имам много и различни, но не мога всичко да осъществя.
А относно къщичката нещата се получават, макар и бавно, но важно е човек да ги прави за кеф.
И ще трябва да се осведомя за тези великденчета от постовете ти.
Поздрави!
И твоята усмивка ме зарадва :).
Поздрав, Звездичке! :)
Твоите коментари са много докосващи, защото са мои преживявания!
Поздрави!
Благодаря ти от сърце! Много точно си уловила атмосферата. Иво направи много, за да я има тази къща и да ни радва. И странното, че неговите мечти се предават не само на мен, но и на наши приятели и неща, които той е обикнал ни стават мили и скъпи и когато човек ги преоткрие ги обиква и търси да ги облагородява! Слънчо нещо ни изневерява в началото на май и тъкмо като взехме да си тръгваме пекна и такива хубави облачета имаше през целия ден - Гергьовден :).
Поздрави!
Благодаря Нури! Бъди здрав и успех ти желая!