Постинг
22.06.2013 01:56 -
Фестивалa "Жива Вода" в Каран Върбовка
Автор: zvezdichka
Категория: Туризъм
Прочетен: 29822 Коментари: 28 Гласове:
Последна промяна: 23.06.2013 23:08
Прочетен: 29822 Коментари: 28 Гласове:
22
Последна промяна: 23.06.2013 23:08
За хората, които обичат българското народно творчество и българските народни носии в този постинг ще покажа снимки на участниците във фолклорния фестивал "Жива Вода" в село Каран Върбовка, Русенско, който се проведе на 15 юни 2013 г.
Това, което мога да споделя за фестивала, че останах много приятно изненадана. Организацията беше на ниво, журито усмихнато, а участниците - едни ведри, засмяни, красиви, обечени в българска пъстра носия, която няма как да не провокира и моята усмивка.
Мога да споделя, че от сутринта до вечерта не седнах, а обикалях постоянно и посрещах новите участници и изпращах тези, с които вече се бях запознала. Не със всички успях да се разговоря и може би някои няма да мога да посоча от къде са, но има хора при които се задържах доста време и тях със сигурност ще позная отново, когато ги видя.
Имаше участници от Великотърновския край и по точно от Павликенско. Това бяха представителите от село Сломер.
A също и от село Караесен.
Усмихната баба е облечена във "всекидневна работна носия".
Село Караесен спечелиха единствената парична награда на журито, като представиха автентични носии от тяхното село. Носията на жената с кафявото елече се нарича "женска старешка носия", а шевицата носи името "патки". Забраждането на тази жена се нарича "скършено" от беленски вид, т.е. характерно е за региона на запад от река Янтра. То е белег за омъжената жена. Носията на жената с тъканата престилка с цветни гюлове се нарича "женска младежка носия". Забраждането се нарича "бариш" или "баръш" и то е белег на неомъжената жена.
Мъжа е облечен в мъжка старешка носия.
Младоженческа носия, която се състои от риза, "шеменка" - дълга връхна тъпкана дреха, като горната част е в раета, престилка от вълнен домашно тъкан плат от 2 части, на кръста - пафти, на главата "бариш".
Други участници от Великотърновския край бяха от село Павел.
Най-старата риза от с.Павел е на 150 години.
Ето и една балканджийска носия, макар, че не е автентична, но една от жените ми сподели, че са преселиници от махалите на Вонеща вода - Кладни дял, Осенарите. Накита, който носят на главите си нарекоха "сокай", който е характерен за Великотърновския край. А жените са от Горско Абланово.
Момичетата от село Водица, Поповско.
Усмихнатите представители на село Стърмен, общ.Бяла, Русенско.
Имаше и гости от далече - чак от с.Айдемир, Силистренско - добруджанци.
Народния певец от Айдемир - Георги Жеков.
Ето и други добруджанки от село Гурково, обл.Добрич, общ.Балчик - напети, усмихнати, добродушни, носещи името "Гурковските баби".
В надиграването се включиха и клубовете по български хора "Нашенци" и "Чанове" от Русе.
А Милен Бакалов от Нашенци се представи успешно и сред индивидуалните фолклорни изпълнители.
В обедната почивка желаещите се разкършваха с вихрени хора на мегдана около сцената.
Ето и още участници във фестивала.
В края на постинга ще отделя време и на представители от русенските села. Хубавото от тези 2 дена - съботата, присъствайки на фестивала "Жива вода" в Каран Върбовка и неделята - на събора "Златната гъдулка" в Русе е, че се запознах с носиите на русенския регион. Ходили сме и на Пирин пее и на гайдарското надсвирване, но досега не бяхме присъствали на фестивал от Русенския регион и така се запълват празни полета от нашето фолклорно богатство.
Така, че започвам с представянето. Това е една жена от Кошов с автентична хърцойска носия.
А това са хърцои от разградското село Костанденец.
Ето и капанката Николинка Ангелова от разградското село Гецово, което представих наскоро в блога си. Тя изпълни хумористично произведение.
Жените от Красен, красиви със своите хърцойски ризи и престилки, със синчаните си колани и загадъчните усмивки.
Жените от село Красен представиха "Обичай за Богородица".
Ето и хърцои от Тръстеник.
И коледарската група от Тръстеник.
Сред представителите на хърцоите от Чилнов имаше и една усмихната англичанка, коята пееше наред с българките.
Хърцойските носии като цяло са много интересни, защото са изработени с по-специален бод - един такъв къдрав, който не знам как се прави. Питах много баби дали сега се изработват такива ризи, но всеки ми споделяше, че са много стари от техните баби и майки и че не знаят как точно се избродират. Тъжен е този факт. След време, когато някои от шевиците започнат да се износват или разшият хората няма да могат да си ги възстановят...
Следващата изненада е от Кацелово.
Баба и внучка :).
Ведрост, жизнерадост лъха от техните изпълнения и излъчването им е едно такова светло, че на човек му става едно леко на душата.
След село Кацелово на пътната карта се зареждат Острица и Широково. Тези две села обаче са балканджийски.
Свекърва ми е от Острица и си ходим редовно натам.
Ето и усмихнатите широковчанки.
Как ли се гордее баба със своята внучка? Момиченце кокиченце. Толкова сладки са тези деца облечени в народни носии.
Радвах се на това разнообразие и многоликост, на което станах свидетел през цялата събота. Жените от село Батин бяха толкова цветни.
А това са участници от село Ценово.
Село Иванча
Ето и жените от Горно Абланово.
Постинга ми стана много дълъг, но реших да споделя една малка част от моите снимки и един дълъг ден, в който усмивката не слизаше от устата ми. Обещах снимки на много хора. Повечето от бабите със сигурност нямат връзка към интернет, но дано имат внуци, които да попаднат на постинга и да им покажат после и снимките.
/п.п. търсих снимки и в Интернет от събитието, но не намерих. Хората снимат, но нямат навик да споделят, затова загубих ценно време в публикиването на този подробен репортаж, но вярвам, че ще зарадвам мнозина любители на българските народни носии./
Това, което мога да споделя за фестивала, че останах много приятно изненадана. Организацията беше на ниво, журито усмихнато, а участниците - едни ведри, засмяни, красиви, обечени в българска пъстра носия, която няма как да не провокира и моята усмивка.
Мога да споделя, че от сутринта до вечерта не седнах, а обикалях постоянно и посрещах новите участници и изпращах тези, с които вече се бях запознала. Не със всички успях да се разговоря и може би някои няма да мога да посоча от къде са, но има хора при които се задържах доста време и тях със сигурност ще позная отново, когато ги видя.
Имаше участници от Великотърновския край и по точно от Павликенско. Това бяха представителите от село Сломер.
A също и от село Караесен.
Усмихната баба е облечена във "всекидневна работна носия".
Село Караесен спечелиха единствената парична награда на журито, като представиха автентични носии от тяхното село. Носията на жената с кафявото елече се нарича "женска старешка носия", а шевицата носи името "патки". Забраждането на тази жена се нарича "скършено" от беленски вид, т.е. характерно е за региона на запад от река Янтра. То е белег за омъжената жена. Носията на жената с тъканата престилка с цветни гюлове се нарича "женска младежка носия". Забраждането се нарича "бариш" или "баръш" и то е белег на неомъжената жена.
Мъжа е облечен в мъжка старешка носия.
Младоженческа носия, която се състои от риза, "шеменка" - дълга връхна тъпкана дреха, като горната част е в раета, престилка от вълнен домашно тъкан плат от 2 части, на кръста - пафти, на главата "бариш".
Други участници от Великотърновския край бяха от село Павел.
Най-старата риза от с.Павел е на 150 години.
Ето и една балканджийска носия, макар, че не е автентична, но една от жените ми сподели, че са преселиници от махалите на Вонеща вода - Кладни дял, Осенарите. Накита, който носят на главите си нарекоха "сокай", който е характерен за Великотърновския край. А жените са от Горско Абланово.
Момичетата от село Водица, Поповско.
Усмихнатите представители на село Стърмен, общ.Бяла, Русенско.
Имаше и гости от далече - чак от с.Айдемир, Силистренско - добруджанци.
Народния певец от Айдемир - Георги Жеков.
Ето и други добруджанки от село Гурково, обл.Добрич, общ.Балчик - напети, усмихнати, добродушни, носещи името "Гурковските баби".
В надиграването се включиха и клубовете по български хора "Нашенци" и "Чанове" от Русе.
А Милен Бакалов от Нашенци се представи успешно и сред индивидуалните фолклорни изпълнители.
В обедната почивка желаещите се разкършваха с вихрени хора на мегдана около сцената.
Ето и още участници във фестивала.
В края на постинга ще отделя време и на представители от русенските села. Хубавото от тези 2 дена - съботата, присъствайки на фестивала "Жива вода" в Каран Върбовка и неделята - на събора "Златната гъдулка" в Русе е, че се запознах с носиите на русенския регион. Ходили сме и на Пирин пее и на гайдарското надсвирване, но досега не бяхме присъствали на фестивал от Русенския регион и така се запълват празни полета от нашето фолклорно богатство.
Така, че започвам с представянето. Това е една жена от Кошов с автентична хърцойска носия.
А това са хърцои от разградското село Костанденец.
Ето и капанката Николинка Ангелова от разградското село Гецово, което представих наскоро в блога си. Тя изпълни хумористично произведение.
Жените от Красен, красиви със своите хърцойски ризи и престилки, със синчаните си колани и загадъчните усмивки.
Жените от село Красен представиха "Обичай за Богородица".
Ето и хърцои от Тръстеник.
И коледарската група от Тръстеник.
Сред представителите на хърцоите от Чилнов имаше и една усмихната англичанка, коята пееше наред с българките.
Хърцойските носии като цяло са много интересни, защото са изработени с по-специален бод - един такъв къдрав, който не знам как се прави. Питах много баби дали сега се изработват такива ризи, но всеки ми споделяше, че са много стари от техните баби и майки и че не знаят как точно се избродират. Тъжен е този факт. След време, когато някои от шевиците започнат да се износват или разшият хората няма да могат да си ги възстановят...
Следващата изненада е от Кацелово.
Баба и внучка :).
Ведрост, жизнерадост лъха от техните изпълнения и излъчването им е едно такова светло, че на човек му става едно леко на душата.
След село Кацелово на пътната карта се зареждат Острица и Широково. Тези две села обаче са балканджийски.
Свекърва ми е от Острица и си ходим редовно натам.
Ето и усмихнатите широковчанки.
Как ли се гордее баба със своята внучка? Момиченце кокиченце. Толкова сладки са тези деца облечени в народни носии.
Радвах се на това разнообразие и многоликост, на което станах свидетел през цялата събота. Жените от село Батин бяха толкова цветни.
А това са участници от село Ценово.
Село Иванча
Ето и жените от Горно Абланово.
Постинга ми стана много дълъг, но реших да споделя една малка част от моите снимки и един дълъг ден, в който усмивката не слизаше от устата ми. Обещах снимки на много хора. Повечето от бабите със сигурност нямат връзка към интернет, но дано имат внуци, които да попаднат на постинга и да им покажат после и снимките.
/п.п. търсих снимки и в Интернет от събитието, но не намерих. Хората снимат, но нямат навик да споделят, затова загубих ценно време в публикиването на този подробен репортаж, но вярвам, че ще зарадвам мнозина любители на българските народни носии./
Менипея или 11 години в блог.бг
Учтиви идилци от Дон в Париж
Историко-етнографският музей на г-н Хрис...
Учтиви идилци от Дон в Париж
Историко-етнографският музей на г-н Хрис...
Следващ постинг
Предишен постинг
И този,както и предишния пост с носиите е изключителен!
цитирайsyrmaepon написа:
И този,както и предишния пост с носиите е изключителен!
Ценен е за този, който има очи да види и се интересува от нашите носии, но хората са различни и виждат различни неща :).
Аз просто съм споделила наистина неща, които ме интересуват и заради, които засиявам :). Народната носия ме е спечелила за свой съмишленик и работя в нейна полза, макар че не печеля от публикациите си тук и губя време, но го правя главно за да се помни, за да се запази, макар и в снимков материал.
Поздрави и хубави почивни дни!
Многообразие от носии си ни показала пак, но повече се впечатлих от жените, облечени в тях. Преобладаващата възраст е около 70 г.я младите са малко за съжаление и ще дойде време, когато тези носии ще идат в музеите, а такива събори ще останат в историята като скъп спомен за съжаление. Поздрави за полезния и красив постинг.
цитирайkasnaprolet9999 написа:
Многообразие от носии си ни показала пак, но повече се впечатлих от жените, облечени в тях. Преобладаващата възраст е около 70 г.я младите са малко за съжаление и ще дойде време, когато тези носии ще идат в музеите, а такива събори ще останат в историята като скъп спомен за съжаление. Поздрави за полезния и красив постинг.
Наистина тъжна е твоята констатация, но е напълно възможна за съжаление... Ако човек не обикне фолклора и той да извира от същността му, наистина има опастност, затова е важно децата от малки да бъдат закърмвани с тази музика. Но то зависи и от техните майки и бащи, каква музика харесват и слушат. Дай Боже да не секва Живата Вода в България!!!
по-българско!:)
Благодаря,че ми показа тази красота!
Хубав ден!:)
цитирайБлагодаря,че ми показа тази красота!
Хубав ден!:)
mmmmmmmmm написа:
по-българско!:)
Благодаря,че ми показа тази красота!
Хубав ден!:)
Благодаря,че ми показа тази красота!
Хубав ден!:)
Наистина има много красота в тези шевици, затова побързах да извадя на бял свят и снимките :) Хубав ден и за теб!
Ех, каква красота, какво разнообразие на народните носии в България! Много ми е приятно, че точно ти си била там за да можем да се насладим на всичко това!
Благодаря ти!!!
цитирайБлагодаря ти!!!
Свежа струя в отровеното ни от политически борби ежедневие!
Благодаря за живия разказ, кой знае как промъкнал се на Първа страница, между редовните тъпотии!
Но ми стана мъчно за онази "къдрава шевица", все пак дали някой не я знае?
цитирайБлагодаря за живия разказ, кой знае как промъкнал се на Първа страница, между редовните тъпотии!
Но ми стана мъчно за онази "къдрава шевица", все пак дали някой не я знае?
Благодаря ти за прекрасния постинг. Бях за малко в България, но тази красота ми убегна. Явно само по специални събори може да се види.
цитирайТолкова българска красота ... светлина и цветност ...
Много българско, силно въздействащо, вълнуващо.
Благодаря, zvezdichka ...
Поздравления за чудния постинг !
цитирайМного българско, силно въздействащо, вълнуващо.
Благодаря, zvezdichka ...
Поздравления за чудния постинг !
Поздрави чудесен постинг!.... най-после да покажеш нещо и от Русенско
Карал съм военно там като ученик навремето. Пък и водата там от манастира Света Марина е лековита
цитирайКарал съм военно там като ученик навремето. Пък и водата там от манастира Света Марина е лековита
Ето каква е легендата за този манастир:
Един горещ юлски ден турчинът собсвеник на нива, в която се намирал извора оставил сляпото си дванадесет годишно момче да спи, а той отишъл да работи на нивата. Когато се събудило детето тръгнало да търси баща си, като вървяло стъпило във водата. Пило от нея, измило си лицето и ..чудо...! В същия миг детето прогледнало.По-късно стари свещеници казалии, че там някога е имало църква и в нея се намирал светеният извор на света великомъченица Марина. Денят бил 17 юли, ден в който православните християни тачат нейната светла памет. За благодарност към св. Марина, турчинът подарил нивата с извора на християните под клетва,че там ще има място за настаняване на болни.Признателните християни издигнали храм в нейна чест.Изворът се намира в църквата на девическия манастир “Света Марина” край с. Каран Върбовка.
цитирайЕдин горещ юлски ден турчинът собсвеник на нива, в която се намирал извора оставил сляпото си дванадесет годишно момче да спи, а той отишъл да работи на нивата. Когато се събудило детето тръгнало да търси баща си, като вървяло стъпило във водата. Пило от нея, измило си лицето и ..чудо...! В същия миг детето прогледнало.По-късно стари свещеници казалии, че там някога е имало църква и в нея се намирал светеният извор на света великомъченица Марина. Денят бил 17 юли, ден в който православните християни тачат нейната светла памет. За благодарност към св. Марина, турчинът подарил нивата с извора на християните под клетва,че там ще има място за настаняване на болни.Признателните християни издигнали храм в нейна чест.Изворът се намира в църквата на девическия манастир “Света Марина” край с. Каран Върбовка.
magnoliya написа:
Ех, каква красота, какво разнообразие на народните носии в България! Много ми е приятно, че точно ти си била там за да можем да се насладим на всичко това!
Благодаря ти!!!
Благодаря ти!!!
Хубаво е да има повече такива като мен, така човек ще получава ценна и интересна информация! Но трябва да се говори с хората и трябва да му е интересно на човек. Тези два дена - съботата на "Живата вода" в Каран Върбовка, а неделята на "Златната гъдулка" в Русе така ме заболяха краката, ама умората отминава, а остават снимките, които наистина са ценни.
Поздрави и благодарности за наблюдателността!
написа:
Свежа струя в отровеното ни от политически борби ежедневие!
Благодаря за живия разказ, кой знае как промъкнал се на Първа страница, между редовните тъпотии!
Но ми стана мъчно за онази "къдрава шевица", все пак дали някой не я знае?
Благодаря за живия разказ, кой знае как промъкнал се на Първа страница, между редовните тъпотии!
Но ми стана мъчно за онази "къдрава шевица", все пак дали някой не я знае?
Не знам как се е промъкнал на 1-ва, т.е. знам. Споделих линка във фейсбука на "Народна носия" и там са пуснали постинга ми, а много хора влизат в него. Вижда се, че и много гора са го харесали във фейса. А аз едвам отделих време. В къщи сме след ремонт и имам толкова много за чистене, но в петък вечерта приключвайки след 23 часа с подреждането седнах, за да довърша разказа, който започнах през деня. Имах желание да го напиша, защото наистина имаше много непознати и интересни за мен носии от Северна България предимно. Та така :).
За "къдравата" шевица (не знам как точно се нарича) нарочно питах някои баби от различни русенски села, защото ми беше интересно дали някой може да я шие, но за съжаление всички кимаха в отговор "не". Такъв беше и въпроса, когато проучвахме как се прави хляб с квас. Много от бабите, които питахме казваха: "Моята майка правеше, но ние вече не правим" и така малко по малко се забравят ценни знания от нашето минало и нашата идентичност. Една виртуална приятелка от Пловдив беше дошла в Русе, за да снима шевиците на хърцойски ризи в музея "Къщата на Калиопа". Тя също се е интересувала, а хобито й е да възстановява различни бодове и шевици и спомена, че може би ще може да го възстанови, но след тази среща не сме говорили по въпроса. Но мен ме интересуваше дали местните, тези, които са били до първоизточника могат. А то какво се оказа за съжаление...
compassion написа:
Благодаря ти за прекрасния постинг. Бях за малко в България, но тази красота ми убегна. Явно само по специални събори може да се види.
Благодаря ти за милите думи! Трудно е, когато човек е извън България да попадне на такова място, освен ако предварително не се организира. При нас е лесно, защото или ни е по път или си поставяме цел да посетим дадено място. Аз ще те посъветвам за бъдещи години, ако имаш желание да посетиш такъв събор, то си организирай по голяма отпуска 2015 г., може би началото на август, когато се провежда "Копривщица пее". Това наистина е нещо уникално, което не е за изпускане. 3 дена в гората на 7 сцени човек се среща с пъстротата на носиите, песните и изпълненията на българи от цяла България. Наслада за душата и един непресъхващ извор! Догодина ще бъде "Пирин пее", представителите на македонския край в местността Предела. Също е уникално и е хубаво човек да се организира на палатка и да бъде и вечерта сред изпълнителите. Просто остават ценни и запомнящи се моменти в човек. За другите събори има ги публикувани в Министерството на културата - всяка година ги обявяват. Ще пусна и тук линк, ако някой от четящите се заинтересува:
http://mc.government.bg/images/Folklor_2013(1).pdf
Поздрави и сигурно си си била много за кратко тук.
stela50 написа:
Толкова българска красота ... светлина и цветност ...
Много българско, силно въздействащо, вълнуващо.
Благодаря, zvezdichka ...
Поздравления за чудния постинг !
Много българско, силно въздействащо, вълнуващо.
Благодаря, zvezdichka ...
Поздравления за чудния постинг !
Има го Стела! Просто човек трябва да посещава фолклорни фолклорни фестивали от време на време. Аз не съм толкова редовна, но с всеки нов фестивал има нещо ново, което виждам. Но се интересувам и питам от кой регион са съответните носии и гледам да го публикувам, защото има много снимки на носии. Човек снимал някаква носия, но като не попитал от къде е и снимката остава безименна. А тук една дума може да донесе след себе си още много информация, стига човек да е любознателен :). Като например при представяне на носиите от Караесен едната жена от журито добави, че забраждането се нарича "скършено". Впоследствие от нея после научих ценни подробности, които и предствих в постинга си.
alexs написа:
Поздрави чудесен постинг!.... най-после да покажеш нещо и от Русенско
Карал съм военно там като ученик навремето. Пък и водата там от манастира Света Марина е лековита
Карал съм военно там като ученик навремето. Пък и водата там от манастира Света Марина е лековита
Знам, че Русенския регион ти е слабост. Просто досега не бяхме присъствали на фестивал, в който имаше силно участие на русенските села, за което се радвам между впрочем. И носиите са интересни и специфични, имам предвид хърцойските. А и всяка носия има своите отличителни белези и като погжеднеш жените от едно село всичките са с различни носии - имам предвид шевиците, което наистина предизвиква моето възхищение. И като питам жението по този въпрос те ми споделят, че някога когато жената сама е избаротвала своето облекло и е излизала на мегдана другите са я оглеждали и са избирали най-красивата носия и всяка се е стремяла да вложи всичко от себе си, за да извеза ризата или полата, престилката или сукмана. И в това се състои очарованието. А когато видя сега изработени носии - които са по поръчка и са еднакви, и повече в тях виждаш изработката на машина - ето това не може да ме впечатли и затова се стремя и по рядко да снимам такива носии, които не са автентични.
18.
zvezdichka -
Благодаря и за легендата за манастира в Каран Върбовка, която сподели Алекс!
24.06.2013 15:14
24.06.2013 15:14
alexs написа:
Ето каква е легендата за този манастир:
Един горещ юлски ден турчинът собсвеник на нива, в която се намирал извора оставил сляпото си дванадесет годишно момче да спи, а той отишъл да работи на нивата. Когато се събудило детето тръгнало да търси баща си, като вървяло стъпило във водата. Пило от нея, измило си лицето и ..чудо...! В същия миг детето прогледнало.По-късно стари свещеници казалии, че там някога е имало църква и в нея се намирал светеният извор на света великомъченица Марина. Денят бил 17 юли, ден в който православните християни тачат нейната светла памет. За благодарност към св. Марина, турчинът подарил нивата с извора на християните под клетва,че там ще има място за настаняване на болни.Признателните християни издигнали храм в нейна чест.Изворът се намира в църквата на девическия манастир “Света Марина” край с. Каран Върбовка.
Един горещ юлски ден турчинът собсвеник на нива, в която се намирал извора оставил сляпото си дванадесет годишно момче да спи, а той отишъл да работи на нивата. Когато се събудило детето тръгнало да търси баща си, като вървяло стъпило във водата. Пило от нея, измило си лицето и ..чудо...! В същия миг детето прогледнало.По-късно стари свещеници казалии, че там някога е имало църква и в нея се намирал светеният извор на света великомъченица Марина. Денят бил 17 юли, ден в който православните християни тачат нейната светла памет. За благодарност към св. Марина, турчинът подарил нивата с извора на християните под клетва,че там ще има място за настаняване на болни.Признателните християни издигнали храм в нейна чест.Изворът се намира в църквата на девическия манастир “Света Марина” край с. Каран Върбовка.
Водата наистина е много вкусна и със сигурност лечебна. И беше много студена в топлия ден :).
Относно военното, което си карал дочух от други хора, които бяха покрай мен - един мъж спдели, че е ходил до сградите, за да си спомни миналото - явно и той е карал военното си там, но сподели, че разрухата е обхванала и сградите там. Просто за инфо.
Ох, тия шевици! Не мога да се нагледам! И цветовете - кой знае на колко години са, а са толкова свежи и наситени!
Поздрав, Цане! И усмивки!
цитирайПоздрав, Цане! И усмивки!
Останах смаяна. Значи носии за делник и за празник. Не съм си и мислела, че начинат на завързване на забрадката подсказва дали е омъжена или не, жената. Тайният език на премяната???!!! Вълшебство. Прегръдки от мен и благодаря!
цитирайqbylkovcvqt написа:
Ох, тия шевици! Не мога да се нагледам! И цветовете - кой знае на колко години са, а са толкова свежи и наситени!
Поздрав, Цане! И усмивки!
Поздрав, Цане! И усмивки!
Ако знаеш колко снимки направих и с голям зор избрах една малка част от тях, за да представя участниците във фестивала. Но си заслужаваше усилието. Дори съм снимала и отблизо много от мотивите, но сигурно няма да имам време да ги публикувам.
Поздрави и хубаво и успешно лято. Ако минаваш към Русе обади ми се. Аз вече ще имам повече време и смятам да си почина, търсейки си нова работа.
Поздрави!
makont написа:
Останах смаяна. Значи носии за делник и за празник. Не съм си и мислела, че начинат на завързване на забрадката подсказва дали е омъжена или не, жената. Тайният език на премяната???!!! Вълшебство. Прегръдки от мен и благодаря!
Навремето жените не са спали, а денонощно са имали работа. Нямали са ток, а са правили толкова красиви неща, вплетени в дрехите им. А за блог и Интернет какво да говорим. Разговаряйки се с бабите и снимайки ги някои ми поискаха снимки, ама повечето споделиха, че нямат компютър и връзка към интернет и надали ще могат да ги видят.
И има толкова много неща, които не знаем. Аз се разговорих със етнографката за забражданията и винаги ми е много интересно и питам и жените ако знаят какви имена носят шевиците им, но повечето нямат памет за това... Така , попадайки в такава атмосфера човек може само да се радва и да запечатва, за да се запази поне на снимка :).
Поздрави и хубави летни дни ти желая!
Докато гледах и четох, си мислех, че народното творчество е нашата жива вода - отпиваме глътки от красотата на танц, песен, хоро; притихваме пред пъстротата на носиите - извадени от бабините ракли, пренесли през времето душата на българина. За да ни радва!
Благодаря ти за прекрасния постинг, Звездичке!
Поздрав! :)
цитирайБлагодаря ти за прекрасния постинг, Звездичке!
Поздрав! :)
megg написа:
Докато гледах и четох, си мислех, че народното творчество е нашата жива вода - отпиваме глътки от красотата на танц, песен, хоро; притихваме пред пъстротата на носиите - извадени от бабините ракли, пренесли през времето душата на българина. За да ни радва!
Благодаря ти за прекрасния постинг, Звездичке!
Поздрав! :)
Благодаря ти за прекрасния постинг, Звездичке!
Поздрав! :)
Прекрасен коментар, докосват думите ти! А и това са и мои мисли :).
Поздрави!
Както всеки път когато се докосна до носии и песни от някога...безценен постинг.
цитирайВидях и коментара ти с линка за програма на фолклорните фестивали, които публикуват от министерство на културата. Изглежда много полезно, но лично аз не знаех, че някъде на куп има подобна изформация.
Цанка,
Мисля, че ще бъде прекрасно, ако напишеш един информационен постинг, на който съвсем накратичко да синтезираш личният си опит от фестивалите на, които си ходила. Подобна публикация ще бъде невероятно полезна, за всички ни.
Представата ми е следната - за всеки фестивал да избереш по една максимум по две снимки и да напишеш по три-четири суховати информативни изречения, за това как човек може да отиде на фестивала. След, което добавяш едно лекокрило изречение в твоя характерен стил и линковете на всичките ти публикации, които си направила за дадения фестивал и участницте през годините. Ще ти отнеме доста време, но ще стане наостина приказно. Може да първо да се направиш подобен постинг за някой предстояш фестивал, за да доизчистиш идеята и реализацията й.
цитирайЦанка,
Мисля, че ще бъде прекрасно, ако напишеш един информационен постинг, на който съвсем накратичко да синтезираш личният си опит от фестивалите на, които си ходила. Подобна публикация ще бъде невероятно полезна, за всички ни.
Представата ми е следната - за всеки фестивал да избереш по една максимум по две снимки и да напишеш по три-четири суховати информативни изречения, за това как човек може да отиде на фестивала. След, което добавяш едно лекокрило изречение в твоя характерен стил и линковете на всичките ти публикации, които си направила за дадения фестивал и участницте през годините. Ще ти отнеме доста време, но ще стане наостина приказно. Може да първо да се направиш подобен постинг за някой предстояш фестивал, за да доизчистиш идеята и реализацията й.
demograph написа:
Както всеки път когато се докосна до носии и песни от някога...безценен постинг.
Ако имаш регистрация във фейсбук може да харесаш страничката "Търсачи на българската съкровищница". Там пускам предимно снимки на носии и шевици.
goran написа:
Видях и коментара ти с линка за програма на фолклорните фестивали, които публикуват от министерство на културата. Изглежда много полезно, но лично аз не знаех, че някъде на куп има подобна изформация.
Цанка,
Мисля, че ще бъде прекрасно, ако напишеш един информационен постинг, на който съвсем накратичко да синтезираш личният си опит от фестивалите на, които си ходила. Подобна публикация ще бъде невероятно полезна, за всички ни.
Представата ми е следната - за всеки фестивал да избереш по една максимум по две снимки и да напишеш по три-четири суховати информативни изречения, за това как човек може да отиде на фестивала. След, което добавяш едно лекокрило изречение в твоя характерен стил и линковете на всичките ти публикации, които си направила за дадения фестивал и участницте през годините. Ще ти отнеме доста време, но ще стане наостина приказно. Може да първо да се направиш подобен постинг за някой предстояш фестивал, за да доизчистиш идеята и реализацията й.
Цанка,
Мисля, че ще бъде прекрасно, ако напишеш един информационен постинг, на който съвсем накратичко да синтезираш личният си опит от фестивалите на, които си ходила. Подобна публикация ще бъде невероятно полезна, за всички ни.
Представата ми е следната - за всеки фестивал да избереш по една максимум по две снимки и да напишеш по три-четири суховати информативни изречения, за това как човек може да отиде на фестивала. След, което добавяш едно лекокрило изречение в твоя характерен стил и линковете на всичките ти публикации, които си направила за дадения фестивал и участницте през годините. Ще ти отнеме доста време, но ще стане наостина приказно. Може да първо да се направиш подобен постинг за някой предстояш фестивал, за да доизчистиш идеята и реализацията й.
Благодаря ти за предложението, но не се наемам с подобно нещо. Ние по принцип посещаваме по някой и друг фестивал, но не са толкова много, за да мога да дам и опиша подробно фестивалите, които се провеждат в България. А и това наистина си е трудоемък процес.
Търсене
За този блог
Гласове: 21683