Прочетен: 19955 Коментари: 27 Гласове:
Последна промяна: 30.05.2013 12:17
Привет на всички пишещи в блога. За 24 май нямах възможност да следя темите, които се пускат тук или в пресата, но бяхме на нашето място и тъй като съм пълна с картини и впечатления реших да споделя някои от тях. Напоследък все по рядко пътуваме по родните пътища на България, но има едни, които често посещаваме. Естествено, че са черни, често пъти и кални :). Но какво от това. Удобствата си ги имаме в града, но факт е, че бягаме от тях и търсим спокойствието и тишината на планината. В навечерието на 24 май се запътихме към Балкана. Този път той ни устрои изненада. Невероятно преживяване, празник за сетивата ни. Пристигнахме късно, на свечеряване. Времето беше мрачно. Мъгли се стелеха над билата на върховете, а слънцето се скри зад облаците.
Красива черна пелерина, като изплетена от грижливи ръце се спусна от небето.
В миг на око пейзажа се променяше пред очите ми. Черното вземаше превес, контрастирайки на светлите участъци на хоризонта.
Върховете постепенно се скриха зад стелещите се облаци.
Гледката беше невероятна. Стоях, наблюдавах и се радвах от сърце. След тъмнината дойде светлината. Изведнъж всичко около мен грейна сякаш предстоеше да се съмва, а не да се стъмва... Небето стана млечно бяло, по-скоро това явно беше мъгла. А зад нея се показваше един син къс от небето. А зеленото стана едно ярко и светло, чак ти стопля душата. А в същото време заваля дъжд.
Просто не вярвах на очите си. В момента бях свидетел на една трансформация, очарователна при това. Балкана въпреки свирепото време сякаш ме беше погалил.
Докато аз запечатвах всичко това съпруга ми беше опаковал багажа и бяхме готови за път. Колата остана на върха, защото по черните пътища в дъжда е трудно и човек да издрапа, а какво остава за колата. Междувременно дъжда се усили и се чудехме дали да тръгваме, но времето преваляше и се спуснахме по стъмния баир.
В следващия момент обръщайки поглед назад я съзрях и нея – дъгата, въпреки, че беше бледа.
Вървях напред и непрекъснато се обръщах назад, за да я гледам.
Небето и то сякаш ликуваше.
И се променяше за мигове.
Дъжда междувременно спря и времето утихна. Като изкачихме стръмния баир отново се огледах наоколо. Останах за кой ли път възхитена през тази вечер .
Гледката беше очарователна. Едно нежно розово мамеше сетивата ми.
А от него изкочи друга дъга, устремена към небето.
Притихналото селце също грейна.
Радост беше обхванала душата ми. Това очарование остана зад мен и продължихме напред, газейки калта. Обаче изненадите не спряха дотук. Пред нас имаше още. Слънцето следваше своя заник.
Шипките бяха окъпани от дъжда.
Небето поизбледня и притихна.
Така приключи 1-я ден и нашето специално посрещане. Интересното е, че въпреки, че мястото ни е познато и идваме често насам винаги изглежда различно. Така беше Балкана и през тези 3 дена от нашето пребиваване. Утрото ни посрещна със свежест след грохота на бурята и гърмежите през нощта.
Полянката цялата беше покрита с една тревичка. Може и да е някаква билка, но на мен не ми е позната. Ако Невенчето я разпознае се надявам да коментира.
Ех Балкане, Балкане, какви тайни криеш... Тези думички често ги споменаваше една малка сладурана, дъщерята на нашите най-добри приятели, с които от време на време обикаляхме страната преди. Ще ги употребя и аз в случая.
А ето как изглеждаше Балкана на сутринта, там където наблюдавах трансформацията на бурята:
Това беше накратко от мен. Толкова бях впечатлена от всичко, което наблюдавах вечерта, че побързах да обработя снимките, да сглобя панорамите и да опиша впечатленията си от видяното. Надявам се да съм ви зарадвала със снимките :).
А това е гледката от нашата тераса, с която се занимава съпруга ми от известно време насам.
30.05.2013 14:36
Някои отлежават с години и чакат своето време, но други имат щастието да ги пусна веднага след пътуването :). А когато нещо ме впечатли гледам да съм бърза. Виж, когато се съберат 6-7 дена пътуване и снимките набъбнат, тогава по- скоро отлежават в архива.
30.05.2013 15:30
http://www.youtube.com/watch?v=NkGwgurPPhw
Гледките са невероятни, а за тази от вашата тераса, направи ви завиждам :)))
Поздрави!
Доста звуци сме чували, но предимно птички. Не знам как вият чакалите, но имаше един странен звук, сякаш лае куче, но не е куче. Предполагали сме, че може да е прасе или лопатар или пък някоя птица може да издава такъв звук не съм много сигурна. Но има много пътечки на диви животни и около къщите и по околовръстното :).
http://www.youtube.com/watch?v=NkGwgurPPhw
И за красивия поздрав в изпълнение на Гюрга Пенджурова. А и на нас много ни харесва. Особено като се качиш на високото и се разкриват гледки към планинските върхове, там където снимах залеза.
Поздрави!
все едно сте усетили пулса й и сте чули диханието й! Не всеки има очи за това, което виждате вие.
Гледките са невероятни, а за тази от вашата тераса, направи ви завиждам :)))
Поздрави!
Обичам да чета коментарите ти и при други блогъри, защото имаш проницателен поглед! Някой път може и да ни гостувате, ако имате път или към Русе, или към Балкана :). Ще се радвам да се видим на живо и да се прегърнем!
Поздрави!
Тези гледки, на които ставаме свидетели са истинска радост за душата и карат човек да се чувства като едно дете. Поне на мен ми подействаха така :).
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Засега имаме много работа със стягането на къщичката и като отидем там изразходваме много енергия. Но ще дойде време и за почивка, да си пием кафето на чардака и да се любуваме на гледката :).
И се надявам че Балкана ще има още да ни разказва от неговите "тайни приказки" :))).
Поздрави! Сетих се скоро за теб, не съм посещавала отдавна виртуалната ти къщичка и се радвам че се обади!
Доста звуци сме чували, но предимно птички. Не знам как вият чакалите, но имаше един странен звук, сякаш лае куче, но не е куче. Предполагали сме, че може да е прасе или лопатар или пък някоя птица може да издава такъв звук не съм много сигурна. Но има много пътечки на диви животни и около къщите и по околовръстното :).
Понякога нощем лисиците лаят.
Поздрави.[/quote]
Твърде не сме запознати с звуците в дивата природа. Трябва да се ограмотим в тая сфера. И за дървета много искам да науча повече, да ги разпознавам.
А Стара Планина си я харесваме. Както и всяка друга планина. Различни са просто, но на нас най близо ни е Балкана. Какво да правим като Русе е далеч от всички планини.
Поздрав и от мен!
За сетен път се убеждавам, че раят на земята е тук!! И не би могло да е другояче.
Поздрави!
Това са язовци :) Голяма напаст са.
Много хубави снимки.
За сетен път се убеждавам, че раят на земята е тук!! И не би могло да е другояче.
Поздрави!
Ако и повечето българи мислеха като теб България щеше да се превърне в градина! А факт е, че не умеем да ценим тази красота и да я пазим... За толкова много неща ме боли, гледайки как експолатираме майката земя или как с лека ръка хората забравят корените си, изоставят имотите си, неуважавайки труда на дедите си.
Но дано се пробужда тази любов към родното, род и Родина!
Поздрави!
Това са язовци :) Голяма напаст са.
Много хубави снимки.
За сетен път се уверявам, че има файда от споделянето и човек чрез човек може да научи интересни неща.
Хубав ден ти желая!
http://images.nationalgeographic.com/wpf/media-live/audio/red-fox.mp3
а това е от язовец:
http://www.youtube.com/watch?v=xwrG_HdH2oY
Обаче е възможно да е нещо друго. Всякакви диви животни има в Балкана.
http://images.nationalgeographic.com/wpf/media-live/audio/red-fox.mp3
а това е от язовец:
http://www.youtube.com/watch?v=xwrG_HdH2oY
Обаче е възможно да е нещо друго. Всякакви диви животни има в Балкана.
Знаеш ли, че много прилича на звука от 1-я линк, в който споменаваш, че е на лисица. Но ще го пусна и на съпруга си, за да потвърди дали е точно такъв звук.
И за мен беше много приятна изненада :).
Поздрави!
И на нас ни харесва много местенцето. Но нашите наблюдения са , че хората рядко се завръщат тук. Може би липсата на нормален път е сериозна пречка. И къщите една по една си отиват... Но Дай Боже да се завръщат!
Благодаря ти мила! Ako знаеш как хубаво пеят птиците :). Имаме още много работа, но хубавото е, че нашето местенце се променя пред очите ни! И ни радва.
Поздрави!
Това не е камшик и като цъфне цъфти в вишневочервен-лилав цвят. Спомням си, че преди много време една жена ни беше казала за нещо подобно, че е риган, но и ригана познавам и расте по друг начин.
Поздрави!
А снимките съм ги правила аз, но ги надписваме с общ надпис, нещо като семеен надпис, за да се разпознават, че са наши, тъй като и ние се считаме за едно :)!
Това не е камшик и като цъфне цъфти в вишневочервен-лилав цвят. Спомням си, че преди много време една жена ни беше казала за нещо подобно, че е риган, но и ригана познавам и расте по друг начин.
Поздрави!
А снимките съм ги правила аз, но ги надписваме с общ надпис, нещо като семеен надпис, за да се разпознават, че са наши, тъй като и ние се считаме за едно :)!
Не се сещам за такава билка, съжалявам че сега чак ти отговарям. Поздрави!!