Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.05.2013 12:16 - Ивайловградски погранични села VIII: Едно невероятно пътуване до село Черна черква – част 2
Автор: zvezdichka Категория: Туризъм   
Прочетен: 10436 Коментари: 22 Гласове:
16

Последна промяна: 14.05.2013 17:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

(продължение...)

 

Преди да достигнем село Meден Бук видяхме информационна табелка за местността “Меандрите на Бяла река”.

 
image

 

Отново очите ни срещаха красиви гледки.

 
image

image

 

Селото ни направи впечатление, че е обитаемо и много от къщичките бяха стегнати и приветливи.

 
image

image

image

 

Хора работеха по дворовете си или майсторяха машините си.

 
image

 

Градините бяха чисти, парниците приготвени, лозите изкарали.

 
image

image

 

Къщите бяха покрити с каменни тикли, но на места човек можеше да види интересни комбинации от  разнородни покривни материали.

 
image

image

image

 

Нашата цел беше да стигнем до село Черна Черква, където беше служил свекъра в далечната 1964 г. Попитахме за пътя, който да ни отведе до селцето, но от местните разбрахме, че е много разбит и занемарен и дотам може да се стигне пеша. Упътиха ни за отбивката минавайки от долната страна на трафопоста, излизайки от селото.

 
image

 

И тръгнахме отново по черен път. Не след дълго в далечината видяхме купчина камъни, стоварени на пътя и се възмутихме, че хората са си изхвърлили боклуците на неподходящото място.

 
image

 

Паркирахме колата встрани от пътя и се уверихме, че е имало сериозна причина за камарата от камънаци. Просто те са били предупредителен сигнал да не налети някой шофьор на големите кратери, отворили се насред пътя.

 
image

 

Продължихме нашата разходка по каменист път, пресичайки дъбова гора.

 
image

image

image

 

Много красива местност.Тишина и спокойствие царяха на това място и само птичите песни огласяха района.

 
image



image

image

image

image

 

И любувайки се на гледката изведнъж сякаш попаднахме в друго време. Висок глас от радиоточка отекваше в пространството. Засвири силна музика. Сякаш от дивите пущинаци навлизахме отново в цивилизацията. Изненадахме се, защото не се виждаше жив човек. Не след дълго пред нас се разкри много приятна картина.


image 
 

Една уютна къщичка, стегната и боядисана в жълто, с дървен чардак, с градинка с цветя и зеленчуци, с кокошки и петел на двора и бяла котка пред къщата. Идилия!

 
image

 

Само дето хора не се мяркаха наоколо. Това, което ми направи впечатление е, че някой работлив домакин или домакиня (не знаех кой живее в тази къщичка) беше измел и събрал боклука пред къщата, като се има впредвид, че няма плочник или циментирани пътечки, а навсякъде е черна земя...

 
image

 

Тази къщичка беше стегната с много любов и отдалеч си личеше, че стопанинът й се грижи за нея. Пред нея имаше паркирани ремарке и мотор. Отминахме с усмивка жълтата къщурка и продължихме напред по пътя.

 
image

 

На отсрещния баир мернахме майка свиня със своите свинчета. Имахме информация, че на заставата в Черна Черква се отглеждат диви прасета и съпруга ми имаше голямо желание да ги снима. Неусетно стигнахме и до селцето Черна Черква или до това, което беше останало от него.

 
image

image

 

Тук нямаше поводи за усмивка. Разрухата беше пълна и животът в тези къщи беше угаснал отдавна. Нямаше уют и топлина, а гледката от стръчащи зидове и нахвърляни камъни оставя тръпчив вкус в душата на човек.

 
image

image

image

 

В един двор снимах неизвестно за мен цвете.

 
image

 

След като отминахме “къщите” видяхме и заставата към която се бяхме запътили първоначално. Татко с нетърпение очакваше тази среща.

 
image

image

 

Но бих казала, че тя го съсипа. Това, което беше останало в съзнанието му като спомен и това, което виждаше сега го натъжи дълбоко. Толкова беше разочарован и от заставата в Черна Черква, и в Горно Луково, и в Мандрица, защото бяха изоставени на произвола на времето и се рушаха.

 
image

image

image

image

 

В заставата в Черна Черква в една от стаите бяха затворени две майки свине.

 
image

image

 

А на двора щъкаха и хрупкаха зелена тревица малки, сладки прасенца с тигрово оперение под контрола на техните майки естествено.

 
image

image

 

За първи път виждах такава порода.

 
image

image

image

 

Имаше и едно кученце, което приличаше на ловджийско, но си личеше, че явно е бито и го беше страх от хора. Направихме си почивка след пешеходния преход и хапнахме в импровизираната беседка, която също се рушеше. Кученцето намаза от нашите соленки и банички, но общо взето се страхуваше да се отпусне в нашата компания.

А природата тук беше изляла щедро от своите красоти. Полянката пред заставата грееше в жълти цветлета.

 
image

 

По някое време едно симпатично бяло кученце се стрелна от височината и завъртя весело опашка, предвкусвайки храната.

 
image

 

Естествено и то намаза от обяда ни :).

 
image

image

 

Двете кученца ни съпроводиха до жълтата къщурка и останаха там на пост.

 
image

 

На връщане по пътя се разминахме с една змия, на която дадохме естествено предимство.

 
image

 

И отново се радвахме на красивото място, което открихме.

 
image

image

 

Върнахме се по обратния път до колата, но от Меден Бук излязохме на главния път, който минава покрай Долно Луково, Свирачи, Ивайловград и от там се насочихме към село Пелевун. Имахме намерение да минем и разгледаме крепостта Лютица.



Гласувай:
16
0



1. анонимен - Ще ги обсъдим тия селца. :)
14.05.2013 12:28
Ще ги обсъдим тия селца. :)
цитирай
2. zvezdichka - ОК :).
14.05.2013 12:43
kushel написа:
Ще ги обсъдим тия селца. :)


И ние имаме да те питаме за едно от нашия край :).
цитирай
3. анонимен - Довиждане.:)
14.05.2013 13:12
Довиждане.:)
цитирай
4. jivi93 - Много красив фото-пътепис
14.05.2013 13:36
Благодаря за виртуалната разходка. Със съпруга ми обичаме да обикаляме села. Затова и когато е възможно не минаваме по магистралата, а по малките, лъкътушни пътища (повечето пъти с дупки), за да разглеждаме селата.
цитирай
5. zvezdichka - Благодаря за споделеното jivi93!
14.05.2013 14:17
jivi93 написа:
Благодаря за виртуалната разходка. Със съпруга ми обичаме да обикаляме села. Затова и когато е възможно не минаваме по магистралата, а по малките, лъкътушни пътища (повечето пъти с дупки), за да разглеждаме селата.


Беше много красива разходка и наскоро разговаряйки с една виртуална приятелка за Меден Бук, реших да извадя тези снимки от архива, защото си струват :). А и месец май е един от най-красивите месеци.
Селцата, за които разказвам са малко по различни в смисъл това са погранични селца, до които няма табелки и човек и да иска да стигне до тях по нормален път няма да може, освен ако не е луда глава и не разполага с проходим автомобил или е любител на силни усещания. 2010г. избрахме тази посока главно заради свекъра, за да можем да го разведем по местата, където е прекарал едни от хубавите си младежки години. Той все ни е разправял спомени от казармата. И още повече че в далечните години достъпа до тези местенца не беше възможен за хора туристи като нас. И някои от тях са съвсем изоставени, но пътя до Черна Черква беше толкова красив, че ни напълни душата. А и всички тези срещи по пътя :).
Иначе и ние много обичаме малките селца. Особено, ако са някъде високо в планината и се откриват чудесни гледки. Имам да разказвам и за такива, но когато намеря време. И хубавото в тези селца е когато срещнеш възрастни хора и ги разговориш или дори разпееш. Става ти едно топло на душата. За жалост по местата, за които сега разказвам малко хора срещнахме, но нашия любезен домакин от с.Пелевун беше с нас, макар, че и за него беше интересна цялата разходка :).
Поздрави!
цитирай
6. kasnaprolet9999 - На 19 -та снимка виждам много едри ...
14.05.2013 15:25
На 19 -та снимка виждам много едри червени детелини, чак не ми се вярваше че е тази билка и дълго ги разглеждах. по-надолу на 25 -та виждам красиви трицветни теменуги. хубав постинг, жалко че свекъра ти се е натъжил толкова, но така е на много места в България. И аз не съм виждала такива прасета, много са интересни. Поздрави!!
цитирай
7. andromen - ...
14.05.2013 15:50
Благодаря за истинската България...
Имаше стихотворение от Симонов - "От къде започва Родината"... Е, моята Родина вероятно започва от тук...
...Лошо е, че тези които управляват пишат "родина' с малка буква, а "Сланина" с главна...
Земята е над всичко!...
цитирай
8. zvezdichka - Здравей Невенче!
14.05.2013 18:02
kasnaprolet9999 написа:
На 19 -та снимка виждам много едри червени детелини, чак не ми се вярваше че е тази билка и дълго ги разглеждах. по-надолу на 25 -та виждам красиви трицветни теменуги. хубав постинг, жалко че свекъра ти се е натъжил толкова, но така е на много места в България. И аз не съм виждала такива прасета, много са интересни. Поздрави!!


Имах макро на детелинките и го добавих заради теб :). Свекъра се натъжи и каза, че му стигат повече разходки и няма нужда да идва 2-ри път, но когато 2012 г. ходихме към Крумовградско ентусиазмът му не се беше изпарил. Така, че той намира и приказка да завърже с местните хора. И продължава да разказва спомените от казармата. Те стоят непроменени.
А прасенцата бяха много сладки и за 1-ви път виждахме свободни прасета така да се каже :).
Благодаря ти за коментара!
цитирай
9. zvezdichka - Благодаря ти за коментара andromen!
14.05.2013 18:11
andromen написа:
Благодаря за истинската България...
Имаше стихотворение от Симонов - "От къде започва Родината"... Е, моята Родина вероятно започва от тук...
...Лошо е, че тези които управляват пишат "родина' с малка буква, а "Сланина" с главна...
Земята е над всичко!...


Истинската България - тя започва от сърцето на човек. Ако човек не я усети в сърцето си тя ще му бъде чужда, мащеха, ненужна... За Истинската България ще го боли, когато вижда на какво е подложена, често унижавана, неразбрана, изоставена. А Земята ни навярно ще продължи да боледува, когато не знаем как да се грижим за нея...
Поздрави!
цитирай
10. tit - Здравей!:))
14.05.2013 20:42
Много хубави козлета!:))
А прасетата са кръстоска - когато са пуснати на свобода из горите често се среща тази украса!:)

Разведри ни за кой ли път!:))
цитирай
11. smilodont - привет
14.05.2013 22:11
zvezdichka Попитай татко си дали не си спомня за димо или атанас воденичарите . Някога на дядо Димо в къщата са спели граничарите славел се е като най добрия ловец в района а във воденицата винаги е имало прясно приготвена риба.Това е било преди 1960 година.
цитирай
12. zvezdichka - Благодаря за инфото Тит!
15.05.2013 10:44
tit написа:
Много хубави козлета!:))
А прасетата са кръстоска - когато са пуснати на свобода из горите често се среща тази украса!:)

Разведри ни за кой ли път!:))


Интересни неща знаеш :).
Поздрави!
цитирай
13. zvezdichka - Здравей smilodont !
15.05.2013 10:49
smilodont написа:
zvezdichka Попитай татко си дали не си спомня за димо или атанас воденичарите . Някога на дядо Димо в къщата са спели граничарите славел се е като най добрия ловец в района а във воденицата винаги е имало прясно приготвена риба.Това е било преди 1960 година.


Благодаря ти за коментара! Стана ми топло при споменаването за воденица. Интересно ми е къде е била? Тези хора са били богатство като бай Димо и бай Атанас - жалко, че ние сме по малки и не сме успели да се срещнем с тях...
А като си отида на село ще питам свекъра дали случайно ги познава. Той между другото е бил шофьор и е обикалял между различните застави и не е бил постоянно на Черна Черква.
цитирай
14. makont - Невероятно красиво и все пак тъжно.
15.05.2013 13:23
Родопите винеги ги свързвам с вековните ели, но обожавам дъбовата гора. А свинята-майка-колонизатор много ми хареса. Страхотни прасенца, петнисти като далматинци. Жал ми стана за кучето, то хора няма, но се е намерил кой да го набие, или нарита. Понякога сме толкова лоши. Невероятна разходка, Звездичке, сега ми е зелено и красиво на душата. Поздрави!
цитирай
15. smilodont - Благодаря ти за коментара! Стана ми ...
15.05.2013 22:18
Благодаря ти за коментара! Стана ми топло при споменаването за воденица. Интересно ми е къде е била? Тези хора са били богатство като бай Димо и бай Атанас - жалко, че ние сме по малки и не сме успели да се срещнем с тях...
А като си отида на село ще питам свекъра дали случайно ги познава. Той между другото е бил шофьор и е обикалял между различните застави и не е бил постоянно на Черна Черква.[/quote] Водениците са били две днес стой само част от едната а тя е на входа на с.Одринци а на другата се търкалят само камъните ( плочите ) с които се мели житото в гориста месност преди с.Мандрица и ако не знаеш какво е имало там не можеш да се ориентираш . Преди години се говореше че там ще се отвори КПП между България и Гърция и аз мислех да реставрирам тази до с.Одринци тя е точно до разклона за селото може и да ти е направило впечатление като постройка в нищото тъй като и тя е запустяла. Мъчно ми е като си помисля за този край но и тук в центъра на България в Пловдив е не по малко страшно от там за съжаление.
цитирай
16. alexs - Красиво, интересно, вълнуващо на ...
15.05.2013 23:16
Красиво, интересно, вълнуващо на пълзящата приятелка трябва да се дава предимство! За съжаление разруха е обзела селат,а градовете а природата ни е чудесна ....Поздрави Цане!
цитирай
17. pvdaskalov - !!!
16.05.2013 22:03
Не бях виждал прасе-далматинче.
Огромен труд!
Благодаря!
цитирай
18. zvezdichka - Благодаря мила!
17.05.2013 11:43
makont написа:
Родопите винеги ги свързвам с вековните ели, но обожавам дъбовата гора. А свинята-майка-колонизатор много ми хареса. Страхотни прасенца, петнисти като далматинци. Жал ми стана за кучето, то хора няма, но се е намерил кой да го набие, или нарита. Понякога сме толкова лоши. Невероятна разходка, Звездичке, сега ми е зелено и красиво на душата. Поздрави!


Източните Родопи са по различни от Западните, които са по често посещавани. Тези са по ниски, но също толкова интересни, може би защото са по-непознати. А и ние все на такива непознати обекти и селца попадаме, ама като ги търсим.
А дъбови гори има в изобилие в Странджа. Ако някой път решите да отидете към най-Южното Черноморие може да съчетаете и с планина в Странджа, където също има интересни обекти и селца. И много вековни дъбове. Обожавам ги!
А кученца постоянно се завъртат покрай нас по време на нашите пътувания.
цитирай
19. zvezdichka - Благодаря smilodont!
17.05.2013 12:19
написа:
Благодаря ти за коментара! Стана ми топло при споменаването за воденица. Интересно ми е къде е била? Тези хора са били богатство като бай Димо и бай Атанас - жалко, че ние сме по малки и не сме успели да се срещнем с тях...
А като си отида на село ще питам свекъра дали случайно ги познава. Той между другото е бил шофьор и е обикалял между различните застави и не е бил постоянно на Черна Черква.
Водениците са били две днес стой само част от едната а тя е на входа на с.Одринци а на другата се търкалят само камъните ( плочите ) с които се мели житото в гориста месност преди с.Мандрица и ако не знаеш какво е имало там не можеш да се ориентираш . Преди години се говореше че там ще се отвори КПП между България и Гърция и аз мислех да реставрирам тази до с.Одринци тя е точно до разклона за селото може и да ти е направило впечатление като постройка в нищото тъй като и тя е запустяла. Мъчно ми е като си помисля за този край но и тук в центъра на България в Пловдив е не по малко страшно от там за съжаление.
[/quote]

Доста път е трябвало да изминават воденичарите докато стигнат до Одринци или Мандрица. Но ние не сме забелязали тези постройки, за които говориш. И е жалко, че много малко воденици достигат до наши дни. Единици сме виждали действащи, а може би и не ги знаем всичките, но винаги ме радват когато ги видя, дори и тези, които си отиват. Поздравявам те за желанието да възстановиш нещо, което си отива. Виждам, че те боли и ти е мил родния край. Дано дойдат по добри дни за българското село!
А иначе ходиш ли си понякога на Одринци и къщата ви здрава ли е?
цитирай
20. zvezdichka - Благодаря Алекс за коментара!
17.05.2013 12:21
alexs написа:
Красиво, интересно, вълнуващо на пълзящата приятелка трябва да се дава предимство! За съжаление разруха е обзела селат,а градовете а природата ни е чудесна ....Поздрави Цане!


Поздрави и хубави почивни дни!
цитирай
21. zvezdichka - Здравей Петьо!
17.05.2013 12:24
pvdaskalov написа:
Не бях виждал прасе-далматинче.
Огромен труд!
Благодаря!


Много сладки бяха :). Една от мечтите на съпруга ми е да пасе диви свине с лаптоп в ръка и да бъде свободен от матрицата :). Като ходим по селцата се интересуваме от много неща от близкото минало, включително и от свине.
А постингите ги пиша бавно, затова по нарядко ги пускам.
Поздрави!
цитирай
22. smilodont - Здравей отново
18.05.2013 00:44
Отдавна не съм се връщал в този край . В в същност аз никога не съм живял там моите родители са се изселили много отдавна но всичко от този край ми е скъпо.Питаш ме за къщата да тази която е в Одринци е здрава и до преди години живееше един човек в нея и развъждаше змий . Може и да си чула историята доста шум се е вдигнало тъй като всички гадинки излезнали на свобода и се пръснали из цялото село то не че там не са виждали от тези влечуги но си е стресиращо . Човека ги е развъждал и им е взимал отровата за лекарства но след случката дим да го няма . А за воденицата си имам мерак стига да се възвърне поне малко живота там че иначе със змиите не ми се живее .
цитирай
23. zvezdichka - Благодаря за споделеното smilodont!
21.05.2013 14:02
написа:
Отдавна не съм се връщал в този край . В в същност аз никога не съм живял там моите родители са се изселили много отдавна но всичко от този край ми е скъпо.Питаш ме за къщата да тази която е в Одринци е здрава и до преди години живееше един човек в нея и развъждаше змий . Може и да си чула историята доста шум се е вдигнало тъй като всички гадинки излезнали на свобода и се пръснали из цялото село то не че там не са виждали от тези влечуги но си е стресиращо . Човека ги е развъждал и им е взимал отровата за лекарства но след случката дим да го няма . А за воденицата си имам мерак стига да се възвърне поне малко живота там че иначе със змиите не ми се живее .


Интересни истории, но наистина не бях чувала за тях. И как няма да е стрсиращо, още повече като се знае, че са били отровни змиите... По наши лични наблюдения от 2010 г. май към селата се връщат предимно хора, които са се пенсионирали за жалост. Но дано и млади хора понаселят тези селца или поне се завръщат там от време на време.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3917530
Постинги: 487
Коментари: 6797
Гласове: 21202
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031