Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.05.2013 11:42 - Ивайловградски погранични села VII: Едно невероятно пътуване до село Черна черква – част 1
Автор: zvezdichka Категория: Туризъм   
Прочетен: 10895 Коментари: 10 Гласове:
11

Последна промяна: 12.05.2013 11:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

  

Бях започнала една поредица 2010 година, която така и не завърших. Става въпрос за Ивайловградския край и селата, които посетихме тогава. Не знам дали ще мога да разкажа за повечето от тях, но ще опиша едно приключенско пътуване в този див край, което беше наситено с много красота и малко тъга...

За хората, които по отскоро ме познават ще дам линкове към предишните постинги, защото има голямо прекъсване от моя страна:

за дивия божур по Гергьовден:

http://zvezdichka.blog.bg/turizam/2010/05/17/ivailovgradski-pogranichni-sela-i-diviia-bojur-v-mestnostta-.546730

 

за дивите орхидеи в местността Ликана:

http://zvezdichka.blog.bg/drugi/2010/05/22/ivailovgradski-pogranichni-sela-ii-za-mestnostta-likana-i-di.549745

 

Та пътешествието, за което ще ви разкажа в този постинг се отнася до търсене на едно селце, което го няма на картата – Черна Черква и където искахме да отидем, за да може татко (свекъра), който е служил в периода 1962-1964 г. по тези места да посети и заставата. Изходната точка беше село Пелевун, където бяхме отседнали при наши приятели и за което писах преди време. И за да стигнем до Черна Черква трябваше да отидем до село Меден Бук и единия вариант беше да се върнем към Ивайловград и да преминем през всичките погранични селца. Да обаче това е дълъг път. Затова ние избрахме по-кратък път. Действието се развива около 6 май 2010 г. От село Пелевун тръгнахме в посока към село Костилково, но се отбихме по черен път, който щеше да ни отведе направо в Меден Бук. Разкри се гледка към подредените и раззеленили нивички на местните хора. Хубавото на този сезон е, че зеленото те очарова.

 
image

 

Пътя в началото беше приказка.

 
image

 

В далечината се кипреше село Железари.

 
image

 

Освен черния път от време на време пред нас се открояваше и бял път от лайка.

 
image

 

Следвайки извивките на черния път се любувахме на природата и ниските хребети на Най-Източни Родопи. Не след дълго в далечината се показаха очертанията на първата къща на приближаващото село.

 
image

 

Това беше село Малиново – тъжното селце. Тъжно, защото е обезлюдено и запустяло.

 
image

image

 

Къщите отдавна са изоставени и се събарят.

 
image

image

 

А е било красиво каменно селце.


image

image 

 

Много сме обикаляли из България и на божествено красиви места сме намирали такива селца, в които животът е замрял.

 
image

image


image

 

Единствения обитател, който съзряхме сред руините беше красив зелен гущер.

 
image

 

Нашия домакин чичо Николай ни разказа, че в село Малиново е живял един човек, който на младини е извършил геройство като сам е спрял голяма рота германци. На старини се заселил в родното си село и е отглеждал овце. Но разбойници са дошли и са го ограбили и са запалили къщата му. Близките му са го прибрали в Ивайловград, а и човека вече не сред живите, така че село Малиново съвсем се е обезлюдило. Но не се е намерил и кой да опише подвига му на младини.

Отминахме с тъга село Малиново и продължихме напред. Пътя стана много стръмен и изровен.

 
image

 

Слязохме от автомобила и оставихме водача да маневрира по стръмния баир.

 
image

image

 

Трудно е за обикновен автомобил по тези лоши черни пътища. Назад със сигурност нямаше да може да се върнем... А напред ни предстоеше преминаване на река :). Интересно положение се очертаваше. Какво ли не видя нашата колца с нас по тези пътища :). Срещу нас се виждаше селцето Меден Бук.

 
image

 

Рaботливите родопчани обработвахa нивичките си и садяха тютюна.

 
image

 

Ние се любувахме на живописната местност, а аз снимах цветенцата, които бяха нацъфтели край пътя.

 image

 


Като слязохме в ниското изникна поредното препятствие – как или по-точно къде да пресечем изпречилата се пред нас река. Брода, до който достигнахме беше дълбок и мястото не беше подходящо за пресичане с нашата ниска кола в момента.

 
image

 

Огледахме се за друг брод, но и той също нямаше да ни свърши работа. Пътя до него беше много лош.

 
image

 

От селото дойде една каруца.

 
image

 

За наше успокоение момчето каза, че в селото няма трактор, който да ни изтегли, ако случайно затънем в реката :). Но ни посъветва да опитаме при 3-ти брод, който повече се използва от колите в настоящия момент и ни обясни къде се намира. Така и стана. Запретнахме крачоли и нагазихме във водата.

 
image

 

Колата успешно премина през реката и точно когато излезе на отсрешния бряг се наложи да я тикнем, за да продължи напред.

 
image

image

 

Ето и един клип за преминаването през брода при село Меден Бук.

 

 


Следващата среща беше с торните бръмбари.

 
image

 

Бръмбъра търкаляше със задните си крачета топка, направена от говежда тор по сравнително стръмен терен.

 
image

 

Беше ни интересно да го наблюдавaме колко самоотвержено тикаше топката към височината, преодолявайки планини.

 
image

 
/следва продължение.../




Гласувай:
11



1. hadzapi - Интересно пътуване.
12.05.2013 13:06
С приключения. Между другото - какъв модел е колата ви, издръжала по тези пътища?
цитирай
2. zvezdichka - Втората част е още по интересна :).
12.05.2013 19:37
hadzapi написа:
С приключения. Между другото - какъв модел е колата ви, издръжала по тези пътища?


Разделих го на 2 части, че стана много дълъг. Благодаря ти за коментара!
А колата ни е Мицубиши Спейс Вагон. Има екскурзии, които е побирал по 7-8 човека :). Но много ходи по черните пътища, защото все му измисляме едни интересни маршрути :).
Поздрави!
цитирай
3. hadzapi - Ние с нашата "Самара" сме също така по доста черни пътища,
13.05.2013 14:54
добре, че си е висока руска и яка кола.
Ами какво и да се направи като най-хубавите неща са все по черни пътища или по тотално почти разбити асфалтови. :)

Успехи и нови приключения из дивите кътчета на страната ни.
цитирай
4. zvezdichka - Благодаря за пожеланията hadzapi!
13.05.2013 16:13
написа:
добре, че си е висока руска и яка кола.
Ами какво и да се направи като най-хубавите неща са все по черни пътища или по тотално почти разбити асфалтови. :)

Успехи и нови приключения из дивите кътчета на страната ни.


Кризата и тя се отразява на нашето семейство.Тази година не предприехме пътуване из китните кътчета на България, но ние вече си имаме едно наше и сме се заели да го облагородяваме. Така, че пак бяхме на Балкана, но време за разходки нямахме, а си поработихме здравата. Но сме щастливи от свършеното. И Балкана наистина дава сили на човек! И ни е хубаво. А като дойдат по добри години ще си вземем и висока колца, че си нямаме път до дома и пак по черните разорани пътища караме :). Но ние си ги избираме такива.
Поздрави!
цитирай
5. zvezdichka - Здравей отново hadzapi !
14.05.2013 12:03
Да ти споделя, че и друг път са ми правели впечатление твои коментари и съм влизала в блога ти, макар и по нарядко да открия някоя снимка от вашите пътувания, но нещо не успявам. Дай ми някой линк, ако си пускал снимки.
цитирай
6. hadzapi - Снимки имам във Фейсбук, там тези дни пусках някои още от 2011,
14.05.2013 22:40
предстои ми още доста да пускам. Там е името Спиро Звездев.

Тук, в блога нямам, защото тематиката е доста различна и също е много неудобно пускането. Имам и профил в снимка.бг, обаче не е подновяван със снимки повече от година и половина, затова, ако имате във Фейсбук, там са най-събрани - има от различни места - съвсем последните пуснах от Музея на авиацията, от ходене из около бившата хижа "Руен" над Асеновата крепост, над село Яврово, от ходене до Ловеч - там Етнографския музей, Къкринското ханче, Крушунските водопади, зоопарка - животните, има една фотосесия с мечки как се завабляват в топлия юнски ден, пътуване но хижа "Безбог" и "Трещеник", Ресиловски манастир и др доста места, сега да не ги изброявам тук нашироко.

http://www.facebook.com/hadzapi/photos?collection_token=100002371452014%3A2305272732%3A6
цитирай
7. zvezdichka - Благодаря за информацията!
15.05.2013 11:17
hadzapi написа:
предстои ми още доста да пускам. Там е името Спиро Звездев.

Тук, в блога нямам, защото тематиката е доста различна и също е много неудобно пускането. Имам и профил в снимка.бг, обаче не е подновяван със снимки повече от година и половина, затова, ако имате във Фейсбук, там са най-събрани - има от различни места - съвсем последните пуснах от Музея на авиацията, от ходене из около бившата хижа "Руен" над Асеновата крепост, над село Яврово, от ходене до Ловеч - там Етнографския музей, Къкринското ханче, Крушунските водопади, зоопарка - животните, има една фотосесия с мечки как се завабляват в топлия юнски ден, пътуване но хижа "Безбог" и "Трещеник", Ресиловски манастир и др доста места, сега да не ги изброявам тук нашироко.

http://www.facebook.com/hadzapi/photos?collection_token=100002371452014%3A2305272732%3A6


Като се включа ще надникна в профила ви :).
Поздрави!
цитирай
8. hadzapi - Най-първите са пускани с името "Шарен свят" около 5 албума и са ни от различни места, впоследствие започнах да ги деля
15.05.2013 12:11
по местата, където сме били.
цитирай
9. makont - Каква красота и колко тъга,
15.05.2013 13:14
Звездичке, като видя тези изоставени красиви къщи с каменните покриви, сърцето ми се къса. Разведри ме малкият Сизиф, който упорито тика нагоре топката тор, със задните си крачета??? Всъщност, накрая се усмихнах.
цитирай
10. zvezdichka - Благодаря ти за комантара Майче!
17.05.2013 11:37
makont написа:
Звездичке, като видя тези изоставени красиви къщи с каменните покриви, сърцето ми се къса. Разведри ме малкият Сизиф, който упорито тика нагоре топката тор, със задните си крачета??? Всъщност, накрая се усмихнах.


Много интересни бяха тези бръмбари и толкова самоотвержени. И на други места сме ги срещали след това, но май все по онзи край.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5818152
Постинги: 496
Коментари: 6837
Гласове: 21680
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031