Прочетен: 10895 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 12.05.2013 11:44
Бях започнала една поредица 2010 година, която така и не завърших. Става въпрос за Ивайловградския край и селата, които посетихме тогава. Не знам дали ще мога да разкажа за повечето от тях, но ще опиша едно приключенско пътуване в този див край, което беше наситено с много красота и малко тъга...
За хората, които по отскоро ме познават ще дам линкове към предишните постинги, защото има голямо прекъсване от моя страна:
за дивия божур по Гергьовден:
за дивите орхидеи в местността Ликана:
Та пътешествието, за което ще ви разкажа в този постинг се отнася до търсене на едно селце, което го няма на картата – Черна Черква и където искахме да отидем, за да може татко (свекъра), който е служил в периода 1962-1964 г. по тези места да посети и заставата. Изходната точка беше село Пелевун, където бяхме отседнали при наши приятели и за което писах преди време. И за да стигнем до Черна Черква трябваше да отидем до село Меден Бук и единия вариант беше да се върнем към Ивайловград и да преминем през всичките погранични селца. Да обаче това е дълъг път. Затова ние избрахме по-кратък път. Действието се развива около 6 май 2010 г. От село Пелевун тръгнахме в посока към село Костилково, но се отбихме по черен път, който щеше да ни отведе направо в Меден Бук. Разкри се гледка към подредените и раззеленили нивички на местните хора. Хубавото на този сезон е, че зеленото те очарова.
Пътя в началото беше приказка.
В далечината се кипреше село Железари.
Освен черния път от време на време пред нас се открояваше и бял път от лайка.
Следвайки извивките на черния път се любувахме на природата и ниските хребети на Най-Източни Родопи. Не след дълго в далечината се показаха очертанията на първата къща на приближаващото село.
Това беше село Малиново – тъжното селце. Тъжно, защото е обезлюдено и запустяло.
Къщите отдавна са изоставени и се събарят.
А е било красиво каменно селце.
Много сме обикаляли из България и на божествено красиви места сме намирали такива селца, в които животът е замрял.
Единствения обитател, който съзряхме сред руините беше красив зелен гущер.
Нашия домакин чичо Николай ни разказа, че в село Малиново е живял един човек, който на младини е извършил геройство като сам е спрял голяма рота германци. На старини се заселил в родното си село и е отглеждал овце. Но разбойници са дошли и са го ограбили и са запалили къщата му. Близките му са го прибрали в Ивайловград, а и човека вече не сред живите, така че село Малиново съвсем се е обезлюдило. Но не се е намерил и кой да опише подвига му на младини.
Отминахме с тъга село Малиново и продължихме напред. Пътя стана много стръмен и изровен.
Слязохме от автомобила и оставихме водача да маневрира по стръмния баир.
Трудно е за обикновен автомобил по тези лоши черни пътища. Назад със сигурност нямаше да може да се върнем... А напред ни предстоеше преминаване на река :). Интересно положение се очертаваше. Какво ли не видя нашата колца с нас по тези пътища :). Срещу нас се виждаше селцето Меден Бук.
Рaботливите родопчани обработвахa нивичките си и садяха тютюна.
Ние се любувахме на живописната местност, а аз снимах цветенцата, които бяха нацъфтели край пътя.
Като слязохме в ниското изникна поредното препятствие – как или по-точно къде да пресечем изпречилата се пред нас река. Брода, до който достигнахме беше дълбок и мястото не беше подходящо за пресичане с нашата ниска кола в момента.
Огледахме се за друг брод, но и той също нямаше да ни свърши работа. Пътя до него беше много лош.
От селото дойде една каруца.
За наше успокоение момчето каза, че в селото няма трактор, който да ни изтегли, ако случайно затънем в реката :). Но ни посъветва да опитаме при 3-ти брод, който повече се използва от колите в настоящия момент и ни обясни къде се намира. Така и стана. Запретнахме крачоли и нагазихме във водата.
Колата успешно премина през реката и точно когато излезе на отсрешния бряг се наложи да я тикнем, за да продължи напред.
Ето и един клип за преминаването през брода при село Меден Бук.
Следващата среща беше с торните бръмбари.
Бръмбъра търкаляше със задните си крачета топка, направена от говежда тор по сравнително стръмен терен.
Беше ни интересно да го наблюдавaме колко самоотвержено тикаше топката към височината, преодолявайки планини.
/следва продължение.../
Разделих го на 2 части, че стана много дълъг. Благодаря ти за коментара!
А колата ни е Мицубиши Спейс Вагон. Има екскурзии, които е побирал по 7-8 човека :). Но много ходи по черните пътища, защото все му измисляме едни интересни маршрути :).
Поздрави!
Ами какво и да се направи като най-хубавите неща са все по черни пътища или по тотално почти разбити асфалтови. :)
Успехи и нови приключения из дивите кътчета на страната ни.
Ами какво и да се направи като най-хубавите неща са все по черни пътища или по тотално почти разбити асфалтови. :)
Успехи и нови приключения из дивите кътчета на страната ни.
Кризата и тя се отразява на нашето семейство.Тази година не предприехме пътуване из китните кътчета на България, но ние вече си имаме едно наше и сме се заели да го облагородяваме. Така, че пак бяхме на Балкана, но време за разходки нямахме, а си поработихме здравата. Но сме щастливи от свършеното. И Балкана наистина дава сили на човек! И ни е хубаво. А като дойдат по добри години ще си вземем и висока колца, че си нямаме път до дома и пак по черните разорани пътища караме :). Но ние си ги избираме такива.
Поздрави!
Тук, в блога нямам, защото тематиката е доста различна и също е много неудобно пускането. Имам и профил в снимка.бг, обаче не е подновяван със снимки повече от година и половина, затова, ако имате във Фейсбук, там са най-събрани - има от различни места - съвсем последните пуснах от Музея на авиацията, от ходене из около бившата хижа "Руен" над Асеновата крепост, над село Яврово, от ходене до Ловеч - там Етнографския музей, Къкринското ханче, Крушунските водопади, зоопарка - животните, има една фотосесия с мечки как се завабляват в топлия юнски ден, пътуване но хижа "Безбог" и "Трещеник", Ресиловски манастир и др доста места, сега да не ги изброявам тук нашироко.
http://www.facebook.com/hadzapi/photos?collection_token=100002371452014%3A2305272732%3A6
Тук, в блога нямам, защото тематиката е доста различна и също е много неудобно пускането. Имам и профил в снимка.бг, обаче не е подновяван със снимки повече от година и половина, затова, ако имате във Фейсбук, там са най-събрани - има от различни места - съвсем последните пуснах от Музея на авиацията, от ходене из около бившата хижа "Руен" над Асеновата крепост, над село Яврово, от ходене до Ловеч - там Етнографския музей, Къкринското ханче, Крушунските водопади, зоопарка - животните, има една фотосесия с мечки как се завабляват в топлия юнски ден, пътуване но хижа "Безбог" и "Трещеник", Ресиловски манастир и др доста места, сега да не ги изброявам тук нашироко.
http://www.facebook.com/hadzapi/photos?collection_token=100002371452014%3A2305272732%3A6
Като се включа ще надникна в профила ви :).
Поздрави!
15.05.2013 12:11
Много интересни бяха тези бръмбари и толкова самоотвержени. И на други места сме ги срещали след това, но май все по онзи край.
Поздрави!