Прочетен: 16918 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 27.04.2013 08:08
/п.п. Това е една моя стара чернова, която чака ред може би няколко години да бъде пусната. А когато съм я правила имах намерение да разкажа и за другите селца, които посетихме в Ивайловградско през 2010 г., но така и не успях. Дори и снимките ми не са надписани, което означава, че е от времето, когато все още не надписвахме снимките си, но реших да я оставя така. Имам желание да разкажа и за още едно пътуване от този край, но по всяка вероятност след празниците и тъй като този постинг е готов реших да го пусна. На коментарите ще отговарям по късно...
Ето и линк от постинга за село Одринци, което е точно преди село Студен кладенец:
http://zvezdichka.blog.bg/turizam/2010/05/23/ivailovgradski-pogranichni-sela-iii-selo-odrinci-v-pogranich.550036
Нямам имформация от село Студен кладенец в наши дни.../
След като задминахме село Одринци достигнахме до една изоставена постройка вероятно пост на гранична полиция, която се кипреше с лозунги от близкото минало “На държавната граница - държавен ред”.
И под нея някой беше надписал с графит “Border – 2 км.”. Явно граничната бразда се намираше на 2 км. от бараката.
След това преминахме по моста на Бяла река и спряхме да я снимаме. Това, което ми направи много силно впечатление е чистотата на реката. Водата беше кристално чиста и въпреки, че бяхме на високо много ясно се виждаха камъчетата по дъното.
Това, което разбрахме от един ивайловградчанин като инфо относно Бяла река е тя отива до Бяло море и се връща отново. И в реката е имало много риба. Но гърците са започнали да строят бентове, прагчета в техните територии, за да не може рибата да се връща отново в България, а само да отива до Гърция...
На очи се набива и огромния мост като се има впредвид, че околните селца са малки и почти обезлюдени. Но явно фактора, че границата е на 2 км. от тук са били решаващи за строежа на големите мостове. Навярно са правени с цел – по тях да се придвижват танкове при нужда...
Навлизаме в село Сив кладенец. Характерно за него, както и за село Одринци са кирпичените бубарски къщи, в които са отглеждали буби.
Но както този поминък отдавна се е изгубил, така и селото, правейки аналогия с името му сивее, т.е. обезлюдено е. Повечето от къщите са пустеещи и прогресивно се рушат.
Ние съзряхме само една къща, в която живееха хора.
В самия център на селото ни посрещат следните сгради:
Магазин, на който стърчаха само кирпичените стени от едната му страна.
Точно до магазина се намираше друга голяма сграда с тухлени зидове, останала без покрив.
В близост до нея беше рухнала голяма кирпичена постройка, върху която ясно личаха следи от куршуми.
Срещу магазина беше една от най-тъжните и грозни гледки, които може да види човек в това село – местната църква - една от малкото сгради, строена с тухли или по скоро руините, които бяха останали от нея.
На входа – дървена врата с катинар. Какво ли пазеше тя?
Църква без покрив и камбанария, църква, която беше рухнала...
Масивните греди се бяха съборили под тежестта на разрухата...
Зида на църквата също беше се съборил.
Може би тази част от църквата беше единствената, която все още се крепеше.
Олтара, иконостаса, надпис, който ктиторите на църквата са оставили за поколенията...
Църква, потънала в забвение...
Докато разглеждахме църквата се приближи един местен човек и спомена, че църквата била гръцка. А камбанарията я били прибрали предвидливо, за да не я откраднат.
Точно до църквата беше паметника, посветен на зверското избиване на местното население през 1913 г. Турските въоръжени отряди башибозук са затворили 42 души в сградата на читалището. Помещението е било полято с газ и запалено. Младите се хвърлят през прозорците, но били застреляни. Общо в селото загиват 60 човека.
/п.п. снимката е вземата от галерията на Ивайловград, защото батериите на фотоапарата ми на връщане бяха вече паднали./
Ето още малко информация за несправедливата съдба на тракийските българи:
Погрома на българите, населяващи земите на Източна Тракия е отразен от професор Любомир Милетич в книгата си "Разорението на тракийските българи през 1913 г.". Възползвайки се от затрудненото военно положение на страната ни по време на Междусъюзническата война през юли 1913 г. турски войски са пресекли границата на България (Енос-Мидия), нарушавайки сключения през месец май 1913 г. Лондонски мирен договор и са подложили на нечуван геноцид и физическо изтребление мирното българско население.
Турците грабят, убиват, опожаряват – всичко ще е българско.
Това, което е станало от юли до октомври, пише акад. Любомир Милетич, “надминава по ужас най-ужасните масови избивания, на които българщината е била подлагана дори и в историческото Баташко клане… убийствата засягат население от двата пола на около 17 села и продължават дълго време с най-сурова безпощадност."
Зад сградата на църквата се намира училището.
То е в същото състояние, в каквото са и повечето сгради в това село – с изкорубени прозорци и строшени стъкла, с покрив, които е почнал да се събаря...
А тези красоти ги заснех в двора на училището.
Продължихме обиколката из улиците на селото и се насочихме към вишката.
Наоколо имаше много хубави и свежи полянки с малки жълти цветенца.
Тревата беше избуяла. Шмугнахме се в нея и открихме граничната бразда, където на едно пластмасово колче беше надписано РБ.
Някои от по любопитните се спуснаха по посока на реката, където беше вече Гръцко и там едно от момчетата забелязало, че се спотайва човек. А реката беше пресъхнала.
Това беше тъжна картина. Сблъскваш се с поредното село, в което живота си отива...
Бойко се изплаши: Вече не иска да е прем...
С ТД "Еделвайс" - София
Хиляди човешки съдби, като нашите са преминали от тук...
А сега накъде ?...Как ще опазим тези красоти ? Какво ще ги споходи тези земи ?...
Оголихме се в името на някакви химери така, че съседите без войска ще посегнат на най-хубавото ни - Земята !...
И всичко в името на алчността, себичността и комплексарското поведение на българина...
Колко десетки хиляди живота са дадени в името на защитата на тази земя ...и колко лесно я губим - скъпи на триците ефтини на житото !...
Благодаря за репортажа - ще следя изявите Ви!...
26.04.2013 21:08
Болен народ-дошло му е време да мре...Дано на негово място Бог да посади по-здраво семе.
Ако бях по-млад, бих поискал помощ от държавата да отглеждам животни в оня район. Вероятно има ток, вода, сателит може да се сложи, покритие от някой телефонен оператор.
Има и други варианти. Искат българско гражданство. Добре, дайте им го, дайте им и земя да ползват в обезлюдените райони, расови животни, приемливи изкупни цени на млякото и месото...
Но как ще стане тази работа, след като е много по-лесно да се карат в Парламента и джафкат като улични кучета.
Извинявай, Звездичке, дето този мой тъмен облак закри твоя къртовски труд. Защо не изпратите едно албумче в Президентството, придружено с една измислена от вас програма и подписи на съмишленици?
Бъди жива и здрава!
Може би една от причините за обезлюдяването на селцето е близостта до граничната бразда. В миналото е имало пропускателен режим и не всеки е можел да дойде до селцето. Със сигурност е бил труден животът на хората тук. Но жалко, че се е загубил поминъка на хората от този край. Бубарството, което е давало хляб на много хора вече го няма. Хората също ги няма. А какво остава за къщите останали без грижлив стопанин - също се рушат . А природата е красива. Но цялата картина навява тъга. Особено замлъкналия храм...
Лошото, че този процес се наблюдава из цяла България...
Ако бях по-млад, бих поискал помощ от държавата да отглеждам животни в оня район. Вероятно има ток, вода, сателит може да се сложи, покритие от някой телефонен оператор.
Има и други варианти. Искат българско гражданство. Добре, дайте им го, дайте им и земя да ползват в обезлюдените райони, расови животни, приемливи изкупни цени на млякото и месото...
Но как ще стане тази работа, след като е много по-лесно да се карат в Парламента и джафкат като улични кучета.
Извинявай, Звездичке, дето този мой тъмен облак закри твоя къртовски труд. Защо не изпратите едно албумче в Президентството, придружено с една измислена от вас програма и подписи на съмишленици?
Бъди жива и здрава!
Явно и на самите хора, които живеят в тези райони им трябва ограмотяване, малко помощ в това отношение. А и го има факта, че когато човек живее в бедност се примирява с положението, не е свикнал да бъде инициативен и да търси различни начини за справяне.
А и по мои лични наблюдение посешавайки няколко години подред Източните Родопи е, че младите нямайки препитание бягат към големите градове и след време селото запустява.
Благодаря за предложените варианти. Не знам дали този въпрос е на дневен ред в Парламента - съживяването на българското село, но по скоро не. Явно самите хора трябва да проявят инициатива. А за изпращане на албумче в Президентството - нямам техническо време да се занимавам с тези неща. Боли ме и от друго - изсичането на горите ни. Тази вечер минахме покрай родния ми град и от дъбовите гори, които опасваха местността не беше останало почти нищо... Мъка... Но такъв е живота...
Желая и на теб успех в начинанията ти!
Не им пука на нашите управници, че България си отива...
Не им пука на нашите управници, че България си отива...
Той процеса с обезлюдяването е почнал още от времето на социализма, но и днес не е приоритет, макар, че има различни програми и мерки от Европа. И аз не съм запозната много по въпроса.
И да ти пожелая хубави празници!
03.05.2013 13:37
Проклети да са тия, дето в името на демокрацията ( реституцията ) унищожиха хилядолетна държава !!!
Проклети да са тия, дето в името на демокрацията ( реституцията ) унищожиха хилядолетна държава !!!
Села, до които няма пътища са се обезлюдили и почти никой не се сеща за къщите, които една по една се събарят. Тъжна картинка е рухналото село... А какви красавци са били, когато са имали стопани...
Тъжен постинг, но и това село е част от България, или по-точно Изгубената България...
Благодаря за коментара!