Прочетен: 22715 Коментари: 24 Гласове:
Последна промяна: 19.04.2013 06:54
Реших да ви покажа наши снимки от преди 2 седмици, когато решихме да отпуснем душите си на село в Балкана, да се порадваме на пролетта. Пристигнахме много късно в петък вечерта. Тъй като пътя е много лош спряхме колата на около километър от селото, натоварихме багажа на количка и продължихме пеша. Наложи се и да газим малко кал в тъмнината.
Но небето беше вълшебно. Безброй звезди бяха обсипали небосвода. Ясно, ясно и толкова близо, различно от небето в града. Тук в планината липсва светлинното замърсяване от градовете и затова небето, звездите и Млечния път се виждат кристално ясно.
На сутринта като се събудихме и излязохме навън, гледката ни заплени сякаш бяхме попаднали в друг свят. Пролетта беше прегърнала всичко наоколо. Небето изпъстрено с бели, пухкави облаци, птичките прехвъркваха от дърво на дърво и пееха безгрижно, пчелички жужаха в белите цветове. Бялото, зеленото и синьото преобладаваха в пейзажа. Слънцето грееше и стопляше природата. Цялото ни естество ликуваше в тази удивителна красота и свежест.
Дръвчетата бяха нацъфтели и така ухаеше на пролет.
Луличките и те ни се усмихваха от долния край на двора.
Докато се радвах като дете на утрото, съпруга ми запали печката, огнището и направи кафето. В селото няма ток и вода и си готвим само на огън. За някой това може да е "катастрофа", но за нас не е. Имаме села, в които живеят нашите родители и им ходим на гости и ни посрещат с усмивка и богата трапеза, но в това диво селце в Балкана идваме за кеф.
А аз побързах да сложа баницата и чайчето с планински билки, за да има с какво да закусим.
Кваса от хмел за хляба си втасваше бавно на топло и чакаше своето време.
Eто ме и мен ухилена до уши :).
С нас беше и нашия приятел с кучето си Мечо – кръстоска между немска овчарка и овчарско куче. На Мечо му беше много хубаво с нас, а и се показа като истински пазач, който варди територията си. Явно за 1-ви път виждаше крави и хем го беше страх, но и се спускаше да ги лае и гони от двора. Но кравичката си беше тъй невъзмутима.
След гонитбата легна да си почине.
Като закусихме се разходих наоколо да поснимам малките цветенца, които се бяха сгушили в зелената тревица.
Това беше светът долу. А сега ще ви покажа света горе :). Прелест, ухание и кристална белота.
Ето още нацъфтели дръвчета в притихналото селце.
Кравичките имаха звънци, които издаваха много хубав звук. С тях пасяха и малките теленца.
Съпруга ми се беше качил на покрива на къщата, за да оправи разместилите се капаци и снима дворчето и изгледа към планината отгоре.
Аз отидох в задната част на двора да видя дали самардалата беше израсла. Миналата година я открихме, но не знаехме нищо за нея. Но смърди страшно на лук. Та след това потърсих инфо в нета и разбрах, че самардалата може да се изсуши със сол и става вкусна подправка. Та след като отидох да я видя с мен дойде и Мечо. Почна на гази наляво и надясно и като се разсмърдя на лук, ама много силна миризма и затова побързах да се махна от градинката, за да не я огази съвсем. Имах планове да си набера на следващия ден, за да пробвам да я изсуша.Та листата на самардалата имат форма на трилъчева звезда като емблемата на Мерцедес. И тук ще отворя една скоба относно моите намерения да си набера самардала не се осъществиха, защото на другия ден беше завалял силен дъжд. По същата причина и левурда нямаше как да потърсим в неделята...
В късния следобяд замесих с кваса, с бяло и царевично брашно тесто за хляб, който да си опечем за вечеря.
Времето между другото нещо се позамугли, но не заваля.
Решихме да използваме ранната пролет, докато тревичката е все още зелена и да изгорим къпините и шипките, с които се борих миналата година.
А нашия приятел ни даде чудесна идея да запалим пещта и да си опечем там хляба. Та това беше 1-я път, когато палим нашата пещ. Тя не е била палена от години и много й се зарадвахме.
Тази имаше много интересно приспособление, едно кръгче отгоре като езиче, през което излизаше дим и огън.
Бяхме сложили питката да втасва в близост до пещта.
И след като се нагорещи разтикахме въглените и я метнахме в пещта.
Аз светих с фенерчето, че междувременно се постъмни, а главния пекар имаше грижата за изпичането и изваждането на хляба.
И накрая нашия хляб :).
Ето и една снимка от залеза.
След като приключихме с огъня на двора и опекохме хляба вечеряхме на свещи и запалено огнище.
Междувременно заваля дъжд, който промени плановете ни за неделната разходка. Небето беше съвсем различно от предишната вечер. Нямаше и една звездичка на небосклона. Та на сутринта имахме отново приключения. Водата беше потекла по пътя като поточе и доста се беше разкаляло.
Съпруга ми беше доста затруднен. В свободното време той измайстори една количка, с която да си пренасяме багажа, но в дъжда си беше изпитание на силите да тикаш такава количка.
Пейзажа беше съвсем различен от вчерашния ден.
Добре, че имаше добър приятел, който да помага в нужда по баирите като този например.
Та главния оператор в дъжда на моменти закъсва в калта, че обувките ми доста се пързаляха. Но въпреки това много се зарадвах на тази разходка. Имахме нужда от такава почивка. Но си мисля, че са малко хората, които биха се впуснали в подобни приключения. Дори като отивахме през нощта към селото си виках: “Сега да имаше една скрита камера да ни снима, сигурно много хора ще си помислят, че сме луди.” Но на нас ни харесва такава лудост :) . Или сме просто различни!
/п.п. Oтносно коментара ми към Тит ще приложа 2 снимки: Едната е от съседния двор, точно до нашия, а 2-рата е от нашия двор. Така изглеждаше и нашия двор преди да започна да го почиствам от трънаците. Миналата зима е била много тежка за Балкана и имаше много изпочупени плодни дръвчета.
/
как може да се развие ясновидство /продъ...
Сувенирна шарена сол
Първо искам да похваля вашата количко, която свърши идеална работа с камъните, които трябваше да преместим заедно с Иво. Благодарение на него /Иво/ и нея /количката/ свършихме идеална работа. Аз пък работя усърдно върху камъните с които да си мелете брашното за да стане хляба още по-вкусен.
Аз си запазвам правото да го опитам и да го оценя по достойнство :)
Благодаря ти за информацията в постинга ти и се надявам в скоро време да се запозная на живо с балканската природа, пък може да прескочим и до моето село - Мръзеци :)
Първо искам да похваля вашата количко, която свърши идеална работа с камъните, които трябваше да преместим заедно с Иво. Благодарение на него /Иво/ и нея /количката/ свършихме идеална работа. Аз пък работя усърдно върху камъните с които да си мелете брашното за да стане хляба още по-вкусен.
Аз си запазвам правото да го опитам и да го оценя по достойнство :)
Благодаря ти за информацията в постинга ти и се надявам в скоро време да се запозная на живо с балканската природа, пък може да прескочим и до моето село - Мръзеци :)
На моят мъж все му идват някакви идеи, проекти така да се каже по модерному, които се раждат 1-во в главата му, и след това започва да чертае върху лист, да смята и да ги майстори. Доста време заварява в нас, но и други машинки прави, но количката стана. Радвам се, че и на теб е свършила работа. А ще ни дойдеш някой път на гости. Аз съм показала една малка част от селцето, свързана с нашето пребиваване там. А на Мръзеци вярно, че все се каним да отидем. Нали обещахме на дядо Иван ли се казваше да му отидем на гости, а то минаха кажи речи 5 години оттогава. Дано да е жив и здрав човека. И ние да сме здрави.
Благодаря ти, че коментира!
Отново си пълна с полезна информация :). Не познавах билките, които си изредила, а и тези великденчета изглеждат толкова различно. А аз си ги мислех, че са само цветлета.
Иначе ние също много се изкефихме на пещта и не само на нея :).
Благодаря за ценната информация!
Поздрави!
18.04.2013 17:58
Много ти се радвам на преживелиците и писанията! :)
И е чудно, че имате такава пещ! Много ми е мерак да се науча как се прави квас. Някой ден и това ще стане :)
Поздрави! :)
А за това, че ме разтовари с тази фоторазходка - сърдечно благодаря!:)
Размечтах се за такъв хляб направо от пещта :)
Бъдете все така задружни и малко луди! :))
Такава е пролетта - красива, цветна, дъждовна!
Благодаря ти за снимките, чрез които и ние бяхме с вас, радвахме се на красивата природа и вече си мечтаем за едно такова изживяване!
Поздрави!
Закътано и красиво местенце. А ние си говорихме, че в миналото затова не е имало пълни хора, защото им се е налагало да водят интензивен живот и не са се спирали по принцип, освен зимата, когато е било трудно проходимо. Но както се видя и в дъждовно време също :). Но иначе как ще останат спомени в човек.
А живия огън е благодат, особено ако накладим огнището с големи дървета.
Много ти се радвам на преживелиците и писанията! :)
И е чудно, че имате такава пещ! Много ми е мерак да се науча как се прави квас. Някой ден и това ще стане :)
Поздрави! :)
И ние също много се радваме, когато отидем там. И все по вече започваме да го чувстваме като наше място. Така, че пещта тепърва ще си я ползваме :). А преживявания при нас не липсват :). Не можем да скучаем, където и да отидем. А за хляба от квас е писал подробно моя съпруг. Пускала съм и друг път линк към постинга, но ще ти го копирам и тук:
http://whitepigeon.blog.bg/hobi/2011/03/26/istinskiiat-hliab-kak-da-si-napravim-hliab-s-hmel-ili-kvas-2.716671
А ако имаш път към Русе обади се, ще те гостим с квасен хляб. Ние напоследък ядем такъв хлаяб, а бял хляб купувам, за да правя попара на кучето и котката ( комшийски :) ).
А за това, че ме разтовари с тази фоторазходка - сърдечно благодаря!:)
Важното е човек да се чувства свободен, а аз не бях се смяла така отдавна. Така се зарадвах на това пътуване.
"Двореца" тепърва има да го градим, но желание не ни липсва. А дворчето не беше в това състояние миналата година. Поне 2-3 пъти сме ходили натам и всеки път бях въоръжена с лозарска ножица на бой с шипки, къпини и нападали клони от сливи. Така беше обрасъл, че нямахме достъп до тоалетната и не само до нея. Но тази голяма камара я изгорихме сега. Обикновено, когато се връщаме от село в града сякаш съм ходила на война - одрана по ръцете, краката, с трънчета и скъсани дрехи от някоя нахална шипка. Та с усилия стават нещата, но на нас ни е кеф дори и когато упражняваме тежък труд. Ще дойде време и да почиваме активно :).
Поздрави!
Размечтах се за такъв хляб направо от пещта :)
Мда вкусен е този хляб. А някой път може да разкажем как се пече хляб, ако човек не разполага с пещ, фурна, печка или подница. И това го изпробвахме лятото и страшно се кефихме на идеята и нейното осъществяване.
Благодаря ти за коментара!
Бъдете все така задружни и малко луди! :))
Ами понякога наистина ни хрумват интересни и странни идеи, които правят денят ни различен, но в това няма нищо лошо. И на нас много ни хареса приключенията, дори и приятелите ни вече не се оплакват къде ги водим, а искат да идват с нас :).
Поздрави!
Такава е пролетта - красива, цветна, дъждовна!
Благодаря ти за снимките, чрез които и ние бяхме с вас, радвахме се на красивата природа и вече си мечтаем за едно такова изживяване!
Поздрави!
Пожелавам ви скоро да се зарадвате на общуването с живата природа и да съпреживеете красотата, която често пъти е скрита, но се открива за този, който я търси!
Поздрави!
Има сила в това, човек да се доверява на любимия си човек и да съпреживяват заедно както хубавите, така и неприятните моменти, като си подават ръка.
Интересен коментар :).
Поздрави!
Страхотна питка. Снимките са чудесни!
Страхотна питка. Снимките са чудесни!
Опитваме се и се получава :). Имаме мечти, към които гледаме. Съпруга ми ми действа много благотворно в тази насока и успява да посява различни неща в мен самата, да ме провокира да се захващам с неща, които не са ми свойствени и не съм знаела, че мога да се справя с тях. Но това е благодат - да се разгръща погледа ти и да откриващ нови неща :).
Поздрави! Приятни почивни дни!
Благодаря ти! Ние сме непоправими ентусиасти или по точно съпруга ми и ми го предава и на мен. Не сме разказвали историята на нашата къща, ( тя наскоро стана наша), но сигурно и това ще стане един ден, когато завършим проекта, който сме запланували, но обикновения нормален човек едва ли би постъпил като нас. Живот и здраве. Хубаво е, че мечтите водят човек! При нас така се получи :).
И на вас желая щастливи дни!
Да бъде! Обади се, когато си идваш към България! Пиши ми на лични или във фейса. Надявам се да си добре. И ти желая всичко най-добро и радостни мигове със милите на сърцето ти хора!