Реших да покажа и снимките от една наша неделна разходка в началото на ноември, когато с наши приятели по тяхна покана се запътихме в посока Нисово в късния неделен следобяд. Но преди него отбихме от главния път и не след дълго паркирахме колата край непристъпните скали.
Погледа ми беше привлечен от една дупка, която се извисяваше над нас, но го оставихме за навръщане, ако имаше време.
По скалата имаше интересни шуплести образувания.
Тръгнахме по черния път, който ни поведе покрай Лома.
Есента се беше развихрила в началото на ноември.
На едно място имаше вирче и реката така се беше запенила, че се позачудихме защо и като се приближихме видяхме причината.
Продължихме напред по черния път. Това, което правеше впечатление бяха следите, оставени по пътя. Сякаш голяма тежкотоварна машина беше минавала оттук.
Есенните мотиви ни търсеха отляво или отдясно.
Скалите се изправяха величествено, обгръщайки Лома със своето присъствие.
Различни каменни фигури изникваха една след друга и събуждаха фантазиите ни.
Скрит зад дърветата и храстите някой сериозно ни наблюдаваше:
Още в далечината в самата скала различихме фигурата на октопод.
Отблизо и от друг ъгъл октопода изглеждаше така:
В скалата различих и необичайна форма на кръст:
Вървейки по пътя и наблюдавайки отдалече скалите част от нашата скромна група – по любопитните решихме да се забием в самото подножие на скалите и да разгледаме по-подробно. Освен, че беше обрасло с растителност есента и тук беше в прелестта си.
Имах чувството, че се бяхме озовали в приказно време на отминали царства с рицари и заспали принцеси.
На едно място открихме каменно слънце.
Но не се задържахме много покрай скалите, защото въпреки, че ни беше много интересно и забавно да се провираме из драките денят беше къс и нямаше да можем да разгледаме местността и излязохме на пътечката покрай скалите и Лома.
И очите ми отново бяха вперени в дупките.
Труднодостъпните и тайнствени места не случайно привличат погледа на човек. Колко ли вековни тайни крият тези места? Видях и едни очи, които наблюдаваха.
Ето и скалата в цялостта си.
На една от скалите беше поникнала декоративна зелена тревичка, която придаваше красив оттенък на скалата.
Точно над нея бяха застинали в милувка 3 същества.
В близост до тях се открояваха 2 профила, които отново приличаха на любим и любима, а точно пред тях беше очертан кръст.
Поздрави!
и светлина от късната есен ...
Поздрави, чудесен пост !
Поздрави!
Ще се опитам да обясня :). Тръгнахме за Нисово, но не стигнахме до селото. Отминахме Щръклево и след известно време отклонихме вдясно като се тръгва по асфалтиран път и той свършва до някъде, защото след това започва частен имот. Не знам как да го обясня, защото ни заведоха натам нашите приятели, но обсъждахме, че отбивката беше преди поделението. Това е накратко за обяснението на мястото. А утре ще пусна и 2-рата част, която вече направих на чернова. Трудно сядам да понапиша нещо, но като седна все има какво да разкажа, макар и видяно през моите очи :).
Поздрави!
и светлина от късната есен ...
Поздрави, чудесен пост !
Наистина видях интересни форми и реших да покажа снимките, макар и със закъснение. Но района е такъв, че формите изобилстват и всеки може да открие интересни и причудливи форми. Аз споделих някои, които съм различила :).
Поздрави и хубави празници!
Жалкото е, че нищо не се прави, за да стане този резерват любим на много хора и много посещавано място, каквото всъщност заслужава.
Благодаря ти за красотата, която ни поднасяш!!!!
Жалкото е, че нищо не се прави, за да стане този резерват любим на много хора и много посещавано място, каквото всъщност заслужава.
Благодаря ти за красотата, която ни поднасяш!!!!
Може би информацията за Поломието е оскъдна. Вярно, че там където отидохме имаше табелка, но не видях такава за отбивката от главния път, т.че хора, от други места, а такива като нас, които не са ходили трудно биха открили това местенце. Нас ни водиха този път. Иначе имахме планове тази година да обиколим повече места в околностите на Русе, но не се получи. А и ние сме все в движение, и родителите ни са настрани, а и човек има нужда да си остане и някой път в къщи, когато има възможност. А споделям мнението ти, че навсякъде има интересни неща, които може да види човек!
Благодаря ти за коментара!
Поздрави и благодаря за коментара!
http://www.google.bg/imgres?hl=bg&sa=X&tbo=d&biw=1024&bih=540&tbm=isch&tbnid=BIn_S_GtXrtV1M:&imgrefurl=http://mladite.com/index.php%3Flevel%3D5%26sub%3D10&docid=9ByNMRTzo3TPqM&imgurl=http://mladite.com/navigator/photos/10/10.gif&w=500&h=811&ei=yfnKUIuZLZD6sgbB1YDwAw&zoom=1&iact=rc&dur=125&sig=103749450559571161324&page=1&tbnh=147&tbnw=90&start=0&ndsp=17&ved=1t:429,r:1,s:0,i:88&tx=35&ty=71
Наистина това е част от непознатата България. Имаме и снимки от нашето ходене из Широковските чукари през пролетта, които са също интересни, но не знам дали ще напиша постинг за тях. Просто в един момент човек може да открие толкова интересни неща. А бих казала, че ние ги откриваме из цяла България :). Но нямаме време за писане.
Поздрави и весели празници ти желая!