Прочетен: 11337 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 25.07.2012 15:14
Като дете моите родители ме водеха предимно на море през лятната отпуска и не бях усетила магията на планината. До нея се докоснах за 1-ви път 2005г., когато с приятели попаднах неочаквано в Пирин. Първоначално нямаше място за мен в колата, но в последния момент ми се обадиха, че едното момиче се е отказало и така бях една щастливка. За 1-ви път щях да ходя в планината и то в Пирин с хора, които са ми близки (моята най-близка приятелка) с момче, което познава планината. Преходът беше до Синаница на един 6 септември. Не мога да опиша какво преживях тези 2 дена. Тогава все още ги нямаше цифровите апарати. Имахме лентово апарчатче, но него взехме, че го забравихме в близост до х.Вихрен, когато нагъвахме узрели малинки. Така, че нямах снимки от този преход, но той се запечата някъде дълбоко в мен. Беше неописуемо, божествено. Душата ми тогава пееше и летеше в Пиринския необят и така се бях зарадвала. Как в последния момент ме споходи това неземно щастие. А какво ядене на боровинки падна. Хижа Синаница беше пълна и нямаше места. И тогава ни настаниха в едни огромни палатки. Спомям си небето над Синаница и изгрева, който посрещнах нависокото. Нямам думи. Споменът, който беше останал в мен беше очарователен. След време като се събрахме с моя съпруг започнахме да ходим по планините, но в Пирин не бяхме ходили или по принцип на по сериозни преходи. А аз бивша спортистка си страдам от колена и винаги съм се страхувала да предприемем дълъг и сложен преход в планината. Обаче Синаница остана все така привлекателна за мен. И моят обичлив съпруг, който много пъти е сбъдвал мои мечти, та така и 2010 година, когато бяхме избрали посока Пирин за нашата лятна отпуска. Причината беше фестивала “Пирин пее”, на който не бяхме присъствали досега, а след това и “Копривщица пее”. Та така между два фолклорни фестивала решихме да се изправим пред предизвикателството Синаница. Взехме със себе си палатки и спални чували, защото не бях сигурна в себе си и не знаех до къде можем да стигнем с това мое коляно. Но то Слава Богу не ме предаде, за което бях благодарна.
Тръгвайки от Банско се насочихме към Бъндеришките поляни.
Минахме покрай хижа Бъндерица и спряхме да разгледаме вековната Байкушева мура.
Обичам исполините. Те са от нещата, които изпълват с радост душата ми.
След като като се насладихме на гледката потеглихме към х.Вихрен.
Паркирахме колата пред хижата и поехме по синята маркировка, която беше за х.Синаница. Нямахме водач с нас. Вярно е, че преди 5 години бях ходила на Синаница, но нямах много спомени от къде точно съм минавала. За мен тогава в близката 2005 година беше 2 дена пребиваване в рая. Напълнихме вода от чешмата пред хижа Вихрен.
Пред нас се извисяваше гордия връх Вихрен.
През целия преход следвахме синята маркировка.
Река Бъндерица радваше сетивата на туристите.
В началото отнасяйки се от бистрата вода в реката, многото туристи, които минаха покрай нас и красивото мостче и запътили се към него по едно време установихме, че сме загубили маркировката, т.е. поели се в посока към х.Дамяница.
Потърсихме място, където да пресечем реката отново и щом видяхме синята маркировка повече не се отплесвахме по красивите мостчета :) . Продължихме с леко изкачване нагоре.
И се наслаждавахме на пиринския пейзаж, който ни обгръщаше по пътя.
Муратов връх ни посрещаше в сиво-зелени окраски и бистро поточе.
След което пристигнахме и до Муратово езеро - синьо-зелено езеро, в което човек може спокойно да се огледа, да види малки и по големи рибки, които се гонеха по плиткото, нежни бели цветенца, които растяха на воля във водата и да отдъхне сред тази красота.
И като се започнаха едни обиколки. Снимахме езерото и различните върхове, които го обграждаха в своята прегръдка.
Муратово езеро и Дончови караули:
Муратово езеро и Тодорка:
Езерото и Влахински превал между Муратов и Хвойнати връх
В далечината Бъндеришки чукар и Дончови караули
Муратово езеро с Муратов връх и Дончови караули:
След като отдъхнахме, обиколихме Муратово езеро и се порадвахме на всичко, което ни заобикаля потеглихме към Бъндеришката порта. Хвърлихме последен поглед към Муратовото езеро.
Отминахме Горно Муратово езеро.
Предстоеше ни едно доста стръмно и каменисто изкачване.
Но когато човек се качи горе бива възнаграден.
Непреходна красота, която оставя без дъх човек!
Някои факти за църквата на адвентистите ...
Ремонт на пералня Fagor със счупена ключ...
Беше ми много интересно и приятно да се насладя на тази красота!
Поздрави!
Благодаря ти, и нека Господ Бог да благослови стъпките ви, по райските места на нашата земя!
Беше ми много интересно и приятно да се насладя на тази красота!
Поздрави!
Пирин със своя алпийски релеф и красивите езера е красив и величествен! И реших да разкажа за този наш преход отпреди 2 години, че пак ни предстои пътуване към Пирин, а снимките станаха наистина хубави. Част от тях са със старото ми най-първо апаратче, което се счупи преди време, поправих го и пак го строших, но толкова хубави снимки правеше и съм сантиментално настроена към тях :).
Поздрави!
Във втората част съм сложила някои от макро снимките, които направихме в по време на този наш преход, но повечето са непознати за мен. Според мен са цветя :). Този път сме планували да отидем до Тевното езеро.
Благодаря ти, и нека Господ Бог да благослови стъпките ви, по райските места на нашата земя!
Всичко добро и на вашето мило семейство!
Снимките ви много ми на помнят за една картина от романа "Предречено от Пагане" на Вера Мутафчиева
КАРТИНАТА
"- Странниче, защо божиш камъка? – пак изневиделица беше се появила жрицата.
- Тя се приближи до хана, все още коленичил.
- Тук свещена е водата – поучи го. – Ела!
Прикани Аспарух към извора, но той не помръдна.
- Дедите ми от край време тачат камъка – рече той с глас на обсебен.
- Защо? Камъкът е най-мъртвото мъртвило. А водата съживява всичко живо. Моят извор е чародеен – продължаваше жрицата напевно. – Който пие от него, винаги ще иска да се върне. Твоят камък...
- Водата и блика, и пресъхва. Камъкът е вечен! – прекъсна напевът й ханът. – Когато тача него, кланям се на всичко, което може да се сътвори от камък човешката ръка – надеждни крепости и топли домове, жертвеници, изваяния. А що ще сътвориш от вода?
- Не вечност наистина, затуй пък цъфтеж и родитба – все напевно отговори чудната жена.
...
Жената се загледа в страни; тя искаше да рече още нещо, но я плашеха ромейските ми дрехи.
- На кой бог е светилището? – намесих се тогава.
- На трите русалии. По-рано (преди да ме обрекат) казвали му „Трите нимфи”, но словените от нимфи не отбират, те викат русалии.
- А ти нима не си словенка? – учудих се, че жената говореше на „те”.
- Почти... – призна си тя. – Словенин беше баща ми. По майка съм от древно племе. Тракийско е било и туй светилище.
- Какво ще рече траки? – Аспарух във всичко бе любознателен като дете.
- Ние! – с внезапна гордост изговори жената."
http://goran.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/02/20/iz-predrecheno-ot-pagane-ot-vera-mutafchieva.690239
Снимките ви много ми на помнят за една картина от романа "Предречено от Пагане" на Вера Мутафчиева
КАРТИНАТА
"- Странниче, защо божиш камъка? – пак изневиделица беше се появила жрицата.
- Тя се приближи до хана, все още коленичил.
- Тук свещена е водата – поучи го. – Ела!
Прикани Аспарух към извора, но той не помръдна.
- Дедите ми от край време тачат камъка – рече той с глас на обсебен.
- Защо? Камъкът е най-мъртвото мъртвило. А водата съживява всичко живо. Моят извор е чародеен – продължаваше жрицата напевно. – Който пие от него, винаги ще иска да се върне. Твоят камък...
- Водата и блика, и пресъхва. Камъкът е вечен! – прекъсна напевът й ханът. – Когато тача него, кланям се на всичко, което може да се сътвори от камък човешката ръка – надеждни крепости и топли домове, жертвеници, изваяния. А що ще сътвориш от вода?
- Не вечност наистина, затуй пък цъфтеж и родитба – все напевно отговори чудната жена.
...
Жената се загледа в страни; тя искаше да рече още нещо, но я плашеха ромейските ми дрехи.
- На кой бог е светилището? – намесих се тогава.
- На трите русалии. По-рано (преди да ме обрекат) казвали му „Трите нимфи”, но словените от нимфи не отбират, те викат русалии.
- А ти нима не си словенка? – учудих се, че жената говореше на „те”.
- Почти... – призна си тя. – Словенин беше баща ми. По майка съм от древно племе. Тракийско е било и туй светилище.
- Какво ще рече траки? – Аспарух във всичко бе любознателен като дете.
- Ние! – с внезапна гордост изговори жената."
http://goran.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/02/20/iz-predrecheno-ot-pagane-ot-vera-mutafchieva.690239
Благодаря ти за коментара! Мисля, че и на камъка и на водата трябва да се отдава дължимото, защото камъка е вечен и остава, но водата е тази, която го извайва :).
Поздрави!
Преходът до Муратово езеро е много лек. Виж до Синаница изкачването на Бъндеришката порта си е изпитание. Но можеш да се организираш за някои от почивните дни и да отскочиш до Пирин.
Ще погледна със сигурност ще има какво да науча при теб!
Преходът до Муратово езеро е много лек. Виж до Синаница изкачването на Бъндеришката порта си е изпитание. Но можеш да се организираш за някои от почивните дни и да отскочиш до Пирин.
Значи, за "кашкавал туристи" като мен!:) Благодаря, че ми каза, Цани. Имам аз едни приятели от студентските години - поетът Илко Славчев и съпругата му - тя е лекар - това са планинари. Но те правят огромни преходи. Ще купя едни обувки и ще се обадя на Илко. :) И ще взема да го направя - цял живот се каня и по-добре преди да ми разпилеят праха над тези планини, да ги видя.:))) Прегръдка и благодаря за невероятното потапяне в божественото!
Преходът до Муратово езеро е много лек. Виж до Синаница изкачването на Бъндеришката порта си е изпитание. Но можеш да се организираш за някои от почивните дни и да отскочиш до Пирин.
Значи, за "кашкавал туристи" като мен!:) Благодаря, че ми каза, Цани. Имам аз едни приятели от студентските години - поетът Илко Славчев и съпругата му - тя е лекар - това са планинари. Но те правят огромни преходи. Ще купя едни обувки и ще се обадя на Илко. :) И ще взема да го направя - цял живот се каня и по-добре преди да ми разпилеят праха над тези планини, да ги видя.:))) Прегръдка и благодаря за невероятното потапяне в божественото!
Човек се запалва Наде и малко по малко започва да преоткрива различни места. Важното е да има приятели, с които да е на един акъл :))).
И знаеш ли, и сега имаше узрели малини пред хижа Вихрен :)))
А небето над Синаница рано сутринта, преди да са угаснали звездите... изгрева... Трудно е за думите да опишат...
Усмивки!!!
А гледките от Пирин планина са много красиви и вдъхновяващи!
И знаеш ли, и сега имаше узрели малини пред хижа Вихрен :)))
А небето над Синаница рано сутринта, преди да са угаснали звездите... изгрева... Трудно е за думите да опишат...
Усмивки!!!
Радвам се, че имаш своите преживявания, защото те са, които оживяват вътре в теб винаги, когато си спомниш за тях!
А и вие много дни сте ходили и колената се натоварват неимоверно. Ние направихме преход само за 2 дена и после не можех да клякам, иначе коляното слава богу не се обади този път.
Благодаря, че сподели!