Прочетен: 11353 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 25.07.2012 15:14
Като дете моите родители ме водеха предимно на море през лятната отпуска и не бях усетила магията на планината. До нея се докоснах за 1-ви път 2005г., когато с приятели попаднах неочаквано в Пирин. Първоначално нямаше място за мен в колата, но в последния момент ми се обадиха, че едното момиче се е отказало и така бях една щастливка. За 1-ви път щях да ходя в планината и то в Пирин с хора, които са ми близки (моята най-близка приятелка) с момче, което познава планината. Преходът беше до Синаница на един 6 септември. Не мога да опиша какво преживях тези 2 дена. Тогава все още ги нямаше цифровите апарати. Имахме лентово апарчатче, но него взехме, че го забравихме в близост до х.Вихрен, когато нагъвахме узрели малинки. Така, че нямах снимки от този преход, но той се запечата някъде дълбоко в мен. Беше неописуемо, божествено. Душата ми тогава пееше и летеше в Пиринския необят и така се бях зарадвала. Как в последния момент ме споходи това неземно щастие. А какво ядене на боровинки падна. Хижа Синаница беше пълна и нямаше места. И тогава ни настаниха в едни огромни палатки. Спомям си небето над Синаница и изгрева, който посрещнах нависокото. Нямам думи. Споменът, който беше останал в мен беше очарователен. След време като се събрахме с моя съпруг започнахме да ходим по планините, но в Пирин не бяхме ходили или по принцип на по сериозни преходи. А аз бивша спортистка си страдам от колена и винаги съм се страхувала да предприемем дълъг и сложен преход в планината. Обаче Синаница остана все така привлекателна за мен. И моят обичлив съпруг, който много пъти е сбъдвал мои мечти, та така и 2010 година, когато бяхме избрали посока Пирин за нашата лятна отпуска. Причината беше фестивала “Пирин пее”, на който не бяхме присъствали досега, а след това и “Копривщица пее”. Та така между два фолклорни фестивала решихме да се изправим пред предизвикателството Синаница. Взехме със себе си палатки и спални чували, защото не бях сигурна в себе си и не знаех до къде можем да стигнем с това мое коляно. Но то Слава Богу не ме предаде, за което бях благодарна.
Тръгвайки от Банско се насочихме към Бъндеришките поляни.
Минахме покрай хижа Бъндерица и спряхме да разгледаме вековната Байкушева мура.
Обичам исполините. Те са от нещата, които изпълват с радост душата ми.
След като като се насладихме на гледката потеглихме към х.Вихрен.
Паркирахме колата пред хижата и поехме по синята маркировка, която беше за х.Синаница. Нямахме водач с нас. Вярно е, че преди 5 години бях ходила на Синаница, но нямах много спомени от къде точно съм минавала. За мен тогава в близката 2005 година беше 2 дена пребиваване в рая. Напълнихме вода от чешмата пред хижа Вихрен.
Пред нас се извисяваше гордия връх Вихрен.
През целия преход следвахме синята маркировка.
Река Бъндерица радваше сетивата на туристите.
В началото отнасяйки се от бистрата вода в реката, многото туристи, които минаха покрай нас и красивото мостче и запътили се към него по едно време установихме, че сме загубили маркировката, т.е. поели се в посока към х.Дамяница.
Потърсихме място, където да пресечем реката отново и щом видяхме синята маркировка повече не се отплесвахме по красивите мостчета :) . Продължихме с леко изкачване нагоре.
И се наслаждавахме на пиринския пейзаж, който ни обгръщаше по пътя.
Муратов връх ни посрещаше в сиво-зелени окраски и бистро поточе.
След което пристигнахме и до Муратово езеро - синьо-зелено езеро, в което човек може спокойно да се огледа, да види малки и по големи рибки, които се гонеха по плиткото, нежни бели цветенца, които растяха на воля във водата и да отдъхне сред тази красота.
И като се започнаха едни обиколки. Снимахме езерото и различните върхове, които го обграждаха в своята прегръдка.
Муратово езеро и Дончови караули:
Муратово езеро и Тодорка:
Езерото и Влахински превал между Муратов и Хвойнати връх
В далечината Бъндеришки чукар и Дончови караули
Муратово езеро с Муратов връх и Дончови караули:
След като отдъхнахме, обиколихме Муратово езеро и се порадвахме на всичко, което ни заобикаля потеглихме към Бъндеришката порта. Хвърлихме последен поглед към Муратовото езеро.
Отминахме Горно Муратово езеро.
Предстоеше ни едно доста стръмно и каменисто изкачване.
Но когато човек се качи горе бива възнаграден.
Непреходна красота, която оставя без дъх човек!
Няма причина в България заплатите да са ...
Само едно лято...
Беше ми много интересно и приятно да се насладя на тази красота!
Поздрави!
Благодаря ти, и нека Господ Бог да благослови стъпките ви, по райските места на нашата земя!
Беше ми много интересно и приятно да се насладя на тази красота!
Поздрави!
Пирин със своя алпийски релеф и красивите езера е красив и величествен! И реших да разкажа за този наш преход отпреди 2 години, че пак ни предстои пътуване към Пирин, а снимките станаха наистина хубави. Част от тях са със старото ми най-първо апаратче, което се счупи преди време, поправих го и пак го строших, но толкова хубави снимки правеше и съм сантиментално настроена към тях :).
Поздрави!
Във втората част съм сложила някои от макро снимките, които направихме в по време на този наш преход, но повечето са непознати за мен. Според мен са цветя :). Този път сме планували да отидем до Тевното езеро.
Благодаря ти, и нека Господ Бог да благослови стъпките ви, по райските места на нашата земя!
Всичко добро и на вашето мило семейство!
Снимките ви много ми на помнят за една картина от романа "Предречено от Пагане" на Вера Мутафчиева
КАРТИНАТА
"- Странниче, защо божиш камъка? – пак изневиделица беше се появила жрицата.
- Тя се приближи до хана, все още коленичил.
- Тук свещена е водата – поучи го. – Ела!
Прикани Аспарух към извора, но той не помръдна.
- Дедите ми от край време тачат камъка – рече той с глас на обсебен.
- Защо? Камъкът е най-мъртвото мъртвило. А водата съживява всичко живо. Моят извор е чародеен – продължаваше жрицата напевно. – Който пие от него, винаги ще иска да се върне. Твоят камък...
- Водата и блика, и пресъхва. Камъкът е вечен! – прекъсна напевът й ханът. – Когато тача него, кланям се на всичко, което може да се сътвори от камък човешката ръка – надеждни крепости и топли домове, жертвеници, изваяния. А що ще сътвориш от вода?
- Не вечност наистина, затуй пък цъфтеж и родитба – все напевно отговори чудната жена.
...
Жената се загледа в страни; тя искаше да рече още нещо, но я плашеха ромейските ми дрехи.
- На кой бог е светилището? – намесих се тогава.
- На трите русалии. По-рано (преди да ме обрекат) казвали му „Трите нимфи”, но словените от нимфи не отбират, те викат русалии.
- А ти нима не си словенка? – учудих се, че жената говореше на „те”.
- Почти... – призна си тя. – Словенин беше баща ми. По майка съм от древно племе. Тракийско е било и туй светилище.
- Какво ще рече траки? – Аспарух във всичко бе любознателен като дете.
- Ние! – с внезапна гордост изговори жената."
http://goran.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/02/20/iz-predrecheno-ot-pagane-ot-vera-mutafchieva.690239
Снимките ви много ми на помнят за една картина от романа "Предречено от Пагане" на Вера Мутафчиева
КАРТИНАТА
"- Странниче, защо божиш камъка? – пак изневиделица беше се появила жрицата.
- Тя се приближи до хана, все още коленичил.
- Тук свещена е водата – поучи го. – Ела!
Прикани Аспарух към извора, но той не помръдна.
- Дедите ми от край време тачат камъка – рече той с глас на обсебен.
- Защо? Камъкът е най-мъртвото мъртвило. А водата съживява всичко живо. Моят извор е чародеен – продължаваше жрицата напевно. – Който пие от него, винаги ще иска да се върне. Твоят камък...
- Водата и блика, и пресъхва. Камъкът е вечен! – прекъсна напевът й ханът. – Когато тача него, кланям се на всичко, което може да се сътвори от камък човешката ръка – надеждни крепости и топли домове, жертвеници, изваяния. А що ще сътвориш от вода?
- Не вечност наистина, затуй пък цъфтеж и родитба – все напевно отговори чудната жена.
...
Жената се загледа в страни; тя искаше да рече още нещо, но я плашеха ромейските ми дрехи.
- На кой бог е светилището? – намесих се тогава.
- На трите русалии. По-рано (преди да ме обрекат) казвали му „Трите нимфи”, но словените от нимфи не отбират, те викат русалии.
- А ти нима не си словенка? – учудих се, че жената говореше на „те”.
- Почти... – призна си тя. – Словенин беше баща ми. По майка съм от древно племе. Тракийско е било и туй светилище.
- Какво ще рече траки? – Аспарух във всичко бе любознателен като дете.
- Ние! – с внезапна гордост изговори жената."
http://goran.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/02/20/iz-predrecheno-ot-pagane-ot-vera-mutafchieva.690239
Благодаря ти за коментара! Мисля, че и на камъка и на водата трябва да се отдава дължимото, защото камъка е вечен и остава, но водата е тази, която го извайва :).
Поздрави!
Преходът до Муратово езеро е много лек. Виж до Синаница изкачването на Бъндеришката порта си е изпитание. Но можеш да се организираш за някои от почивните дни и да отскочиш до Пирин.
Ще погледна със сигурност ще има какво да науча при теб!
Преходът до Муратово езеро е много лек. Виж до Синаница изкачването на Бъндеришката порта си е изпитание. Но можеш да се организираш за някои от почивните дни и да отскочиш до Пирин.
Значи, за "кашкавал туристи" като мен!:) Благодаря, че ми каза, Цани. Имам аз едни приятели от студентските години - поетът Илко Славчев и съпругата му - тя е лекар - това са планинари. Но те правят огромни преходи. Ще купя едни обувки и ще се обадя на Илко. :) И ще взема да го направя - цял живот се каня и по-добре преди да ми разпилеят праха над тези планини, да ги видя.:))) Прегръдка и благодаря за невероятното потапяне в божественото!
Преходът до Муратово езеро е много лек. Виж до Синаница изкачването на Бъндеришката порта си е изпитание. Но можеш да се организираш за някои от почивните дни и да отскочиш до Пирин.
Значи, за "кашкавал туристи" като мен!:) Благодаря, че ми каза, Цани. Имам аз едни приятели от студентските години - поетът Илко Славчев и съпругата му - тя е лекар - това са планинари. Но те правят огромни преходи. Ще купя едни обувки и ще се обадя на Илко. :) И ще взема да го направя - цял живот се каня и по-добре преди да ми разпилеят праха над тези планини, да ги видя.:))) Прегръдка и благодаря за невероятното потапяне в божественото!
Човек се запалва Наде и малко по малко започва да преоткрива различни места. Важното е да има приятели, с които да е на един акъл :))).
И знаеш ли, и сега имаше узрели малини пред хижа Вихрен :)))
А небето над Синаница рано сутринта, преди да са угаснали звездите... изгрева... Трудно е за думите да опишат...
Усмивки!!!
А гледките от Пирин планина са много красиви и вдъхновяващи!
И знаеш ли, и сега имаше узрели малини пред хижа Вихрен :)))
А небето над Синаница рано сутринта, преди да са угаснали звездите... изгрева... Трудно е за думите да опишат...
Усмивки!!!
Радвам се, че имаш своите преживявания, защото те са, които оживяват вътре в теб винаги, когато си спомниш за тях!
А и вие много дни сте ходили и колената се натоварват неимоверно. Ние направихме преход само за 2 дена и после не можех да клякам, иначе коляното слава богу не се обади този път.
Благодаря, че сподели!