Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.07.2012 15:11 - Пирин – Синаница – сбъдване на една мечта – част 1
Автор: zvezdichka Категория: Туризъм   
Прочетен: 8373 Коментари: 18 Гласове:
23

Последна промяна: 25.07.2012 15:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg



Като дете моите родители ме водеха предимно на море през лятната отпуска и не бях усетила магията на планината. До нея се докоснах за 1-ви път 2005г., когато с приятели попаднах неочаквано в Пирин. Първоначално нямаше място за мен в колата, но в последния момент ми се обадиха, че едното момиче се е отказало и така бях една щастливка. За 1-ви път щях да ходя в планината и то в Пирин с хора, които са ми близки (моята най-близка приятелка) с момче, което познава планината. Преходът беше до Синаница на един 6 септември. Не мога да опиша какво преживях тези 2 дена. Тогава все още ги нямаше цифровите апарати. Имахме лентово апарчатче, но него взехме, че го забравихме в близост до х.Вихрен, когато нагъвахме узрели малинки. Така, че нямах снимки от този преход, но той се запечата някъде дълбоко в мен. Беше неописуемо, божествено. Душата ми тогава пееше и летеше в Пиринския необят и така се бях зарадвала. Как в последния момент ме споходи това неземно щастие. А какво ядене на боровинки падна. Хижа Синаница беше пълна и нямаше места. И тогава ни настаниха в едни огромни палатки. Спомям си небето над Синаница и изгрева, който посрещнах нависокото. Нямам думи. Споменът, който беше останал в мен беше очарователен. След време като се събрахме с моя съпруг започнахме да ходим по планините, но в Пирин не бяхме ходили или по принцип на по сериозни преходи. А аз бивша спортистка си страдам от колена и винаги съм се страхувала да предприемем дълъг и сложен преход в планината. Обаче Синаница остана все така привлекателна за мен. И моят обичлив съпруг, който много пъти е сбъдвал мои мечти, та така и 2010 година, когато бяхме избрали посока Пирин за нашата лятна отпуска. Причината беше фестивала “Пирин пее”, на който не бяхме присъствали досега, а след това и “Копривщица пее”. Та така между два фолклорни фестивала решихме да се изправим пред предизвикателството Синаница. Взехме със себе си палатки и спални чували, защото не бях сигурна в себе си и не знаех до къде можем да стигнем с това мое коляно. Но то Слава Богу не ме предаде, за което бях благодарна.

Тръгвайки от Банско се насочихме към Бъндеришките поляни.

 
image

image

 

Минахме покрай хижа Бъндерица и спряхме да разгледаме вековната Байкушева мура.

 
image

image

image


image

 

Обичам исполините. Те са от нещата, които изпълват с радост душата ми.

 

image


image

 

След като като се насладихме на гледката потеглихме към х.Вихрен.

 
image

image

 

Паркирахме колата пред хижата и поехме по синята маркировка, която беше за х.Синаница. Нямахме водач с нас. Вярно е, че преди 5 години бях ходила на Синаница, но нямах много спомени от къде точно съм минавала. За мен тогава в близката 2005 година беше 2 дена пребиваване в рая. Напълнихме вода от чешмата пред хижа Вихрен.

 
image

 

Пред нас се извисяваше гордия връх Вихрен.

 
image

 

През целия преход следвахме синята маркировка.

 
image

image

 

Река Бъндерица радваше сетивата на туристите.

 
image

 

В началото отнасяйки се от бистрата вода в реката, многото туристи, които минаха покрай нас и красивото мостче и запътили се към него по едно време установихме, че сме загубили маркировката, т.е. поели се в посока към х.Дамяница.

 
image

image

image

 

Потърсихме място, където да пресечем реката отново и щом видяхме синята маркировка повече не се отплесвахме по красивите мостчета :) . Продължихме с леко изкачване нагоре.

 

image

 

И се наслаждавахме на пиринския пейзаж, който ни обгръщаше по пътя.

 
image

image

image

image

 

Муратов връх ни посрещаше в сиво-зелени окраски и бистро поточе.

 

image


image

 

След което пристигнахме и до Муратово езеро - синьо-зелено езеро, в което човек може спокойно да се огледа, да види малки и по големи рибки, които се гонеха по плиткото, нежни бели цветенца, които растяха на воля във водата и да отдъхне сред тази красота.

 
image

image

image

image


image

image

image

 

И като се започнаха едни обиколки. Снимахме езерото и различните върхове, които го обграждаха в своята прегръдка.

Муратово езеро и Дончови караули:

 
image

 

Муратово езеро и Тодорка:

 
image

image

image

 

Езерото и Влахински превал между Муратов и Хвойнати връх

 
image

image

 

В далечината Бъндеришки чукар и Дончови караули

 
image

 

Муратово езеро с Муратов връх и Дончови караули:

 
image

 

След като отдъхнахме, обиколихме Муратово езеро и се порадвахме на всичко, което ни заобикаля потеглихме към Бъндеришката порта. Хвърлихме последен поглед към Муратовото езеро.

 
image

 

Отминахме Горно Муратово езеро.

 
image

image

 

Предстоеше ни едно доста стръмно и каменисто изкачване.

 

image



image
 

image

 

Но когато човек се качи горе бива възнаграден.

 
image

image

image

 

Непреходна красота, която оставя без дъх човек!


Тагове:   Пирин,   Синаница,


Гласувай:
23
0



1. magnoliya - Много красиви кътчета от Пирин си ...
25.07.2012 22:36
Много красиви кътчета от Пирин си заснела!
Беше ми много интересно и приятно да се насладя на тази красота!
Поздрави!
цитирай
2. kasnaprolet9999 - Доста си поседях при теб и не ми се ...
25.07.2012 22:54
Доста си поседях при теб и не ми се тръгва. На една от снимките мисля, че сте попаднали на горска върбовка с розаво-червени цветове-от двете страни на един път. Много красиви снимки, напълни ми се душата, поздрави на двамата за хубавата разходка.
цитирай
3. pevetsa - Непреходна красота, която оставя без дъх човек!
25.07.2012 23:17
Много точно си го казала Цане, и ме остави, ... без дъх.
Благодаря ти, и нека Господ Бог да благослови стъпките ви, по райските места на нашата земя!
цитирай
4. zvezdichka - Благодаря Магнолия!
26.07.2012 09:50
magnoliya написа:
Много красиви кътчета от Пирин си заснела!
Беше ми много интересно и приятно да се насладя на тази красота!
Поздрави!


Пирин със своя алпийски релеф и красивите езера е красив и величествен! И реших да разкажа за този наш преход отпреди 2 години, че пак ни предстои пътуване към Пирин, а снимките станаха наистина хубави. Част от тях са със старото ми най-първо апаратче, което се счупи преди време, поправих го и пак го строших, но толкова хубави снимки правеше и съм сантиментално настроена към тях :).
Поздрави!
цитирай
5. zvezdichka - Благодаря Невенче!
26.07.2012 09:53
kasnaprolet9999 написа:
Доста си поседях при теб и не ми се тръгва. На една от снимките мисля, че сте попаднали на горска върбовка с розаво-червени цветове-от двете страни на един път. Много красиви снимки, напълни ми се душата, поздрави на двамата за хубавата разходка.


Във втората част съм сложила някои от макро снимките, които направихме в по време на този наш преход, но повечето са непознати за мен. Според мен са цветя :). Този път сме планували да отидем до Тевното езеро.
цитирай
6. zvezdichka - Благодаря Алекс!
26.07.2012 09:54
pevetsa написа:
Много точно си го казала Цане, и ме остави, ... без дъх.
Благодаря ти, и нека Господ Бог да благослови стъпките ви, по райските места на нашата земя!


Всичко добро и на вашето мило семейство!
цитирай
7. goran - Простор и свобода, които оставят без дъх човека ;)
26.07.2012 10:51
Цанка,
Снимките ви много ми на помнят за една картина от романа "Предречено от Пагане" на Вера Мутафчиева

КАРТИНАТА
"- Странниче, защо божиш камъка? – пак изневиделица беше се появила жрицата.
- Тя се приближи до хана, все още коленичил.
- Тук свещена е водата – поучи го. – Ела!
Прикани Аспарух към извора, но той не помръдна.
- Дедите ми от край време тачат камъка – рече той с глас на обсебен.
- Защо? Камъкът е най-мъртвото мъртвило. А водата съживява всичко живо. Моят извор е чародеен – продължаваше жрицата напевно. – Който пие от него, винаги ще иска да се върне. Твоят камък...
- Водата и блика, и пресъхва. Камъкът е вечен! – прекъсна напевът й ханът. – Когато тача него, кланям се на всичко, което може да се сътвори от камък човешката ръка – надеждни крепости и топли домове, жертвеници, изваяния. А що ще сътвориш от вода?
- Не вечност наистина, затуй пък цъфтеж и родитба – все напевно отговори чудната жена.
...
Жената се загледа в страни; тя искаше да рече още нещо, но я плашеха ромейските ми дрехи.
- На кой бог е светилището? – намесих се тогава.
- На трите русалии. По-рано (преди да ме обрекат) казвали му „Трите нимфи”, но словените от нимфи не отбират, те викат русалии.
- А ти нима не си словенка? – учудих се, че жената говореше на „те”.
- Почти... – призна си тя. – Словенин беше баща ми. По майка съм от древно племе. Тракийско е било и туй светилище.
- Какво ще рече траки? – Аспарух във всичко бе любознателен като дете.
- Ние! – с внезапна гордост изговори жената."

http://goran.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/02/20/iz-predrecheno-ot-pagane-ot-vera-mutafchieva.690239
цитирай
8. malchaniaotnadejda7 - Здравей, Цани!
26.07.2012 11:10
Това е раят. Защо живея така? Трябва да съм там, до езерото... Каква песен! Дано някак Бог се смили над духовната ми недостатъчност и ме пренесе до това езеро един ден!:) Благодаря ти!
цитирай
9. kasnaprolet9999 - Върбовките са цветя и билки, пог...
26.07.2012 11:44
Върбовките са цветя и билки, погледни постинга ми от днес, за да се убедиш в това. Там съм сложила и снимката на бялото гълъбче с горската върбовка, която може да достигне 1.5 м. височина, че и повече даже.
цитирай
10. zvezdichka - Здравей Горане!
26.07.2012 12:16
goran написа:
Цанка,
Снимките ви много ми на помнят за една картина от романа "Предречено от Пагане" на Вера Мутафчиева

КАРТИНАТА
"- Странниче, защо божиш камъка? – пак изневиделица беше се появила жрицата.
- Тя се приближи до хана, все още коленичил.
- Тук свещена е водата – поучи го. – Ела!
Прикани Аспарух към извора, но той не помръдна.
- Дедите ми от край време тачат камъка – рече той с глас на обсебен.
- Защо? Камъкът е най-мъртвото мъртвило. А водата съживява всичко живо. Моят извор е чародеен – продължаваше жрицата напевно. – Който пие от него, винаги ще иска да се върне. Твоят камък...
- Водата и блика, и пресъхва. Камъкът е вечен! – прекъсна напевът й ханът. – Когато тача него, кланям се на всичко, което може да се сътвори от камък човешката ръка – надеждни крепости и топли домове, жертвеници, изваяния. А що ще сътвориш от вода?
- Не вечност наистина, затуй пък цъфтеж и родитба – все напевно отговори чудната жена.
...
Жената се загледа в страни; тя искаше да рече още нещо, но я плашеха ромейските ми дрехи.
- На кой бог е светилището? – намесих се тогава.
- На трите русалии. По-рано (преди да ме обрекат) казвали му „Трите нимфи”, но словените от нимфи не отбират, те викат русалии.
- А ти нима не си словенка? – учудих се, че жената говореше на „те”.
- Почти... – призна си тя. – Словенин беше баща ми. По майка съм от древно племе. Тракийско е било и туй светилище.
- Какво ще рече траки? – Аспарух във всичко бе любознателен като дете.
- Ние! – с внезапна гордост изговори жената."

http://goran.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/02/20/iz-predrecheno-ot-pagane-ot-vera-mutafchieva.690239

Благодаря ти за коментара! Мисля, че и на камъка и на водата трябва да се отдава дължимото, защото камъка е вечен и остава, но водата е тази, която го извайва :).
Поздрави!
цитирай
11. zvezdichka - Здравей Наде!
26.07.2012 12:17
malchaniaotnadejda7 написа:
Това е раят. Защо живея така? Трябва да съм там, до езерото... Каква песен! Дано някак Бог се смили над духовната ми недостатъчност и ме пренесе до това езеро един ден!:) Благодаря ти!


Преходът до Муратово езеро е много лек. Виж до Синаница изкачването на Бъндеришката порта си е изпитание. Но можеш да се организираш за някои от почивните дни и да отскочиш до Пирин.
цитирай
12. zvezdichka - Да, благодаря Невенче!
26.07.2012 12:19
kasnaprolet9999 написа:
Върбовките са цветя и билки, погледни постинга ми от днес, за да се убедиш в това. Там съм сложила и снимката на бялото гълъбче с горската върбовка, която може да достигне 1.5 м. височина, че и повече даже.


Ще погледна със сигурност ще има какво да науча при теб!
цитирай
13. malchaniaotnadejda7 - 11. zvezdichka - Здравей Наде!
26.07.2012 20:45
zvezdichka написа:
malchaniaotnadejda7 написа:
Това е раят. Защо живея така? Трябва да съм там, до езерото... Каква песен! Дано някак Бог се смили над духовната ми недостатъчност и ме пренесе до това езеро един ден!:) Благодаря ти!


Преходът до Муратово езеро е много лек. Виж до Синаница изкачването на Бъндеришката порта си е изпитание. Но можеш да се организираш за някои от почивните дни и да отскочиш до Пирин.

Значи, за "кашкавал туристи" като мен!:) Благодаря, че ми каза, Цани. Имам аз едни приятели от студентските години - поетът Илко Славчев и съпругата му - тя е лекар - това са планинари. Но те правят огромни преходи. Ще купя едни обувки и ще се обадя на Илко. :) И ще взема да го направя - цял живот се каня и по-добре преди да ми разпилеят праха над тези планини, да ги видя.:))) Прегръдка и благодаря за невероятното потапяне в божественото!
цитирай
14. zvezdichka - .
27.07.2012 17:35
malchaniaotnadejda7 написа:
zvezdichka написа:
malchaniaotnadejda7 написа:
Това е раят. Защо живея така? Трябва да съм там, до езерото... Каква песен! Дано някак Бог се смили над духовната ми недостатъчност и ме пренесе до това езеро един ден!:) Благодаря ти!


Преходът до Муратово езеро е много лек. Виж до Синаница изкачването на Бъндеришката порта си е изпитание. Но можеш да се организираш за някои от почивните дни и да отскочиш до Пирин.

Значи, за "кашкавал туристи" като мен!:) Благодаря, че ми каза, Цани. Имам аз едни приятели от студентските години - поетът Илко Славчев и съпругата му - тя е лекар - това са планинари. Но те правят огромни преходи. Ще купя едни обувки и ще се обадя на Илко. :) И ще взема да го направя - цял живот се каня и по-добре преди да ми разпилеят праха над тези планини, да ги видя.:))) Прегръдка и благодаря за невероятното потапяне в божественото!


Човек се запалва Наде и малко по малко започва да преоткрива различни места. Важното е да има приятели, с които да е на един акъл :))).
цитирай
15. shtaparov - Страхотни!
14.08.2012 11:09
Чудно красиви гледки и мелодични народни изпълнения на Банскалии!
цитирай
16. qbylkovcvqt - О, да! И аз преминах по тази пътека. ...
19.08.2012 18:28
О, да! И аз преминах по тази пътека. Видях тази красота! Въпреки болката в коленете. :)
И знаеш ли, и сега имаше узрели малини пред хижа Вихрен :)))
А небето над Синаница рано сутринта, преди да са угаснали звездите... изгрева... Трудно е за думите да опишат...

Усмивки!!!
цитирай
17. zvezdichka - Много ги обичам тези напеви :)!
21.08.2012 20:54
shtaparov написа:
Чудно красиви гледки и мелодични народни изпълнения на Банскалии!


А гледките от Пирин планина са много красиви и вдъхновяващи!
цитирай
18. zvezdichka - Здравей Славе!
21.08.2012 21:00
qbylkovcvqt написа:
О, да! И аз преминах по тази пътека. Видях тази красота! Въпреки болката в коленете. :)
И знаеш ли, и сега имаше узрели малини пред хижа Вихрен :)))
А небето над Синаница рано сутринта, преди да са угаснали звездите... изгрева... Трудно е за думите да опишат...

Усмивки!!!


Радвам се, че имаш своите преживявания, защото те са, които оживяват вътре в теб винаги, когато си спомниш за тях!
А и вие много дни сте ходили и колената се натоварват неимоверно. Ние направихме преход само за 2 дена и после не можех да клякам, иначе коляното слава богу не се обади този път.
Благодаря, че сподели!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4095612
Постинги: 487
Коментари: 6797
Гласове: 21225
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031