Прочетен: 9849 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 13.06.2012 17:31
Фестивал на Зелениката - Странджа 2012
Втория ден от Фестивала на зелениката беше посветен именно на зелениката. Сборния пункт беше в землището на село Българи в местността Св.Троица. Рано сутринта на 26 май 2012 г. посрещнах изгрева в местността Чардака в село Стоилово, където се беше установил палатковия лагер.
След което накладох огъня, за да се доизсушат обувките, с които газихме река Велека миналия ден.
Напуснахме благополучно лагера като преминахме и препятствията по пътя – а именно черния път така се беше разкалял, че някои от колите бяха закъсали, други с голям зор преминаваха из големите локви, образували се от дъжда, който се изваля предишния ден.
Не успяхме обаче да си направим правилна сметка за големите разстояния от село Стоилово до село Българи и закъсняхме за предварително обявения час 10,30 с повече от 1 час. Основната група вече беше потеглила. И тук не липсваха хора, но явно те бяха повече мераклии за масите, музиката и кебапчетата, които се предлагаха на открито в местността.
Потеглихме по пътя, като настигахме и отминавахме и други закъсненли туристи.
По пътя се отклонихме в гората и видяхме и цъфналата зеленика.
Беше в ограничени количества, защото явно цъфти в по-ранен период. Прегазихме една рекичка – по програма беше обявена, че е “Трионски дол” и успяхме да настигнем основната група, но за съжаление изпуснахме лекцията на ботаника.
Групата беше солидна като размер и непрекъснато се налагаше началника на парк Странджа да спира групата, за да се посъбере на едно място и да даде напътствия групата да не се разкъсва, защото пътеките, по които ходим не са маркирани и не е шега работа човек да се загуби в непроходимите гори на Странджа.
А ние вече се познавахме с водачите, тъй като Иво беше асистирал с държането на въжето предния ден при газенето на Велека сега отново му гласуваха доверие като началника на парк “Странджа” го помоли да върви най-отзад и да упътва закъснелите.
http://whitepigeon.blog.bg/turizam/2012/06/07/strandja-magiia-ili-realnost-neveroiatnoto-prikliuchenie-s-d.964963
След широкия черен път свърнахме в гората, където продължихме с прегазването на река Трионски дол в немаркирани територии от Странджа.
И тъй като тук съществуваше реална опастност за закъснелите туристи да се отклонят от правилната посока направихме ограничителна линия от клони и стрелка също от клони. Впоследствие разбрахме, че един човек се е ориентирал за посоката и ни настигна.
Имаше хора, които помагаха на прекосяващите реката, без да се страхуват от намокряне.
Реката не беше дълбока, така, че хората се справиха без проблем с прегазването на рекичката и нейните разклонения.
Вървяхме в стегната колона, като се стремяхме да не се отклоняваме от групата.
По пътя човек се наслаждава на красивите дарове на природата.
Директора ни показа някои от вечно зелените растения на Странджа като „дафне”, като спомена, че е слабо отровно.
Групата продължи да се движи през вековни дъбови гори, като от време на време излизахме на открито.
В края на прехода навътре в гората съзрях вековни исполини, които ме изпълниха с радост.
Като пристигнахме в местността „Св.Троица” една част от хората вече се бяха наредили за курбана, който се прави за здраве и благоденствие.
Така, че и ние опитахме от вкусно приготвената супа. Послушахме и от странджанските ритми.
В близост до масите видях един красавец, изправил гордо снага и пазещ в тайна историите, които са се родили на това място.
Беше на възраст 550 г. Разговаряйки със служителите от парк „Странджа”, разбрахме, че е тяхно дело ограждането на вековни дървета с дървена ограда и обозначаването им с информационна табела като природна забележителност, което дава наистина ценна информация на посетителите на Природен парк „Странджа”, а по този начин се опазва и природното богатство на нашата страна. Много се зарадвах и на японците, които бяха проявили интерес към Странджа, към нейните природни забележителности, селищата в региона и към нематериалното богатство на Странджа, което е ревниво пазено от местните жители.
Накрая се отправих и към параклиса „Св.Троица”.
Бабата, която се грижеше за параклиса ми спомена, че е много стар и тя дори не знае коя година е създаден. В близост до параклиса имаше друга постройка с турски керемиди. Разбрах, че когато се устройват празници в местността тук на място се приготвят и курбаните за съответния празник.
С това приключи втория ден от Фестивала на Зелениката, който беше наситен със слънце и хубави преживявания. И това, с което искам да завърша е, че много от хората, с които се запознахме на преходите не бяха за 1-ви път тук. Но докоснали се до Странджа, до звънкогласните странджански песни и мелодии, до личността на хората, които работят в природен парк "Странджа", до тяхната всеотдайност и любов към запазване на тази необятна красота, на вековните гори и природни забележителности, вдъхвайки живот на дадено място, в което историята се е наплъстявала през вековете, пазейки традициите и духа на Странджа, тези хора увличат и обикновените посетители и туристи и те отново и отново се завръщат тук до следващия Фестивал на зелениката. В мен останаха незабравими преживявания и чудесни впечатления най-вече от топлотата на странджанци като цяло. И това, което бих искала да им пожелая е да пазят Странджа в сърцата си, за да живее и хубавее и да разказва своите истории, легенди и предания на бъдните поколения. А за нас остава да ги преоткриваме.
на народната музика ...
Хубав разказ и снимки , правят ни съпричастни
на вълнуващото събитие сред природата на Странджа .
Поздрави чудесния постинг !
на народната музика ...
Хубав разказ и снимки , правят ни съпричастни
на вълнуващото събитие сред природата на Странджа .
Поздрави чудесния постинг !
Хубавото на това събитие и нещо наистина ново за нас и не чак толкова (защото и ние ходим по диви места) - бяха преходите, организирани от парк "Странджа". Защото те бяха на места диви, които не са маркирани, а особено 1-я ден, когато газихме и пълноводна Велека в дъжда и беше наистина едно невероятно и непознато за нас приключение. И както спомена заместник директора на парк "Странджа" най-краткотрайния преход се оказа и най труден, но така човек калява волята си и опитва силите си. Става въпрос за 1-я ден, за който само съм дала линк. Но втория ден прехода беше много лек и приятен и най-важното в слънце и отново останаха в нас хубави впечатления :). А Странджа винаги има с какво да изненада човек!
Неподправена и уникална. Наситихме с нея тези 9 дена и в Странджа, и в Най-Източни Родопи, диво, диво - без интернет, телевизия, телефони често пъти, срещи с планински хора, чисти и неподправени, гостоприемни и раздаващи се.
Благодаря ти!
и може да се види месец май, когато е нейния цъфтеж. Ние за съжаление, както описах и в поста си изпуснахме лекцията на ботаника за зелениката, защото закъсняхме с около час и половина, но пак е похвално, че успяхме да догоним групата :). А това цвете го снимах, но не знаех как се казва. Благодарско за инфото!
А за зелениката давам инфо от Уикипедия:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0
Поздрави и от мен!
Поздрави и от мен!
За съжаление на мен не ми остава време да посещавам блоговете и гледам да понапиша поне за 1/3 от местата, които успяваме да видим.
Желая ти хубав ден мила!
Поздрави!
Какви локви имаше, а сега каква суша и жеги е тук , земята е напукана докато на север днес валят дъждове
Поздрави!
А при нас захладня тези дни, иначе и тук жегата ни мори. За сега остават само комарите, които само ако излезеш да си полееш цветята и се нахвърлят върху теб и те правят на решето...
Поздрави!