Прочетен: 21267 Коментари: 31 Гласове:
Последна промяна: 24.04.2012 14:33
Има моменти от живота на човек, когато той иска да се откъсне от галопиращото ежедневие и да се върне някъде далеч назад във времето. Малко са местата, където човек може да осъществи тези си желания и едно от тях е споменът за бабината къща с топлината на домашното огнище, бабините мекици, вкусните ястия и питки, плетките, седянките и т.н. Във всеки изплуват различни асоциации за вкусните неща, които му е приготвяла баба.
Тази наша Великденска почивка беше много смесена и разнообразна. Имаше от всичко – и слънчице, и облаци, и дъжд, и градушка.
А след дъжда и градушката стана много светло, слънцето се показа отново и отиваше към своя заник.
А какво беше нашето въодушевление, когато видяхме и Нея – невероятната красавица – Дъгата. За първи път виждах началото и края на дъгата. Е дъжда ме понаваля малко, но дъгата беше голяма изненада и радост за мен.
Тишина, спокойствие и само птиците огласяха простора с невероятни си песни. Слуха ми се беше изпълнил с много нежност. Особено сутрин като се събуди човек и става свидетел на нещо нечувано в нашите градове, въпреки, че и в нашия двор има птиченца, които пеят сладкогласно. Но тази песен беше омайваща. И толкова различни птиченца се бяха събрали на едно място.
А за звездното небе нощем какво да кажа – приказка. Невероятно небе - ясно, с толкова непознати съзвездия и много красиво. Човек може да се рее свободно из звездните галактики стига да не му се спи :).
А пролетта в Стара планина беше толкова осезателна. Простора беше изпълнен с ухания.
Различни дръвчета бяха нацъфтели, в очакване на пчеличките.
Всичко се беше раззеленило.
А зеленото така гали сетивата ми в този сезон и толкова го обичам.
Имаше и пролетни цветя – лулички и нарциси, които в Русе вече бяха преминали.
Естествено не минахме и без приключения. Както споменах в началото времето беше променливо. Когато тръгнахме беше слънчево. Пътувахме и по черните пътища, като нашия шофьор ни “скри шапките”. Мина по места, по които не бяхме предполагали, че може да мине нормална кола, а затъна на равното. Не се мина без бутане естествено :).
Междувременно по време на нашия престой си поваля. И имаше много емоции. На връщане колата на няколко пъти попада в големите коловози, така, че си падна копане и попълване на коловозите. Ама и тук е в сила поговорката: “Който го е страх от мечка, да не ходи в гората”. С други думи казано до селото, в което бяхме отседнали няма нормален път, където човек да стигне с колата и да си разтовари багажа като бял човек. Но нашия шофьор ни спести част от ходенето пеш. А и препятствия имахме по пътя. Зимата в Балкана е била много сурова. Голяма част от плодните дръвчета бяха изпочупени.
Някои от клоните лежаха и на пътя така, че се включиха триона и брадвичката в действие :). Абе общо взето не ни беше скучно на път.
Другото нетипично нещо, което ни очакваше в селото беше, че там няма ток и вода. Ха сега ще каже някой. Че как така. Ами така. На това ние му викаме връщане назад във времето.
Вода си пълнехме от местното изворче. Много вкусна е тази изворна вода. Вечер като се стъмни вечеряхме на свещи.
А в къщата си запалихме домашното огнище. Живият огън е нещо невероятно.
Имаше печка на дърва, на която си правихме чай, кафе, топлихме си вода. За мястото ще замълча. Има неща, които предпочитам на този етап да останат за нас. Просто имахме уникални снимки, някои направени от мен, други много майсторски – от съпруга ми и реших да ги споделя с вас :).
24.04.2012 15:02
Натъжи ме и мен!
Поздрави и прегръдка за всичко, което правиш и заради обичта ти към България!!
Най доброчовешкото ми и сърцеразвълнувано Благодаря, Звездичке :)
Докато аз се натуткам да ти дам онази рецепта от Цариград, ти какви хубости си събрала в един само постинг! Ние не бива да живеем, както живеем.:) Говоря за себе си. От утре хващам гората. И ако не се върна, то тръгнала съм да търся загубения Рай. Или поне Рая от тези ваши снимки.:) И снимките са живи, и огънят, и духът български. Човек трябва да живее близко до Природата. Иначе е загубен и... угасва. Благодаря ти!!!:)
Благодаря ти за хубавите снимки и прекрасните места, на които се насладихме!
Радвам се, за което. Значи не са ти далечни нашите преживявания. Някой път можем и наяве да бъдем заедно :).
Имаше и по тъжни картини, но тях съм ги спестила. Акцентувала съм на някои ценни и позабравени неща от бита на българите, които и на нас ни харесват, а си нямаме в Русе - като домашното огнище и естествено близостта на планината.
Натъжи ме и мен!
Поздрави и прегръдка за всичко, което правиш и заради обичта ти към България!!
Права си Ати! Земята плаче за хората... И една къща придобива облик и уют, когато в нея има живот! А толкова радост даряват малките неща, които са изчезнали от ежедневието ни или които не забелязваме понякога.
Благодаря ти мила!
Прегръщам те и аз!
С България в сърцето! - това послание с чисто сърце мога да си сложа като лого на блога :). И се сещам за едни хора (японци), които носеха това послание дори и в сърцата си на събора в Копривщица.
http://zvezdichka.blog.bg/turizam/2011/05/01/spodeleno-za-sybora-v-koprivshtica-2010-fotopis-chast-4.739286
А разходката наистина ни хареса и на нашите приятели, с които бяхме заедно. И беше много весело.
Нашите почивки винаги са си в наш стил :). Сега и за месец май планираме на палатки селата около границата - Крумовград и Ивайловград и малко фолклор от Странджа. А Стара планина ни е най-наблизо на русенци и ние много си я обичаме :).
Подрави!
Най доброчовешкото ми и сърцеразвълнувано Благодаря, Звездичке :)
Много интересен поглед имаш! Зарадвах се на коментара ти!
А стълбите досега не бях погледнала на тях като на плачещи. Вярно е, че валеше дъжд. От към страната на дъгата беше много светло, а на запад слънцето заляваше и стават интересни снимки.
Живот глупешки, живот човешки - ЖИВОТ!!!
И песента е невероятна - веднага ще я добавя към музикалната си рулетка :)
Докато аз се натуткам да ти дам онази рецепта от Цариград, ти какви хубости си събрала в един само постинг! Ние не бива да живеем, както живеем.:) Говоря за себе си. От утре хващам гората. И ако не се върна, то тръгнала съм да търся загубения Рай. Или поне Рая от тези ваши снимки.:) И снимките са живи, и огънят, и духът български. Човек трябва да живее близко до Природата. Иначе е загубен и... угасва. Благодаря ти!!!:)
Раят е много относително понятие, за едни - едно, за други - друго, но важното е човек да го търси! А че в България има къстчета от Рая в това се убеждаваме постоянно.
А нашите преживявания ги споделяме, защото за нас са ценни. И сигурно ще продължим да ги споделяме, защото има още какво да покажем и разкажем :). България е невероятна страна!
И си много права, че човек трябва да търси съприкоснивение с Природата, защото там е истински! А ти не хващай гората :). Търси я от време на време, тя със сигурност ще ти дава. А въпроса за загубения Рай е много интересен. Това, което мисля е, че човек трябва да го потърси първо в сърцето си, там където Господ е излял любовта си в него. И ако живее с тази любов в сърцето си, той ще я открива и около себе си!
Поздрави Наде и ти благодаря още веднъж за коментара!
Живот глупешки, живот човешки - ЖИВОТ!!!
И песента е невероятна - веднага ще я добавя към музикалната си рулетка :)
Много хубаво си ги подредил от всичко имаше, че и юнаци не липсваха, само за мечките не сме сигурни :). Миналата есен ходихме пак натам и бяхме отседнали на палатка. А беше точно след Родопите след случката с мечката. И решихме да вземем предпазни мерки. Оградихме колата и палатката с шипкови храсти. Бяхме си взели и кучето, защото в къщи влезе ли човек в двора и веднага залайва, но интересно, че сега на къра не се обади това куче. Явно не го възприема като своя територия, която да пази. Но животни не дочухме да има, освен кравите, които местен пастир пасе из местността. И тези красиви зелени ливади предполагаме, че са направени именно от собственика на кравите по някакви проекти. Иначе целите обрасват в шипки и трънки.
А като спомена мечките се сетих за още нещо свързано с тях и с нас естествено :). А това е нещо, което обичаме и ние , и мечките - т.е. любимата им храна - левурда или т.нар. див чесън. Имахме намерение да обходим района и да потърсим дали има див чесън и непрекъснато се оглеждахме за него, но нито мечки, нито див чесън видяхме. Но пък научих за една нова билка - самардала, която видяхме в един от дворовете. Е, впоследствие прочетох за нея в нета, но интересното е, че нейното стебло е във формата на трилъчева звезда и страшно вони на нещо средно между лук и чесън.
А Саня Илич са ми от любимците.
Наистина действа зареждащо ! Така е оставихме си родните си малки градчета и отидохме в големите градове! Малко тъжна история
Поздрави Цане!
Наистина действа зареждащо ! Така е оставихме си родните си малки градчета и отидохме в големите градове! Малко тъжна история
Поздрави Цане!
Ами като намерих любовта в Русе какво да правя. Но и Русе е много красив град! Особено сега пролетта с толкова багри и угания. Може някой път да пусна снимки и от тук - мисля си за един комбиниран пост.
Благодаря ти за коментара!
От друга страна щом Съдбата не ви е срещнала с мечката, значи така е било по-добре за вас ;)
Но и вас си ви бива - много е хитър този номер с шипките :)
За "тайната" билка - чувал съм думата самардала, доколкото знам я тачат като много специална билка, но не съм имал среща и нея, затова ще се радвам, да разкажеш повече за нея.
Търсенето на дивия чесън също звучи много автентично, аз май не съм опитвал такава вкусотия, но сигурно ще ми хареса. :) Много обичам да си похапвам чесън, за здраве и да гоня лошотията от себе си :)
за Саня Илич - имам усещането, че и аз ще й стана фен ;)
От друга страна щом Съдбата не ви е срещнала с мечката, значи така е било по-добре за вас ;)
Но и вас си ви бива - много е хитър този номер с шипките :)
За "тайната" билка - чувал съм думата самардала, доколкото знам я тачат като много специална билка, но не съм имал среща и нея, затова ще се радвам, да разкажеш повече за нея.
Търсенето на дивия чесън също звучи много автентично, аз май не съм опитвал такава вкусотия, но сигурно ще ми хареса. :) Много обичам да си похапвам чесън, за здраве и да гоня лошотията от себе си :)
за Саня Илич - имам усещането, че и аз ще й стана фен ;)
Относно билката в началото като я видяхме не проявих интерес към нея и дори не я снимах, а впоследствие като потърсих инфо в нета се ограмотих така да се каже. А дивия чесън ни стана любим миналата година, но тази все още не сме открили :). Имаме още едно ходене към Стара планина към Калофер и ще се оглеждаме за нея.
А Саня Илич е сръбски композитор, който заедно с групата Балканика е осъществил проект , по точно са издали албул "Balkan 2000". А той участва и в проекта "Балкански коне". Имат страхотни песни.
Благодаря за коментара! За нас остава да имаме отворени сетива за красотата и да й се радваме!
Толкова много има в България!
Поздрави!
29.05.2012 00:35
Жалко е наистина за тези селца, че отмира живота в тях... А навярно пазиш спомени от родното селце. Бихме се радвали да научим повече от живота, който е кипял преди. Ти сигурно знаеш. Ние чухме част от историите и останахме изумени от знанията на тези хора, че са живяли природосъобразен начин на живот и със сигурност са обичали селото си и планината!