/продължение.../
Обаче умората вече си беше казала думата. Краката ми така се бяха подбили и като ходех имах чувството, че имам пришки. Децата искаха да си полегнат. Но усърдието не ни беше напуснало. И както обикаляхме непроходимите трънаци в един момент се оказах в капан. Заградена отвсякъде от лиани, дървета, бодливи трънки и пътека дори няма. Няма излизане. Моите хора ми викаха да отида при тях, а аз само им отвръщах, че съм се отзовала в капан. Така, че на помощ ми се притече нашия приятел с мачето. Но и аз не се отказвах и преодолявах смело трънките, които ме хващаха за косите, деряха дланите ми и на места ме принуждаваха да полазвам. Но благодарение на помощта от приятел излязох на сравнително чисто място. Точно когато бях в капана не ми беше хич до снимане, а апаратчето си почиваше в момента, а аз просто описвам моите одисеи.
В един момент се оказа, че върха е обиколен 2 пъти от южната и северната страна, а калето все още не бяхме го открили. Времето започна да напредва. Наближаваше 15 часа. Семейния съвет се събра, за да вземе разумно решение. А ни беше толкова яд, защото уж знаем къде е и е някъде наблизо, а всъщност ни избягва от полезрението. Веднъж вече бяхме попаднали в подобна ситуация, когато търсехме античния кладенец в Гърло и практически сме били близо до него, но не сме го знаели и се отказахме тогава именно заради децата. И сега отново бяхме с децата, които вече се бяха доста поизморили и хленчеха. Но ни беше и яд. И решихме да не се отказваме, но бащата да слезе с децата по обратния път, защото не знаехме кога ще открием крепостта и дали няма да замръкнем или дали няма да завали... А не бяхме взели и връхни дрехи с нас. Групата се раздели на 2 части. И ние отново тръгнахме по познатия ни път. Имаше един интересен камък, забит вертикално покрай който минавах вече за 3-ти път... Върнахме се обратно там където бяхме стигнали първоначално и продължихме напред. Само, че вече не бяхме на върха, а се спускахме леко надолу. И в един момент в далечината видяхме в ниското едно друго връхче и си казахме. Сигурно това ще е мястото. Тръгнахме с бодра крачка и разбрахме, че този път ще видим калето :). Достигнахме големите камъни, които вече бях видяла на снимките в нета. Като погледнах часовника видях, че за около 20 мин. откакто се разделихме с децата сме намерили крепостта, което беше много добро попадение при положение, че си мислихме, че ще се мотаем още много време.
След тях се показа и зида на крепостта. Според Карел Шкорпел античната крепост носи името „Кипилон педон”, от където е вероятно и името на селото. Крепостта вероятно е изградена през VI век от римляните и е просъществувала до края на Второто Българско царство. Тя прегражда северния край на прохода Железни врата (дн.Вратник).
Толкова се зарадвахме, че забравихме умората. В далечината съзряхме една от потерните на крепостта.
А след това видяхме и главната порта на крепостта.
Крепостната стена е изградена от смесена зидария посредством ломени камъни и четири реда тухли, споени с червен хоросан.
Крепостта е имала 10 потерни (малък вход в крепостната стена), но днес са оцелели само две.
Главната порта на крепостта е имала 2 врати – външна, широка 3 м. и вътрешна – широка 4,2 м., като в първоначалния си вид е запазена арката на втората врата с височина 6 м.
Двете врати са били под ъгъл, което затруднява щурмуването на портата.
Забелязахме, че арката е била подновявана и иззидана в наше време с червени тухли, различаващи се от римския градеж, но благодарение на това е запазила своята уникалност, за което и аз съм безкрайно благодарна. Малко са крепостите по нашите земи, в които са запазени тези елементи.
Ето и изглед към портата от вътрешната страна на крепостта.
Общо взето крепоста е запустяла и всичко е обрасло като на места гората е превзела калето.
Крепостта, както и нейните потерни е построена на труднодостъпни места.
Крепостта не е била изцяло застроена. В северната й част се вижда застроено помещение, което се предполага, че е казармено помещение.
От него се достига и до една от запазените потерни.
Там видяхме, че освен външната крепостна стена има изградена и вътрешна крепостна стена, с цел осигуряване на по-добра защита.
В едно от помещенията имаше изкопана дълбока дупка вероятно от иманяри.
В крепостта е имало изградени бойни кули, които са били разрушени и са трудно различими в днешно време. Последен поглед от високото.
И си вземаме довиждане с крепостта.
Естествено не се върнахме по пътя по който дойдохме , а тръгнахме в югозападна посока. Слизането беше песен в сравнение с качването и защото терена беше много по-чист. т.е. на слизане нямахме нужда от мачето :).
Това, което ми направи впечатление е, че зимата в Еленския край е била страшна. На много места виждахме обезобразени дървета. Такива бяха и сега – наклонени или пречупени.
Сравнително бързо стигнахме до пътя. Гледката, която видяхме в крайния етап от нашата разходка много ни натъжи. Гората беше изсечена до дупка...
Намерихме се с децата и бащата и като се качихме в колата и потеглихме видяхме и указателната табелка. Просто ние бяхме спряли малко преди нея и си бяхме направили наше уникално пътешествие, което ще помним със сигурност.
С това нашето приключение приключи успешно. Целта беше намерена след голямото лутане. Но как иначе да запомни човек, ако не останат в него спомените за търсенето. Като се прибрахме погледнахме GPS координатите в Google Earth, които бяха дадени в интернет като вярни т.е. Надморска височина: 771 m GPS координати: 42°52"20" С.Ш. и 26°14"27" И.Д. Но според нашето скромно мнение тези координати не отговарят на истинското местоположение на крепостта, защото в действителност тя не се намира на най-високото място, както предполагахме първоначално и затова толкова се въртяхме на едно място като в омагьосан кръг. Според наши предположения кординатите би трябвало да са: Надморска височина: 685 m GPS координати: 42°52"68" С.Ш. и 26°14"90" И.Д. Но в нас нямахме GPS. Така, че ако някой за в бъдеще провери и засече координатите ще ми бъде любопитно дали сме на верен път в нашите предположения.
И на хората, които за в бъдеще ще решат да намерят и посетят Кипиловското кале желая от сърце успех и усърдие.
Интересно ми е г-н Дянков като е бил с карта лесно ли я е намерил крепостта :). Но общо намирането й е трудно, ако няма и кой да те заведе. Но си е приключение.
След като обиколихме върха 2 пъти така й се зарадвахме, когато я съзряхме отдалеч :). Тъкмо като отидохме видяхме други хора, които си тръгваха, но кой откъдето свари май я щурмува.
Поздрави и светли празници!
Гората в началото могат да я осекат до шушка, но да направят път - що им е. А като отидохме до селото да търсим магазин видях неща, които не са за радост. Точно в центъра на селото срещу общината стоеше една порутена сграда, а срещу нея беше църквата, която беше протекла явно от счупени керемиди и прозорци. Пълна безстопанственост.
Малко са крепостите, запазени в този вид, но явно и причината да се запази калето е именно труднодостъпното място, на което се намира. Но може да се помисли за маркиране на пътека до крепостта, защото със сигурност ще има хора, които биха желали да я видят.
Бива си ви! Същински езоповци и сезифофци в действие ;)
Само, че вие не сте щурмували калето, а сте милеели за него иначе не бихте го намерили ;)
Съдбата си знае работата! - Координатите по-добре ги изтрий от постинга, който с чисто сърце търси калето - винаги го намира и това важи не само за тая, а за всички крепости!
Бива си ви! Същински езоповци и сезифофци в действие ;)
Само, че вие не сте щурмували калето, а сте милеели за него иначе не бихте го намерили ;)
Съдбата си знае работата! - Координатите по-добре ги изтрий от постинга, който с чисто сърце търси калето - винаги го намира и това важи не само за тая, а за всички крепости!
Координатите отдавна са в нета и калето го знаят, просто хората са различни и интересите им съответно. Ние нали минахме по пътеки, по които едва ли са минавали други хора, но и там имаше изкопи от иманяри. А нашите кординати не знаем дали са верни, тъй като нямаме GPS, но съпруга ми е много добър с ориентацията и картите и добре, че го има Google Earth. Но имаш право за хората с чисти сърца.
Поздрави и светли празници ти желая!
Ами дивото винаги ни е привличало и доколкото го откриваме ще го показваме по малко и тук :).
Светли празници ти желая!
Нека има светлина и във вашия дом и радостни мигове!
Прелестни цветенца видях по пътя ви:)
Но трябва да призная, че доста добре се забавлявате:)
Поздрави, Звездичка!
19.04.2012 14:10
Прелестни цветенца видях по пътя ви:)
И твоите възприятия ме изненадаха приятно, защото досега май не бях погледнала така на случката :). А мачетето беше супер необходимо. Иво се кани да си направи и той.
Поздрави!
Но трябва да призная, че доста добре се забавлявате:)
Поздрави, Звездичка!
Така ми е болно за горите на България, защото понякога се самозабравяме и не мислим за бъдещето...
А определено не ни е скучно на път, а напротив - винаги има по някое запомнящо се събитие :).
Поздрави!
19.04.2012 20:01
Ние дадените в нета координати си ги бяхме маркирали в Google Earth и според тях крепостта трябва са се намира на самия връх. А ние върха го обиколихме 3 пъти и не можахме да открием калето там. Именно поради дадените координати се заблудихме и се лутахме толкова дълго. А в действителност крепостта не се намира на най-високото място, а на едно съседно по малко връхче. Ти със сигурност мерил ли си ги кординатите, за да го твърдиш това. Ние сме го споделили за хората, които ще отидат за в бъдеще, ще се радвам ако ги засекат и сподеят тук.