Прочетен: 14856 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 08.04.2012 08:23
В много случаи човек, за да направи нещо избира трудния път без да го е искал. Но труден или лесен пътя е за това, за да се извърви и да се достигне крайната цел. И човек да се научи на нови и полезни неща, да си извлича поуки от случилото се. Та в почивните дни около Благовещение решихме да отидем към Еленския балкан. Последната седмица във фейса имаше дискусии относно Кипиловото кале, което както вестниците тиражираха г-н Дянков бил открил чрез стара карта, оставена ни от Иречек. Досега не бях попадала на това кале, но потърсих информация, гледах снимки, четох блогове, в които бяха публикували информация за калето и решихме с моя съпруг да се разходим в почивните дни към Котленския балкан и да го потърсим. Предложихме и на едно наше приятелско семейство да се разходим към балкана. Времето в съботния ден беше много топло и обещаващо. Общо взето хората, които са ходили натам споделяха, че е трудно откриваемо. Видях, че на места бяха публикували и GPS координати на мястото. Разгледахме подробно мястото с Google Earth, отбелязахме си и координатите, извадихме си картите и рано сутринта потеглихме от Русе. Пристигайки в Еленско минахме през село Палици, където си бяхме резервирали къща за гости “Чевремето” и си оставихме багажа.
Продължихме в посока Кипилово. Това, което ни направи впечатление минавайки през по-големите села Беброво, Константин и Майско е, че в тези села 80 % от населението са роми. Както разбрахме впоследствие това е било резултат от политиката на правителството на Тодор Живков тези села да се населят с цигани, които са били изселвани от други краища на България...
След Майско имаше 2 пътя, по които да стигнем до Кипилово и ние избрахме отбивката за село Боринци.
Както се вижда от табелката имаше разклон, от който можехме да стигнем и до село Ръченица :). А в далечината се разкри Майско.
И изведнъж попаднахме на път, по който не бяхме пътували от много време насам. Не знам коя класа се води?
В Еленско човек може да види изобилие от реки и водни извори.
Точно преди Кипилово отбихме вдясно и тръгнахме по черен път. Точно под нас течеше река Сайганица.
Спряхме на едно местенце в гористата местност и започнахме с любопитство да наблюдаваме наболите от земята цветенца – синчец, ботурче или пролетна циклама и едно червено цветле, което все още не познавам.
Реката също ни подканяше да й се порадваме и тя естествено ни възнагради.
Камъчетата, които намерихме на брега ни изненадаха много приятно.
След като минахме мостчето паркирахме колата и решихме да щурмуваме западния склон. Както бях споменала съпруга ми беше отбелязял на Google Earth координатите на калето, дадени в нета и тръгнахме по полегатия склон.
Не следвахме утъпкани пътеки, а по точно поехме по горските пътеки, оставяни от дивите животни. Не ни се случва за 1-ви път, вярвам, че няма и да е за последен. Добре, че нашия приятел беше вземал едно кубинско мачете, подарък му от приятел, което ни свърши много добра работа при пробиване видимост на пътеките
Склона беше обрасъл с дърва и трънаци. Пробивахме си с усърдие път, като често някой се подхлъзваше. Децата се държаха стоически и изкачваха заедно с нас стръмния баир.
Въпреки непроходимия лес пролетта се беше разпукала в гората. Дряна беше цъфнал.
Освен синчеца срещнахме и едно жълто цветенце, което явно беше от семейството на игликите.
Срещаха се и кокичета (на ниското бяха прецъфтели, но на върха кокиченцата белееха и се кипреха в леса), минзухар и други цветя, които не познавам.
Хралупи и дървета с интересни форми привличаха погледа ми.
И тук в дивите дебри имаше изкопи от иманяри.
Достигайки върха спряхме за почивка и видяхме от онова червено паяче, което бяхме снимали и при Велиновския манастир миналата година.
На много места се натъкнахме на изпражнения от диви животни в различни размери. Убедихме се, че северния склон е много по-чист и проходим от южния. Така, че избрахме да се движим откъм северния склон и постоянно се оглеждахме около нас.
Вървейки търсехме най-високата точка на върха, защото мислехме, че там някъде трябва да е калето. В един момент я достихнахме, но помен от калето ня маше. Решихме да се върнем обратно, като обиколим този път откъм южната страна склона, който беше значително по обрасъл от северния.
Унгарският премиер Орбан съсече родните ...
Балкана - нашето любимо диво местенце ил...
Емоционално и малко нетрадиционно написан разказ на преживяванията ни, но типично в мой стил :). Честит празник и за теб! И много усмихнати мигове!
Много ми харесаха речните камъни, към които имам слабост отдавна.
08.04.2012 20:59
Благодаря ти за хубавите снимки, които ни показаха настъпването на пролетта.
Лека вечер!
Че е истински - истински е, но бих казала, че е повече от излет :). То си беше живо щурмуване на върха, ама истинско.
Но пролетта и в дивия пущинак беше красива!
Много ми харесаха речните камъни, към които имам слабост отдавна.
С нас много непознати места ще откриеш :), защото ние ги обичаме и ги търсим.
А интересно, че открихме много камъчетата на едно място с формата на сърца и като се заровихме в тях, добре, че бяха мъжете да ни напомнят за къде се бяхме запътили.
Поздрави!
Благодаря ти за хубавите снимки, които ни показаха настъпването на пролетта.
Лека вечер!
Светли празници и за теб!
Прекрасни снимки Цане, благодаря ти :))))))
Благословение за вас!
Много слънце и ведро настроение на цялата ви група :)
Георги
Прекрасни снимки Цане, благодаря ти :))))))
Благословение за вас!
Пътеките са затова, за да се извървят и вървейки по пътя човек открива интересни неща.
Поздрави!
Много слънце и ведро настроение на цялата ви група :)
Георги
Групата ни варира, тъй като сме 4 семейства, а сега бяхме само две, но винаги ни е весело и интересно заедно. И са хубави хора.
Аз също не съм от най-активните в блога, но гледам да понаписвам за някои от нашите пътувания, защото от години чакат места да бъдат описани, но тъй като и аз съм доста обстоятелствена не смогвам.
С възрастните хора ни е много интересно да общуваме. И неща, които ни интересуват записваме с фотоапарата. Само, че не всичко сме пускали в YouTube. И там искам да разуча някои функции да си надписваме клиповете, че забелязахме, че някои хора ги представят от свое име, но то време трябва и за това.
Желая ти светли празници и усмихнати мигове!
В началото на изкачването не беше цъфнало и имаше точно листенца на иглика, а по на високото видяхме и цвета му, само че не знаех точното му име, така, че ти благодаря за информацията. И на други места сме го срещали.
Ще вляза и ще прочета повече при теб.
Животът ни е наситен с такива и не съжаляваме.
Здравей Иво!
Аз гледах и твоят блог и описанието за калето, но табелката я видяхме чак накрая като се върнахме от крепостта.