Прочетен: 14855 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 08.04.2012 08:23
В много случаи човек, за да направи нещо избира трудния път без да го е искал. Но труден или лесен пътя е за това, за да се извърви и да се достигне крайната цел. И човек да се научи на нови и полезни неща, да си извлича поуки от случилото се. Та в почивните дни около Благовещение решихме да отидем към Еленския балкан. Последната седмица във фейса имаше дискусии относно Кипиловото кале, което както вестниците тиражираха г-н Дянков бил открил чрез стара карта, оставена ни от Иречек. Досега не бях попадала на това кале, но потърсих информация, гледах снимки, четох блогове, в които бяха публикували информация за калето и решихме с моя съпруг да се разходим в почивните дни към Котленския балкан и да го потърсим. Предложихме и на едно наше приятелско семейство да се разходим към балкана. Времето в съботния ден беше много топло и обещаващо. Общо взето хората, които са ходили натам споделяха, че е трудно откриваемо. Видях, че на места бяха публикували и GPS координати на мястото. Разгледахме подробно мястото с Google Earth, отбелязахме си и координатите, извадихме си картите и рано сутринта потеглихме от Русе. Пристигайки в Еленско минахме през село Палици, където си бяхме резервирали къща за гости “Чевремето” и си оставихме багажа.
Продължихме в посока Кипилово. Това, което ни направи впечатление минавайки през по-големите села Беброво, Константин и Майско е, че в тези села 80 % от населението са роми. Както разбрахме впоследствие това е било резултат от политиката на правителството на Тодор Живков тези села да се населят с цигани, които са били изселвани от други краища на България...
След Майско имаше 2 пътя, по които да стигнем до Кипилово и ние избрахме отбивката за село Боринци.
Както се вижда от табелката имаше разклон, от който можехме да стигнем и до село Ръченица :). А в далечината се разкри Майско.
И изведнъж попаднахме на път, по който не бяхме пътували от много време насам. Не знам коя класа се води?
В Еленско човек може да види изобилие от реки и водни извори.
Точно преди Кипилово отбихме вдясно и тръгнахме по черен път. Точно под нас течеше река Сайганица.
Спряхме на едно местенце в гористата местност и започнахме с любопитство да наблюдаваме наболите от земята цветенца – синчец, ботурче или пролетна циклама и едно червено цветле, което все още не познавам.
Реката също ни подканяше да й се порадваме и тя естествено ни възнагради.
Камъчетата, които намерихме на брега ни изненадаха много приятно.
След като минахме мостчето паркирахме колата и решихме да щурмуваме западния склон. Както бях споменала съпруга ми беше отбелязял на Google Earth координатите на калето, дадени в нета и тръгнахме по полегатия склон.
Не следвахме утъпкани пътеки, а по точно поехме по горските пътеки, оставяни от дивите животни. Не ни се случва за 1-ви път, вярвам, че няма и да е за последен. Добре, че нашия приятел беше вземал едно кубинско мачете, подарък му от приятел, което ни свърши много добра работа при пробиване видимост на пътеките
Склона беше обрасъл с дърва и трънаци. Пробивахме си с усърдие път, като често някой се подхлъзваше. Децата се държаха стоически и изкачваха заедно с нас стръмния баир.
Въпреки непроходимия лес пролетта се беше разпукала в гората. Дряна беше цъфнал.
Освен синчеца срещнахме и едно жълто цветенце, което явно беше от семейството на игликите.
Срещаха се и кокичета (на ниското бяха прецъфтели, но на върха кокиченцата белееха и се кипреха в леса), минзухар и други цветя, които не познавам.
Хралупи и дървета с интересни форми привличаха погледа ми.
И тук в дивите дебри имаше изкопи от иманяри.
Достигайки върха спряхме за почивка и видяхме от онова червено паяче, което бяхме снимали и при Велиновския манастир миналата година.
На много места се натъкнахме на изпражнения от диви животни в различни размери. Убедихме се, че северния склон е много по-чист и проходим от южния. Така, че избрахме да се движим откъм северния склон и постоянно се оглеждахме около нас.
Вървейки търсехме най-високата точка на върха, защото мислехме, че там някъде трябва да е калето. В един момент я достихнахме, но помен от калето ня маше. Решихме да се върнем обратно, като обиколим този път откъм южната страна склона, който беше значително по обрасъл от северния.
Емоционално и малко нетрадиционно написан разказ на преживяванията ни, но типично в мой стил :). Честит празник и за теб! И много усмихнати мигове!
Много ми харесаха речните камъни, към които имам слабост отдавна.
08.04.2012 20:59
Благодаря ти за хубавите снимки, които ни показаха настъпването на пролетта.
Лека вечер!
Че е истински - истински е, но бих казала, че е повече от излет :). То си беше живо щурмуване на върха, ама истинско.
Но пролетта и в дивия пущинак беше красива!
Много ми харесаха речните камъни, към които имам слабост отдавна.
С нас много непознати места ще откриеш :), защото ние ги обичаме и ги търсим.
А интересно, че открихме много камъчетата на едно място с формата на сърца и като се заровихме в тях, добре, че бяха мъжете да ни напомнят за къде се бяхме запътили.
Поздрави!
Благодаря ти за хубавите снимки, които ни показаха настъпването на пролетта.
Лека вечер!
Светли празници и за теб!
Прекрасни снимки Цане, благодаря ти :))))))
Благословение за вас!
Много слънце и ведро настроение на цялата ви група :)
Георги
Прекрасни снимки Цане, благодаря ти :))))))
Благословение за вас!
Пътеките са затова, за да се извървят и вървейки по пътя човек открива интересни неща.
Поздрави!
Много слънце и ведро настроение на цялата ви група :)
Георги
Групата ни варира, тъй като сме 4 семейства, а сега бяхме само две, но винаги ни е весело и интересно заедно. И са хубави хора.
Аз също не съм от най-активните в блога, но гледам да понаписвам за някои от нашите пътувания, защото от години чакат места да бъдат описани, но тъй като и аз съм доста обстоятелствена не смогвам.
С възрастните хора ни е много интересно да общуваме. И неща, които ни интересуват записваме с фотоапарата. Само, че не всичко сме пускали в YouTube. И там искам да разуча някои функции да си надписваме клиповете, че забелязахме, че някои хора ги представят от свое име, но то време трябва и за това.
Желая ти светли празници и усмихнати мигове!
В началото на изкачването не беше цъфнало и имаше точно листенца на иглика, а по на високото видяхме и цвета му, само че не знаех точното му име, така, че ти благодаря за информацията. И на други места сме го срещали.
Ще вляза и ще прочета повече при теб.
Животът ни е наситен с такива и не съжаляваме.
Здравей Иво!
Аз гледах и твоят блог и описанието за калето, но табелката я видяхме чак накрая като се върнахме от крепостта.