Друго, което може човек да посети в района на Трънско е водопада при село Врабча.
Планинските била, които се разкриват пред погледа на човек са желателна гледка за хората от равнината.
Селцето е съставено от махалички. А водопада се намира в самото начало на селото. Ние обаче първо решихме да разгледаме селцето и се отправихме по пътя, където къщите бяха накацали по склона.
Приятно впечатление прави ремонтираните и поддържани къщи, много от които бяха оживили селцето в почивните дни около Великден.
Ето и една от типичните къщи, характерни за Трънския край с изразените дървени колони и арки.
Имаше и къщи, в които живота отдавна беше загаснал, но някак си пролетта даваше други окраски на района.
Но някои гледки си остават покъртителни...
В църквата не успяхме да влезем, защото беше затворена, но само надникнахме зад зида.
Утолихме жаждата си на селската чешма и напуснахме селото, за да се отправим към местната забележителност – Врабченския водопад.
В околността има не само водопад, но и пещера, и туристическа пътека, която стига до село Банкя, но не съм сигурна дали е маркирана. В началото на пътеката има и указателна табела.
Първоначално се тръгва по утъпкана пътечка и тя ни извежда на невероятно красиви гледки.
Района е доста живописен и това място е много добър избор за почивка и съзерцание на красивата природа.
Пред погледа на човек се разкриват страховите изваяния върху скалата, които всяват респект към околността.
Пътеката се спуска криволичейки надолу, като на места става доста стръмна.
Тя ни отвежда в ниското до Врабчанска река, където има изградени места за пикник за туристите, където човек може да се подкрепи и почине сред тишината и птичите песни.
Камениста пътечка ни отвежда до 4-метровия водопад.
Рекичката се вие покрай скалите. А те страховито са се опрели една о друга, образувайки скален тунел.
Друго забележително е, че от скалата извира карстов извор.
Реката продължава своя ход покрай огромни камъни и ни отвежда до потайни местенца, следвайки пътеката, вървяща успоредно на реката.
Ние обаче не разполагахме с много време и се върнахме по тайнствената пътечка към паркираната кола.
„Анонимен Равенски космограф” – късен ва...
На море в Луксозенец
Защо?
Поздрави на двамката неуморни пътешественици!
Защо?
Поздрави на двамката неуморни пътешественици!
Но общо взето нямаме време за много неща. Но човек тръгне ли на път се "въоръжава до зъби" и каквото успее да улучи, т.е. да открие и проучи е добре дошло и е радост.
Снимките са миналогодишни, но тъй като не успявам да разкажа навереме за даден район показвам със закъснение :). Но по-добре късно, отколкото никога.
Благодаря ти!
и към Врабча и не съжалихме. Трънския край имаше какво да ни покаже, макар, че много места останаха скрити от нас и ни очакват в някое бъдеще време :).
Благодаря ти Невенче!
26.03.2012 15:21
Поздрави!
Благодаря , Звездичка ...
Поздрави за постинга !
Благодаря Цане, ... а това местенце за отдих направо ми взе сърцето :)))))
Благодаря , Звездичка ...
Поздрави за постинга !
Доскоро (до миналата година) неизвестен за мен край, но и той има с какво да изненада любопитния турист :).
Благодаря Цане, ... а това местенце за отдих направо ми взе сърцето :)))))
Чудесна е нашата страна! А ние като не знаехме за това местенце хапнахме на крак точно преди селцето, наблюдавайки планинските върхове, които се бяха ширнали пред погледа ни.
Мен също винаги са ме вълнували старите, порутени и изпочупени къщи на нашите прародители. Преди 3 години имах възможност да посетя едно трънско село и там имаше доста такива.... миналата година разглеждах с любопиство подобни гледки във Врачанския Балкан. Вътрешно в мен винаги се надига едно любопитство да разбера носи ли тази къща душа и изпитва ли носталгия и болка по отминалия живот и весели дни?! Може и да не звуча съвсем като нормална, но когато се изправя пред олющения кирпич или разкривената порта, имам чувството, че насреща ми стои изнемощял старец със живи, дълбоки и влажни очи....... все едно всеки момент ще ми разкаже своята си история.
Мисля, че ще посетим и ние този край.
Мен също винаги са ме вълнували старите, порутени и изпочупени къщи на нашите прародители. Преди 3 години имах възможност да посетя едно трънско село и там имаше доста такива.... миналата година разглеждах с любопиство подобни гледки във Врачанския Балкан. Вътрешно в мен винаги се надига едно любопитство да разбера носи ли тази къща душа и изпитва ли носталгия и болка по отминалия живот и весели дни?! Може и да не звуча съвсем като нормална, но когато се изправя пред олющения кирпич или разкривената порта, имам чувството, че насреща ми стои изнемощял старец със живи, дълбоки и влажни очи....... все едно всеки момент ще ми разкаже своята си история.
Мисля, че ще посетим и ние този край.
Твоят коментар също е много интересен. Откривам, че ни вълнуват едни и същи неща. Ние постоянно се натъкваме на обезлюдени селца или махали, може би защото търсим дивото и девственото. И за едно такова село писах и в блога си. Ще ти дам линк, може би не си попадала на темата.
Това е 1-та част:
http://zvezdichka.blog.bg/turizam/2010/11/23/sela-pritihnali-v-gynkite-na-stara-planina-chast-1.639425
А във втората описвам селото:
http://zvezdichka.blog.bg/turizam/2010/11/26/sela-pritihnali-v-gynkite-na-stara-planina-chast-2.641080
Но в цяла България могат да се открият такива села - някои от които много могат да докоснат човек, но и сърцето човешко примира, когато животът е угаснал в това селце. И край Ивайловгрдския край е пълно с такива селца, и в Родопите. Някои просто са приказни. Има едно село - Горно Луково - едно невероятно каменно селце. Има и едно селце в Родопите - Върбово, в което времето сякаш е спряло. Но не съм имала време да публикувам за тези селца...
Поздрави и хубав ден Звездичка ...!
поздрави, Цане!
Поздрави и хубав ден Звездичка ...!
Благодаря ти за коментара! Да ти призная почти не ми остава време за блога, но гледам да не го изоставям съвсем. Така, че ще надникна и при теб тези дни. Търновския край ми е роден така да се каже :). Ще ми е приятно да се разходя натам, че от доста време не съм имала време да го посетя, с изключение на Еленския балкан към който отскачаме от време на време, тъй като ни е най-наблизо.
А местата от Трънско са от миналата година от Великденската ни почивка.
29.03.2012 14:39
поздрави, Цане!
Периода в който ходихме беше преходен. Пролетта току що беше дошла (около 20 април беше), но онова цветущо зелено все още го нямаше.
И много точно си го определила - покой, защото на места сякаш времето е спряло, само дето ние хората все бързаме занякъде, защото разполагаме с малко време и сме дошли отдалеч и да можем да зърнем повече непознати местенца.
Поздрав!
Радвам се, че съм провокирала такива чувства във вас! Хубаво е човек да се връща в местата на своето детство. А и като голям гледа с различни очи на заобикалящия го свят. Освен това изплуват много спомени. Потърсете и някои близки и познати възрастни хора. Поразпитайте ги интересни неща за селото, за легендите за основаването му, за фолклора или неща, които вие сте си мислели и сте търсели отговори. А и за рода си да се заинтересува човек, защото ще дойдат дни, когато няма да има от кой да черпи информация.
Краят може да е беден, но със сигурност душата ви ще се обогати, когато се докоснете до скъпото за вас място! Така, че успех и по смело! Намерете време!
01.04.2012 21:35
За сега Добруджа е много непознат район за нас, но все още не е попаднал в полезрението ни.
Поздрави за хубавата разходка! А водопадите са ми слабост! Беше удоволствие да разгледам и прочета!
Поздрави за хубавата разходка! А водопадите са ми слабост! Беше удоволствие да разгледам и прочета!
И аз бих се радвала, ако наистина се помисли за облагородяване или по-точно опазване на нашата уникална природа, защото ние нямаме култура. Тези сутрини отивайки на работа слизам от автобуса и пресичам две улици като между тях има една алея с дървета. И както сега всичко се раззеленява, птичките пеят, дърветата цъфтят и се носят ухания във въздуха и когато човек се взре надолу в току що покаралата зелена тревичка и таман да им се зарадва и вижда до черната утъпкана пътечка една друга пътечка от смачкани билетчета и като му стане едно не мога да го опиша какво му става, но думите, които се изтръгват от мен бяха: "Народе.....". Ето това е нещото, в което са силни хората - да рушат хармонията в природата... Затова казах, че нямаме култура.
Поздрави мила! Просто споделих една болка.