Прочетен: 14184 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 22.12.2011 08:42
Има места, които носят огромна радост в душата на човек и докосвайки се до тях той ликува. Но има и такива, които пронизват дълбоко човешката душа и я оставят да кърви, да вие от безпомощност... Такива са местата обречни на запустение, унищожение, порутеност, обругаване...
Ще ви разкажа една тъжна приказка в навечерието на светлите рождественски празници. Предварително искам да се извиня за което, но не мога да остана безгласна, когато една светиня е оставена в унизително положение... Става въпрос за Мисловщичкият манастир "Успение Богородично", наричан още Велиновски, който се намира в подножието на Ездимирска планина, в живописното дефиле на река Клисурска.
Манастира се е наричал Мисловщички, защото до 1950г. село Велиново е носело името Мисловщица. Намирането на този манастир не е лесна задача, при положение, че човек е дошъл отдалеч и е решил да се докосне до това непознато за него място. Та ние бяхме решили да посетим Велиновския манастир и се отправихме в посока към село Велиново, отклонявайки се от село Филиповци. Стигайки началото на селото видяхме една жена с малко дете и я попитахме как да стигнем до манастира. Трябваше да прекосим река Клисурска и следвайки течението на реката да тръгнем на изток.
Не след дълго достигнахме градина от плодни дръвчета, но интересно, че все още не бяха разцъфтели в сравнение с останалите дръвчета от Брезнишко.
Тази градина ни наведе на мисълта, че може би е била градината на манастира и се чудехме дали той не е наблизо. Естествено търсенето на манастира беше на магия, защото нямаше никакви указателни табелки. За кой ли път... До градината имаше порутени останки от къща.
Стигнахме и рекичката и поехме успоредно на нея.
Тръгнахме по тясна една доловима горска пътечка.
Вървяхме и се чудехме дали това е вярната посока. Но факта, че има пътечка донякъде ни успокояваше. След известно време в далечината доловихме наличие на зидове.
Явно бяхме достигнали търсения обект. Но какво беше нашето разочарование от гледката, която се разкри пред очите ни.
- порта, която която не беше устояла на времето и едвам се крепеше на полусрутения зид
- Жилищната сграда при манастира... Гледка, която носи много тъга и разочарование...
А като си представи човек как е изглеждала тази обител във времето, когато е била населена от благочестиви хора, които с любов са съграждали това място, търсейки не да угаждат на своите си страсти, а тихо да се прекланят пред Бога.
Като се върнах в къщи потърсих информация за този манастир. Неговата история е следната: Данните са копирани от сайта http://svetimesta.com. , като искам да благодаря на създателя на този сайт, за вложения труд и благородни намерения. Дано труда му бъде възнаграден!
„Кога първоначално е построен манастирът и кога е разрушен, няма сведения и не е известно. Според едно предание той е основан в годините около падането на България под турско робство. Легенда говори, че съвсем случайно в края на XVIII в. църквата била открита от благочестивия Велко Ивков от с. Мисловщица, със свои средства поправил църквата в, близост до нея направил магерница, в която живял до края на дните си. Години по късно го заварва дошлият тук от Дечанския манастир архимандрит Мисаил Байкушев. През 1837 г. М.Байкушев става игумен на манастира, той е човекът направил най-много за възобновяването и развитието на обителта. Мисаил Байкушев бил изключително образован и еродиран за времето си ,бил е в "Света гора", учил е в Киев, след което служил на много места из Балканите. Той е един от големите радетели за църковна и национална свобода в трънския край. През 1840г. архим.Байкушев тайно създава килийно училище в манастира.За революцинната си дейност, макар и вече в напреднала възраст архим.Мисаил бил затворен в нишкия затвор, но и това не сломило волята му за свобода, дори не един път давал подслон в Мисловщицкия манастир на Васил Левски. На преклонна възраст през 1880г. тук починал архим. Мисаил Байкушев, игумен на манастира цели 43 години(1837-1880г). Погребан е в двора на цървата "Св.Петка" в Трън.
Известно е, че през 1840 и 1874 г. манастирът бил нападнат и ограбен от турци черкези.
Последният игумен на манастира е йеромонах Методи, със смърта му през 1960 г. престава да действа тази обител. От тогава насам тъне в запустение и разруха.”
И като видях снимки от манастира от близкото минало ахнах...
Манастир за чудо и приказ - с малка спретната църквица, с жилищна и стопанска постройка. Като жилищната сграда при манастира е била един рядък представител на западната възрожденска българска светска архитектура, оформена с множество еднакви дървени арки на колони. Между другото забелязах, че този тип къщи със семпло оформените колонади на главните надлъжни фасади се срещат из много села в Трънско и са така да се каже като емблема на този край.
Какво беше моето учудване като разбрах, че допреди 20-тина години сградите в манастирския комплекс са бил в сравнително добро състояние. А сега... Колоните лежаха безмълвни като обезглавени.
Покрива отдавна се беше съборил, както и част от зидовете. А тревата и храсталаците бяха превзели всичко.
Входа на манастирската сграда беше отправил безмълвен поглед към малката белосана църквичка.
Тръпки полазват по тялото на човек. Нещо дълбоко в него се сподавя в стон и в душата става тъжно и тежко... Тихо е... Тук няма радостна глъчка. Тук не се дочуват църковни песнопения. Тук запустението е оплело своята мрежа и е успяло да унищожи трепета и труда на благи хора, които са вложили живота си, за да съградят тази светиня, за да й вдъхнат живот, да й дадат име и да изразят почитта си към Бога. Защото е имало времена, когато вярата е била на първо място в живота на човек. И тогава хората са съграждали храмове и манастири и нашата страна е процъфтявала и Господ е благославял молитвите и вярата на хората, въпреки, че времената са били тежки. Но не е имало какво да сломи надеждата на човек. И свещенниците са се отнасяли бащински към хората на които са служили.
А сега? На какво е отражение тази гледка? - мислено си задавам въпроса. Може би на нашата бездуховност, на това, че сме загубили връзката си с Бога, обърнали сме гръб на добротата и нематериалните блага, които не хранят суетата и страстите ни, а запълват празнини в живота ни, които ни осмислят като истински хора. Правят ни богати, но не със злато и скъпоценни камъни, а с добри дела.
Разбързах се в моите размишления и забравих да разкажа за църквичката...
Ето я и нея. Малката бяла църква е еднокорабна сграда с полукръгла апсида и първоначален вход от юг.
В последствие е пристроено преддверие с вход от север и е зазидана южната врата на наоса.
Над входа на църквата има каменен надпис.
Над надписа се вижда ниша.
Южната фасада на църквата е раздвижена също от 3 ниши, в които вероятно е имало стенописна украса. Трудно се виждат поради дърветата и храсталаците, които са поникнали в непосредствена близост до църквата. Горната част на фасадата е украсена със зъбчат корниз.
Двете помещения – наосът и преддверието са свързани помежду си посредством арка.
Част от предверието – цилиндричния свод на предверието е рухнал.
Грозно зеят пукнатините откъм покривната конструкция. Какво забелязва човек още с влизането в предверието на храма – мизерия и разруха.
Стените на някогашната манастирска църква са били покрити изцяло със стенописи. През 1979г. по-голяма част от стенописите на църквата са свалени и са преместени в Историческия музей в Перник. Единственият все още добре запазен стенопис е на Богородица Ширшая Небес с Христос, заобиколена от бюстове на ангели в полукръглата абсида на храма. Частично се разкриват стенописите на четирите църковни отци със свитъци в ръце. Жалко, че стенописите по стените на църквата вече ги няма... Със сигурност е била красива църква навремето!
В апсидата виждаме каменен олтар и това, което е останало от иконостаса.
Въпреки мизерията, която намираме в църквата личи си, че тук идват хора и храма не е съвсем изоставен. Именно наличието на малки хартиени иконки и оставените свещи и кибрит свидетелстват за това. Че и провесената кърпа също издава тихото присъствие.
Запалваме и ние свещичка, която добри и благочестиви хора са се погрижили да я има в храма.
Излизаме тъжни навън. В непосредствена близост до църквата забелязвам надгробен камък, който е затиснат от събарящите се камъни от манастирската сграда..
За съжаление не мога да разчета, кой почива на това място.
Настрани виждам друг камък, покрит с зелем мъх, който също ми се струва, че не е просто камък...
На един от падналите камъни забелязвам интересно присъствие.
За пръв път виждам червено паяче :). Това е нещо, което ме кара да се усмихна този ден.
Единствената запазена постройка в манастирския двор освен църквата е селкостопанска сграда за съхраняване на сено вероятно.
Исках да разкажа за този манастир и въпреки, че не ми остава много време за блога мисълта за това място, което е докоснало нещо вътре в мен не ми даваше мира. Запитахме се защо манастира е оставен в това състояние? Кой в действителност отговаря за него? И има ли начин да бъде спасен? Въпроси, много от които остават без отговори... И поглеждайки отново запазените архивните снмки на манастира се сетих, че преди време бях посетила блога на Коста - planinitenabulgaria ( http://planinitenabulgaria.blog.bg/turizam/2011/08/15/poganovskiiat-manastir-sv-ioan-bogoslov.802184 ) и разглеждах снимки от Погановския манастир, който се намира на ждрелото на река Ерма в Сърбия.
Не знам защо но манастирските сгради на този манастир много приличаха на манастирските сгради във Велиновския манастир, които са безвъзвратно загубени... Дори сградите на нашия манастир са били архитектурен шедьовър. А вижте как добре е поддържан манастира на територията на Сърбия, а ние българите сме допуснали нашия манастир да стигне до това положение... Болно ми е и няма как иначе. Разрухата тежи като воденичен камък, който е вързан за шията на удавник... Има ли сламка за която да се хванем...?
/п.п. освен мислите, които споделих с вас в този пост съм използвала информация основно от 2 сайта. За единия вече споменах.
http://svetimesta.com . А другия сайт, който ми беше полезен относно описанието на църквата се намира на следния адрес:
http://www.bgjourney.com/Architecture/ghost/Velinovski_manastir/Velinovski_manastir.html
Да поясня, че моите снимки са правени края на м.април. Но когато разглеждах снимките в споменатия от мен сайт за архитектура намерих неща, които ме зарадваха донякъде. Църквата изглеждаше различно. Покрива над предверието, който беше започнал да се събаря беше махнат и на негово място беше изграден нов покрив. Нямаше ги вече цепнатините, които се виждаха от предверието, когато човек обърне погледа си нагоре. Също и дърветата, и храстите навън около църквата бяха окастерени и се разкриваха елементи, които човек няма как да забележи, когато са скрити от погледа му. Хората, които бяха извършили частичния ремонт се бяха погрижили и за вътрешността на църквата. Имаше поставени масички, столове, свещници... Боклуците бяха изметени и църквичката беше някак светната в сравнение с положението, в което я заварихме ние... Господ да благослови труда на тези хора! И наистина се радвам за положената грижа за храма! /
Ей такива неща. Ей такива мисли породи всичко написано от тебе,Звездичке, благодаря ти!!! Бъди здрава! Чакам нещо коледно от тебе и интересно :))))))).
Поздрави и светли празници! :)
Ей такива неща. Ей такива мисли породи всичко написано от тебе,Звездичке, благодаря ти!!! Бъди здрава! Чакам нещо коледно от тебе и интересно :))))))).
Всеки опит може да бъде полезен на човек. Но стига да му стиска на човек и каква мотивация има за нещата, които прави.
Благодаря за благопожеланията. За сега нямам никакво време, а рано сутринта пътуваме за Стара планина, където ще прекараме Коледните празници с наши приятели и нямам възможност да се застоявам пред компютъра!
Желая ти светли празници!
Поздрави и светли празници! :)
започнали, когато хората са отстъпили от вярата и не са имали никакъв интерес да подържат манастир и съответните му сгради. Кой може да каже...
А си прав, че много от манастирите са се съграждали върху светилища, т.е. местата им не са случайни. Аз също се учудих колко надалеч от селото беше посторен този манастир.
Поздрави Цецо! Светли празници и за теб!
Благодаря ти!
Весели празници ти желая!
Благодаря ти за коментара!
Светли празници и за теб!
твоите разсъждения Невенче и Дай Боже да си права!
Поздрави!
Весели празници и за теб и семейството ти!
Pozdravi i hubavi praznici!
Pozdravi i hubavi praznici!
Благодаря за поздравите!
Весели празници и за теб!
31.03.2012 13:07
о. Павел
http://archiman.livejournal.com
о. Павел
http://archiman.livejournal.com
Самата аз не съм специалист в историята, а само любител и информацията съм я почерпила от сайтове, като съм ги споменала и в темата по горе.