Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.12.2011 08:32 - В търсене на изгубените светини в Брезнишко и Трънско - част 3 – Велиновски манастир "Успение Богородично"
Автор: zvezdichka Категория: Туризъм   
Прочетен: 14154 Коментари: 14 Гласове:
21

Последна промяна: 22.12.2011 08:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Има места, които носят огромна радост в душата на човек и докосвайки се до тях той ликува. Но има и такива, които пронизват дълбоко човешката душа и я оставят да кърви, да вие от безпомощност... Такива са местата обречни на запустение, унищожение, порутеност, обругаване...

Ще ви разкажа една тъжна приказка в навечерието на светлите рождественски празници. Предварително искам да се извиня за което, но не мога да остана безгласна, когато една светиня е оставена в унизително положение... Става въпрос за Мисловщичкият манастир "Успение Богородично", наричан още Велиновски, който се намира в подножието на Ездимирска планина,  в живописното дефиле на река Клисурска.   

image 

 

Манастира се е наричал Мисловщички, защото до 1950г. село Велиново е носело името Мисловщица. Намирането на този манастир не е лесна задача, при положение, че човек е дошъл отдалеч и е решил да се докосне до това непознато за него място. Та ние бяхме решили да посетим Велиновския манастир и се отправихме в посока към село Велиново, отклонявайки се от село Филиповци. Стигайки началото на селото видяхме една жена с малко дете и я попитахме как да стигнем до манастира. Трябваше да прекосим река Клисурска и следвайки течението на реката да тръгнем на изток.

 
image

image

 

Не след дълго достигнахме градина от плодни дръвчета, но интересно, че все още не бяха разцъфтели в сравнение с останалите дръвчета от Брезнишко.

 
image

image

 

Тази градина ни наведе на мисълта, че може би е била градината на манастира и се чудехме дали той не е наблизо. Естествено търсенето на манастира беше на магия, защото нямаше никакви указателни табелки. За кой ли път... До градината имаше порутени останки от къща.

 
image

 

Стигнахме и рекичката и поехме успоредно на нея.

 
image

image

 

Тръгнахме по тясна една доловима горска пътечка.

 
image

 

Вървяхме и се чудехме дали това е вярната посока. Но факта, че има пътечка донякъде ни успокояваше. След известно време в далечината доловихме наличие на зидове.

 
image

 

Явно бяхме достигнали търсения обект. Но какво беше нашето разочарование от гледката, която се разкри пред очите ни.

 

-         порта, която която не беше устояла на времето и едвам се крепеше на полусрутения зид

 
image

 

-         Жилищната сграда при манастира... Гледка, която носи много тъга и разочарование...


image 


image

image
 

А като си представи човек как е изглеждала тази обител във времето, когато е била населена от благочестиви хора, които с любов са съграждали това място, търсейки не да угаждат на своите си страсти, а тихо да се прекланят пред Бога.

Като се върнах в къщи потърсих информация за този манастир. Неговата история е следната: Данните са копирани от сайта http://svetimesta.com. , като искам да благодаря на създателя на този сайт, за вложения труд и благородни намерения. Дано труда му бъде възнаграден!

„Кога първоначално е построен манастирът и кога е разрушен, няма сведения и не е известно. Според едно предание той е основан в годините около падането на България под турско робство. Легенда говори, че съвсем случайно в края на XVIII в. църквата била открита от благочестивия Велко Ивков от с. Мисловщица, със свои средства поправил църквата в, близост до нея направил магерница, в която живял до края на дните си. Години по късно го заварва дошлият тук от Дечанския манастир архимандрит Мисаил Байкушев. През 1837 г. М.Байкушев става игумен на манастира, той е човекът направил най-много за възобновяването и развитието на обителта. Мисаил Байкушев бил изключително образован и еродиран за времето си ,бил е в "Света гора", учил е в Киев, след което служил на много места из Балканите. Той е един от големите радетели за църковна и национална свобода в трънския край. През 1840г. архим.Байкушев тайно създава килийно училище в манастира.За революцинната си дейност, макар и вече в напреднала възраст архим.Мисаил бил затворен в нишкия затвор, но и това не сломило волята му за свобода, дори не един път давал подслон в Мисловщицкия манастир на Васил Левски. На преклонна възраст през 1880г. тук починал архим. Мисаил Байкушев, игумен на манастира цели 43 години(1837-1880г). Погребан е в двора на цървата "Св.Петка" в Трън.
 Известно е, че през 1840 и 1874 г. манастирът бил нападнат и ограбен от турци черкези.
Последният игумен на манастира е йеромонах Методи, със смърта му през 1960 г. престава да действа тази обител. От тогава насам тъне в запустение и разруха.”

 
image

 

И като видях снимки от манастира от близкото минало ахнах...

Манастир за чудо и приказ - с малка спретната църквица, с жилищна и стопанска постройка. Като жилищната сграда при манастира е била един рядък представител на западната възрожденска българска светска архитектура, оформена с множество еднакви дървени арки на колони. Между другото забелязах, че този тип къщи със семпло оформените колонади на главните надлъжни фасади се срещат из много села в Трънско и са така да се каже като емблема на този край.

 
image

image

 

Какво беше моето учудване като разбрах, че допреди 20-тина години сградите в манастирския комплекс са бил в сравнително добро състояние. А сега... Колоните лежаха безмълвни като обезглавени.

 
image

image

 

Покрива отдавна се беше съборил, както и част от зидовете. А тревата и храсталаците бяха превзели всичко.

 
image

image

image

 

Входа на манастирската сграда беше отправил безмълвен поглед към малката белосана църквичка.

 
image

 

Тръпки полазват по тялото на човек. Нещо дълбоко в него се сподавя в стон и в душата става тъжно и тежко... Тихо е... Тук няма радостна глъчка. Тук не се дочуват църковни песнопения. Тук запустението е оплело своята мрежа и е успяло да унищожи трепета и труда на благи хора, които са вложили живота си, за да съградят тази светиня, за да й вдъхнат живот, да й дадат име и да изразят почитта си към Бога. Защото е имало времена, когато вярата е била на първо място в живота на човек. И тогава хората са съграждали храмове и манастири и нашата страна е процъфтявала и Господ е благославял молитвите и вярата на хората, въпреки, че времената са били тежки. Но не е имало какво да сломи надеждата на човек. И свещенниците са се отнасяли бащински към хората на които са служили.

А сега? На какво е отражение тази гледка? - мислено си задавам въпроса. Може би на нашата бездуховност, на това, че сме загубили връзката си с Бога, обърнали сме гръб на добротата и нематериалните блага, които не хранят суетата и страстите ни, а запълват празнини в живота ни, които ни осмислят като истински хора. Правят ни богати, но не със злато и скъпоценни камъни, а с добри дела.

 

Разбързах се в моите размишления и забравих да разкажа за църквичката...

Ето я и нея. Малката бяла църква е еднокорабна сграда с полукръгла апсида и първоначален вход от юг.

 
image

 

В последствие е пристроено преддверие с вход от север и е зазидана южната врата на наоса.

 
image

image

 

Над входа на църквата има каменен надпис.

 
image

 

Над надписа се вижда ниша.

 

image

 

Южната фасада на църквата е раздвижена също от 3 ниши, в които вероятно е имало стенописна украса. Трудно се виждат поради дърветата и храсталаците, които са поникнали в непосредствена близост до църквата. Горната част на фасадата е украсена със зъбчат корниз.

 
image

image

image

 

Двете помещения – наосът и преддверието са свързани помежду си посредством арка.

 
image

image

 

Част от предверието – цилиндричния свод на предверието е рухнал.

 

image


image

 

Грозно зеят пукнатините откъм покривната конструкция. Какво забелязва човек още с влизането в предверието на  храма – мизерия и разруха.

 

image


image

 

Стените на някогашната манастирска църква са били покрити изцяло със стенописи. През 1979г. по-голяма част от стенописите на църквата са свалени и са преместени в Историческия музей в Перник. Единственият все още добре запазен стенопис е на Богородица Ширшая Небес с Христос, заобиколена от бюстове на ангели в полукръглата абсида на храма. Частично се разкриват стенописите на четирите църковни отци със свитъци в ръце. Жалко, че стенописите по стените на църквата вече ги няма... Със сигурност е била красива църква навремето! 

 
image

image

 

В апсидата виждаме каменен олтар и това, което е останало от иконостаса.

 

image


image

image


image
 

Въпреки мизерията, която намираме в църквата личи си, че тук идват хора и храма не е съвсем изоставен. Именно наличието на малки хартиени иконки и оставените свещи и кибрит свидетелстват за това. Че и провесената кърпа също издава тихото присъствие.


image 


image


image
 

Запалваме и ние свещичка, която добри и благочестиви хора са се погрижили да я има в храма.

 
image

 

Излизаме тъжни навън. В непосредствена близост до църквата забелязвам надгробен камък, който е затиснат от събарящите се камъни от манастирската сграда..

 

image


image
 

 

За съжаление не мога да разчета, кой почива на това място.

 
image

 

Настрани виждам друг камък, покрит с зелем мъх, който също ми се струва, че не е просто камък...

 

image

 

На един от падналите камъни забелязвам интересно присъствие.

 
image

image

 

За пръв път виждам червено паяче :). Това е нещо, което ме кара да се усмихна този ден.

 

Единствената запазена постройка в манастирския двор освен църквата е селкостопанска сграда за съхраняване на сено вероятно.

 
image

image


image

 

Исках да разкажа за този манастир и въпреки, че не ми остава много време за блога мисълта за това място, което е докоснало нещо вътре в мен не ми даваше мира. Запитахме се защо манастира е оставен в това състояние? Кой в действителност отговаря за него? И има ли начин да бъде спасен? Въпроси, много от които остават без отговори... И поглеждайки отново запазените архивните снмки на манастира се сетих, че преди време бях посетила блога на Коста - planinitenabulgaria ( http://planinitenabulgaria.blog.bg/turizam/2011/08/15/poganovskiiat-manastir-sv-ioan-bogoslov.802184 ) и разглеждах снимки от Погановския манастир, който се намира на ждрелото на река Ерма в Сърбия.

image

image


image


Не знам защо но манастирските сгради на този манастир много приличаха на манастирските сгради във Велиновския манастир, които са безвъзвратно загубени... Дори сградите на нашия манастир са били архитектурен шедьовър. А вижте как добре е поддържан манастира на територията на Сърбия, а ние българите сме допуснали нашия манастир да стигне до това положение... Болно ми е и няма как иначе. Разрухата тежи като воденичен камък, който е вързан за шията на удавник... Има ли сламка за която да се хванем...?

 

/п.п. освен мислите, които споделих с вас в този пост съм използвала информация основно от 2 сайта. За единия вече споменах.

http://svetimesta.com . А другия сайт, който ми беше полезен относно описанието на църквата се намира на следния адрес:

http://www.bgjourney.com/Architecture/ghost/Velinovski_manastir/Velinovski_manastir.html

 

Да поясня, че моите снимки са правени края на м.април. Но когато разглеждах снимките в споменатия от мен сайт за архитектура намерих неща, които ме зарадваха донякъде. Църквата изглеждаше различно. Покрива над предверието, който беше започнал да се събаря беше махнат и на негово място беше изграден нов покрив. Нямаше ги вече цепнатините, които се виждаха от предверието, когато човек обърне погледа си нагоре. Също и дърветата, и храстите навън около църквата бяха окастерени и се разкриваха елементи, които човек няма как да забележи, когато са скрити от погледа му. Хората, които бяха извършили частичния ремонт се бяха погрижили и за вътрешността на църквата. Имаше поставени масички, столове, свещници... Боклуците бяха изметени и църквичката беше някак светната в сравнение с положението, в което я заварихме ние... Господ да благослови труда на тези хора! И наистина се радвам за положената грижа за храма! /




Гласувай:
21



1. boliarkabg - Благодаря ти!
22.12.2011 09:13
За разказа ти благодаря, никога дори не бях чувала за този манастир. Постинга ти навежда за кой ли път на различни мисли. Тъжно е и жалко,че нашето православие заминава с всичко друго в нашата държава в небитието. Хора не останаха в Родината ни, какво да поддържат и възстановяват по-напред. Тука ще кажа нещо, което, ако някой прочете разбира се, ще бъда вероятно охулена,но не мога да се въздържа. Мой познат, млад мъж от Русия ми разказа следното: В Русия държавна политика е да се поправи немарата към Православието и да се помогне на Църквата да възстанови всичко унищожено по време на комунизма. Дадени са преференции на банките, ако подпомогнат въздигането на манастирите. Дори,а ко щете вярвайте, са изпратени със задачи хора от службите да възстановяват манастирските комплекси и манастирския живот. Може да е крайно, може да ни се струва обидно за нашите жадни за демокрация и свобода души. Не съдя руснаците,а им се възхищавам. Сгрешили са, комунизма им е отнел и разрушил много неща,но каквото могат бързат да възстановят и особено,ако касае държавата, народа, Православието,сигурността ако щете. Този мой познат ми разказа,че много млади хора отиват за година-две,или за по-малко в такива манастири където е започнало възсатовяването, живеят задружно, работят безвъзмездно,само срещу храна.
Ей такива неща. Ей такива мисли породи всичко написано от тебе,Звездичке, благодаря ти!!! Бъди здрава! Чакам нещо коледно от тебе и интересно :))))))).
цитирай
2. voinov50 - Значи, разрушенията са започнали с настъпването на демокрацията :(
22.12.2011 09:29
А онзи камък - капител е вероятно от римско време, вероятно на същото място преди това е имало оброчище от преди 2000 години. Същите камъни намерих и в един параклис покрай трако-римския път до Струма...

Поздрави и светли празници! :)
цитирай
3. ognena71 - Благодаря за разказа! Поздрави.
22.12.2011 09:51
Благодаря за разказа! Поздрави.
цитирай
4. sparotok - !
22.12.2011 14:01
Благодаря ти и аз за разказа и снимките! Тъжно е да се гледа разрухата, но пък е важно човек да знае какво сме загубили...
цитирай
5. kasnaprolet9999 - Винаги има полза от такива пости...
22.12.2011 16:46
Винаги има полза от такива постинги, защото все някой, който има възможност да промени нещата в положителна посока, ще го прочете, а останалите ще разберат какво сме загубили като нация. Поздрави и весели празници.
цитирай
6. zvezdichka - Благодаря за споделеното Болярка!
23.12.2011 00:43
boliarkabg написа:
За разказа ти благодаря, никога дори не бях чувала за този манастир. Постинга ти навежда за кой ли път на различни мисли. Тъжно е и жалко,че нашето православие заминава с всичко друго в нашата държава в небитието. Хора не останаха в Родината ни, какво да поддържат и възстановяват по-напред. Тука ще кажа нещо, което, ако някой прочете разбира се, ще бъда вероятно охулена,но не мога да се въздържа. Мой познат, млад мъж от Русия ми разказа следното: В Русия държавна политика е да се поправи немарата към Православието и да се помогне на Църквата да възстанови всичко унищожено по време на комунизма. Дадени са преференции на банките, ако подпомогнат въздигането на манастирите. Дори,а ко щете вярвайте, са изпратени със задачи хора от службите да възстановяват манастирските комплекси и манастирския живот. Може да е крайно, може да ни се струва обидно за нашите жадни за демокрация и свобода души. Не съдя руснаците,а им се възхищавам. Сгрешили са, комунизма им е отнел и разрушил много неща,но каквото могат бързат да възстановят и особено,ако касае държавата, народа, Православието,сигурността ако щете. Този мой познат ми разказа,че много млади хора отиват за година-две,или за по-малко в такива манастири където е започнало възсатовяването, живеят задружно, работят безвъзмездно,само срещу храна.
Ей такива неща. Ей такива мисли породи всичко написано от тебе,Звездичке, благодаря ти!!! Бъди здрава! Чакам нещо коледно от тебе и интересно :))))))).


Всеки опит може да бъде полезен на човек. Но стига да му стиска на човек и каква мотивация има за нещата, които прави.
Благодаря за благопожеланията. За сега нямам никакво време, а рано сутринта пътуваме за Стара планина, където ще прекараме Коледните празници с наши приятели и нямам възможност да се застоявам пред компютъра!
Желая ти светли празници!
цитирай
7. zvezdichka - Разрушенията явно са
23.12.2011 00:47
voinov50 написа:
А онзи камък - капител е вероятно от римско време, вероятно на същото място преди това е имало оброчище от преди 2000 години. Същите камъни намерих и в един параклис покрай трако-римския път до Струма...

Поздрави и светли празници! :)


започнали, когато хората са отстъпили от вярата и не са имали никакъв интерес да подържат манастир и съответните му сгради. Кой може да каже...
А си прав, че много от манастирите са се съграждали върху светилища, т.е. местата им не са случайни. Аз също се учудих колко надалеч от селото беше посторен този манастир.

Поздрави Цецо! Светли празници и за теб!
Благодаря ти!
цитирай
8. zvezdichka - Поздрави Огнена!
23.12.2011 00:50
ognena71 написа:
Благодаря за разказа! Поздрави.


Весели празници ти желая!
цитирай
9. zvezdichka - И аз мисля като теб Павел!
23.12.2011 00:51
sparotok написа:
Благодаря ти и аз за разказа и снимките! Тъжно е да се гледа разрухата, но пък е важно човек да знае какво сме загубили...


Благодаря ти за коментара!
Светли празници и за теб!
цитирай
10. zvezdichka - Харесват ми
23.12.2011 00:53
kasnaprolet9999 написа:
Винаги има полза от такива постинги, защото все някой, който има възможност да промени нещата в положителна посока, ще го прочете, а останалите ще разберат какво сме загубили като нация. Поздрави и весели празници.


твоите разсъждения Невенче и Дай Боже да си права!
Поздрави!
Весели празници и за теб и семейството ти!
цитирай
11. alexs - Чудесна разходка не бях ходил в този ...
28.12.2011 01:28
Чудесна разходка не бях ходил в този край! Жалко за разрухата !
Pozdravi i hubavi praznici!
цитирай
12. zvezdichka - В този край има доста
30.12.2011 18:14
позападнали светини. От предаването "Вяра и общество" видях че и трънския манастир "Св.Архангел и Михаил" също спешно се нуждае от ремонти. Дано се погрижат и за този манастир!

alexs написа:
Чудесна разходка не бях ходил в този край! Жалко за разрухата !
Pozdravi i hubavi praznici!


Благодаря за поздравите!
Весели празници и за теб!
цитирай
13. анонимен - корекция
31.03.2012 13:07
"през 1840 и 1874 г. манастирът бил нападнат и ограбен от турци черкези." Първата дата не може да я вярна, защото черкезите се преселват в българските земи през 1864 г. по силата на руско-османска спогодба, според която хиляди българи се изселват в южноруските степи.

о. Павел
http://archiman.livejournal.com
цитирай
14. zvezdichka - Благодаря отец Павел за допълнението!
18.04.2012 13:55
анонимен написа:
"през 1840 и 1874 г. манастирът бил нападнат и ограбен от турци черкези." Първата дата не може да я вярна, защото черкезите се преселват в българските земи през 1864 г. по силата на руско-османска спогодба, според която хиляди българи се изселват в южноруските степи.

о. Павел
http://archiman.livejournal.com


Самата аз не съм специалист в историята, а само любител и информацията съм я почерпила от сайтове, като съм ги споменала и в темата по горе.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5816552
Постинги: 496
Коментари: 6837
Гласове: 21680
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031