Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.11.2010 21:51 - Села, притихнали в гънките на Стара планина – част 2
Автор: zvezdichka Категория: Туризъм   
Прочетен: 48422 Коментари: 70 Гласове:
35

Последна промяна: 26.11.2010 21:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg



Това беше нашето село! Било е.... преди 150 години. Тук са живели нашите предци. Всичко беше притихнало и само птичите песни нарушаваха тишината. 
 
image

image
Сега тук няма живот... 
Вървейки по пустите улици, отминавайки самотните къщи, човек подсъзнателно замълчава. Чувството е много особенно! 


image
  
image

Пред очите ти изплуват картини на отминалия тук живот...
Бягат деца, смейки се по улицата, някой отваря прозореца, посрещайки изгрева, комините пропушват, чува се говор, залайва куче...!!!!

image

Няколко листа падат пред очите ми и реалната картина се връща и ме отрезвява.

image
 

Къщите бяха отворени. Или това, което беше останало от тях. Вратите нямаше вече какво да пазят!!!
 
image

Една мисъл не ти излиза от ума: ...Ето тук са си живели хората.  

 

image
Тук са спали и са отглеждали децата си...

image  
Макар порутени и разхвърляни, домовете все още носеха духа и спомените на своите стопани.
 
image

Всеки си има спомени, но тъжното е когато никой няма нужда от тия спомени.

image

image

image

image

image
 
В много от къщите имаше огнища, които обаче се събаряха прогресивно. От там започват да се рушат къщите. А някога това е било семейното огнище. В него са палили огъня и са готвили. Пекли са хляб и се е събирало цялото семейство в студените зимни дни. Огнището е било и топлина, и светлина, и уют. То е символ!  
image

....Вече ненужен!

image
  Тъжна картинка е да видиш мизерията, в която бяха потънали тези къщички.  
image

image
  Погледнах през един прозорец. Каква красива гледка се е разкрива от него към планината!  
image
  Дворчето на тези стопани отдавна беше обрасло в храсталаци и дървета и беше вече непроходимо.  
image
  Друг прозорец беше счупен и надзъртайки през него видях джамала, който се е използвал за отопление в миналото.  
image

  image
 
Имаше и симпатични, добре изглеждащи къщички.  
image
  Прага направен от стабилни каменни блокове, които нямат поместване.  
image   Прекрачваме прага и една шипка ни посреща на входа, като единствен пазител на къщата...  
image      
image

Навремето тук основния поминък е бил животновъдството. Имаше големи плевни и дамове.

image
image

image
А тази къща, каква красавица е била!
Уникална архитектура. С изнесените еркери, с чардака, с каменния покрив и дебелите дървени греди. Гледаща на юг, към планината.  Правена от бедни хора, но слагаща в малкото си джобче, много от съвременните псевдо- къщи и архитекти. 
Сега е руина!

image

image

image
  И сега в някои плевници бяха складирани нарязан царевичак, дървени колове, навярно за домати.  
image

image
  Имаше големи кошове и сандъци, в които хората са си съхранявали произведената продукция, каци за вино, кошници и т.н.  
image
Синия, кратунка, каца, кошница и галош...

image

image   Имаше и големи селкостопански машини, като веялка наример.  
image

image
  А какви големи къщи са изоставили хората. Представям си каква мъка е било за тях, особено за по-възрастните, след като всичко са градели с огромен труд и тук е останала една част от живота им.  
image
  image

Родът ни Казаците е напуснал тия места преди повече от век. И къщата им отдавна се е съборила, но видяхме къде се е намирала.

image
  В това селце имаше още една балканска къща с тикли, която навремето е била голяма хубавица, но за 3 години, тази къщурка се срина пред очите ни.  
image

image
 
Имаше друга къща, на която така се зарадвахме, защото си личеше, че има човешка грижа и любов.  
image
  В сравнение с миналата година стопаните й бяха боядисали чардака и всичко в тази къща беше направено с вкус и желание!  
image   Когато духа на една къща е жив, това носи наслада и удовлетворение у наблюдаващия.
image

Дворчето беше подредено с кеф.
Искам да поздравя тези хора, ако по някакъв начин прочетат тези редове.
 
image
  Там видяхме дървеното корито, в което е насаден здравец, малкото плюшено зайче, което се озърташе миловидно и се усмихваше за поздрав.  
image
   В края на селото се разкри гледка към следващото притихнало селце/махаличка Русковци.  

image

image
   Есента беше преминала и все пак гледката си имаше очарование.
След тъжната разходка из селцето поехме пътя за връщане. 

image

След всички тия проучвания и размисли за миналото и предците ни, неусетно се потапяш в една атмосфера, самобитна. Някъде далече назад. За времена отминали и силни. За най-голямото геройство, което са постигнали не някъкви герои, а обикновените български хора, нашите предци. Това да оцелеят в тия безжалостни времена, да раждат деца и да се обичат, да поддържат и живеят, потопени в огъня на онова семейно огнище, крепени от жаждата за семейната любов и по-добър живот. Добри наши учители затова, как да обичаш, да се бориш и да оцеляваш. Нагледен пример, какво означава "да преминеш през девет планини в десетата и през девет реки в десетата".
 
image
Сега ние не сме същите. Егоизъм е обхванал ценностната система на хората и обществото. Семейството вече е промито понятие. За щастие, не за всички.
 

image

Гледайки в настоящето трябва да обръщаме поглед назад, защото има какво да научим от миналото, от нашите корени и предци. Факта, че имах очи да го осъзная ми дава надежди за бъдещето. Защото ние носим миналото и частица от всеки наш прародител, закодирана във всяка клетка от нас. И това, не обезмисля техния хъс и борба за оцеляване. И трябва да сме горди с тях. Защото ние сме дърво с корен!
 


Тагове:   планина,


Гласувай:
35



1. tota - Ех, Цанка просълзи ме...
26.11.2010 22:10
Каква ли чака другите наше села? На паследните ти редове ми внушават и на мем надежда. "Факта, че имах очи да го осъзная ми дава надежди за бъдещето. Защото ние носим миналото и частица от всеки наш прародител, закодирана във всяка клетка от нас. И това, не обезмисля техния хъс и борба за оцеляване. И трябва да сме горди с тях. Защото ние сме дърво с корен!"
Паздрави!
цитирай
2. yuliya2006 - ЗВЕЗДИЧКА, КАТО СТОН, КАТО ВИК Е ...
26.11.2010 22:19
ЗВЕЗДИЧКА, КАТО СТОН, КАТО ВИК Е ТОЗИ ТВОЙ ПОСТИНГ!


ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА

"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА" трета част

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
3. zvezdichka - Благодаря ти Тота!
26.11.2010 22:27
Човек трябва да гледа с надежда в бъдещето! И да осмисля нещата, които са важни за него и които го изграждат като Истински Човек! И накрая да бъде благодарен, че има шанс чрез позитивния поглед, вложен му от Твореца да променя себе си и бъдещето си!
Поздрави и приятни почивни дни!
цитирай
4. zvezdichka - Човек притихва
26.11.2010 22:31
когато пристъпва в такива селца, виждайки надеждите на хората, погребани в срутилия се зид, в падналите керемиди, в обраслите с шипки и къпини дворове...

Имаш разрешението ми Джул.
цитирай
5. demar - Красиво!!!
26.11.2010 22:36
Здравей,zvezdichka
В началото исках да ти кажа нещо, но когато свърших и последната снимка....
не намерих думи...
Ти си показала и казала всичко.
Радвам се за хора като теб!
Спокойни почивни дни!
цитирай
6. zvezdichka - Благодаря ти Марине!
26.11.2010 22:44
Понякога е добре човек да замълчи!
Желая и на теб топлина в душата в студените есенни дни!
цитирай
7. анонимен - Хей,разкъса ми сърцето!
26.11.2010 23:06
Хей,разкъса ми сърцето!
цитирай
8. zvezdichka - !!!
26.11.2010 23:16
Понякога ни боли анонимен! Особено, когато живота замира е много болезнено!
цитирай
9. moreto66 - Докато четях и гледах
27.11.2010 08:55
Усетих топлината на отминлите дни, радостта, която е пълнила къщите, суетнята из двора, животните...Сега е тъжно, боли за безвъзвратно отминалото. Изкривиха се представите на хората, ценностната система се деформира ..
Възхищавам се на енергията ти да обикаляш и да документираш всичко това, на хъса ти да запазиш частица от искрата на българщината.
Поздрави!
цитирай
10. radalia - Натъжих се
27.11.2010 08:56
И си обещах да намеря време и да посетя "моето" село. И то е в Стара планина, не съм ходила там от години...
цитирай
11. martiniki - особено чувство
27.11.2010 12:55
много завладяващо усещането за едно отминало неотмиляло
цитирай
12. waterlily - ...
27.11.2010 13:43
и като си помислиш само, че всички се тъпчем в някакви кутийки в големия, изнервен град :((
цитирай
13. priqtel12 - Да, тъжна
27.11.2010 13:55
е картината на изоставените къщи. Но още по-тъжно е това, че ние все повече се отдалечаваме от корените си, ставаме саможиви и егоисти. Хубаво е, че има хора като теб, които припомнят важните неща на другите. Дано повече хора прочетат и се вслушат в думите ти.
Мисля, че все още има надежда да се променим, но нишчицата, която ни свързва с традициите и изконно българското, става все по-тънка. Дано не я оставим да се скъса.
Поздрави, Цанка! И поздравления за фотографа, чудесни снимки!
цитирай
14. balgarski7vinarki - Kashtite sa pusti a dushite de sa?
27.11.2010 14:59
Chakat mai na praga da si doidat tehni?...
Gradovete vzeha malko i golemo,
iskat da im varnat pone nekoi na selo.
... I men me boli za edna goliama i mnogo hubava slancheva kashta v Severna Bulgaria, no kak da promenja neshtata?Kak?
цитирай
15. harvi - Знаеш ли, независимо дали неосъзнато или осъзнато, но
27.11.2010 15:17
във всеки един от нас има копнеж към тези корени, към онази топлина на огнищата. Сега се правят механи, битови заведения, битови елементи в хотели и това ги пълни с клиенти, защото във всеки има скътана носталгия. Не се съмнявам, че ще дойде времето, когато българските земи ще се оживят отново! Поздрави за великолепния постинг!
цитирай
16. genadi2000 - Боже, какво е станало с България?
27.11.2010 15:50
Безлюдни села, умиращи градове, изчезващ народ...
"През 2100 година прогнозите показват, че при население на България от 10 млн. души българите ще бъдат едва 300 хиляди, ромите – осем милиона, а турците – 1,5 млн. души."
Какво е това? Ордите на Чингиз Хан ли ни прегазиха, или е избухнала чумна епидемия?
Не, чисто и просто на 9.9.1944 Българското Царство беше окупирано и унищожено от чифутският юдео-комунизъм- най-големият враг на Белите народи! Естествено, започна програма за развъждане на циганите, с цел етническо прочистване на българите.
цитирай
17. ckarlet - Тъжно е, когато всичко градено с ...
28.11.2010 00:28
Тъжно е, когато всичко градено с любов се руши...
А каква дивна природа има по тези места.
Лека вечер ти желая, Звездичка!
цитирай
18. lambo - Благодаря ти
28.11.2010 22:02
Евреите по времето на социализма, взеха земята и изгониха българите от родните им села, като ги направиха наемни работници в градовете

Евреите по време на демокрацията, затвориха и нарязаха на скраб хиляди заводи в градовете, и така прогониха българите втори път. Този път в чужбина

Така бе ликвидирана българската нация
цитирай
19. анонимен - Това е най - тъжното красиво нещо, ...
29.11.2010 09:02
Това е най - тъжното красиво нещо ,което съм виждал напоследък . Предполагам няма човек , който да го гледа и да не се замисли за преходното и вечното в живота .
цитирай
20. анонимен - Притихнах...
29.11.2010 09:26
...гледайки снимките.Дори добре избрания музикален фон ме "дразнеше".Невероятно,тъжно но и красиво.Аз съм от Тракия,но винаги минавайки през проходите на Стара планина и виждайки указателните табели по пътя за различни малки населени места със звучни български имена на родове и махали,са ме провокирали да ги посетя.Така и не намерих време...но до този момент.Обещах си!
цитирай
21. sande - Апокалипсис сега ...
29.11.2010 11:04
Дааа, тъжна и вълнуваща картина ... Какво е станало с родните гнезда... каво е останало от тях... Вярвам,че няма българин, който да не трепне пред тези картини на заминалия живот, сред тази благословена от бога природа, сред тези родни предели.
Нашите деди са водили кървави войни за всяка педя родна земя, за обединение на отечеството.
А ние като някакви безхаберници, безродници, като някакви дезертьори ще изоставим земите си...
И ще загубим благословията на предците си, които сме изоставили и предали.
Бог да ни помага.

По този път върви в днешни дни и Пастух, където като в Ноев ковчег се опитвам да спася, каквото може да се спаси - легенди и предания, имена на църкви и параклиси, имена на местности, фамилна книга на жителите.Това няма да спаси нищо, но все е нещо.

Поздрави
цитирай
22. mrazekoff - Тъжно и болно ми е,
29.11.2010 12:31
като гледам тези снимки. За да не изрека някои тежки думи ще замълча в знак на съпричастност с всички, които са писали в този постинг.
цитирай
23. kireza - Ех България.......
29.11.2010 14:20
Тъжно,напомня ми и на запустелите села в Странджа планина.......Даже на мен,стар мъж ми се пълнят очите от тези картини,навяващи спомени за едно незабравимо детство....
цитирай
24. zvezdichka - Благодаря ти Емилия!
29.11.2010 14:47
Когато човек се докосне до бита на българина в него се пробужда нещо, което е заспало. Има неща, които наистина го умиляват! Но несъмнено, когато този бит си заминава и потъва безвъзвратно в прегръдката на времето заболява. Винаги заболява от загубата на нещо родно, което няма да можеш да го намериш след 10 и повече години!
цитирай
25. zvezdichka - Здравей Радалия!
29.11.2010 15:08
Наистина намери време и го посети! Със сигурност ще събуди много спомени в теб... Но въпреки тъгата, намери сили за това и гледай да се срешнещ със хора, останали в селцето.
А твоето село кое е?
цитирай
26. zvezdichka - Така е Доре,
29.11.2010 15:20
човек се чувства особено на такива места...
цитирай
27. zvezdichka - Различна е
29.11.2010 15:25
действителността, в която си избираме да живеем waterlily! Но всеки търси да избяга от време на време от тази действителност или да сътворява друга в своята вътрешност, в своите мечти и надежди!
цитирай
28. zvezdichka - Много хубав коментар
29.11.2010 15:34
си ми оставила Иве! И мисля, че зависи от всеки един от нас да пази тази нишка и да търси и по надълбоко! Благодаря ти!

priqtel12 написа:
е картината на изоставените къщи. Но още по-тъжно е това, че ние все повече се отдалечаваме от корените си, ставаме саможиви и егоисти. Хубаво е, че има хора като теб, които припомнят важните неща на другите. Дано повече хора прочетат и се вслушат в думите ти.
Мисля, че все още има надежда да се променим, но нишчицата, която ни свързва с традициите и изконно българското, става все по-тънка. Дано не я оставим да се скъса.

цитирай
29. анонимен - безнадеждност
29.11.2010 16:04
Толкова е тъжно че обезумявам. Как ли толкова векове не ни стигнаха да разберем че приемственоста и развитието трябва да вървят ръка за ръка , че стихийното развитие и започването от начало на всеки петдесет години води до загубата на опит ,традиции,натрупано богатство и уважението на другите народи.
цитирай
30. qbylkovcvqt - . . . ндааа. . . "като къщичките ...
29.11.2010 16:23
...ндааа... "като къщичките малки" с градинки, покрити с райграс - толкова модерен сега... и с разните му колела украсени, от вече никому ненужни каруци...
цитирай
31. анонимен - направо ме разплака
29.11.2010 17:06
всеки, който някога е бродил из изоставено селце е преживявал това, което така прочувствено си описала. Подобни чувства изпитах преди години, когато попаднах при разходка из гората на небезизвестното и впоследствие станало доста популярно село Самотино до Бяла. Ходиш и виждаш само разруха - бивше училище, бивше кметство, бивша кръчма и ........ бивши домове - там, където е кипял живот бяха останали само зидове и съборетини. Много тъжно!
цитирай
32. zvezdichka - Понякога човек
29.11.2010 22:06
е затворен в невъзможности и е поставен пред избори balgarski7vinarki. И постъпва според приоритетите в живота си! Но душата си човек не трябва да изоставя да опустява, защото тогава е страшно...
цитирай
33. zvezdichka - Права си Ева!
29.11.2010 22:10
И нека подхранваме този копнеж, защото дървото без своите корени не може да устои! А и огъня да гори в сърцата ни, за да има топлина в студените дни!

harvi написа:
във всеки един от нас има копнеж към тези корени, към онази топлина на огнищата. Сега се правят механи, битови заведения, битови елементи в хотели и това ги пълни с клиенти, защото във всеки има скътана носталгия. Не се съмнявам, че ще дойде времето, когато българските земи ще се оживят отново! Поздрави за великолепния постинг!

цитирай
34. zvezdichka - Тъжна е реалноста,
29.11.2010 22:20
която битува в нашата страна genadi2000 , но е факт, че всеки човек трябва да събуди своето самосъзнание и да започне на първо място от това, което обича, това, което цени, това, което не може да премине, защото е непреходно и преминава от век във век. А това е Любовта, която ни е завещал и Христос! Ако имаме любов в сърцата си ще търсим да преосмисляме и постъпките си!
цитирай
35. zvezdichka - Тъжно е Скарлет!
29.11.2010 22:29
И как хубаво звучи тази думичка "дивна"...

ckarlet написа:
Тъжно е, когато всичко градено с любов се руши...
А каква дивна природа има по тези места.
Лека вечер ти желая, Звездичка!

цитирай
36. zvezdichka - Здравей Георги!
29.11.2010 22:33
Не съм много наясно с това, което споделяш за евреите и не мога да взема отношение.
цитирай
37. zvezdichka - Благодаря ти за
29.11.2010 22:34
този коментар анонимен 19! Аз също мисля като теб!

анонимен написа:
Това е най - тъжното красиво нещо ,което съм виждал напоследък . Предполагам няма човек , който да го гледа и да не се замисли за преходното и вечното в живота .

цитирай
38. zvezdichka - Наистина намери
29.11.2010 22:39
време за това, което е провокирало вниманието ти анонимен 20. Сигурно не е било случайно! А дори и да няма къщи за гости в райна може да съчетаеш топлите дни и да вземеш палатка със себе си и да си направиш един незабравим излет из Стара планина. Благодаря ти за споделеното!

анонимен написа:
...гледайки снимките.Дори добре избрания музикален фон ме "дразнеше".Невероятно,тъжно но и красиво.Аз съм от Тракия,но винаги минавайки през проходите на Стара планина и виждайки указателните табели по пътя за различни малки населени места със звучни български имена на родове и махали,са ме провокирали да ги посетя.Така и не намерих време...но до този момент.Обещах си!

цитирай
39. анонимен - !!!!!
29.11.2010 22:42
Тук са живяли по-добрите хора. Отишли са си. Или ни е сме си отишли от добротата. Страх ме хваща да помисля какви и кои сме днес.
Благодаря за пътеписа! Развълнува ме до сълзи.
цитирай
40. zvezdichka - Благодаря ти Сашо!
29.11.2010 22:48
Действително с кръв е напоена нашата земя и дедите ни са отстоявали всяка педя! Но някъде връзката се е прекършила...

sande написа:
Дааа, тъжна и вълнуваща картина ... Какво е станало с родните гнезда... каво е останало от тях... Вярвам,че няма българин, който да не трепне пред тези картини на заминалия живот, сред тази благословена от бога природа, сред тези родни предели.
Нашите деди са водили кървави войни за всяка педя родна земя, за обединение на отечеството.
А ние като някакви безхаберници, безродници, като някакви дезертьори ще изоставим земите си...
И ще загубим благословията на предците си, които сме изоставили и предали.
Бог да ни помага."

По този път върви в днешни дни и Пастух, където като в Ноев ковчег се опитвам да спася, каквото може да се спаси - легенди и предания, имена на църкви и параклиси, имена на местности, фамилна книга на жителите.Това няма да спаси нищо, но все е нещо.

Поздрави


Аз наистина се възхишавам на това, което правиш по лични наблюдения в блога ти и ти желая успех и дързост в тази нелека задача - опазването на рода и информация за историята на родното ти село! Това наистина няма да спаси, но е важно отношението ти! То вече говори много, защото не си безразличен! Самото самоосъзнаване е проява на личен акт и то притуря към живота на селото ти!

Поздрави!
цитирай
41. zvezdichka - Нека замълчим Стефчо!
29.11.2010 22:49
Човек има нужда и от това...

mrazekoff написа:
като гледам тези снимки. За да не изрека някои тежки думи ще замълча в знак на съпричастност с всички, които са писали в този постинг.

цитирай
42. zvezdichka - Ние тази година
29.11.2010 22:56
за 1-ви път посетихме Странджа, но не сме се сблъскали с тези села. Но явно навсякъде ги има. Особено в Ивайловградско, в пограничната зона, която обиколихме месец май...

kireza написа:
Тъжно,напомня ми и на запустелите села в Странджа планина.......Даже на мен,стар мъж ми се пълнят очите от тези картини,навяващи спомени за едно незабравимо детство....


И много хубаво си го казал, че спомените нахлуват изведнъж в съзнанието на човек и го връщат в неговото детство!
цитирай
43. zvezdichka - Прав си анонимен 29!
29.11.2010 22:59
Благодаря ти за прочита!

анонимен написа:
Толкова е тъжно че обезумявам. Как ли толкова векове не ни стигнаха да разберем че приемственоста и развитието трябва да вървят ръка за ръка , че стихийното развитие и започването от начало на всеки петдесет години води до загубата на опит ,традиции,натрупано богатство и уважението на другите народи.

цитирай
44. zvezdichka - Мда Славче,
29.11.2010 23:04
и градските градинки са красиви, когато са направени с вкус, само, че имат различна красота и въздействие от тези дворчета, които са в планината...
цитирай
45. zvezdichka - Благодаря ти за
29.11.2010 23:12
това, което споделяш анонимен 31!

анонимен написа:
всеки, който някога е бродил из изоставено селце е преживявал това, което така прочувствено си описала. Подобни чувства изпитах преди години, когато попаднах при разходка из гората на небезизвестното и впоследствие станало доста популярно село Самотино до Бяла. Ходиш и виждаш само разруха - бивше училище, бивше кметство, бивша кръчма и ........ бивши домове - там, където е кипял живот бяха останали само зидове и съборетини. Много тъжно!


И по повод на селцето, което споменаваш в коментара си - Самотино искам да кажа как го заварихме ние. Миналата година бяхме на Шкорпиловци и по принцип обичаме да си правим разходки по плажа. Чухме за това изоставено селце и че в него живее една жена и решихме да го потърсим. Какво беше нашето учудване след като оставихме колата в дъбовата гора и продължихме по черния път, водещ към изоственото село. Колкото повече приближавахме селцето, толкова по голяма олелия звучеше от тази посока. И когато стигнахме пределите му там заварихме един катун цигани, които се бяха явно самонастанили се и бяха пуснала толкова силна музика, че сякаш се намирахме в някоя дискотека. Възмутихме се и се чудехме и как издържаше тази женица, която живее в селото. А циганчетата бяха плъзнали по нивите, защото видяхме едно да се връща с чепка грозде, а имаше и нападали зърна по земята. И конете им пасяха около селото... И на тези цигани нищо не можеш да им кажеш в случая...
цитирай
46. zvezdichka - Благодаря ти анонимен 39!!!
29.11.2010 23:16
Силни думи изричаш и наистина си прав/а. Това е повод всеки да се замисли за себе си и собствените си дела, които говорят за човека!

анонимен написа:
Тук са живяли по-добрите хора. Отишли са си. Или ни е сме си отишли от добротата. Страх ме хваща да помисля какви и кои сме днес.
Благодаря за пътеписа! Развълнува ме до сълзи.

цитирай
47. makont - О, Звездичка,
01.12.2010 09:31
натъжих се до сълзи от твоя постинг. И аз страдам като теб от това обезлюдяване. Селото на моите родители, където често пребивавах като дете сега е същата пустош. Живеят двама, трима старци. Едната махала се е превърнала в гора. Само змии и храсталаци и тъжните, полуразрушени къщи. Вече не пушат коминчеттата, навсякъде витае смъртта и разрухата. Защо???
цитирай
48. zelas - Безлюдни села, умиращи градове, ...
01.12.2010 20:23
genadi2000 написа:
Безлюдни села, умиращи градове, изчезващ народ...
"През 2100 година прогнозите показват, че при население на България от 10 млн. души българите ще бъдат едва 300 хиляди, ромите – осем милиона, а турците – 1,5 млн. души."
Какво е това? Ордите на Чингиз Хан ли ни прегазиха, или е избухнала чумна епидемия?
Не, чисто и просто на 9.9.1944 Българското Царство беше окупирано и унищожено от чифутският юдео-комунизъм- най-големият враг на Белите народи! Естествено, започна програма за развъждане на циганите, с цел етническо прочистване на българите.



Много се нервирам като чета хора, които само знаят да папагалстват.
Мислите с главите си бре, Генади! Тези прогнози на какво са базирани, кой може да знае какво ще стане след 90 години?
Вие поне малко логика следвате ли?

Вместо да папагалствате затворени в четири панели като скотове, отивайте на село, в балкана, вижте какво богатство ви очаква там.
Правете деца!

А на звездичката благодарим!
цитирай
49. zvezdichka - Има въпроси, на които
01.12.2010 22:19
трудно можем да намерим отговори makont... Но като се има впредвид, че в днешно време хората търсят препитание в големите градове и селата, че дори и по малките прадчета запустяват... Такава е тенденцията за съжаление. И животът в тези селца става все по труден.
цитирай
50. анонимен - стар рисмки път
02.12.2010 19:50
Разкошен постинг. Такива репортажи трябва да дават по телевизиите за да се сетим да възродим селата си.
Тоси път на първите снимки римски или тракийски е?
цитирай
51. zvezdichka - Здравей анонимен!
02.12.2010 22:26
Благодаря ти за оценката! Относно въпроса ти какво да ти кажа. Това селце не е толкова старо и пътя е по скоро селски отколкото римски или тракийски.
цитирай
52. therainss - Тъжно ми е за тези села:(
03.12.2010 03:51
Какъв живот е кипял някога...бедна фантазия просто!
цитирай
53. compassion - Картините са покъртителни,
03.12.2010 11:19
а тази музика направо в сърцето ми влиза и болииииии
цитирай
54. candysays - Прекрасен постинг, Звездичке!!!
03.12.2010 13:26
Дано го прочетат повече хора........
цитирай
55. zvezdichka - Aбсолютно си прав therainss!
03.12.2010 20:18
По къщите си личи, че е било живо село до определен период от време...
цитирай
56. zvezdichka - Да, Руми
03.12.2010 20:20
тъжно е, когато живота замира...
цитирай
57. zvezdichka - Благодаря ти Кенди!
03.12.2010 20:21
Темата наистина провокира интереса на четящите тук.
цитирай
58. emotion3 - . . . мисля че всички сме променени ...
04.12.2010 11:09
...мисля че всички сме променени след вашите разходки..много дълбоки анализи браво, а обществото е сложило егоизмът на първи план защоито такива са условията за да успееш в днешно време, дали е правилно времето ще покаже, но пък става тъжно за изоставената човечност, да съгласен съм...
цитирай
59. zvezdichka - Човек сам избира
04.12.2010 16:27
какво да последва Емо. Дали да бъде воден от Любовта или да търси преди всичко да угажда на собствените си страсти. Защото и аз всеки ден се уча и искам да поглеждам през погледа на Любовта, защото е истински и никога няма да те излъже! Тогава човек може да разбере другия и да се замисли за неща, които при друг случай не биха му направили впечатление...
цитирай
60. анонимен - кое е селото обади ми се оставам ти ...
18.12.2010 13:46
кое е селото обади ми се оставам ти имейл abc_stil@abv.bg
цитирай
61. zvezdichka - Здравей анонимен!
18.12.2010 23:38
Сигурно не си видял 1-вата част, но селото за което е разказа ми е Семковци, родното село на съпруга ми!
цитирай
62. marknatan - много е красиво и хубаво, и хубаво е, ...
05.05.2011 08:45
много е красиво и хубаво ,и хубаво е ,че си показала красотата на едно такова,място,аз поне така го възприемам и така ми въздейстав .защото това е животът,по целия свят има градове призраци,някои от които са превърнати в туристически атракции,други не. изобща не е тъжно. може ли да очакваме да живееме вечно в наколни жилища или сламени колиби . естествено е една част да се запази друга ще се изостави и така
изказаха се че музиката е дразнеща. малко е да се каже дразнеща,не подхожда
това място е изпълнило достойно дълга си и нека се отнесем достойно и с него смени му м узиката с красивите песни които имаш
цитирай
63. zvezdichka - Благодаря ти за коментара Марк,
27.05.2011 12:11
но нямам намерение да променям каквото и да било в поста.

marknatan написа:
много е красиво и хубаво ,и хубаво е ,че си показала красотата на едно такова,място,аз поне така го възприемам и така ми въздейстав .защото това е животът,по целия свят има градове призраци,някои от които са превърнати в туристически атракции,други не. изобща не е тъжно. може ли да очакваме да живееме вечно в наколни жилища или сламени колиби . естествено е една част да се запази друга ще се изостави и така
изказаха се че музиката е дразнеща. малко е да се каже дразнеща,не подхожда
това място е изпълнило достойно дълга си и нека се отнесем достойно и с него смени му м узиката с красивите песни които имаш

цитирай
64. cchery - Страхотен постинг!
27.03.2012 16:06
Ето точно това търся и аз навсякъде, където отида - следите, оставени от хората, които са формирали духа на селцето, махалата, градчето...... Без хора, няма дух, атмосфера. А хора без дух създават МОЛ-ове........

Щастлива съм, че най-сетне намерих къде да чета за онова, което ме вълнува и което все още ми е трудно да опиша чрез думи.
цитирай
65. zvezdichka - Благодаря ти cchery!
30.03.2012 14:05
cchery написа:
Ето точно това търся и аз навсякъде, където отида - следите, оставени от хората, които са формирали духа на селцето, махалата, градчето...... Без хора, няма дух, атмосфера. А хора без дух създават МОЛ-ове........

Щастлива съм, че най-сетне намерих къде да чета за онова, което ме вълнува и което все още ми е трудно да опиша чрез думи.


Думите ти не са празни и докосват, може би защото сякаш са излязли от мен самата! Много ми е тъжно, че селцата са в това състояние и че хората са си отишли и къщите им се рушат... Тъжно е да видиш къща, останала без стопанин и грижа... А със сигурност не е имало кой да запише историята на това село, това, което е вълнувало техните жители. А ни е толкова интересно да надникнем в тези ненаписани хроники... Просто навремето хората са нямали сегашните удобства и са живели по простоват живот, но съм сигурна, че е бил много по смислен от нашия, просто защото са живяли истински, макар животът им да не е бил лесен. Така си мисля.
Поздрави!
цитирай
66. анонимен - п
14.08.2012 13:28
Мила Звездичке!!! Попаднах случайно на твоя прекрасен, но толкова тъжен и изпепеляващ пътепис, и цялата настръхнах, заплаках неутешимо! Аз съм от тези села!!!! Детството ми мина тук, сред много труд, в пълна къща със семейства от три поколения.Животът не беше лесен, но красив наистина като песен.Тук научих от родителите ми всичките добродетели на света.... Във всеки дом, изпълнен със детска глъч, любимите гласове на родители, на братя и сестри цареше живот.Нивите и горите бяха пълни с птичи гласове и песни. По жътва от всеки баир звъняха жетварски песни, а през есента - песните на момите по седенките. Но... къде отиде всичко? Сън ли беше? За жалост така изглеждат къщите, където цареше истински живот- опоскани от цигани и крадци.Разруха...с върховно умиление търся нещо написано за родното ми село и за всички изоставени села в гордия Велико Търновски Балкан.Но, реалноста е смазваща..Никой от властващите не се интересува от съдбата на тези величествени български села.А тук сред руините остава завинаги историята на храбрите балканджии....Да направим необходимото за да възродим тези славни села!!! БЛАГОДАРЯ, БЛАГОДАРЯ,БЛАГОДАРЯ !!!
цитирай
67. zvezdichka - Здравей анонимен п.!
21.08.2012 21:13
анонимен написа:
Мила Звездичке!!! Попаднах случайно на твоя прекрасен, но толкова тъжен и изпепеляващ пътепис, и цялата настръхнах, заплаках неутешимо! Аз съм от тези села!!!! Детството ми мина тук, сред много труд, в пълна къща със семейства от три поколения.Животът не беше лесен, но красив наистина като песен.Тук научих от родителите ми всичките добродетели на света.... Във всеки дом, изпълнен със детска глъч, любимите гласове на родители, на братя и сестри цареше живот.Нивите и горите бяха пълни с птичи гласове и песни. По жътва от всеки баир звъняха жетварски песни, а през есента - песните на момите по седенките. Но... къде отиде всичко? Сън ли беше? За жалост така изглеждат къщите, където цареше истински живот- опоскани от цигани и крадци.Разруха...с върховно умиление търся нещо написано за родното ми село и за всички изоставени села в гордия Велико Търновски Балкан.Но, реалноста е смазваща..Никой от властващите не се интересува от съдбата на тези величествени български села.А тук сред руините остава завинаги историята на храбрите балканджии....Да направим необходимото за да възродим тези славни села!!! БЛАГОДАРЯ, БЛАГОДАРЯ,БЛАГОДАРЯ !!!


Благодаря ти за споделеното от твоето минало! Интересен ми е бил какъв е бил животът на тези хора. Не споменаваш кое е твоето родно село. Ние сме ходили и по околните села и махали и ако искаш снимка трябва да ми кажеш някакви координати. Мога да ти изпратя, ако сме го снимали. А за възраждането на едно село зависи и от нас самите имаме ли желание да се докосваме отново до това село, да прибягваме в неговите предели, да търсим неговата почивка. Тази идея не ни е чужда. Но малко са хората, които биха напарвили стъпки за възраждането на едно отмряло село. Стига да му стиска на човек и докъде се простират мечтите му.
цитирай
68. анонимен - п
03.09.2012 15:15
Много благодаря за отговора! И вчера бяхме там....Много бих се радвала, ако напишете имейла си,ако е възможно, където искам да споделя още неща.
цитирай
69. zvezdichka - Здравей п!
07.09.2012 18:27
анонимен написа:
Много благодаря за отговора! И вчера бяхме там....Много бих се радвала, ако напишете имейла си,ако е възможно, където искам да споделя още неща.


Мейла ми за блога е:
morning_star@abv.bg

Пиши ми. Ние също има какво да споделим.
цитирай
70. анонимен - Здравей Звездичке ! Благодаря за ...
14.09.2012 13:25
Здравей Звездичке ! Благодаря за имейла и се извинявам за забавения от мен отговор! Във възможно най-скоро време ще отговоря. Приятен и ползотворен ден!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5816552
Постинги: 496
Коментари: 6837
Гласове: 21680
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031