Постинг
26.11.2010 21:51 -
Села, притихнали в гънките на Стара планина – част 2
Автор: zvezdichka
Категория: Туризъм
Прочетен: 48581 Коментари: 70 Гласове:
Последна промяна: 26.11.2010 21:54
Прочетен: 48581 Коментари: 70 Гласове:
35
Последна промяна: 26.11.2010 21:54
Това беше нашето село! Било е.... преди 150 години. Тук са живели нашите предци. Всичко беше притихнало и само птичите песни нарушаваха тишината.
Сега тук няма живот...
Вървейки по пустите улици, отминавайки самотните къщи, човек подсъзнателно замълчава. Чувството е много особенно!
Пред очите ти изплуват картини на отминалия тук живот...
Бягат деца, смейки се по улицата, някой отваря прозореца, посрещайки изгрева, комините пропушват, чува се говор, залайва куче...!!!!
Няколко листа падат пред очите ми и реалната картина се връща и ме отрезвява.
Къщите бяха отворени. Или това, което беше останало от тях. Вратите нямаше вече какво да пазят!!!
Една мисъл не ти излиза от ума: ...Ето тук са си живели хората.
Тук са спали и са отглеждали децата си...
Макар порутени и разхвърляни, домовете все още носеха духа и спомените на своите стопани.
Всеки си има спомени, но тъжното е когато никой няма нужда от тия спомени.
В много от къщите имаше огнища, които обаче се събаряха прогресивно. От там започват да се рушат къщите. А някога това е било семейното огнище. В него са палили огъня и са готвили. Пекли са хляб и се е събирало цялото семейство в студените зимни дни. Огнището е било и топлина, и светлина, и уют. То е символ!
....Вече ненужен!
Тъжна картинка е да видиш мизерията, в която бяха потънали тези къщички.
Погледнах през един прозорец. Каква красива гледка се е разкрива от него към планината!
Дворчето на тези стопани отдавна беше обрасло в храсталаци и дървета и беше вече непроходимо.
Друг прозорец беше счупен и надзъртайки през него видях джамала, който се е използвал за отопление в миналото.
Имаше и симпатични, добре изглеждащи къщички.
Прага направен от стабилни каменни блокове, които нямат поместване.
Прекрачваме прага и една шипка ни посреща на входа, като единствен пазител на къщата...
Навремето тук основния поминък е бил животновъдството. Имаше големи плевни и дамове.
А тази къща, каква красавица е била!
Уникална архитектура. С изнесените еркери, с чардака, с каменния покрив и дебелите дървени греди. Гледаща на юг, към планината. Правена от бедни хора, но слагаща в малкото си джобче, много от съвременните псевдо- къщи и архитекти.
Сега е руина!
И сега в някои плевници бяха складирани нарязан царевичак, дървени колове, навярно за домати.
Имаше големи кошове и сандъци, в които хората са си съхранявали произведената продукция, каци за вино, кошници и т.н.
Синия, кратунка, каца, кошница и галош...
Имаше и големи селкостопански машини, като веялка наример.
А какви големи къщи са изоставили хората. Представям си каква мъка е било за тях, особено за по-възрастните, след като всичко са градели с огромен труд и тук е останала една част от живота им.
Родът ни Казаците е напуснал тия места преди повече от век. И къщата им отдавна се е съборила, но видяхме къде се е намирала.
В това селце имаше още една балканска къща с тикли, която навремето е била голяма хубавица, но за 3 години, тази къщурка се срина пред очите ни.
Имаше друга къща, на която така се зарадвахме, защото си личеше, че има човешка грижа и любов.
В сравнение с миналата година стопаните й бяха боядисали чардака и всичко в тази къща беше направено с вкус и желание!
Когато духа на една къща е жив, това носи наслада и удовлетворение у наблюдаващия.
Дворчето беше подредено с кеф.
Искам да поздравя тези хора, ако по някакъв начин прочетат тези редове.
Там видяхме дървеното корито, в което е насаден здравец, малкото плюшено зайче, което се озърташе миловидно и се усмихваше за поздрав.
В края на селото се разкри гледка към следващото притихнало селце/махаличка Русковци.
Есента беше преминала и все пак гледката си имаше очарование.
След тъжната разходка из селцето поехме пътя за връщане.
След всички тия проучвания и размисли за миналото и предците ни, неусетно се потапяш в една атмосфера, самобитна. Някъде далече назад. За времена отминали и силни. За най-голямото геройство, което са постигнали не някъкви герои, а обикновените български хора, нашите предци. Това да оцелеят в тия безжалостни времена, да раждат деца и да се обичат, да поддържат и живеят, потопени в огъня на онова семейно огнище, крепени от жаждата за семейната любов и по-добър живот. Добри наши учители затова, как да обичаш, да се бориш и да оцеляваш. Нагледен пример, какво означава "да преминеш през девет планини в десетата и през девет реки в десетата".
Сега ние не сме същите. Егоизъм е обхванал ценностната система на хората и обществото. Семейството вече е промито понятие. За щастие, не за всички.
Гледайки в настоящето трябва да обръщаме поглед назад, защото има какво да научим от миналото, от нашите корени и предци. Факта, че имах очи да го осъзная ми дава надежди за бъдещето. Защото ние носим миналото и частица от всеки наш прародител, закодирана във всяка клетка от нас. И това, не обезмисля техния хъс и борба за оцеляване. И трябва да сме горди с тях. Защото ние сме дърво с корен!
Следващ постинг
Предишен постинг
Каква ли чака другите наше села? На паследните ти редове ми внушават и на мем надежда. "Факта, че имах очи да го осъзная ми дава надежди за бъдещето. Защото ние носим миналото и частица от всеки наш прародител, закодирана във всяка клетка от нас. И това, не обезмисля техния хъс и борба за оцеляване. И трябва да сме горди с тях. Защото ние сме дърво с корен!"
Паздрави!
цитирайПаздрави!
ЗВЕЗДИЧКА, КАТО СТОН, КАТО ВИК Е ТОЗИ ТВОЙ ПОСТИНГ!
ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА
"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА" трета част
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирайИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА
"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА" трета част
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
Човек трябва да гледа с надежда в бъдещето! И да осмисля нещата, които са важни за него и които го изграждат като Истински Човек! И накрая да бъде благодарен, че има шанс чрез позитивния поглед, вложен му от Твореца да променя себе си и бъдещето си!
Поздрави и приятни почивни дни!
цитирайПоздрави и приятни почивни дни!
когато пристъпва в такива селца, виждайки надеждите на хората, погребани в срутилия се зид, в падналите керемиди, в обраслите с шипки и къпини дворове...
Имаш разрешението ми Джул.
цитирайИмаш разрешението ми Джул.
5.
demar -
Красиво!!!
26.11.2010 22:36
26.11.2010 22:36
Здравей,zvezdichka
В началото исках да ти кажа нещо, но когато свърших и последната снимка....
не намерих думи...
Ти си показала и казала всичко.
Радвам се за хора като теб!
Спокойни почивни дни!
цитирайВ началото исках да ти кажа нещо, но когато свърших и последната снимка....
не намерих думи...
Ти си показала и казала всичко.
Радвам се за хора като теб!
Спокойни почивни дни!
Понякога е добре човек да замълчи!
Желая и на теб топлина в душата в студените есенни дни!
цитирайЖелая и на теб топлина в душата в студените есенни дни!
7.
анонимен -
Хей,разкъса ми сърцето!
26.11.2010 23:06
26.11.2010 23:06
Хей,разкъса ми сърцето!
цитирайПонякога ни боли анонимен! Особено, когато живота замира е много болезнено!
цитирайУсетих топлината на отминлите дни, радостта, която е пълнила къщите, суетнята из двора, животните...Сега е тъжно, боли за безвъзвратно отминалото. Изкривиха се представите на хората, ценностната система се деформира ..
Възхищавам се на енергията ти да обикаляш и да документираш всичко това, на хъса ти да запазиш частица от искрата на българщината.
Поздрави!
цитирайВъзхищавам се на енергията ти да обикаляш и да документираш всичко това, на хъса ти да запазиш частица от искрата на българщината.
Поздрави!
И си обещах да намеря време и да посетя "моето" село. И то е в Стара планина, не съм ходила там от години...
цитираймного завладяващо усещането за едно отминало неотмиляло
цитирайи като си помислиш само, че всички се тъпчем в някакви кутийки в големия, изнервен град :((
цитирайе картината на изоставените къщи. Но още по-тъжно е това, че ние все повече се отдалечаваме от корените си, ставаме саможиви и егоисти. Хубаво е, че има хора като теб, които припомнят важните неща на другите. Дано повече хора прочетат и се вслушат в думите ти.
Мисля, че все още има надежда да се променим, но нишчицата, която ни свързва с традициите и изконно българското, става все по-тънка. Дано не я оставим да се скъса.
Поздрави, Цанка! И поздравления за фотографа, чудесни снимки!
цитирайМисля, че все още има надежда да се променим, но нишчицата, която ни свързва с традициите и изконно българското, става все по-тънка. Дано не я оставим да се скъса.
Поздрави, Цанка! И поздравления за фотографа, чудесни снимки!
Chakat mai na praga da si doidat tehni?...
Gradovete vzeha malko i golemo,
iskat da im varnat pone nekoi na selo.
... I men me boli za edna goliama i mnogo hubava slancheva kashta v Severna Bulgaria, no kak da promenja neshtata?Kak?
цитирайGradovete vzeha malko i golemo,
iskat da im varnat pone nekoi na selo.
... I men me boli za edna goliama i mnogo hubava slancheva kashta v Severna Bulgaria, no kak da promenja neshtata?Kak?
във всеки един от нас има копнеж към тези корени, към онази топлина на огнищата. Сега се правят механи, битови заведения, битови елементи в хотели и това ги пълни с клиенти, защото във всеки има скътана носталгия. Не се съмнявам, че ще дойде времето, когато българските земи ще се оживят отново! Поздрави за великолепния постинг!
цитирайБезлюдни села, умиращи градове, изчезващ народ...
"През 2100 година прогнозите показват, че при население на България от 10 млн. души българите ще бъдат едва 300 хиляди, ромите – осем милиона, а турците – 1,5 млн. души."
Какво е това? Ордите на Чингиз Хан ли ни прегазиха, или е избухнала чумна епидемия?
Не, чисто и просто на 9.9.1944 Българското Царство беше окупирано и унищожено от чифутският юдео-комунизъм- най-големият враг на Белите народи! Естествено, започна програма за развъждане на циганите, с цел етническо прочистване на българите.
цитирай"През 2100 година прогнозите показват, че при население на България от 10 млн. души българите ще бъдат едва 300 хиляди, ромите – осем милиона, а турците – 1,5 млн. души."
Какво е това? Ордите на Чингиз Хан ли ни прегазиха, или е избухнала чумна епидемия?
Не, чисто и просто на 9.9.1944 Българското Царство беше окупирано и унищожено от чифутският юдео-комунизъм- най-големият враг на Белите народи! Естествено, започна програма за развъждане на циганите, с цел етническо прочистване на българите.
Тъжно е, когато всичко градено с любов се руши...
А каква дивна природа има по тези места.
Лека вечер ти желая, Звездичка!
цитирайА каква дивна природа има по тези места.
Лека вечер ти желая, Звездичка!
Евреите по времето на социализма, взеха земята и изгониха българите от родните им села, като ги направиха наемни работници в градовете
Евреите по време на демокрацията, затвориха и нарязаха на скраб хиляди заводи в градовете, и така прогониха българите втори път. Този път в чужбина
Така бе ликвидирана българската нация
цитирайЕвреите по време на демокрацията, затвориха и нарязаха на скраб хиляди заводи в градовете, и така прогониха българите втори път. Този път в чужбина
Така бе ликвидирана българската нация
19.
анонимен -
Това е най - тъжното красиво нещо, ...
29.11.2010 09:02
29.11.2010 09:02
Това е най - тъжното красиво нещо ,което съм виждал напоследък . Предполагам няма човек , който да го гледа и да не се замисли за преходното и вечното в живота .
цитирай
20.
анонимен -
Притихнах...
29.11.2010 09:26
29.11.2010 09:26
...гледайки снимките.Дори добре избрания музикален фон ме "дразнеше".Невероятно,тъжно но и красиво.Аз съм от Тракия,но винаги минавайки през проходите на Стара планина и виждайки указателните табели по пътя за различни малки населени места със звучни български имена на родове и махали,са ме провокирали да ги посетя.Така и не намерих време...но до този момент.Обещах си!
цитирайДааа, тъжна и вълнуваща картина ... Какво е станало с родните гнезда... каво е останало от тях... Вярвам,че няма българин, който да не трепне пред тези картини на заминалия живот, сред тази благословена от бога природа, сред тези родни предели.
Нашите деди са водили кървави войни за всяка педя родна земя, за обединение на отечеството.
А ние като някакви безхаберници, безродници, като някакви дезертьори ще изоставим земите си...
И ще загубим благословията на предците си, които сме изоставили и предали.
Бог да ни помага.
По този път върви в днешни дни и Пастух, където като в Ноев ковчег се опитвам да спася, каквото може да се спаси - легенди и предания, имена на църкви и параклиси, имена на местности, фамилна книга на жителите.Това няма да спаси нищо, но все е нещо.
Поздрави
цитирайНашите деди са водили кървави войни за всяка педя родна земя, за обединение на отечеството.
А ние като някакви безхаберници, безродници, като някакви дезертьори ще изоставим земите си...
И ще загубим благословията на предците си, които сме изоставили и предали.
Бог да ни помага.
По този път върви в днешни дни и Пастух, където като в Ноев ковчег се опитвам да спася, каквото може да се спаси - легенди и предания, имена на църкви и параклиси, имена на местности, фамилна книга на жителите.Това няма да спаси нищо, но все е нещо.
Поздрави
като гледам тези снимки. За да не изрека някои тежки думи ще замълча в знак на съпричастност с всички, които са писали в този постинг.
цитирайТъжно,напомня ми и на запустелите села в Странджа планина.......Даже на мен,стар мъж ми се пълнят очите от тези картини,навяващи спомени за едно незабравимо детство....
цитирайКогато човек се докосне до бита на българина в него се пробужда нещо, което е заспало. Има неща, които наистина го умиляват! Но несъмнено, когато този бит си заминава и потъва безвъзвратно в прегръдката на времето заболява. Винаги заболява от загубата на нещо родно, което няма да можеш да го намериш след 10 и повече години!
цитирайНаистина намери време и го посети! Със сигурност ще събуди много спомени в теб... Но въпреки тъгата, намери сили за това и гледай да се срешнещ със хора, останали в селцето.
А твоето село кое е?
цитирайА твоето село кое е?
човек се чувства особено на такива места...
цитирайдействителността, в която си избираме да живеем waterlily! Но всеки търси да избяга от време на време от тази действителност или да сътворява друга в своята вътрешност, в своите мечти и надежди!
цитирайси ми оставила Иве! И мисля, че зависи от всеки един от нас да пази тази нишка и да търси и по надълбоко! Благодаря ти!
цитирайpriqtel12 написа:
е картината на изоставените къщи. Но още по-тъжно е това, че ние все повече се отдалечаваме от корените си, ставаме саможиви и егоисти. Хубаво е, че има хора като теб, които припомнят важните неща на другите. Дано повече хора прочетат и се вслушат в думите ти.
Мисля, че все още има надежда да се променим, но нишчицата, която ни свързва с традициите и изконно българското, става все по-тънка. Дано не я оставим да се скъса.
Мисля, че все още има надежда да се променим, но нишчицата, която ни свързва с традициите и изконно българското, става все по-тънка. Дано не я оставим да се скъса.
29.
анонимен -
безнадеждност
29.11.2010 16:04
29.11.2010 16:04
Толкова е тъжно че обезумявам. Как ли толкова векове не ни стигнаха да разберем че приемственоста и развитието трябва да вървят ръка за ръка , че стихийното развитие и започването от начало на всеки петдесет години води до загубата на опит ,традиции,натрупано богатство и уважението на другите народи.
цитирай...ндааа... "като къщичките малки" с градинки, покрити с райграс - толкова модерен сега... и с разните му колела украсени, от вече никому ненужни каруци...
цитирай
31.
анонимен -
направо ме разплака
29.11.2010 17:06
29.11.2010 17:06
всеки, който някога е бродил из изоставено селце е преживявал това, което така прочувствено си описала. Подобни чувства изпитах преди години, когато попаднах при разходка из гората на небезизвестното и впоследствие станало доста популярно село Самотино до Бяла. Ходиш и виждаш само разруха - бивше училище, бивше кметство, бивша кръчма и ........ бивши домове - там, където е кипял живот бяха останали само зидове и съборетини. Много тъжно!
цитирайе затворен в невъзможности и е поставен пред избори balgarski7vinarki. И постъпва според приоритетите в живота си! Но душата си човек не трябва да изоставя да опустява, защото тогава е страшно...
цитирайИ нека подхранваме този копнеж, защото дървото без своите корени не може да устои! А и огъня да гори в сърцата ни, за да има топлина в студените дни!
цитирайharvi написа:
във всеки един от нас има копнеж към тези корени, към онази топлина на огнищата. Сега се правят механи, битови заведения, битови елементи в хотели и това ги пълни с клиенти, защото във всеки има скътана носталгия. Не се съмнявам, че ще дойде времето, когато българските земи ще се оживят отново! Поздрави за великолепния постинг!
която битува в нашата страна genadi2000 , но е факт, че всеки човек трябва да събуди своето самосъзнание и да започне на първо място от това, което обича, това, което цени, това, което не може да премине, защото е непреходно и преминава от век във век. А това е Любовта, която ни е завещал и Христос! Ако имаме любов в сърцата си ще търсим да преосмисляме и постъпките си!
цитирайИ как хубаво звучи тази думичка "дивна"...
цитирайckarlet написа:
Тъжно е, когато всичко градено с любов се руши...
А каква дивна природа има по тези места.
Лека вечер ти желая, Звездичка!
А каква дивна природа има по тези места.
Лека вечер ти желая, Звездичка!
Не съм много наясно с това, което споделяш за евреите и не мога да взема отношение.
цитирайтози коментар анонимен 19! Аз също мисля като теб!
цитирайанонимен написа:
Това е най - тъжното красиво нещо ,което съм виждал напоследък . Предполагам няма човек , който да го гледа и да не се замисли за преходното и вечното в живота .
време за това, което е провокирало вниманието ти анонимен 20. Сигурно не е било случайно! А дори и да няма къщи за гости в райна може да съчетаеш топлите дни и да вземеш палатка със себе си и да си направиш един незабравим излет из Стара планина. Благодаря ти за споделеното!
цитирайанонимен написа:
...гледайки снимките.Дори добре избрания музикален фон ме "дразнеше".Невероятно,тъжно но и красиво.Аз съм от Тракия,но винаги минавайки през проходите на Стара планина и виждайки указателните табели по пътя за различни малки населени места със звучни български имена на родове и махали,са ме провокирали да ги посетя.Така и не намерих време...но до този момент.Обещах си!
39.
анонимен -
!!!!!
29.11.2010 22:42
29.11.2010 22:42
Тук са живяли по-добрите хора. Отишли са си. Или ни е сме си отишли от добротата. Страх ме хваща да помисля какви и кои сме днес.
Благодаря за пътеписа! Развълнува ме до сълзи.
цитирайБлагодаря за пътеписа! Развълнува ме до сълзи.
Действително с кръв е напоена нашата земя и дедите ни са отстоявали всяка педя! Но някъде връзката се е прекършила...
Аз наистина се възхишавам на това, което правиш по лични наблюдения в блога ти и ти желая успех и дързост в тази нелека задача - опазването на рода и информация за историята на родното ти село! Това наистина няма да спаси, но е важно отношението ти! То вече говори много, защото не си безразличен! Самото самоосъзнаване е проява на личен акт и то притуря към живота на селото ти!
Поздрави!
цитирайsande написа:
Дааа, тъжна и вълнуваща картина ... Какво е станало с родните гнезда... каво е останало от тях... Вярвам,че няма българин, който да не трепне пред тези картини на заминалия живот, сред тази благословена от бога природа, сред тези родни предели.
Нашите деди са водили кървави войни за всяка педя родна земя, за обединение на отечеството.
А ние като някакви безхаберници, безродници, като някакви дезертьори ще изоставим земите си...
И ще загубим благословията на предците си, които сме изоставили и предали.
Бог да ни помага."
По този път върви в днешни дни и Пастух, където като в Ноев ковчег се опитвам да спася, каквото може да се спаси - легенди и предания, имена на църкви и параклиси, имена на местности, фамилна книга на жителите.Това няма да спаси нищо, но все е нещо.
Поздрави
Нашите деди са водили кървави войни за всяка педя родна земя, за обединение на отечеството.
А ние като някакви безхаберници, безродници, като някакви дезертьори ще изоставим земите си...
И ще загубим благословията на предците си, които сме изоставили и предали.
Бог да ни помага."
По този път върви в днешни дни и Пастух, където като в Ноев ковчег се опитвам да спася, каквото може да се спаси - легенди и предания, имена на църкви и параклиси, имена на местности, фамилна книга на жителите.Това няма да спаси нищо, но все е нещо.
Поздрави
Аз наистина се възхишавам на това, което правиш по лични наблюдения в блога ти и ти желая успех и дързост в тази нелека задача - опазването на рода и информация за историята на родното ти село! Това наистина няма да спаси, но е важно отношението ти! То вече говори много, защото не си безразличен! Самото самоосъзнаване е проява на личен акт и то притуря към живота на селото ти!
Поздрави!
Човек има нужда и от това...
цитирайmrazekoff написа:
като гледам тези снимки. За да не изрека някои тежки думи ще замълча в знак на съпричастност с всички, които са писали в този постинг.
за 1-ви път посетихме Странджа, но не сме се сблъскали с тези села. Но явно навсякъде ги има. Особено в Ивайловградско, в пограничната зона, която обиколихме месец май...
И много хубаво си го казал, че спомените нахлуват изведнъж в съзнанието на човек и го връщат в неговото детство!
цитирайkireza написа:
Тъжно,напомня ми и на запустелите села в Странджа планина.......Даже на мен,стар мъж ми се пълнят очите от тези картини,навяващи спомени за едно незабравимо детство....
И много хубаво си го казал, че спомените нахлуват изведнъж в съзнанието на човек и го връщат в неговото детство!
Благодаря ти за прочита!
цитирайанонимен написа:
Толкова е тъжно че обезумявам. Как ли толкова векове не ни стигнаха да разберем че приемственоста и развитието трябва да вървят ръка за ръка , че стихийното развитие и започването от начало на всеки петдесет години води до загубата на опит ,традиции,натрупано богатство и уважението на другите народи.
и градските градинки са красиви, когато са направени с вкус, само, че имат различна красота и въздействие от тези дворчета, които са в планината...
цитирайтова, което споделяш анонимен 31!
И по повод на селцето, което споменаваш в коментара си - Самотино искам да кажа как го заварихме ние. Миналата година бяхме на Шкорпиловци и по принцип обичаме да си правим разходки по плажа. Чухме за това изоставено селце и че в него живее една жена и решихме да го потърсим. Какво беше нашето учудване след като оставихме колата в дъбовата гора и продължихме по черния път, водещ към изоственото село. Колкото повече приближавахме селцето, толкова по голяма олелия звучеше от тази посока. И когато стигнахме пределите му там заварихме един катун цигани, които се бяха явно самонастанили се и бяха пуснала толкова силна музика, че сякаш се намирахме в някоя дискотека. Възмутихме се и се чудехме и как издържаше тази женица, която живее в селото. А циганчетата бяха плъзнали по нивите, защото видяхме едно да се връща с чепка грозде, а имаше и нападали зърна по земята. И конете им пасяха около селото... И на тези цигани нищо не можеш да им кажеш в случая...
цитирайанонимен написа:
всеки, който някога е бродил из изоставено селце е преживявал това, което така прочувствено си описала. Подобни чувства изпитах преди години, когато попаднах при разходка из гората на небезизвестното и впоследствие станало доста популярно село Самотино до Бяла. Ходиш и виждаш само разруха - бивше училище, бивше кметство, бивша кръчма и ........ бивши домове - там, където е кипял живот бяха останали само зидове и съборетини. Много тъжно!
И по повод на селцето, което споменаваш в коментара си - Самотино искам да кажа как го заварихме ние. Миналата година бяхме на Шкорпиловци и по принцип обичаме да си правим разходки по плажа. Чухме за това изоставено селце и че в него живее една жена и решихме да го потърсим. Какво беше нашето учудване след като оставихме колата в дъбовата гора и продължихме по черния път, водещ към изоственото село. Колкото повече приближавахме селцето, толкова по голяма олелия звучеше от тази посока. И когато стигнахме пределите му там заварихме един катун цигани, които се бяха явно самонастанили се и бяха пуснала толкова силна музика, че сякаш се намирахме в някоя дискотека. Възмутихме се и се чудехме и как издържаше тази женица, която живее в селото. А циганчетата бяха плъзнали по нивите, защото видяхме едно да се връща с чепка грозде, а имаше и нападали зърна по земята. И конете им пасяха около селото... И на тези цигани нищо не можеш да им кажеш в случая...
Силни думи изричаш и наистина си прав/а. Това е повод всеки да се замисли за себе си и собствените си дела, които говорят за човека!
цитирайанонимен написа:
Тук са живяли по-добрите хора. Отишли са си. Или ни е сме си отишли от добротата. Страх ме хваща да помисля какви и кои сме днес.
Благодаря за пътеписа! Развълнува ме до сълзи.
Благодаря за пътеписа! Развълнува ме до сълзи.
натъжих се до сълзи от твоя постинг. И аз страдам като теб от това обезлюдяване. Селото на моите родители, където често пребивавах като дете сега е същата пустош. Живеят двама, трима старци. Едната махала се е превърнала в гора. Само змии и храсталаци и тъжните, полуразрушени къщи. Вече не пушат коминчеттата, навсякъде витае смъртта и разрухата. Защо???
цитирайgenadi2000 написа:
Безлюдни села, умиращи градове, изчезващ народ...
"През 2100 година прогнозите показват, че при население на България от 10 млн. души българите ще бъдат едва 300 хиляди, ромите – осем милиона, а турците – 1,5 млн. души."
Какво е това? Ордите на Чингиз Хан ли ни прегазиха, или е избухнала чумна епидемия?
Не, чисто и просто на 9.9.1944 Българското Царство беше окупирано и унищожено от чифутският юдео-комунизъм- най-големият враг на Белите народи! Естествено, започна програма за развъждане на циганите, с цел етническо прочистване на българите.
"През 2100 година прогнозите показват, че при население на България от 10 млн. души българите ще бъдат едва 300 хиляди, ромите – осем милиона, а турците – 1,5 млн. души."
Какво е това? Ордите на Чингиз Хан ли ни прегазиха, или е избухнала чумна епидемия?
Не, чисто и просто на 9.9.1944 Българското Царство беше окупирано и унищожено от чифутският юдео-комунизъм- най-големият враг на Белите народи! Естествено, започна програма за развъждане на циганите, с цел етническо прочистване на българите.
Много се нервирам като чета хора, които само знаят да папагалстват.
Мислите с главите си бре, Генади! Тези прогнози на какво са базирани, кой може да знае какво ще стане след 90 години?
Вие поне малко логика следвате ли?
Вместо да папагалствате затворени в четири панели като скотове, отивайте на село, в балкана, вижте какво богатство ви очаква там.
Правете деца!
А на звездичката благодарим!
трудно можем да намерим отговори makont... Но като се има впредвид, че в днешно време хората търсят препитание в големите градове и селата, че дори и по малките прадчета запустяват... Такава е тенденцията за съжаление. И животът в тези селца става все по труден.
цитирай
50.
анонимен -
стар рисмки път
02.12.2010 19:50
02.12.2010 19:50
Разкошен постинг. Такива репортажи трябва да дават по телевизиите за да се сетим да възродим селата си.
Тоси път на първите снимки римски или тракийски е?
цитирайТоси път на първите снимки римски или тракийски е?
Благодаря ти за оценката! Относно въпроса ти какво да ти кажа. Това селце не е толкова старо и пътя е по скоро селски отколкото римски или тракийски.
цитирайКакъв живот е кипял някога...бедна фантазия просто!
цитирайа тази музика направо в сърцето ми влиза и болииииии
цитирайДано го прочетат повече хора........
цитирайПо къщите си личи, че е било живо село до определен период от време...
цитирайтъжно е, когато живота замира...
цитирайТемата наистина провокира интереса на четящите тук.
цитирай...мисля че всички сме променени след вашите разходки..много дълбоки анализи браво, а обществото е сложило егоизмът на първи план защоито такива са условията за да успееш в днешно време, дали е правилно времето ще покаже, но пък става тъжно за изоставената човечност, да съгласен съм...
цитирайкакво да последва Емо. Дали да бъде воден от Любовта или да търси преди всичко да угажда на собствените си страсти. Защото и аз всеки ден се уча и искам да поглеждам през погледа на Любовта, защото е истински и никога няма да те излъже! Тогава човек може да разбере другия и да се замисли за неща, които при друг случай не биха му направили впечатление...
цитирай
60.
анонимен -
кое е селото обади ми се оставам ти ...
18.12.2010 13:46
18.12.2010 13:46
кое е селото обади ми се оставам ти имейл abc_stil@abv.bg
цитирайСигурно не си видял 1-вата част, но селото за което е разказа ми е Семковци, родното село на съпруга ми!
цитираймного е красиво и хубаво ,и хубаво е ,че си показала красотата на едно такова,място,аз поне така го възприемам и така ми въздейстав .защото това е животът,по целия свят има градове призраци,някои от които са превърнати в туристически атракции,други не. изобща не е тъжно. може ли да очакваме да живееме вечно в наколни жилища или сламени колиби . естествено е една част да се запази друга ще се изостави и така
изказаха се че музиката е дразнеща. малко е да се каже дразнеща,не подхожда
това място е изпълнило достойно дълга си и нека се отнесем достойно и с него смени му м узиката с красивите песни които имаш
цитирайизказаха се че музиката е дразнеща. малко е да се каже дразнеща,не подхожда
това място е изпълнило достойно дълга си и нека се отнесем достойно и с него смени му м узиката с красивите песни които имаш
но нямам намерение да променям каквото и да било в поста.
цитирайmarknatan написа:
много е красиво и хубаво ,и хубаво е ,че си показала красотата на едно такова,място,аз поне така го възприемам и така ми въздейстав .защото това е животът,по целия свят има градове призраци,някои от които са превърнати в туристически атракции,други не. изобща не е тъжно. може ли да очакваме да живееме вечно в наколни жилища или сламени колиби . естествено е една част да се запази друга ще се изостави и така
изказаха се че музиката е дразнеща. малко е да се каже дразнеща,не подхожда
това място е изпълнило достойно дълга си и нека се отнесем достойно и с него смени му м узиката с красивите песни които имаш
изказаха се че музиката е дразнеща. малко е да се каже дразнеща,не подхожда
това място е изпълнило достойно дълга си и нека се отнесем достойно и с него смени му м узиката с красивите песни които имаш
Ето точно това търся и аз навсякъде, където отида - следите, оставени от хората, които са формирали духа на селцето, махалата, градчето...... Без хора, няма дух, атмосфера. А хора без дух създават МОЛ-ове........
Щастлива съм, че най-сетне намерих къде да чета за онова, което ме вълнува и което все още ми е трудно да опиша чрез думи.
цитирайЩастлива съм, че най-сетне намерих къде да чета за онова, което ме вълнува и което все още ми е трудно да опиша чрез думи.
cchery написа:
Ето точно това търся и аз навсякъде, където отида - следите, оставени от хората, които са формирали духа на селцето, махалата, градчето...... Без хора, няма дух, атмосфера. А хора без дух създават МОЛ-ове........
Щастлива съм, че най-сетне намерих къде да чета за онова, което ме вълнува и което все още ми е трудно да опиша чрез думи.
Щастлива съм, че най-сетне намерих къде да чета за онова, което ме вълнува и което все още ми е трудно да опиша чрез думи.
Думите ти не са празни и докосват, може би защото сякаш са излязли от мен самата! Много ми е тъжно, че селцата са в това състояние и че хората са си отишли и къщите им се рушат... Тъжно е да видиш къща, останала без стопанин и грижа... А със сигурност не е имало кой да запише историята на това село, това, което е вълнувало техните жители. А ни е толкова интересно да надникнем в тези ненаписани хроники... Просто навремето хората са нямали сегашните удобства и са живели по простоват живот, но съм сигурна, че е бил много по смислен от нашия, просто защото са живяли истински, макар животът им да не е бил лесен. Така си мисля.
Поздрави!
66.
анонимен -
п
14.08.2012 13:28
14.08.2012 13:28
Мила Звездичке!!! Попаднах случайно на твоя прекрасен, но толкова тъжен и изпепеляващ пътепис, и цялата настръхнах, заплаках неутешимо! Аз съм от тези села!!!! Детството ми мина тук, сред много труд, в пълна къща със семейства от три поколения.Животът не беше лесен, но красив наистина като песен.Тук научих от родителите ми всичките добродетели на света.... Във всеки дом, изпълнен със детска глъч, любимите гласове на родители, на братя и сестри цареше живот.Нивите и горите бяха пълни с птичи гласове и песни. По жътва от всеки баир звъняха жетварски песни, а през есента - песните на момите по седенките. Но... къде отиде всичко? Сън ли беше? За жалост така изглеждат къщите, където цареше истински живот- опоскани от цигани и крадци.Разруха...с върховно умиление търся нещо написано за родното ми село и за всички изоставени села в гордия Велико Търновски Балкан.Но, реалноста е смазваща..Никой от властващите не се интересува от съдбата на тези величествени български села.А тук сред руините остава завинаги историята на храбрите балканджии....Да направим необходимото за да възродим тези славни села!!! БЛАГОДАРЯ, БЛАГОДАРЯ,БЛАГОДАРЯ !!!
цитирайанонимен написа:
Мила Звездичке!!! Попаднах случайно на твоя прекрасен, но толкова тъжен и изпепеляващ пътепис, и цялата настръхнах, заплаках неутешимо! Аз съм от тези села!!!! Детството ми мина тук, сред много труд, в пълна къща със семейства от три поколения.Животът не беше лесен, но красив наистина като песен.Тук научих от родителите ми всичките добродетели на света.... Във всеки дом, изпълнен със детска глъч, любимите гласове на родители, на братя и сестри цареше живот.Нивите и горите бяха пълни с птичи гласове и песни. По жътва от всеки баир звъняха жетварски песни, а през есента - песните на момите по седенките. Но... къде отиде всичко? Сън ли беше? За жалост така изглеждат къщите, където цареше истински живот- опоскани от цигани и крадци.Разруха...с върховно умиление търся нещо написано за родното ми село и за всички изоставени села в гордия Велико Търновски Балкан.Но, реалноста е смазваща..Никой от властващите не се интересува от съдбата на тези величествени български села.А тук сред руините остава завинаги историята на храбрите балканджии....Да направим необходимото за да възродим тези славни села!!! БЛАГОДАРЯ, БЛАГОДАРЯ,БЛАГОДАРЯ !!!
Благодаря ти за споделеното от твоето минало! Интересен ми е бил какъв е бил животът на тези хора. Не споменаваш кое е твоето родно село. Ние сме ходили и по околните села и махали и ако искаш снимка трябва да ми кажеш някакви координати. Мога да ти изпратя, ако сме го снимали. А за възраждането на едно село зависи и от нас самите имаме ли желание да се докосваме отново до това село, да прибягваме в неговите предели, да търсим неговата почивка. Тази идея не ни е чужда. Но малко са хората, които биха напарвили стъпки за възраждането на едно отмряло село. Стига да му стиска на човек и докъде се простират мечтите му.
68.
анонимен -
п
03.09.2012 15:15
03.09.2012 15:15
Много благодаря за отговора! И вчера бяхме там....Много бих се радвала, ако напишете имейла си,ако е възможно, където искам да споделя още неща.
цитирайанонимен написа:
Много благодаря за отговора! И вчера бяхме там....Много бих се радвала, ако напишете имейла си,ако е възможно, където искам да споделя още неща.
Мейла ми за блога е:
morning_star@abv.bg
Пиши ми. Ние също има какво да споделим.
70.
анонимен -
Здравей Звездичке ! Благодаря за ...
14.09.2012 13:25
14.09.2012 13:25
Здравей Звездичке ! Благодаря за имейла и се извинявам за забавения от мен отговор! Във възможно най-скоро време ще отговоря. Приятен и ползотворен ден!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 21683