Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.11.2010 20:18 - Села, притихнали в гънките на Стара планина – част 1
Автор: zvezdichka Категория: Туризъм   
Прочетен: 37605 Коментари: 63 Гласове:
47

Последна промяна: 23.11.2010 20:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Има села, които живеят и дишат и се радват на голяма посещаемост. Но има села, които остават далеч от погледа на пътника, скътани в гънките на Стара планина. За такива селца искам да ви разкажа в този пост. Те не са отбелязани на картата, за тях няма указателни табелки, каквито виждаме за повечето села, пътувайки по пътищата на България. Достъпът до тях е затруднен и дори невъзможен, когато падне снега или по-голям дъжд, защото пътищата, по-които може да се стигне до тези селца са черни. Може да се каже, че има един по-главен път, който е посипан с камъчета и много прилича на старите римски пътища. И благодарение на него човек не може да закъса на пътя, ако го завали дъжд.  
image
  За съжаление този път достига само до определени села, а други остават откъснати и се обезлюдяват с времето. Отклоняваме се от Прохода на Републиката и потегляме по каменистия път, криволичещ нагоре из смесена гора, предимно букова, в която са поникнали и борове, а тук там се среща и по някое дъбче, което допълнително раздвижва пейзажа.  
image

Този път води до село Терзиите, което все още е населено и има живот в него, макар, че ние не успяхме да се докоснем до неговия бит и обитатели. Просто го наблюдавахме от разстояние.
 
image

image
  Впоследствие от Интернет разбрах, че около 3 души населяват това селце. 
Нашата цел беше друго село, от което е родом бабата на моя свекър. Нарича се Семковци и тя е излязла като момиченце от това селце и заедно със семейството си са се преселили в село Острица, Русенско. Отклонихме се от каменистия път и поехме още по-нависоко по черен път.  
image

/кликни върху снимката/
image

image
  Ние с татко и кучето слязохме от колата, а съпруга ми успешно маневрираше по неравния път. Недалече от село Терзиите се намираше друго селце – Бочковци. То беше разположено в ниското и се оформяха 2 махали по мои лични наблюдения. Кръстих ги Долната и Горната махала.  
image

image

image
  В нета не може да се открие информация за тези селца, защото много от тях вече са необитаеми. Мисля, че и Бочковци е от тези села. Но и за него не ни остана време в неделята. Продължихме нагоре и напред. Простора, който се разкрива пред погледа на човек го окрилява. Билата и върховете на Стара планина приласкават сетивата ни.  
image

image
  Тук въздухът е друг. Човек диша с пълни гърди и се радва на чистия въздух. Топлите и слънчеви дни са подарък за нас в края на есента, за да решим да предприемем това пътуване в търсене на родовите си корени.

image 
 
image

image

Труден е бил животът на хората в планината. И това е основната причина много от селата на това място да се обезлюдят.
От разказа на отец Пеньо от село Войнежа разбрах интересни неща за историята на тукашните села. Той разказа, че в планината са се заселвали още по турско робство според заповед на завоевателя на Унгария Султан I и то предимно неблагонадежни хора, както в Русия са заселвали Сибир, като целта е било да се поддържат пътищата между Южна и северна България. Така са се заселили Котел, Елена, Тетевен. Или са се заселвали хора, които са бягали от турците. Тук навремето са били вековни гори и идва някой си човек със семейството си. Изсича определена площ от горите, за да я превърне в обработваема земя. Затова и повечето селца в Балкана обикновено носят името на 1-я заселил се на това място – Бочковци, Райковци, Цонковци, Семковци и т.н. А какви пущинаци са били. Да се чуди човек как са издържали и как са се подвизавали. Но българите са били работливи и не са се плашили от работа. Но земеделието, което развивали не било достатъчно, за да изхранят челядта си и дойде ли края на месец май тръгват към Одринска Тракия, която е една от най-плодородните земи, за да жънат нивите на турците. Имали са кончета и често пъти, за да се изхранят са жънали в натура, т.е. нямало е пари, а заплатата им е била в жито. Пшеницата най-напред са я мелили на ромели и са ядели каша или са си опичали питки в подница на жаравата и така са се изхранвали. Добитък са въдели. Труден и мъчен е бил животът на хората, избрали за свое родно място планината, но са оцелявали. Това беше накратко разказа на отец Пеньо за историята на планинските селца като цяло. Друга причина за обезлюдяването на селата, за която ни разказа отеца е следната: Навремето бащата е бил собственик на имота и по устна уговорка синовете му са знаели коя нива им оставя след смъртта си. Но след като се прави регулация имота се разделя по равно и синовете не могат да си вземат нивата, която знаят, че им се пада по право от баща им и се изпокарват. Къщата няма нотариален акт и за да се извади трябва да се съберат подписи от всички наследници, много от които са се разпилели из цялата страна, а на някои се губят и координатите. Освен това трябва да се внесат солени такси от 500 лв. и т.н. И в един момент къщите в тези планински места остават безстопанствени, не могат да се продават и се порутват и събарят. След кратките исторически данни продължавам с разказа за нашата разходка. След като отминахме село Бочковци свихме вдясно и оставихме колата на баира. Непосредствено пред нас беше притихнало село Цонковци. То също е обезлюдено.

image

image

Моят съпруг ме беше водил по тези места миналата година месец май и тогава успяхме да разгледаме това селце. Какво да ви споделя... Картината, която се разкрива пред очите ни прилича на някоя приказка, когато даден герой попада вдън гори тилилейски. Въпреки, че има къщи всичко е обрасло с къпини и хръсталаци и достъпа до тях е особено труден.

image

image
image

Времето е заличило пътищата в това селце.

image

Но сега не ни остана време да го посетим. Но ще приложа няколко пролетни снимки от миналогодишното пътуване.
   image

image

image
  Нашата цел беше Семковци и се запътихме натам, като преди това подредих трапеза на поляната и хапнахме, каквото си бяхме вземали с нас, защото особено за мен е в сила народната мъдрост “Гладна мечка хоро не играе”. Когато съм гладна си мисля само за ядене и досаждам и на моменти ставам зла...  
image

Кученцето ни послушно беше застанало до трапезата, като се надяваше да намаже нещичко :).

image
  Пътя по който поехме към селото е невъзможно да се мине с обикновена кола, защото на места са се отворили големи процепи от дъждовете и само проходим автомобил може да се движи по тези черни пътища. Разбирате ли ме сега защо никой не живее в село Семковци.  
image

image

image
  Иначе за есенна разходка този път действа много разведряващо.  
image

image
  Толкова красиви местенца зърнахме и им се зарадвахме от сърце.  
image
  Това, което ме впечатли е, че цялото поле беше обрасло от шипка и глог. Толкова големи количества се намираха в този край, че ако човек е решил да си направи мармалад от шипки имаше достатъчно. Макар, че е много трудоемък процес (веднъж съм правила), но става много вкусен и сладък :).  
image

image
  Както вървяхме нагоре по едно време видяхме стадо крави с телета, които бяха доста плашливи като се разминавахме по пътя и често някое от тях се шмугваше в шипките от страх.  
image

image

image
  А след това се срещнахме и с техните собственици – едно младо семейство, което беше дошло от града, установило в село/махала Терзиите и са се захванали с отглеждането на телета.

http://ecomedia.bg/be-eco/way-of-life/article/4744

Пускат ги да пасат сами и по някое време тръгват със джипа да ги търсят накъде са поели и ги завръщат към дома им.  Ето една панорама сред шипковите храсталаци :).
 
image

image
 
Вече бяхме близо до Семковци. Надеждата ни беше да срешнем някого от рода "Казаците".  
image

image
  Черният път беше обрасъл със зелена тревица и тук там имаше опaсност да настъпим някоя кравешка “мина”.  
image
  image



Тагове:   планина,


Гласувай:
47
0



1. harvi - Едно запустяло богатство!
23.11.2010 20:56
Иска ми се да мисля за него като за скрито съкровище! Тепърва много хора ще открият, че из цялата ни земя има такива приказни места, на които трябва да погледнат по нов начин. Екотуризъм, биоземеделие, културен туризъм. Малко вложения във високопроходими машинки и санитарни възли - и са готови :)) Е, с малко преувеличен оптимизъм :)) Снимките са страхотни! Благодаря ти за поредната прекрасна разходка! Поздрави :))
цитирай
2. demar - Ох, ох, ох
23.11.2010 21:10
Одрах се на шипките....
Чудесни снимки !
Добре се разходих и тази вечер.
цитирай
3. zvezdichka - Много точно си
23.11.2010 21:27
го казала Еви! Наистина е богатство самото място, на което са разположени тези селца, тази природа, планината... И наблизо има главен път, само дето хората са се изселили към градовете и са напуснали тези божествено красиви места. Такава тишина цари там. А тези планински върхове... Ех, обичам ги тези гледки :))).
Евала на това младо семейство, което срещнахме в планината, което противно на схващанията на съвременния човек е загърбило големия град и е избрало планината, за да оцелява, макар и трудно, но важното е, че я обича с цяло сърце, щом е направило този избор!
Благодаря ти за коментара!
Спокойна вечер ти желая!
цитирай
4. zvezdichka - Ама ако знаеш
23.11.2010 21:32
колко вкусни бяха :). И не само шипките. И глога. Хем брах за чай да си имаме за зимата, хем си похапвах :). И ми прави впечатление, че в нашия край в Русенско нямаха много плод шипките, а тук доволно :).
Разходката наистина си я биваше, че и дойде много изморителна в края на вечерта, но си струваше :).
Поздрави и благодаря за коментара!
цитирай
5. yuliya2006 - БОЖЕ И ТАМ НИ ЗАКАРА. . . БОЖЕ!!! ...
23.11.2010 21:36
БОЖЕ И ТАМ НИ ЗАКАРА...БОЖЕ!!!


ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА

"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА" трета част

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
6. zvezdichka - Да, Джули реших
23.11.2010 21:45
да споделя това място с вас, макар, че аз още миналата година го посетих на зелено и научих за него. То е специално за нашето семейство, защото е свързано с рода, който е излязъл от този край. Но е и много просторно, и красиво, и забравено...
И имаш разрешението ми!
цитирай
7. yotovava - Поздрав
23.11.2010 22:01
за чудесния постинг!
Валя
цитирай
8. tota - Красиво и тъжно ...
23.11.2010 22:26
Без хората ... Поздрави, Цанка!
цитирай
9. zvezdichka - Благодаря Валя!
23.11.2010 22:51
Споделих за нашата последна разходка от късните есенни дни, а колко много имам още да споделям, но времето на човек е ограничено за жалост...
цитирай
10. zvezdichka - Действително Тота
23.11.2010 22:53
красиво като даденост и място и тъжно, поради липсата на хора... А когато ги няма стопаните на домовете всичко си заминава в един момент и след време и помен няма да има от него... В това е тъгата, в разрухата. А мястото е божествено!
Благодаря ти за споделеното!
цитирай
11. sande - Разкошен разказ, много светъл, неочакван, вълнуващ и оцветен от нежна тъга
24.11.2010 10:26
Благодаря ви приятели. Точно се чудех къде сте се изгубили, а то - из гънките и в пазвите на Стара планина. Развълнувахте ме. Всяко ваше пътешествие е пътуване в нвеизвестното, в малко известното, в забравеното. След Родопите Стара планина се оказа пълна с интересни места, достойни за откривателство.
А изоставените села, изчезналите села, загасналите огнища, умиращите села, са особена тема, която привлича с тайните и магията на отминалите времена.
Снимките и тестът са на висота, в един добър синхрон.

Поздрави и аплодисменти!
цитирай
12. rrafi - Пркрасен постинг!
24.11.2010 11:11
Поздравления! И аз се изгубих тук и сега!?! Благодаря от все сърце!
цитирай
13. zvezdichka - Благодаря ти sande!
24.11.2010 11:38
Вярно е, че ние постоянно се губим нанякъде - лятото се изгубихме в Пирин, Средна гора, в началото на есента се докоснахме до Странджа. А сега бяхме в обиколка на родните села на съпруга ми в Стара планина :). И наистина има много да разказваме, само дето всичко си иска своето и време най-важното. А ми се иска и за Най-Източни Родопи да разкажа за селца, които са по неизвестни и много от които са също от тези със загасналите огнища...

Хубав ден ти желая!
цитирай
14. zvezdichka - Благодаря rrafi !
24.11.2010 11:44
Нека всеки намира място, където да си почива от забързания ритъм на деня!
Поздрави!
цитирай
15. mrazekoff - Просто незнам какво да кажа......
24.11.2010 12:33
Навсякъде запустялост, разруха и тъжни картини.
Няма ли ги хората - тези старите, които не са се плашили от труд и са възпитали поколения горди и човечни българи, картината ще става все по тъжна.
Не ми се иска да коментирам в такъв дух, но такива са фактите.
Прекрасни снимки , прекрасен материал и природата е величествена.
Остава само тази подробност за която писах в началото.
Хубав и слънчев ден ти желая Цанке!!!!
цитирай
16. zvezdichka - Няма ги Стефчо!
24.11.2010 13:01
За тези села, в които пиша в този постинг са обезлюдени... И като разпитвахме и за хора от нашия род, за да съберем информация, разбрахме, че и един адвокат от В.Търново, който е знаел много за рода вече е починал. Иначе природата е много красива! Но е труден живота в планината и препитанието също. И само този, който има любов към планината и е борбен като натура може да се установи в тези места. Защото ние срещнахме едно такова младо семейство. И му се зарадвахме :).
Благодаря ти за пожеланията!
Хубав да е и твоят ден!
цитирай
17. martiniki - )
24.11.2010 13:45
Много хубави снимки на тези закътани местенца, недостъпни за повечето хора, но не и за откриватели родолюбиви - поздрави
цитирай
18. анонимен - музика
24.11.2010 13:45
каква е тази олигофренска музика от туба дето сте я дали като линк.
цитирай
19. monna - Тук времето е спряло, но е красиво....
24.11.2010 13:54
Питам се дали, ще се заселят отново, тези селца?! Ето млади хора отглеждат крави, телета, значи се започва, то винаги има пионери, които проправят пътя за следващите... Дано, Боже!
цитирай
20. zvezdichka - Хубаво е
24.11.2010 14:07
човек да има в себе си откривателски дух и в него да е положено онова зрънце, което да му дава подтик в правилната посока Доре :).
Благодаря, че оцени!
цитирай
21. zvezdichka - Анонимен открий
24.11.2010 14:10
си блог и там си пускай музика , която ти харесва.
цитирай
22. zvezdichka - Наистина е спряло Мона!
24.11.2010 14:13
И е много красиво! И нас ни вълнуват същите въпроси... И Слава Богу, че има пионери, защото те в един момент ще бъдат за пример! И аз се присъединявам към твоя призив: Дано Боже има живот в тези красиви местности и махалички!
цитирай
23. анонимен - Обожавам да ходя в планината. Чу...
24.11.2010 15:05
Обожавам да ходя в планината.Чувствам се и еуфория и в същото време много тъжна. Тъгувам, за погубените надежди на всички онези балканджии, които са градили дом, отглеждали са децата в тези домове. Имало е много смях и детски стъпчици. А сега пустота. Всичко което са градили дедите ни е било напразно. А живота в планината и наистина тежък и суров, но нали техника и всичко се разви. Нима не може нещо да се направи ? Тъжно ми е и всъщото време като, че ли потапям в миналото. Сякаш ставам част от това време.
цитирай
24. lubara - Поздрави, zvezdichka !
24.11.2010 15:27
Това да отидеш по такива места е достатъчно, за да ме накара да ти завидя. Далеч от забързаното време, това е докосване с онова минало, което е дълбоко в кръвта ни. Защото там са корените ни.
Чудесни снимки.
Баща ми правеше мармалад от шипки, стахотен вкус!
цитирай
25. kikowsky - Дорева ми се.
24.11.2010 15:37
Гадна работа.
цитирай
26. moreto66 - Обожавам твоите разкази в снимки, Звездичка!
24.11.2010 15:42
Всеки път се наслаждавам на прекрасни местенца и кътчета. природата е невороятно красива. местата носят носталгията от отминалите времена. Но от нас си зависи да запазим това богатство и да го предадем на децата ни.
Очаквам следващата разходка с нетърпение!
Поздрави!
цитирай
27. vanex - 1
24.11.2010 15:56
поздравления за хубавия тур... :_)
цитирай
28. abanos - Приказно...
24.11.2010 16:59
Наистина приказно!Застана ми буца на гърлото като гледах!
цитирай
29. kasnaprolet9999 - Хубаво място пак си избрала да ни ...
24.11.2010 18:04
Хубаво място пак си избрала да ни заведеш, направи си питие от сухи шипки и глогинки, виж в постинга ми за шипките съм го написала как става-той е един от линковете ми в сборния ми постинг за билките в блогрола-на 24 място е.Поздрави и го слагам знаеш къде :)))
цитирай
30. анонимен - Аз станах свидетел как в последните 10 години пред очите ми изчезна едно
24.11.2010 19:50
страхотно селце Деветаците , което е на 3 км над с.Райковци до Килифарево.
Там има сгради зидани с дялан камък, толкова масивни и здрави, като крепостни стени, невероятна местност с минерална вода. Гледката е потресаваща. Просто не мога да повярвам, че всичко това ще потъне в бурените. Над селото още личи стария каменен римски път който е свързвал Никополис ад Иструм с Цариград.
На такива места ме стяга гърлото. Познавах и последните трима жители. Варяхме ракия от сини сливи и джанки. Вече ги няма. Скоро и селото ще изчезне.
цитирай
31. georgibogdanow - Блогът ти е и приказка, и приключ...
24.11.2010 20:20
Блогът ти е и приказка, и приключение, и равносметка... и още страшно много неща. Сърдечни поздрави!
цитирай
32. compassion - Мило,
24.11.2010 21:01
пак хубави снимки и активно отношение на родолюбец.
Дано, живне Българското село! С любов към природата може да се започне, например.
цитирай
33. zvezdichka - Здравей Анонимен 23!
24.11.2010 21:08
Наистина е тъжна картината, когато един дом запустява, когато едно село заспива, когато редица селца в планината обезлюдяват... Но си мисля, че не всичко, което дедите ни са градели е напразно. Просто от нас се иска да се събудим в един момент и да потърсим да опазим това знание до което те са достигнали или поне да го възстановим доколкото успеем. За това се изисква търсещ поглед в човек, да се оглежда и припознава нещото, което е открил от дедите си като свое. Защото тогава то ще има сила в живота му!
Благодаря ти за това, което сподели!
цитирай
34. zvezdichka - Наистина Любо
24.11.2010 21:19
така човек се докосва до един различен свят и бит, в него изникват въпроси, които трескаво търси, а не може да стигне до отговорите, защото хората, които могат да му дадат съответната информация не са вече между живите...

А мястото - такъв простор се разкрива пред тебе :).

А шипковия мармалад наистина е много вкусен :).
Благодаря ти, че коментира!
цитирай
35. zvezdichka - Тъжно е kikowsky,
24.11.2010 21:24
когато на длан се разкрие тази панорама и знаеш, че живота в тези места е отмрял... Няма как да не заболи... Наблюденията ми са, че единствени кравите посещават селцата, търсейки паша в хубавите полянки, които някога навярно са били обработваеми ниви...
цитирай
36. zvezdichka - Здравей moreto66!
24.11.2010 21:32
Много си права, че от нас зависи да опазим това богатство и да го предадем на децата си. Днес в блога на Радалия прочетох едно стихотворение на Вазов, който споменаваше същото:

"Стресни се, племе закъсняло!
Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!
След теб потомство иде цяло -
какво ще да му завещайш? "

Така, че това е много важно! Какво ще завещаем на децата си, в какъв дух ще ги възпитаме и какво ще е ценно за тях!

Благодаря ти, че взе отношение по темата!
Поздрави :).
цитирай
37. zvezdichka - Благодаря vanex!
24.11.2010 21:34
Следва продължение, което не е така оптимистично, защото показва реалността на едно такова село в наши дни...
цитирай
38. zvezdichka - Благодаря ти abanos!
24.11.2010 21:40
Човек наистина попада в една приказка, която е различна от нашето ежедневие и в следващия момент си задава въпроса: С какъв край ще завърши тя при положение, че тишината тук боде...
цитирай
39. zvezdichka - Благодаря ти Невенче
24.11.2010 21:43
за съвета! Може и да пробвам :). Ние засега използваме билките основно да си правим планински чай букет и аз всяка сутрин си пийвам по чашка на работа, вместо да си купувам пакетчета, в които не знам какво точно слагат...И е много ароматен този чай :).
цитирай
40. zvezdichka - Тъжно е kushel
24.11.2010 21:50
това, което споделяш за това селце. Явно с навлизането на техническия прогрес хората се изнежват и търсят спокойния живот, който голяма част от големите градове осигуряват с препитанието, което предлагат и тези планински селца си заминават малко по малко...
Благодаря ти за споделената информация, която напълно съответства с постинга ми!
цитирай
41. zvezdichka - Благодаря ти Георги!
24.11.2010 21:57
за милите думи. Просто споделям нещата, които ме интересуват, това, до което сме се докоснали и преживели. Иска ми се и повече - например и поезия да включа в блога си, но времето ми нещо не ми разрешава. Аз така и не успявам и да си пусна постовете за нашите пътувания, затова много от тях ще споделям със закъснение във времето.
Поздрави!
цитирай
42. zvezdichka - Дано живне Руми и
24.11.2010 22:05
Любовта трябва да извира от вътрешността на човек. Ако човек е възлюбил Бога, той ще обича и сътвореното от Него и ще го цени и пази!
Радва ме твоето присъствие Руми :).
цитирай
43. moreto66 - Хей, здравей отново!
24.11.2010 23:41
Всичко тръгва от семейството, но децата не ни принадлежат...
Преди година си купихме стара, но запазена къща в едно село на около 30-40мин от София. Отгледахме градина. Прекрасно е. Хората са земни и истински и ни приемат добре, Всеки път отиваме с удоволствие и си тръгваме заредени с много положителна енергия - от хората, от земята, от гората, от полето,...всичко е различно и ти бърка надълбоко в душата. опитваме се да предадем това усещане и на синовете ни. Където и да ходят по света, там е мястото, където винаги ще бъдат удома си.
Хубава вечер!
цитирай
44. анонимен - 11.24.10 ivanova
25.11.2010 01:36
4udesni snimki.4udesna priroda.bravo za dobrata rabota.no pak zabravihte za dobrudja.za tazi krasiva i prostorna zemia,koiato ni hrani.zabravihte za neinata istoria,tradici i prirodna krasota.idete v moeto selo srebarna i shte vidite rezervata,malkoto ostanali hora i nai-strashoto opojarenoto u4ilishte.mnogo me boli za opustoshenia dvor i tishinata,koiato cari na okolo.niama na kogo da kajesh 'dobar den'.a ima istoria,ima kakvo da se vidi,no hora niama.strashno e.bog ni nakazva za nashite zlini.nakazvani za nashata zloba i bezotgovornost.na nashata zemia se izsipalo prokliatie i samo nasheto pokaianie i smirenie shte varnat bojia blagodat.bog da poshadi zemiata ni.s pozdrav: ivanova
цитирай
45. zvezdichka - Надявам се,че
25.11.2010 11:58
успявате успешно " опитваме се да предадем това усещане и на синовете ни."!
Хубаво е човек да има свое място, което да чувства като дом, което да му е мило!

Благодаря ти за споделеното moreto66!
цитирай
46. zvezdichka - Благодаря ти
25.11.2010 12:27
за коментара Иванова! Виждам болката, която се крие зад думите ти... Наистина е страшно да няма на кого да кажеш "Добър ден"... Толкова ли се е обезлюдило селото ви? И си права, че докато хората са далече от Бога, пустотата и забравата ще завземат все повече територии в живота ни...

Някой път може да се организираме и да посетим вашето село и резервата Сребърна.
цитирай
47. cornflower - Тук
25.11.2010 12:55
музиката е тъжно носталгична, в унисон със замиращия пейзаж,
но има и нотка оптимизъм...
благодаря ти!
цитирай
48. zvezdichka - Винаги трябва
25.11.2010 13:02
да има оптимизъм, иначе и ние ще посърнем, ако няма Светлина на хоризонта!
Благодаря ти, че беше тук Люба!
цитирай
49. zelas - Ще дойде време да се завърнем по тези ...
25.11.2010 17:02
Ще дойде време да се завърнем по тези места! Но като малки заблудени деца сега все още търсим света навън. Но е по-добре, че модерният човек го няма сега там.

Много добра разходка, благодаря!
цитирай
50. airfan - Въпросът не е дали ще има живот там, ...
26.11.2010 10:53
Въпросът не е дали ще има живот там, защото той макар и под друга форма си го има. въпросът е, дали ние ще съумеем да ги запазим тия места, а не да мислим за това как да облагородим този район да направим лъскави хотелчета в старинен вид и да кажем, че това е история.
цитирай
51. анонимен - BLAGODARIM
26.11.2010 12:02
Prekrasno e POZDRAVI ot ISPANIA STE SE VARNEM ........
цитирай
52. zvezdichka - Така е zelas,
26.11.2010 13:47
ще дойде време хората да потърсят тези места. Но се надявам да бъдат хора, които истински ще обичат планината и ще я пазят! Макар, че животът там е лишен от съвременни удобства, но е различен свят в друго измерение!
Благодаря за коментара!
цитирай
53. zvezdichka - Лъскавите хотели
26.11.2010 13:53
надали ще се впишат в атмосферата на планината... Ние със съпруга ми винаги сме се възмущавали, когато минем през някое малко селце и в един момент даден огромен комплекс ти избожда очите. Толкова грозна картинка, но както е казал народа има хора за всичко...
И аз искам същото като теб airfan да се съхранят тези места!
Благодаря ти!
цитирай
54. zvezdichka - Благодаря Анонимен 51!
26.11.2010 13:56
Родното няма как да не докосне душата на човек! Надявам се да намерите своето място - роден дом!
Поздрави топли от Родната България!
цитирай
55. demonwind - Няма такава държава
26.11.2010 16:11
като България! Ходил съм на много места, но такава магия има само у нас! Никъде другаде човек не е толкова близо до природата и никъде не е толкова чисто! Имам къща около София, в Годеч. Пътувал съм по пътя от Годеч за Драгоман, там какви селца има... Има и едно невероятно манастирче близо до Годеч, за него ще напиша отделен постинг. Красива е Родината, калпава е държавата... Като почнем от дупките по пътищата (дето и офроуд-камионът ми се задъхва на тях) и стигне мдо дупките в съзнанието...
цитирай
56. zvezdichka - Този район
26.11.2010 19:55
около Годеч е непознат за нас demonwind. Трябва някой път да го посетим. Аз между другото съм си харесала някои манастири от там, единия от които е Разбоишкият, но не знам, кога ще имаме път натам :). И действително има много красиви места в нашата страна! Убеждаваме се непрекъснато в това!
цитирай
57. emotion3 - дааа трвбва да се внимава с краве...
03.12.2010 20:00
дааа трвбва да се внимава с кравешките "одобрения за почва" ...четейки и гледайки снимк-вие сте си направили "сталкеруване" ;) много ми е интригуващо да ви наблюдавам разходките...трябва да ме научите как да качвам снимки в Блога аз само клипове от мрежата мога но от своя компютър-не и не се научих
цитирай
58. zvezdichka - Ех Емо, трябва
03.12.2010 20:26
да го изгледаме този филм, за да сме наясно с някои понятия :). А нашите разходки винаги са много интересни. Ние затова сме обикнали да обикаляме и опознаваме нашата България.
А за снимките няма проблем. Ще ни дойдеш някой път на гости и ще ти покажем част от нашите умения :).
Поздрави!
цитирай
59. hatanasov - Поздрави!...
28.03.2012 23:39
за интересния постинг. Повечето от тези селца/или махали/ съм ги посещавал, макар и доста отдавна. А комшийката е снаха в Терзиите/Живее в Троян/, мъжът и там развива бизнеса си. Едва ли са толкова малко жителите му. Макар, че дъщеря им/първа приятелка на моята/ може би не е стъпвала там от 2 години.
цитирай
60. zvezdichka - Здравей hatanasov!
30.03.2012 13:59
hatanasov написа:
за интересния постинг. Повечето от тези селца/или махали/ съм ги посещавал, макар и доста отдавна. А комшийката е снаха в Терзиите/Живее в Троян/, мъжът и там развива бизнеса си. Едва ли са толкова малко жителите му. Макар, че дъщеря им/първа приятелка на моята/ може би не е стъпвала там от 2 години.


Благодаря ти за коментара! Много интересно ми стана! Сигурно по времето, когато си ходил част от тези селца са били по оживени. За Терзиите все още не сме успяли да отидем в това селце, ами само го гледаме от разстояние. Миналата есен пак ходихме към този край и се запознахме с някои от приходящите обитатели от с.Бочковци и с.Семковци. Бяхме си взели велосипедите и правехме велотурове, но много се пукат гумите :). А се запознахме с един човек, който живее в Терзиите и пасе кравите на семейството, което живее там. Но не знам дали някой друг живее там освен тях. просто не ни остана време миналата година, макар, че около 4 дена бяхме в района. И ми е много интересно, когато ти си ходил дали си заварвал от старите жители на селата и дали знаеш интересни истории. Просто за това най-вече ми е много мъчно, че вече няма от кой да почерпиш памет за тези селца, защото ги няма техните обитатели. А чухме интересни неща. Дори гостувахме едната вечер на едно семейство. В селото нямаше ток и вода. Но къщата беше истинска балканска къща с невероятно огнище. Страхотен е живия огън, такава атмосфера създава.
цитирай
61. анонимен - това е съседното село на моето. ж...
29.05.2012 00:28
това е съседното село на моето.жалко че от 10г вече не живея там.няма по хубаво място от родния край.
цитирай
62. zvezdichka - Виждам, че района ти е познат.
01.06.2012 12:35
анонимен написа:
това е съседното село на моето.жалко че от 10г вече не живея там.няма по хубаво място от родния край.


Жалко, че животът в това селце е замлъкнал... А колко много такива селца има из България. Обикаляме я надлъж и нашир и постоянно се натъкваме на тази нерадостна съдба на българското село... Сега бяхме в най-Източни Родопи. Много от селата там са обезлюдени. В другите, които все още са живи помаците споделят, че за младите няма препитание и са избягали към градовете и когато и те (старите) си отидат след години и техните села ще се обезлюдят...
цитирай
63. iv3lin - И ние сме от това село!!!
03.07.2015 15:16
Моята баба също е от това село. Тя е живяла там до навършване на 17 години сега е на 63 тя много ми разказва за селото аз също съм ходил 2-3 пъти всяко лято се събираме. Баба ми е от родата Първови.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4151565
Постинги: 487
Коментари: 6797
Гласове: 21234
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031