или
В търсене на родовата хроника
Миналия уекенд използвахме хубавите и слънчеви есенни дни, за да пообиколим селата, от които е излязъл рода на моят съпруг. Взехме и свекъра, който също живо се интересуваше от историята на рода си и потеглихме към Прохода на Републиката. Целта ни беше да посетим село Кладни дял, от който е рода на бащата на моя свекър. Селото се намира преди Вонеща вода, източно от Прохода на републиката. Разположено е в Централна Стара Планина. Като първо се минава през село Войнежа. Направи ми впечатление, че село Войнежа се разпростора на доста обширна територия, но впоследствие от Гугъл разбрах, че селото се състои от 5 махали - Долен Войнеж, Со́левска махала, Среден Войнеж, Горен Войнеж, Чаршията. Първоначално спряхме в центъра на селото и разпитахме къде можем да открием поп Пеньо, защото той се е интересувал от историята на района и дори е решил да издаде книга, за това, което е събрал като информация.
След това продължихме към Кладни дял и решихме на връщане да потърсим отеца. Минахме и през други махали, на които не знаехме имената, но впоследствие разбрах, че те вероятно за част от село Войнежа.
На връщане от Кладни дял минахме през Среден Войнеж. Полутахме се малко докато налучкаме правилната уличка, която да ни отведе към махалата, в която живееше отеца.
Но с питане и до Цариград се стига е казал народа. И Слава Богу, че Войнежа е живо село и има кого да попиташ, защото се сблъскахме и със села, които отдавна са притихнали в планината. И така се озовахме на високо, откъдето се разкриваше гледка към Войнежа.
На единия край на голяма поляна се намираше селско гробище.
А есента беше навсякъде около нас.
И тук се полутахме малко, но добре, че разлайвахме кучетата, че и стопаните им ни ориентираха къде се намита къщата на отец Пеньо.
Търсейки конкретни неща, човек открива приказни кътчета, като този естествен тунел от дървета, които го очароват с хубостта си.
Там намерихме сина на попа, който пасеше козичките си. А този симпатяга той наричаше „принца” :).
Ето още един симпатяга в двора на къщата им.
За съжаление поп Пеньо беше отишъл на панахида в село Гърците и не можахме да се видим с него. Но се разговорихме със съпругата му, която ни почерпи с домашно правен сок от арония. Върнахме се при колата и решихме да си потърсим място за преспиване през вечерта.
Вниманието ни беше привлечено от автобусната спирка, която беше уникална.
На излизане от селото си напълнихме вода от чешмата, намираща се в близост до селото.
За съжаление в края на седмицата се обадих на 3-те къщи за гости, чиито координати намерих в сайта на Почивка за Вонеща вода, но или бяха заети, или не ги даваха за една нощувка. А цените в големите хотели и комплекси бяха по солени, затова се насочихме към съседното село Въглевци, където бяха видяла нормални цени в сайта им. Не знаехме дали ще работи комплекс „Белица”, защото не бях звъннала предварително да запазя места, но хотелчето беше отворено и ни дадоха веднага стая.
Като предлагаха луксозни стаи на 2-я етаж и нормални стаи 3-ка на 1-я етаж по 10,50 лв. леглото. Цената ме изненада приятно, защото в нета бях видяла по-високи цени. А и стаята беше много прилична.
И най-важното, че беше много топло и парното беше надуто на макс. Макар, че имаше и климатик, но до него не допряхме.
След като си взехме ключа от стаята решихме да се върнем отново до Войнежа, за да се срещнем с отеца и да говорим с него.
И имахме късмет, защото той се беше прибрал от Гърците. Поп Пеньо се запозна с нас и започна да ни разказва, това, което знаеше като история за село Кладни дял. Той се е заселил 1949 г. в село Войнежа и тъй като комунистите не са гледали с добро око на него, той се е интересувал много от историята на селата в района. Срещал се е със стари хора и е записвал техните разкази. Но на нас той не можа много да ни помогне, защото не се е интересувал за родословните дървета на родовете, а предимно за историята като цяло, но и това, което чухме от него ни беше много интересно. Извади регистрите и намери прадядото на моя свекър, който 1905 г. е починал, но свекъра ми знаеше само малкото му име и псевдонима. Така научихме и презимето му, но нищо друго като информация. Толкова време е минало от тогава и хората, които са знаели нещо по въпроса са починали...
По тъмно си тръгнахме от къщата на поп Пеньо – много благ човек, който снимах на тръгване.
Заради нас хората не можаха да си ошетат на животните. Но ние бяхме доволни, че се запознахме с този благороден човек и се разговорихме с него. Той сподели, че в момента търси спонсори за издаване на книгата с история на региона, която е подготвял години наред.
Нека има повече такива хора, които се интересуват от историята на родното си село и търсят да записват хрониките на родовете!
Все още диша...
Благодаря ти за цветовете!:))))
То трябва вече да се казва: красиво, по-красиво, звездичкино.
11.11.2010 10:33
Благодаря ти за посещението :).
Алекс
Човек трябва да е отворен за красотата и да й дава място и в себе си! А красотата върви ръка за ръка с любовта :).
Поздрави!
Добре дошла в блога ми :).
Благодаря ти за коментара!
А във Въглевци откриха първия басейн в района в този същия комплекс-Белица. Някъде преди 12-13 години.
Вонеща вода беше много оживен летен курорт. Там съм карал две години и посрещането на Новата година. Но сега е много западнал.
Ходихте ли на къщата на Филип Тотю?
Поздрави!
А държавата спи многогодишен сън...
Музиката е надежда...
ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА
"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА" трета част
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
Благодаря ти Руми!
Държавата обсужва институциите, които не винаги работят в полза на човека.
А музиката - тя ни доставя много радост :).
Поздрави breeze!
Благодаря ти за милите думи!
И имаш разрешението ми!
Приятни почивни дни!
Благодаря за коментара!
Та се бяхме събрали голямата рода. Беше вълнуващо! Човек трябва да знае от къде са корените му!
Поздрави! Страхотен постинг!
13.11.2010 09:09
13.11.2010 10:52
Поздрави!
Благодаря ти за коментара!
Със сигурност е била вълнуваща среща и се радвам за вас :).
Благодаря ти!
Поздрави!
А на теб остава ли ти време да се връщаш в това селце и сега?
Благодаря и аз за коментара и споделените спомени!
А красотата може да се открие навсякъде :).
Вече има и от новия брой на списанието за русенци, така, че трябва да измислим удобно време, когато да си направим среща на русенските блогъри :).
Поздрави!
Благодаря ти :).
13.12.2010 14:59
Аз се заех да издам книжката на поп Пеню - само в 100 екземпляра, защото спонсорите са кът ;-) Дори сега седя и я преписвам на ръка... Иска ми се да успея до Коледа - тогава там се събират много хора на службата в църквата, дано успея. Защото отецът наистина заслужава да види мечтата си осъществена!
Пенка
Весели празници ти желая! И поздрави отец Пеньо от нас!
Цанка и Иво от Русе
Мога да спонсорирам издаването на вашата книга, ако притежавате авторските права. Ако имате интерес не се колебайте да се свържите с мен. nima@gbg.bg nima.bg
GSM 0888800166