Постинг
12.01.2010 11:58 -
Село Долен – едно любимо селце, скътано в Западни Родопи и спомен за една непозната жена
Автор: zvezdichka
Категория: Туризъм
Прочетен: 29867 Коментари: 21 Гласове:
Последна промяна: 12.01.2010 12:00
Прочетен: 29867 Коментари: 21 Гласове:
12
Последна промяна: 12.01.2010 12:00
Село Долен ни плени още от първия път, когато го видяхме и отседнахме там с голяма група приятели през почивните дни около 01.03.2009г. Но тогава не успяхме да обиколим всичко, за което бях извадила материали, че може да се види в района и затова решихме след Коледните празнични дни да отседнем отново в Джамаловата къща.
За това село писа и whitepigeon в поста си
http://whitepigeon.blog.bg/turizam/2009/12/01/unikalnite-mesta-na-bylgariia-chast-3-dolen.446593
Тогава успяхме да видим Долен заснежено.
Но ние отново избрахме да почиваме в това село най-вече заради нашите мили и любезни домакини, които ни приеха много радушно, настаниха ни и се грижеха за нас през цялото време. Домакинята ни приготвяше вкусни родопски ястия, а камината грееше в механичката, където се хранехме и беше просторно и много топло.
Същото мога да кажа и за стаите, в които бяхме настанени. Ето и част от тях:
Девиза на Джамаловата къща е:” Нека Ви помогнем, когато сте далеч от дома да се чувствате като у дома си !” И ние наистина се чувстваме така там, затова отново решихме да им гостуваме. И интересно, че между непознати хора се зараждат приятелски отношения.
Интересен факт относно името на Долен е, че селото се намира на много високо място, сгушено в пазвите на Западни Родопи до което се стига по виещ се път с много завои. Историята разказва, че след като България пада под османско владичество няколко християнски семейства търсят убежище високо в планината в непроходимата й част и там основават село Долен. А самото село се намира в дол, от където идва и името на селото.
Това, което ме заинтригува относно историята на село Долен прочетох в Уикепедия, а именно, за разрастване на населението в селцето. Историци предполагат, че една част от населението на Долен е дошло от село Букорово, което вече е изчезнало село, но се предполага, че останките му се намират между селата Долен, Крибул и Горно Дряново (Тук искам да отворя една скоба и да спомена, че село Горно Дряново е много отдалечено от другите 2 села, а точно между тях се намира Долно Дряново и предполагам, че автора е имал предвид това село, но това са само мои предположения). Населението на село Букорово е било многобройно и се е занимавало с обработка на метали. И има голяма вероятност Букорово да е било оръжейницата на района, което се оказва основателна причина да бъде унищожено от всеки нашественик. От друга страна думата „букоар” означава просветен човек. Това налага и една друга теория, че тези хора са били богомили, разселени принудително по време на Втората българска държава. Открити са основи на голяма църква и скосен олтар. Учените-историци и до днес търсят една изчезнала община Драговищица, намирала се в Западни Родопи, за която сведенията сочат, че е била населена с богомили, разселени впоследствие. Предприемали са се мерки за разселване на богомилите, защото в онези времена е било нужно тези хора да не бъдат заедно. Така, че най-близките за обитаване села се оказват Долен, Сатовча и Горно Дряново. Всичките са на не повече от 10 км. (Отново пояснявам, че това за Горно Дряново не е вярно).
Село Долен се състои от нова част, където са построени нови двуетажни къщи и стара част, към която ни води една калдъръмена уличка отклонявайки се надолу и вдясно от площада. Точно там се намира архитектурния резерват от по-малки и по-големи каменни къщи с дървени чардаци, покрити с тикли /каменни плочи/. Голямо е очарованието на тези покриви. Носят отпечатъка на една стара и отминала епоха. От тях лъха уют и топлина.
Улиците са покрити с калдъръмени каменни плочи, но само главната и 2-3 второстепенни.
Останалите са черни пътища или пътеки, по които хората стигат до къщите си.
Но ако някой мисли, че може да се разхожда с токчета или официални обувки нека му кажа, че има голяма кал по тези малки улички. И човек трябва да е добре обут, за да не затъне в някоя кална локва.
Радващо за окото е, че много от къщите са купени и са реставрирани и възстановени и греят в своето великолепие и красота. Галят окото.
Но има и много от тях, които са като старци – някои безвъзвратно изоставени с изпочупени покриви и счупени прозорци,
други с изпопадала мазилка, но много от тях се държат, а в някои живеят и хора.
Въпреки, че бяхме запланували 3 нощувки, за да разгледаме Долен ни остана време едва на 4-я ден преди да си тръгнем. Така беше и при мартенското ни посещение. Тогава посетихме Ковачевица, Лещен, Гоце Делчев и Делчево и едва последния ден разгледахме и Долен. Но интересно, че всяко едно село си носи своята атмосфера и е различно. Различни са къщите и в архитектурно отношение. Но те приласкават.
Този път разходката започнахме от горната махала, където къщите са накацали по склона.
После слязохме по калдъръма на старата чаршия и интересно, че пред една къща с пейка снимаме винаги едни и същи дядовци, които са седнали на припек и приказка :), въпреки, че става въпрос за разлика от 10 месеца.
Човек вървейки из уличките на селцето се наслаждава на спокойствието и тишината.
Естествено, че някъде кипеше усърдна дейност (все пак беше делник). Я някой ще прибере кравата си от паша или се режат и прибират дърва или се вари ракия.
Населението на Долен е смесено. Съвместно в мир и разбирателство живеят християни и мохамедани. В селото има църка и джамия.
Много исках да разгледам църквата им, построена през 1837г., че предишния път беше затворена, но и сега се оказа заключена. Спомних си, че още за 1-вото пътуване бях чела за баба Яна, която държи ключа от църквата и е единствената останала баба, която пее така, нареченото „високо пеене”, характерно за Долен, но впоследствие традицията на това пеене се предава на жените от село Сатовча. Спомням си, че и нашия хазяйн, които е много предприемчив човек ни беше споменал че в миналото е водил бабите по разни фестивали и концерти в други села, дори и в София, но повечето от тях са измрели. Като видях, че църквата е затворена си помислих дали няма да можем да се срещнем с тази баба Яна, а и да я накараме и да ни попее. Знаех, че живее близо до църквата, но каква беше моята изненада, когато излизайки от двора на църквата върху дървена порта на съседна къща съзрях некролог. Една слънчева жена с леко изтормозена физиономия ме гледаше от снимката. Това беше баба Яна… Стана ми много тъжно и мислите ми ме отведоха натам, че когато едно богатство не се предава на младото поколение, то си отива с човека, който е напуснал вече този свят… Дам… Така и с високото доленско пеене, което вече няма да носи славата на Доленските баби, но Слава Богу, че все пак сатовчани са приели традицията и са го опазили и са му вдъхнали живот. Та поглеждайки датата от некролога установих, че на 01.03.2009г. тази баба все още е била в селото, но тогава сме били на друг акъл и не се бяха родили тези желания в нас. Те дойдоха постепенно след престоя ни на фестивала на фолклорната носия в Жеравна и т.н. Знаете ли как съм се радвала, когато заедно с възрастни баби съм виждала малки дечица, които са се включвали в изиграването на различни обряди и са пеели родопски песни. Това го усетих 2007г. в Широка лъка, а когато виждаш, че нещо се загубва и погива – страшно му става на човек и болно… Колко е хубаво, когато младите бъдат заразени от ентусиазма и примера на възрастните. Това може да носи голяма радост и да бъде за слава на тези, които са опазили традициите и корените си и са ги предали на тези малките… Но аз много се отклоних от темата, но тази мъка остана е в мен и няма как да не я споделя. А освен църквата до нея имаше една малка постройка, която се наричаше кръщелница. За 1-ви път чувах за такава.
Така интересувайки се от доленското пеене попаднах на следната статия и давам линк за хората, които биха желали да надзърнат в тази тайна. В нея има описани интересни подробности.
http://sun-moon.hit.bg/Statii/Wisoko-pesen.html
Неразгаданата тайна на Долен са подземните тунели. Те са свързвали църквата с къщите и са стигнали до края на селото. По тях са бягали от турците Яне Сандански, Гоце Делчев и други борци за свобода на българите в Пиринско. Но интересно, че тези тунели все още не са разкрити и проучени.
С това разказа ми за село Долен приключи, но не и срещите ми с него. Оставихме си неразгледани места, които да можем да посетим и следващия път :).
/п.п. между другото все още не съм чула прословутото високо, полифонично, доленско пеене. Търсих в тубе-то и vbox-са, но не намерих. Ако някой знае за някой клип, ще съм му благодарна, ако ми изпрати линк./
За това село писа и whitepigeon в поста си
http://whitepigeon.blog.bg/turizam/2009/12/01/unikalnite-mesta-na-bylgariia-chast-3-dolen.446593
Тогава успяхме да видим Долен заснежено.
Но ние отново избрахме да почиваме в това село най-вече заради нашите мили и любезни домакини, които ни приеха много радушно, настаниха ни и се грижеха за нас през цялото време. Домакинята ни приготвяше вкусни родопски ястия, а камината грееше в механичката, където се хранехме и беше просторно и много топло.
Същото мога да кажа и за стаите, в които бяхме настанени. Ето и част от тях:
Девиза на Джамаловата къща е:” Нека Ви помогнем, когато сте далеч от дома да се чувствате като у дома си !” И ние наистина се чувстваме така там, затова отново решихме да им гостуваме. И интересно, че между непознати хора се зараждат приятелски отношения.
Интересен факт относно името на Долен е, че селото се намира на много високо място, сгушено в пазвите на Западни Родопи до което се стига по виещ се път с много завои. Историята разказва, че след като България пада под османско владичество няколко християнски семейства търсят убежище високо в планината в непроходимата й част и там основават село Долен. А самото село се намира в дол, от където идва и името на селото.
Това, което ме заинтригува относно историята на село Долен прочетох в Уикепедия, а именно, за разрастване на населението в селцето. Историци предполагат, че една част от населението на Долен е дошло от село Букорово, което вече е изчезнало село, но се предполага, че останките му се намират между селата Долен, Крибул и Горно Дряново (Тук искам да отворя една скоба и да спомена, че село Горно Дряново е много отдалечено от другите 2 села, а точно между тях се намира Долно Дряново и предполагам, че автора е имал предвид това село, но това са само мои предположения). Населението на село Букорово е било многобройно и се е занимавало с обработка на метали. И има голяма вероятност Букорово да е било оръжейницата на района, което се оказва основателна причина да бъде унищожено от всеки нашественик. От друга страна думата „букоар” означава просветен човек. Това налага и една друга теория, че тези хора са били богомили, разселени принудително по време на Втората българска държава. Открити са основи на голяма църква и скосен олтар. Учените-историци и до днес търсят една изчезнала община Драговищица, намирала се в Западни Родопи, за която сведенията сочат, че е била населена с богомили, разселени впоследствие. Предприемали са се мерки за разселване на богомилите, защото в онези времена е било нужно тези хора да не бъдат заедно. Така, че най-близките за обитаване села се оказват Долен, Сатовча и Горно Дряново. Всичките са на не повече от 10 км. (Отново пояснявам, че това за Горно Дряново не е вярно).
Село Долен се състои от нова част, където са построени нови двуетажни къщи и стара част, към която ни води една калдъръмена уличка отклонявайки се надолу и вдясно от площада. Точно там се намира архитектурния резерват от по-малки и по-големи каменни къщи с дървени чардаци, покрити с тикли /каменни плочи/. Голямо е очарованието на тези покриви. Носят отпечатъка на една стара и отминала епоха. От тях лъха уют и топлина.
Улиците са покрити с калдъръмени каменни плочи, но само главната и 2-3 второстепенни.
Останалите са черни пътища или пътеки, по които хората стигат до къщите си.
Но ако някой мисли, че може да се разхожда с токчета или официални обувки нека му кажа, че има голяма кал по тези малки улички. И човек трябва да е добре обут, за да не затъне в някоя кална локва.
Радващо за окото е, че много от къщите са купени и са реставрирани и възстановени и греят в своето великолепие и красота. Галят окото.
Но има и много от тях, които са като старци – някои безвъзвратно изоставени с изпочупени покриви и счупени прозорци,
други с изпопадала мазилка, но много от тях се държат, а в някои живеят и хора.
Въпреки, че бяхме запланували 3 нощувки, за да разгледаме Долен ни остана време едва на 4-я ден преди да си тръгнем. Така беше и при мартенското ни посещение. Тогава посетихме Ковачевица, Лещен, Гоце Делчев и Делчево и едва последния ден разгледахме и Долен. Но интересно, че всяко едно село си носи своята атмосфера и е различно. Различни са къщите и в архитектурно отношение. Но те приласкават.
Този път разходката започнахме от горната махала, където къщите са накацали по склона.
После слязохме по калдъръма на старата чаршия и интересно, че пред една къща с пейка снимаме винаги едни и същи дядовци, които са седнали на припек и приказка :), въпреки, че става въпрос за разлика от 10 месеца.
Човек вървейки из уличките на селцето се наслаждава на спокойствието и тишината.
Естествено, че някъде кипеше усърдна дейност (все пак беше делник). Я някой ще прибере кравата си от паша или се режат и прибират дърва или се вари ракия.
Населението на Долен е смесено. Съвместно в мир и разбирателство живеят християни и мохамедани. В селото има църка и джамия.
Много исках да разгледам църквата им, построена през 1837г., че предишния път беше затворена, но и сега се оказа заключена. Спомних си, че още за 1-вото пътуване бях чела за баба Яна, която държи ключа от църквата и е единствената останала баба, която пее така, нареченото „високо пеене”, характерно за Долен, но впоследствие традицията на това пеене се предава на жените от село Сатовча. Спомням си, че и нашия хазяйн, които е много предприемчив човек ни беше споменал че в миналото е водил бабите по разни фестивали и концерти в други села, дори и в София, но повечето от тях са измрели. Като видях, че църквата е затворена си помислих дали няма да можем да се срещнем с тази баба Яна, а и да я накараме и да ни попее. Знаех, че живее близо до църквата, но каква беше моята изненада, когато излизайки от двора на църквата върху дървена порта на съседна къща съзрях некролог. Една слънчева жена с леко изтормозена физиономия ме гледаше от снимката. Това беше баба Яна… Стана ми много тъжно и мислите ми ме отведоха натам, че когато едно богатство не се предава на младото поколение, то си отива с човека, който е напуснал вече този свят… Дам… Така и с високото доленско пеене, което вече няма да носи славата на Доленските баби, но Слава Богу, че все пак сатовчани са приели традицията и са го опазили и са му вдъхнали живот. Та поглеждайки датата от некролога установих, че на 01.03.2009г. тази баба все още е била в селото, но тогава сме били на друг акъл и не се бяха родили тези желания в нас. Те дойдоха постепенно след престоя ни на фестивала на фолклорната носия в Жеравна и т.н. Знаете ли как съм се радвала, когато заедно с възрастни баби съм виждала малки дечица, които са се включвали в изиграването на различни обряди и са пеели родопски песни. Това го усетих 2007г. в Широка лъка, а когато виждаш, че нещо се загубва и погива – страшно му става на човек и болно… Колко е хубаво, когато младите бъдат заразени от ентусиазма и примера на възрастните. Това може да носи голяма радост и да бъде за слава на тези, които са опазили традициите и корените си и са ги предали на тези малките… Но аз много се отклоних от темата, но тази мъка остана е в мен и няма как да не я споделя. А освен църквата до нея имаше една малка постройка, която се наричаше кръщелница. За 1-ви път чувах за такава.
Така интересувайки се от доленското пеене попаднах на следната статия и давам линк за хората, които биха желали да надзърнат в тази тайна. В нея има описани интересни подробности.
http://sun-moon.hit.bg/Statii/Wisoko-pesen.html
Неразгаданата тайна на Долен са подземните тунели. Те са свързвали църквата с къщите и са стигнали до края на селото. По тях са бягали от турците Яне Сандански, Гоце Делчев и други борци за свобода на българите в Пиринско. Но интересно, че тези тунели все още не са разкрити и проучени.
С това разказа ми за село Долен приключи, но не и срещите ми с него. Оставихме си неразгледани места, които да можем да посетим и следващия път :).
/п.п. между другото все още не съм чула прословутото високо, полифонично, доленско пеене. Търсих в тубе-то и vbox-са, но не намерих. Ако някой знае за някой клип, ще съм му благодарна, ако ми изпрати линк./
21 места, които никога не можеш да посет...
Кой мрази Борисов?
Лечение на рака има, но го крият!Химиоте...
Кой мрази Борисов?
Лечение на рака има, но го крият!Химиоте...
Следващ постинг
Предишен постинг
колко красоти си сложила и в този пост.
Има много хубави фотогграфии.
Поздрави и за асистента :)))
цитирайИма много хубави фотогграфии.
Поздрави и за асистента :)))
Не знам кого имаш предвид за асистента: дали моя съпруг, с който се разхождаме и сме си екип или тези 2 кучета, които бяха в съседната къща на Джамаловата, но само срещу едно свирване и ни се предложиха за гидове в това селце. Естествено, че по пътя разлайваха и други домашни кучета, но ни бяха добри водачи :).
Благодаря за оценката ти Цецо :).
цитирайБлагодаря за оценката ти Цецо :).
Едно такова...самобитно... и много българско, родно, мило...
Дори метлата на последната снимка е някак на мястото си!...:)
Благодаря за уникалната разходка!...:)
А снимките са прекрасни!...
цитирайДори метлата на последната снимка е някак на мястото си!...:)
Благодаря за уникалната разходка!...:)
А снимките са прекрасни!...
Прекрасен разказ, благодаря ти .
Преди време едни познати си направиха там сватбата. Имах удоволствието да се потопя в атмосфера, колкото романтична, толкова и уникално истинска.
Великолепно си се справила, чакам с нетърпение следващите ти стъпки на откривател на романтични и истински неща . .
Поздрави - Ю.
цитирайПреди време едни познати си направиха там сватбата. Имах удоволствието да се потопя в атмосфера, колкото романтична, толкова и уникално истинска.
Великолепно си се справила, чакам с нетърпение следващите ти стъпки на откривател на романтични и истински неща . .
Поздрави - Ю.
точно такова Ася и ние го чувстваме много близко това селце! Мило ни е :).
А метлата, която си съзряла на чешмата тя със сигурност е послужила на хората, които в съседство варяха ракия :).
Благодаря ти за коментара!
цитирайА метлата, която си съзряла на чешмата тя със сигурност е послужила на хората, които в съседство варяха ракия :).
Благодаря ти за коментара!
за добрия избор на твоите познати :). Уникално е усещането да бъдеш на такова място, което има своя дух и излъчване, още повече и на своята сватба! Знам и от опит :), защото нашата беше на подобно местенце - в Боженци. Много хубаво си я описала атмосферата в това самобитно селце :).
Благодаря ти за коментара Юле!
А е особено човек да бъде откривател и радващо в един момент, защото откривателството е в пряка връзка с възхищението и учудването. Няма как когато човек открие нещо наистина уникално и самобитно, диво и красиво да не възкликне от удивление!
Поздрави!
цитирайБлагодаря ти за коментара Юле!
А е особено човек да бъде откривател и радващо в един момент, защото откривателството е в пряка връзка с възхищението и учудването. Няма как когато човек открие нещо наистина уникално и самобитно, диво и красиво да не възкликне от удивление!
Поздрави!
Каква хубава разходка! :))
Тъкмо си мислех като започнах да чета, колко ми напомня това село за Ковачевица и после видях , че и там сте ходили. Интересен е много този край :)
Поздрави, че ни направи съпричастни както и за поднесената информация! :))
цитирайТъкмо си мислех като започнах да чета, колко ми напомня това село за Ковачевица и после видях , че и там сте ходили. Интересен е много този край :)
Поздрави, че ни направи съпричастни както и за поднесената информация! :))
месец март, когато за 1-ви път отседнахме в Долен и whitepigeon писа в блога си за това място. Той има много интересен поглед наистина :). Тогава всичко беше в бяло и снежно. А и от село до село има разлика. Но всяко едно си е самобитно и българско и привлича.
А при сегашното си гостуване в Долен посетихме околните села - като Долно Дряново и Старото Дебрен, които не са известни, но си имат своята специфика. Може би ще разкажем и за тях в някои от следващите ни постове :). А този край наистина е не само интересен, но и много красив!
Благодаря ти bilingual за коментара!
цитирайА при сегашното си гостуване в Долен посетихме околните села - като Долно Дряново и Старото Дебрен, които не са известни, но си имат своята специфика. Може би ще разкажем и за тях в някои от следващите ни постове :). А този край наистина е не само интересен, но и много красив!
Благодаря ти bilingual за коментара!
порутени къщи с изгнили покриви, изоставени дворове, кал и тъмнина в нощщта... няма грижата на добър стопанин, а тези, които са поддържани не изглеждат радостни и щастливи. Като се разхождам в моето холандско село усещам оптимизъм и щастие. Дори в къщите на българина е вложена мъката му....... самотни кучета и старци ... не чувствам любов, няма радост в стъпките на забрадените женици и даже кравите едва се влачат като че ли смазани от разлепените некролози и изоставения кръст до руината.... Тази тишина е като спряло време и на мен не ми донесе ведрина и спокойствие, а още повече ме натъжи, мислейки за бъдещето на България. Усещам песимизма в душите... Сянката на петте века робство още е много дълбока. Ти Звездице имаш око за красотата във всичко и си щастливо влюбена, затова всичко ти се вижда хубаво. Дай Боже всекиму такова щастие!
цитирайима отворени очи както за красотата, така и да е състрадателен по природа. А много истина има в думите ти Руми. Труден е живота на българския селянин, който се бори за своето оцеляване. Особено в райони, в които няма с какво да се препитават хорицата. Например в този район основния начин да си изкараш прехраната е или да гледаш тютюн, или да дялаш камъни. Някои си гледат кравички и други животинки... Много тъжно ми стана още първия път като бяхме в околностите на село Долен и гледах малки момчета, които работеха заедно с бащите си, за да ломят камъните. И тогава си мислех какво детство карат тези селски деца и какви забавления имат, в сравнение с децата в големите градове... А и нямайки поминък, хората може би нямат възможност да си стегнат и къщите, в които живеят, а много от тях са и изоставени. Други, за които вече споменах са купени от по имотни хора и са възстановени, но са заключени с катинар. И може би предимно в почивните дни идват да си ги нагледат. Има и млади хора, но забелязах, че вечер се събират на площада.
Благодаря ти за коментара, който е предизвикал поста ми!
За жалост има красота в майсторлъка на старите майстори, но има и за какво да се замисли човек...
цитирайБлагодаря ти за коментара, който е предизвикал поста ми!
За жалост има красота в майсторлъка на старите майстори, но има и за какво да се замисли човек...
За любовта и реализма, с които е направен постинга!
Истинско е - като живота!:))
цитирайИстинско е - като живота!:))
В него съм преплела неща, които са ме докоснали и развълнували, както и интересни за мен исторически данни и най-вече автентичния облик на селцето :).
цитирайЗвездичке! Ето линка към още една истинска доленска история, в която баба Яна фигурира...
http://momera.blog.bg/izkustvo/2008/08/23/niakyde-tam.225879
Която ще те срещне и с бай Лозан, който за съжаление също не е сред нас...Селото се прощава не само с къщите си, но и със стопаните си...Всичко бавно се променя... Но пък откриха тунелите!
Поздрави от Момера!
цитирайhttp://momera.blog.bg/izkustvo/2008/08/23/niakyde-tam.225879
Която ще те срещне и с бай Лозан, който за съжаление също не е сред нас...Селото се прощава не само с къщите си, но и със стопаните си...Всичко бавно се променя... Но пък откриха тунелите!
Поздрави от Момера!
Прочетох разказа ти с интерес и научих нови неща! Хубаво е човек да записва и запазва народната памет. А това за тунелите ми е много интересно, защото и ние сме се интересували и питали за тях нашия хазяин...
цитирай
15.
анонимен -
:):):)
26.08.2010 16:13
26.08.2010 16:13
разглеждах захласнат и докоснат някъде дълбоко...
имам една малка публикация с 2 любителски клипчета на това уникално пеене в моя блог http://krassi-folkloric.blogspot.com/2010/08/bulgarian-polyphony-high-singing-from.html
цитирайимам една малка публикация с 2 любителски клипчета на това уникално пеене в моя блог http://krassi-folkloric.blogspot.com/2010/08/bulgarian-polyphony-high-singing-from.html
16.
анонимен -
Има издадена плоча за това пеене : ...
06.10.2010 11:34
06.10.2010 11:34
Има издадена плоча за това пеене : http://www.facebook.com/editalbum.php?aid=18813&add=1&id=100001363732344&htmlup=1#!/album.php?aid=28425&id=100001363732344
Имам още доста материали за Долен качени на профила ми във Фейсбук и достъпни за всеки интересуващ се .
цитирайИмам още доста материали за Долен качени на профила ми във Фейсбук и достъпни за всеки интересуващ се .
17.
анонимен -
Виждам, че адреса нещо не излиза. ...
06.10.2010 12:01
06.10.2010 12:01
Виждам ,че адреса нещо не излиза. Профилът ми в ФБ е : Григор Ганчев
цитирайза линка от блога ти! И за това, че предоставящ възможност на хората, които искат да се запознаят с пеенето на "високо", което наистина е уникално. Аз между другото ги бях прослушала още като се запознахме с теб виртуално в Тубе-то :).
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Информацията наистина е ценна и интересна! Прочетох с интерес обложката на плочата.
Разгледах и страницата ви във Фейсбук :). Много интересни неща публикувате. Дори ми стана много интересно за селата Крибул, Долно Дряново и Долен. Ние с моя съпруг в Крибул не успяхме да отидем, но явно целия регион там е с подобни камъни. Но съм си го заплюла при някое следващо наше пътуване.
Дори и това, което прочетох за историята на Долен, а именно: "Историци предполагат, че една част от населението на Долен е дошло от село Букорово, което вече е изчезнало село, но се предполага, че останките му се намират между селата Долен, Крибул и Горно Дряново (Тук искам да отворя една скоба и да спомена, че село Горно Дряново е много отдалечено от другите 2 села, а точно между тях се намира Долно Дряново и предполагам, че автора е имал предвид това село, но това са само мои предположения)." е провокирало интереса ми да се разходим и към Крибул...
Благодаря ви за информацията, която давате в блога ми!
цитирайРазгледах и страницата ви във Фейсбук :). Много интересни неща публикувате. Дори ми стана много интересно за селата Крибул, Долно Дряново и Долен. Ние с моя съпруг в Крибул не успяхме да отидем, но явно целия регион там е с подобни камъни. Но съм си го заплюла при някое следващо наше пътуване.
Дори и това, което прочетох за историята на Долен, а именно: "Историци предполагат, че една част от населението на Долен е дошло от село Букорово, което вече е изчезнало село, но се предполага, че останките му се намират между селата Долен, Крибул и Горно Дряново (Тук искам да отворя една скоба и да спомена, че село Горно Дряново е много отдалечено от другите 2 села, а точно между тях се намира Долно Дряново и предполагам, че автора е имал предвид това село, но това са само мои предположения)." е провокирало интереса ми да се разходим и към Крибул...
Благодаря ви за информацията, която давате в блога ми!
20.
анонимен -
Плочата е дигитализирана, но така ...
07.10.2010 18:18
07.10.2010 18:18
Плочата е дигитализирана ,но така си и остана в един приятел ,ще я взема скоро и ще я кача някъде в нета.
По Крибулските баири човек лесно може да се загуби ,трябва да сте внимателни.
А за с. Горно Дряново няма никакви съмнения ,въпреки че името предполага да е близо до Долно Дряново ,това не е така . Всички знаем ,че то е на път за Ковачевица.
Успех!
цитирайПо Крибулските баири човек лесно може да се загуби ,трябва да сте внимателни.
А за с. Горно Дряново няма никакви съмнения ,въпреки че името предполага да е близо до Долно Дряново ,това не е така . Всички знаем ,че то е на път за Ковачевица.
Успех!
се възползвала от записите, ако има такава възможност.
А ние не се плашим от баири. Обикновено като тръгнем за някъде си вадим и карта на района, но никой не е застрахован от изгубване.
Благодаря ви за коментара Григор!
цитирайА ние не се плашим от баири. Обикновено като тръгнем за някъде си вадим и карта на района, но никой не е застрахован от изгубване.
Благодаря ви за коментара Григор!
Търсене
За този блог
Гласове: 21682