Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.01.2010 11:58 - Село Долен – едно любимо селце, скътано в Западни Родопи и спомен за една непозната жена
Автор: zvezdichka Категория: Туризъм   
Прочетен: 22596 Коментари: 21 Гласове:
12

Последна промяна: 12.01.2010 12:00


Село Долен ни плени още от първия път, когато го видяхме и отседнахме там с голяма група приятели през почивните дни около 01.03.2009г. Но тогава не успяхме да обиколим всичко, за което бях извадила материали, че може да се види в района и затова решихме след Коледните празнични дни да отседнем отново в Джамаловата къща.
image
За това село писа и whitepigeon в поста си
http://whitepigeon.blog.bg/turizam/2009/12/01/unikalnite-mesta-na-bylgariia-chast-3-dolen.446593
Тогава успяхме да видим Долен заснежено.
image

image

image
Но ние отново избрахме да почиваме в това село най-вече заради нашите мили и любезни домакини, които ни приеха много радушно, настаниха ни и се грижеха за нас през цялото време. Домакинята ни приготвяше вкусни родопски ястия, а камината грееше в механичката, където се хранехме и беше просторно и много топло.
image

image
image
Същото мога да кажа и за стаите, в които бяхме настанени. Ето и част от тях:
image

image
Девиза на Джамаловата къща е:” Нека Ви помогнем, когато сте далеч от дома да се чувствате като у дома си !” И ние наистина се чувстваме така там, затова отново решихме да им гостуваме. И интересно, че между непознати хора се зараждат приятелски отношения.
Интересен факт относно името на Долен е, че селото се намира на много високо място, сгушено в пазвите на Западни Родопи до което се стига по виещ се път с много завои. Историята разказва, че след като България пада под османско владичество няколко християнски семейства търсят убежище високо в планината в непроходимата й част и там основават село Долен. А самото село се намира в дол, от където идва и името на селото.
image
Това, което ме заинтригува относно историята на село Долен прочетох в Уикепедия, а именно, за разрастване на населението в селцето. Историци предполагат, че една част от населението на Долен е дошло от село Букорово, което вече е изчезнало село, но се предполага, че останките му се намират между селата Долен, Крибул и Горно Дряново (Тук искам да отворя една скоба и да спомена, че село Горно Дряново е много отдалечено от другите 2 села, а точно между тях се намира Долно Дряново и предполагам, че автора е имал предвид това село, но това са само мои предположения). Населението на село Букорово е било многобройно и се е занимавало с обработка на метали. И има голяма вероятност Букорово да е било оръжейницата на района, което се оказва основателна причина да бъде унищожено от всеки нашественик. От друга страна думата „букоар” означава просветен човек. Това налага и една друга теория, че тези хора са били богомили, разселени принудително по време на Втората българска държава. Открити са основи на голяма църква и скосен олтар. Учените-историци и до днес търсят една изчезнала община Драговищица, намирала се в Западни Родопи, за която сведенията сочат, че е била населена с богомили, разселени впоследствие. Предприемали са се мерки за разселване на богомилите, защото в онези времена е било нужно тези хора да не бъдат заедно. Така, че най-близките за обитаване села се оказват Долен, Сатовча и Горно Дряново. Всичките са на не повече от 10 км. (Отново пояснявам, че това за Горно Дряново не е вярно).
Село Долен се състои от нова част, където са построени нови двуетажни къщи и стара част, към която ни води една калдъръмена уличка отклонявайки се надолу и вдясно от площада. Точно там се намира архитектурния резерват от по-малки и по-големи каменни къщи с дървени чардаци, покрити с тикли /каменни плочи/. Голямо е очарованието на тези покриви. Носят отпечатъка на една стара и отминала епоха. От тях лъха уют и топлина.
image

image

image
Улиците са покрити с калдъръмени каменни плочи, но само главната и 2-3 второстепенни.
image

image
Останалите са черни пътища или пътеки, по които хората стигат до къщите си.
image

image
Но ако някой мисли, че може да се разхожда с токчета или официални обувки нека му кажа, че има голяма кал по тези малки улички. И човек трябва да е добре обут, за да не затъне в някоя кална локва.
image
Радващо за окото е, че много от къщите са купени и са реставрирани и възстановени и греят в своето великолепие и красота. Галят окото.
image
image
image

image
image

image

image
Но има и много от тях, които са като старци – някои безвъзвратно изоставени с изпочупени покриви и счупени прозорци,
image

image

image

image
други с изпопадала мазилка, но много от тях се държат, а в някои живеят и хора.
image
Въпреки, че бяхме запланували 3 нощувки, за да разгледаме Долен ни остана време едва на 4-я ден преди да си тръгнем. Така беше и при мартенското ни посещение. Тогава посетихме Ковачевица, Лещен, Гоце Делчев и Делчево и едва последния ден разгледахме и Долен. Но интересно, че всяко едно село си носи своята атмосфера и е различно. Различни са къщите и в архитектурно отношение. Но те приласкават.
image
Този път разходката започнахме от горната махала, където къщите са накацали по склона.
image

image
После слязохме по калдъръма на старата чаршия и интересно, че пред една къща с пейка снимаме винаги едни и същи дядовци, които са седнали на припек и приказка :), въпреки, че става въпрос за разлика от 10 месеца.
image

image
Човек вървейки из уличките на селцето се наслаждава на спокойствието и тишината.
image
image
image

image

image
Естествено, че някъде кипеше усърдна дейност (все пак беше делник). Я някой ще прибере кравата си от паша или се режат и прибират дърва или се вари ракия.
image
Населението на Долен е смесено. Съвместно в мир и разбирателство живеят християни и мохамедани. В селото има църка и джамия.
image

image
Много исках да разгледам църквата им, построена през 1837г., че предишния път беше затворена, но и сега се оказа заключена.
image Спомних си, че още за 1-вото пътуване бях чела за баба Яна, която държи ключа от църквата и е единствената останала баба, която пее така, нареченото „високо пеене”, характерно за Долен, но впоследствие традицията на това пеене се предава на жените от село Сатовча. Спомням си, че и нашия хазяйн, които е много предприемчив човек ни беше споменал че в миналото е водил бабите по разни фестивали и концерти в други села, дори и в София, но повечето от тях са измрели. Като видях, че църквата е затворена си помислих дали няма да можем да се срещнем с тази баба Яна, а и да я накараме и да ни попее. Знаех, че живее близо до църквата, но каква беше моята изненада, когато излизайки от двора на църквата върху дървена порта на съседна къща съзрях некролог. Една слънчева жена с леко изтормозена физиономия ме гледаше от снимката. Това беше баба Яна… image Стана ми много тъжно и мислите ми ме отведоха натам, че когато едно богатство не се предава на младото поколение, то си отива с човека, който е напуснал вече този свят… Дам… Така и с високото доленско пеене, което вече няма да носи славата на Доленските баби, но Слава Богу, че все пак сатовчани са приели традицията и са го опазили и са му вдъхнали живот. Та поглеждайки датата от некролога установих, че на 01.03.2009г. тази баба все още е била в селото, но тогава сме били на друг акъл и не се бяха родили тези желания в нас. Те дойдоха постепенно след престоя ни на фестивала на фолклорната носия в Жеравна и т.н. Знаете ли как съм се радвала, когато заедно с възрастни баби съм виждала малки дечица, които са се включвали в изиграването на различни обряди и са пеели родопски песни. Това го усетих 2007г. в Широка лъка, а когато виждаш, че нещо се загубва и погива – страшно му става на човек и болно… Колко е хубаво, когато младите бъдат заразени от ентусиазма и примера на възрастните. Това може да носи голяма радост и да бъде за слава на тези, които са опазили традициите и корените си и са ги предали на тези малките… Но аз много се отклоних от темата, но тази мъка остана е в мен и няма как да не я споделя. А освен църквата до нея имаше една малка постройка, която се наричаше кръщелница. За 1-ви път чувах за такава.
image
Така интересувайки се от доленското пеене попаднах на следната статия и давам линк за хората, които биха желали да надзърнат в тази тайна. В нея има описани интересни подробности.
http://sun-moon.hit.bg/Statii/Wisoko-pesen.html

Неразгаданата тайна на Долен са подземните тунели. Те са свързвали църквата с къщите и са стигнали до края на селото. По тях са бягали от турците Яне Сандански, Гоце Делчев и други борци за свобода на българите в Пиринско. Но интересно, че тези тунели все още не са разкрити и проучени.
image

image
С това разказа ми за село Долен приключи, но не и срещите ми с него. Оставихме си неразгледани места, които да можем да посетим и следващия път :).

/п.п. между другото все още не съм чула прословутото високо, полифонично, доленско пеене. Търсих в тубе-то и vbox-са, но не намерих. Ако някой знае за някой клип, ще съм му благодарна, ако ми изпрати линк./



Гласувай:
12
0



1. voinov50 - Лелееее...
12.01.2010 14:57
колко красоти си сложила и в този пост.
Има много хубави фотогграфии.
Поздрави и за асистента :)))
цитирай
2. zvezdichka - :)))
12.01.2010 15:02
Не знам кого имаш предвид за асистента: дали моя съпруг, с който се разхождаме и сме си екип или тези 2 кучета, които бяха в съседната къща на Джамаловата, но само срещу едно свирване и ни се предложиха за гидове в това селце. Естествено, че по пътя разлайваха и други домашни кучета, но ни бяха добри водачи :).
Благодаря за оценката ти Цецо :).
цитирай
3. anastasiia - Много е хубаво!...
12.01.2010 20:47
Едно такова...самобитно... и много българско, родно, мило...
Дори метлата на последната снимка е някак на мястото си!...:)
Благодаря за уникалната разходка!...:)
А снимките са прекрасни!...
цитирай
4. chinaware - Вълшебно място ,
13.01.2010 11:11
Прекрасен разказ, благодаря ти .
Преди време едни познати си направиха там сватбата. Имах удоволствието да се потопя в атмосфера, колкото романтична, толкова и уникално истинска.
Великолепно си се справила, чакам с нетърпение следващите ти стъпки на откривател на романтични и истински неща . .
Поздрави - Ю.
цитирай
5. zvezdichka - Наистина е
13.01.2010 13:33
точно такова Ася и ние го чувстваме много близко това селце! Мило ни е :).
А метлата, която си съзряла на чешмата тя със сигурност е послужила на хората, които в съседство варяха ракия :).
Благодаря ти за коментара!
цитирай
6. zvezdichka - Много се радвам
13.01.2010 13:44
за добрия избор на твоите познати :). Уникално е усещането да бъдеш на такова място, което има своя дух и излъчване, още повече и на своята сватба! Знам и от опит :), защото нашата беше на подобно местенце - в Боженци. Много хубаво си я описала атмосферата в това самобитно селце :).
Благодаря ти за коментара Юле!
А е особено човек да бъде откривател и радващо в един момент, защото откривателството е в пряка връзка с възхищението и учудването. Няма как когато човек открие нещо наистина уникално и самобитно, диво и красиво да не възкликне от удивление!
Поздрави!
цитирай
7. bilingual - :)
13.01.2010 19:07
Каква хубава разходка! :))
Тъкмо си мислех като започнах да чета, колко ми напомня това село за Ковачевица и после видях , че и там сте ходили. Интересен е много този край :)

Поздрави, че ни направи съпричастни както и за поднесената информация! :))
цитирай
8. zvezdichka - Koвачевица посетихме
13.01.2010 19:55
месец март, когато за 1-ви път отседнахме в Долен и whitepigeon писа в блога си за това място. Той има много интересен поглед наистина :). Тогава всичко беше в бяло и снежно. А и от село до село има разлика. Но всяко едно си е самобитно и българско и привлича.
А при сегашното си гостуване в Долен посетихме околните села - като Долно Дряново и Старото Дебрен, които не са известни, но си имат своята специфика. Може би ще разкажем и за тях в някои от следващите ни постове :). А този край наистина е не само интересен, но и много красив!
Благодаря ти bilingual за коментара!
цитирай
9. compassion - Тъга има в нашите села
14.01.2010 13:11
порутени къщи с изгнили покриви, изоставени дворове, кал и тъмнина в нощщта... няма грижата на добър стопанин, а тези, които са поддържани не изглеждат радостни и щастливи. Като се разхождам в моето холандско село усещам оптимизъм и щастие. Дори в къщите на българина е вложена мъката му....... самотни кучета и старци ... не чувствам любов, няма радост в стъпките на забрадените женици и даже кравите едва се влачат като че ли смазани от разлепените некролози и изоставения кръст до руината.... Тази тишина е като спряло време и на мен не ми донесе ведрина и спокойствие, а още повече ме натъжи, мислейки за бъдещето на България. Усещам песимизма в душите... Сянката на петте века робство още е много дълбока. Ти Звездице имаш око за красотата във всичко и си щастливо влюбена, затова всичко ти се вижда хубаво. Дай Боже всекиму такова щастие!
цитирай
10. zvezdichka - Човек трябва да
14.01.2010 14:50
има отворени очи както за красотата, така и да е състрадателен по природа. А много истина има в думите ти Руми. Труден е живота на българския селянин, който се бори за своето оцеляване. Особено в райони, в които няма с какво да се препитават хорицата. Например в този район основния начин да си изкараш прехраната е или да гледаш тютюн, или да дялаш камъни. Някои си гледат кравички и други животинки... Много тъжно ми стана още първия път като бяхме в околностите на село Долен и гледах малки момчета, които работеха заедно с бащите си, за да ломят камъните. И тогава си мислех какво детство карат тези селски деца и какви забавления имат, в сравнение с децата в големите градове... А и нямайки поминък, хората може би нямат възможност да си стегнат и къщите, в които живеят, а много от тях са и изоставени. Други, за които вече споменах са купени от по имотни хора и са възстановени, но са заключени с катинар. И може би предимно в почивните дни идват да си ги нагледат. Има и млади хора, но забелязах, че вечер се събират на площада.
Благодаря ти за коментара, който е предизвикал поста ми!
За жалост има красота в майсторлъка на старите майстори, но има и за какво да се замисли човек...
цитирай
11. tit - Поздравления!:)
14.01.2010 21:14
За любовта и реализма, с които е направен постинга!
Истинско е - като живота!:))
цитирай
12. zvezdichka - Благодаря за оценката tit!
14.01.2010 21:41
В него съм преплела неща, които са ме докоснали и развълнували, както и интересни за мен исторически данни и най-вече автентичния облик на селцето :).
цитирай
13. momera - Някъде там....
26.03.2010 20:33
Звездичке! Ето линка към още една истинска доленска история, в която баба Яна фигурира...
http://momera.blog.bg/izkustvo/2008/08/23/niakyde-tam.225879
Която ще те срещне и с бай Лозан, който за съжаление също не е сред нас...Селото се прощава не само с къщите си, но и със стопаните си...Всичко бавно се променя... Но пък откриха тунелите!
Поздрави от Момера!
цитирай
14. zvezdichka - Благодаря ти Момчера!
14.04.2010 11:52
Прочетох разказа ти с интерес и научих нови неща! Хубаво е човек да записва и запазва народната памет. А това за тунелите ми е много интересно, защото и ние сме се интересували и питали за тях нашия хазяин...
цитирай
15. анонимен - :):):)
26.08.2010 16:13
разглеждах захласнат и докоснат някъде дълбоко...
имам една малка публикация с 2 любителски клипчета на това уникално пеене в моя блог http://krassi-folkloric.blogspot.com/2010/08/bulgarian-polyphony-high-singing-from.html


цитирай
16. анонимен - Има издадена плоча за това пеене : ...
06.10.2010 11:34
Има издадена плоча за това пеене : http://www.facebook.com/editalbum.php?aid=18813&add=1&id=100001363732344&htmlup=1#!/album.php?aid=28425&id=100001363732344

Имам още доста материали за Долен качени на профила ми във Фейсбук и достъпни за всеки интересуващ се .
цитирай
17. анонимен - Виждам, че адреса нещо не излиза. ...
06.10.2010 12:01
Виждам ,че адреса нещо не излиза. Профилът ми в ФБ е : Григор Ганчев
цитирай
18. zvezdichka - Благодаря ти Краси :)
06.10.2010 13:47
за линка от блога ти! И за това, че предоставящ възможност на хората, които искат да се запознаят с пеенето на "високо", което наистина е уникално. Аз между другото ги бях прослушала още като се запознахме с теб виртуално в Тубе-то :).
Поздрави!
цитирай
19. zvezdichka - Благодаря ви Григор!
06.10.2010 14:26
Информацията наистина е ценна и интересна! Прочетох с интерес обложката на плочата.
Разгледах и страницата ви във Фейсбук :). Много интересни неща публикувате. Дори ми стана много интересно за селата Крибул, Долно Дряново и Долен. Ние с моя съпруг в Крибул не успяхме да отидем, но явно целия регион там е с подобни камъни. Но съм си го заплюла при някое следващо наше пътуване.
Дори и това, което прочетох за историята на Долен, а именно: "Историци предполагат, че една част от населението на Долен е дошло от село Букорово, което вече е изчезнало село, но се предполага, че останките му се намират между селата Долен, Крибул и Горно Дряново (Тук искам да отворя една скоба и да спомена, че село Горно Дряново е много отдалечено от другите 2 села, а точно между тях се намира Долно Дряново и предполагам, че автора е имал предвид това село, но това са само мои предположения)." е провокирало интереса ми да се разходим и към Крибул...
Благодаря ви за информацията, която давате в блога ми!
цитирай
20. анонимен - Плочата е дигитализирана, но така ...
07.10.2010 18:18
Плочата е дигитализирана ,но така си и остана в един приятел ,ще я взема скоро и ще я кача някъде в нета.
По Крибулските баири човек лесно може да се загуби ,трябва да сте внимателни.
А за с. Горно Дряново няма никакви съмнения ,въпреки че името предполага да е близо до Долно Дряново ,това не е така . Всички знаем ,че то е на път за Ковачевица.
Успех!
цитирай
21. zvezdichka - С радост бих
18.10.2010 22:38
се възползвала от записите, ако има такава възможност.
А ние не се плашим от баири. Обикновено като тръгнем за някъде си вадим и карта на района, но никой не е застрахован от изгубване.
Благодаря ви за коментара Григор!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4095581
Постинги: 487
Коментари: 6797
Гласове: 21225
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031