Постинг
05.10.2009 13:46 -
Източни Родопи VI – В търсене на вкаменената гора
Автор: zvezdichka
Категория: Туризъм
Прочетен: 21990 Коментари: 26 Гласове:
Последна промяна: 08.10.2009 14:07
Прочетен: 21990 Коментари: 26 Гласове:
11
Последна промяна: 08.10.2009 14:07
/ден 5-ти продължение/
/п.п. този пост трябваше да излезе преди 1 година, когато бях започнала да го пиша, но така и не успях да го завърша поради неактивността ми в блога. Но местността, за която разказвам в него е толкова притегателна, че не мога да го отмина просто така. Насладете му се :)/
Източни Родопи – планина заредена с магнетизъм, планина, която крие и скътва в своята прегръдка съкровища, планина, която дарява съвет и помощ на тези, които изпадат в нужда и която сбъдва желанията на тези, които искрено търсят да й се насладят и да бъдат очаровани от нея...
Моите разсъждения са провокирани от реални преживявания и съприкосновение с тази уникална и древна планина. Разказа ми продължава от 5 май 2008 г., когато след като разгледахме скалното светилище в Татул се отправихме към село Равен. Предварително от нета бях разучила за евентуални забележителности в района, които можем да посетим, но информацията там е оскъдна. Същото е и когато човек отиде на място или поиска да разгледа дадената забележителност и няма никаква информация на място или насочващи табелки. Та като се въртяхме в околността на село Равен знаех, че можем да посетим природната зебелижителност “Вкаменената гора”, а също така бях чела, че в района на село Биволяне се намира местността “Харман кая”, където има скално светилище и скална гробница, но определено е трудно човек да се справи без водач.
В центъра на Равен попитахме 2 жени как може да стигнем до вкаменената гора. По тяхното обяснение потеглихме в посока към село Биволяне и преди самото село като наближихме до мостче и преди него отбихме, оставихме колата и тръгнахме надясно. Преди това отминахме една отбивка, където имаше голяма чешма и малко след нея точно преди мостчето спряхме колата и тръгнахме по горска пътека. Това е естествено оформена екопътека, която е невероятно красива. Само дето не бяхме сигурни дали това е пътя към вкаменената гора. Но любопитството ни изгаряше и много искахме да се срещнем с феномена очи в очи. Горската пътека ни изведе на полянка и след това на една рекичка, която няма да забравя и чрез снимките ще се връщам отново и отново при това уникално творение. С чисто сърце мога да заявя, че не само вкаменената гора си заслужава да се види, а много по-впечатляващ е маршрута или тази омайна пътечка, която ни отведе до непознати красоти и не подозирахме, че съществуват подобни места. Какво мога да кажа. Освен, че красотата плени завинаги спомените ми. Толкова много красота е скрил този район, че само като си помисля и ми става хубаво. Невeроятно изживяване беше! Неповторимо бих казала. Толкова ме впечатли разходката този ден.
Интересно, че непознатата пътечката ни показваше китни зелени полянки, борови горички, като много често срещахме камъни, които сякаш бяха подредени /наредени/ като зид, преграда. Срещахме ги на много места. Не знам каква информация носят те, но навярно са признаци на живот – минал, настоящ, бъдещ... Кой може да ми каже всъщност? И тази пътечка криволичеше покрай малка рекичка, камъните в която бяха оцветени в бяло, сиво кафяво, а водата в - белезникаво-жълто. За 1-ви път виждам подобна река, която непрекъснато се налагаше да пресичаме.
Изведнъж пред нас изкочиха огромни бели скали. Сякаш се бях отзовала в приказка-мечта и насреща ми грееше нещо като замък :). Или поне аз си избирам да го нарека така. Някак величествени се бяха извесили тези слънчеви скали и бели при това. Така привличаха погледите ни. Красота и спокойствие цареше на това място. Времето беше ясно и ведро. Красиви облачета се кипреха над скалите. Заприличаха ми на принцесата, която е показала за миг любопитното си лице, за да зърне кой нарушава нейните покои :).
Пътеката не спря да ни удивлява. Много интересни скални образования имаше по тази рекичка. Един камък стоеше изправен, забит в реката и сякаш беше издълбан от човешка ръка със странни триъгълни форми, които ми приличаха на ниши. От друга страна реката е дълбала причудливи форми в камъка и го е моделирала съвършенно. Последваха полянки с много интересни декоративни борчета, каквито съм виждала в саксии в някои заведения, само дето тук те растяха на воля в естествена среда.
Реката криволичеше омайно и пейзажа като цяло завладяваше сърцата ни.
Между другото времето напредна, а ние все се взирахме няма ли да се покаже отнякъде търсената от нас гора. В реката видяхме плаваща костенурка, която бързаше да пресече на отсрещния бряг. И отново съзряхме камъни, подредени в правоъгълно очертание като заграждение, като в средата имаше камък с интересна островърха форма, в който бяха издялани 3 дупчици. За съжаление точно до камъка имаше следи от копане на иманяри...
Другите живи същества, които срещнахме по пътя си бяха кравичките, които пасяха сами в района. Явно бяха свикнали със спокойствието в района.
Шофьора ни дори по едно време малко се стресна, че вече повече от час обикаляхме тези полета, а и следа нямаше от гората. А се притесняваше за колата все пак. По едно време от другия баир се завтекоха двама души и ние се оживихме и зарадвахме, че ще има кого да попитаме, за да ни упъти. Бяха нарамили тежки раници на гърбовете си. Когато се срещнахме обаче, разбрахме, че и те като нас са туристи, които търсят вкаменената гора. Така групата ни се увеличи с още двама млади души от Хасково, които се оказаха много интересни личности при това. Явно познаваха тревите и билките, защото се спираха и разглеждаха с интерес отблизо някои от тях. Прекосявайки зелените поля в близката далечина съзряхме друга група от хора и си помислихме, че и те като нас търсят гората или поне са в тази посока. Защо ли когато човек търси някаква цел си мисли, че и хората, с които се среща търсят същото...? Моята приятелка се затича до баирчето, за да ги попита, защото в тази красива пустош нямаше как да се ориентира човек и кого да попита. Оказа, че възрастният човек е имам на съседното село и е довел своите близки до гроб на роднина. Но той беше толкова мил и започна да ни обяснява подробно как да се ориентираме в местността и да стигнем до феномена “вкаменената гора” а също и как да се върнем до колата по друг път. Но явно пътя беше дълъг и доста объркващ за нас, защото от рекичката от която дойдохме трябваше да тръгнем по друга рекичка и т.н. И затова човека промени посоката си и започна да ни показва пътя. Много мили са хората от Родопския край. Изумяват ме добротата и отзивчивостта, с която откликват на човешката нужда. А и годините, на които беше този човек не бяха малко. Невероятно красиви места се откриваха пред очите ни. И тази рекичка с белите камъни и жълтеникава вода... Спокойствие което излъчваше този край.... И причудливи скални форми ни поздравяваха отвсякъде :). И отново срещахме оградени с камъни територии...
А над нас кръжаха големи птици, обитаващи високите скални масиви. След известно време вдясно от нас видяхме 2 трапецовидни ниши, в по-ниската от които имаше гнездо на скалните птици, които съзряхме в небето – орли може би... Взехме си довиждане с възрастния имам и неговото семейство – дъщеря и внучка, след като той ни обясни, че вече сме близо и няма как да се заблудим. Замислих се, че няма нищо случайно в живота на човек. И как в точният момент Господ изпраща на човек нужното му. В случая срещата ни с този имам не беше никак случайна...
Продължихме нашето невероятно пътуване. Непрекъснато прекосявахме рекичката, минавайки по големите камъни, струпани от лявия и от десния й бряг. После видяхме и още ниши.
А след това съзряхме и много интересно образование в скалата. Като поразгледахме внимателно решихме, че сме достигнали целта на нашето пътуване. В скалите беше забит изправен каменен кол, сърцевината, на който чернееше. Явно това беше едно от вкаменените преди милиони години дървета.
В скалата имаше застинали следи от горели дървета. Сякаш скалата беше разрязана напречно и виждаш кръглия и почернял профил на дърветата, горели и застинали в скалата.
А малко по нататък стърчеше и голям вкаменен дънер. Огледахме го подробно и се уверихме, че действително е камък... Други части от каменните дървета бяха заринати в земята.
За съжаление нашите спътници ни споменаха за случка през миналата година, когато са били отново в този регион са видели цяла група туристи, като всеки от тях е бил нарамил за спомен парче от вкамененото дърво. Запитах се след време дали ще остане и помен от тази забележителност или само ще бъде мит, щом ние българите не разсъждаваме в мозъците си и не ценим нашите природни забележителности... За произхода на вкаменената гора се предполага, че вероятно преди милиони години в района е имало древна гора, разположена на крайбрежието на древно терциерно море или край някой остров. При започналата интензивна вулканична дейност, част от тази гора е била частично засипана от вулканична лава, а високата температура е овъглила дърветата. Част от дърветата обаче са се съхранили, затрупани от този вулканичен материал. При някои се е съхранил скелета на дървото. През по-късните етапи на вулканичната дейност, през тези скелети е проникнала вода, носеща със себе си кремъчно вещество и е запълнила кухините. Така са се получили вкаменените дървета. Продължихме напред, следвайки указанията на имама. Трябваше да намерим и нашата кола и да се прибираме, че и времето страшно напредна, в резултат на нашето лутане и търсене. Но се радвам, че всичко беше увенчано с успех и това, което видяхме не беше за изпускане. Наслада за окото. Пътя ни продължи по рекичката, борови дървета. След това се отклонихме в посока запад и минахме през една полянка с красиви храстчета. Вече се бяхме отдалечили на солидно разстояние и на земята съзряхме още едно вкаменено дърво. Явно някой си го е взел за в къщи, но му е дотежало и го е хвърлил насред пътя... Това е престъпление, ако питате мене. Местността беше много живописна и ни изненадваше непрекъснато със своите гледки и красоти, скрити от чуждо око.
Отново срещнахме самотно пасящи кравички. В далечената забелязахме и разхвърляните камъни. А се сетихме, че според обясненията на имама трябваше да минем през “едно село, което обаче го няма там”. Зачудихме се на обяснението му, но като го видяхме, разбрахме какво е имал впредвид...Но какво беше това село... явно беше наистина много старо, щом от него бяха останали само купчина камъни. Видяхме и едно строшено воденично колело.
Пътя ни продължи през малка горичка, в която почиваха в тишина каменни надгробни плочи, т.е. това явно беше гробището на селото, което съзряме преди малко. Накрая излязохме при чешмата, която видяхме в началото, когато минахме с колата покрай нея. А точно до нея имаше голям дънер на дърво. Но дали в действителност беше дърво? В тази местност се нагледахме на толкова много чудесии... Като размислихме впоследстие решихме, че сигурно пътя за вкаменената гора е тръгвал именно от тази чешма. А ние просто бяхме открили един друг по-заобиколен път, но невероятно красив... Мммммм... само като си помисля ми се прихожда натам :).
Страхотно е човек да се зареди с този вид красота. Какви места има само нашата китна страна, за които дори и не предполага човек. Но те се откриват на този, който ги търси. Толкова бях благодарна за тази наша разходка. Но умората вече ни беше налегнала. А от друга страна глада в нас така се изостри, а наближаваше 16 часа. Времето за обяд отдавна беше минало, така, че спряхме в близкото населено място – гр.Момчиловград и си поръчахме топла и вкусна храна. Мммм.... вкусно :).
Изведнъж пред нас изкочиха огромни бели скали. Сякаш се бях отзовала в приказка-мечта и насреща ми грееше нещо като замък :). Или поне аз си избирам да го нарека така. Някак величествени се бяха извесили тези слънчеви скали и бели при това. Така привличаха погледите ни. Красота и спокойствие цареше на това място. Времето беше ясно и ведро. Красиви облачета се кипреха над скалите. Заприличаха ми на принцесата, която е показала за миг любопитното си лице, за да зърне кой нарушава нейните покои :).
Пътеката не спря да ни удивлява. Много интересни скални образования имаше по тази рекичка. Един камък стоеше изправен, забит в реката и сякаш беше издълбан от човешка ръка със странни триъгълни форми, които ми приличаха на ниши. От друга страна реката е дълбала причудливи форми в камъка и го е моделирала съвършенно. Последваха полянки с много интересни декоративни борчета, каквито съм виждала в саксии в някои заведения, само дето тук те растяха на воля в естествена среда.
Реката криволичеше омайно и пейзажа като цяло завладяваше сърцата ни.
Между другото времето напредна, а ние все се взирахме няма ли да се покаже отнякъде търсената от нас гора. В реката видяхме плаваща костенурка, която бързаше да пресече на отсрещния бряг. И отново съзряхме камъни, подредени в правоъгълно очертание като заграждение, като в средата имаше камък с интересна островърха форма, в който бяха издялани 3 дупчици. За съжаление точно до камъка имаше следи от копане на иманяри...
Другите живи същества, които срещнахме по пътя си бяха кравичките, които пасяха сами в района. Явно бяха свикнали със спокойствието в района.
Шофьора ни дори по едно време малко се стресна, че вече повече от час обикаляхме тези полета, а и следа нямаше от гората. А се притесняваше за колата все пак. По едно време от другия баир се завтекоха двама души и ние се оживихме и зарадвахме, че ще има кого да попитаме, за да ни упъти. Бяха нарамили тежки раници на гърбовете си. Когато се срещнахме обаче, разбрахме, че и те като нас са туристи, които търсят вкаменената гора. Така групата ни се увеличи с още двама млади души от Хасково, които се оказаха много интересни личности при това. Явно познаваха тревите и билките, защото се спираха и разглеждаха с интерес отблизо някои от тях. Прекосявайки зелените поля в близката далечина съзряхме друга група от хора и си помислихме, че и те като нас търсят гората или поне са в тази посока. Защо ли когато човек търси някаква цел си мисли, че и хората, с които се среща търсят същото...? Моята приятелка се затича до баирчето, за да ги попита, защото в тази красива пустош нямаше как да се ориентира човек и кого да попита. Оказа, че възрастният човек е имам на съседното село и е довел своите близки до гроб на роднина. Но той беше толкова мил и започна да ни обяснява подробно как да се ориентираме в местността и да стигнем до феномена “вкаменената гора” а също и как да се върнем до колата по друг път. Но явно пътя беше дълъг и доста объркващ за нас, защото от рекичката от която дойдохме трябваше да тръгнем по друга рекичка и т.н. И затова човека промени посоката си и започна да ни показва пътя. Много мили са хората от Родопския край. Изумяват ме добротата и отзивчивостта, с която откликват на човешката нужда. А и годините, на които беше този човек не бяха малко. Невероятно красиви места се откриваха пред очите ни. И тази рекичка с белите камъни и жълтеникава вода... Спокойствие което излъчваше този край.... И причудливи скални форми ни поздравяваха отвсякъде :). И отново срещахме оградени с камъни територии...
А над нас кръжаха големи птици, обитаващи високите скални масиви. След известно време вдясно от нас видяхме 2 трапецовидни ниши, в по-ниската от които имаше гнездо на скалните птици, които съзряхме в небето – орли може би... Взехме си довиждане с възрастния имам и неговото семейство – дъщеря и внучка, след като той ни обясни, че вече сме близо и няма как да се заблудим. Замислих се, че няма нищо случайно в живота на човек. И как в точният момент Господ изпраща на човек нужното му. В случая срещата ни с този имам не беше никак случайна...
Продължихме нашето невероятно пътуване. Непрекъснато прекосявахме рекичката, минавайки по големите камъни, струпани от лявия и от десния й бряг. После видяхме и още ниши.
А след това съзряхме и много интересно образование в скалата. Като поразгледахме внимателно решихме, че сме достигнали целта на нашето пътуване. В скалите беше забит изправен каменен кол, сърцевината, на който чернееше. Явно това беше едно от вкаменените преди милиони години дървета.
В скалата имаше застинали следи от горели дървета. Сякаш скалата беше разрязана напречно и виждаш кръглия и почернял профил на дърветата, горели и застинали в скалата.
А малко по нататък стърчеше и голям вкаменен дънер. Огледахме го подробно и се уверихме, че действително е камък... Други части от каменните дървета бяха заринати в земята.
За съжаление нашите спътници ни споменаха за случка през миналата година, когато са били отново в този регион са видели цяла група туристи, като всеки от тях е бил нарамил за спомен парче от вкамененото дърво. Запитах се след време дали ще остане и помен от тази забележителност или само ще бъде мит, щом ние българите не разсъждаваме в мозъците си и не ценим нашите природни забележителности... За произхода на вкаменената гора се предполага, че вероятно преди милиони години в района е имало древна гора, разположена на крайбрежието на древно терциерно море или край някой остров. При започналата интензивна вулканична дейност, част от тази гора е била частично засипана от вулканична лава, а високата температура е овъглила дърветата. Част от дърветата обаче са се съхранили, затрупани от този вулканичен материал. При някои се е съхранил скелета на дървото. През по-късните етапи на вулканичната дейност, през тези скелети е проникнала вода, носеща със себе си кремъчно вещество и е запълнила кухините. Така са се получили вкаменените дървета. Продължихме напред, следвайки указанията на имама. Трябваше да намерим и нашата кола и да се прибираме, че и времето страшно напредна, в резултат на нашето лутане и търсене. Но се радвам, че всичко беше увенчано с успех и това, което видяхме не беше за изпускане. Наслада за окото. Пътя ни продължи по рекичката, борови дървета. След това се отклонихме в посока запад и минахме през една полянка с красиви храстчета. Вече се бяхме отдалечили на солидно разстояние и на земята съзряхме още едно вкаменено дърво. Явно някой си го е взел за в къщи, но му е дотежало и го е хвърлил насред пътя... Това е престъпление, ако питате мене. Местността беше много живописна и ни изненадваше непрекъснато със своите гледки и красоти, скрити от чуждо око.
Отново срещнахме самотно пасящи кравички. В далечената забелязахме и разхвърляните камъни. А се сетихме, че според обясненията на имама трябваше да минем през “едно село, което обаче го няма там”. Зачудихме се на обяснението му, но като го видяхме, разбрахме какво е имал впредвид...Но какво беше това село... явно беше наистина много старо, щом от него бяха останали само купчина камъни. Видяхме и едно строшено воденично колело.
Пътя ни продължи през малка горичка, в която почиваха в тишина каменни надгробни плочи, т.е. това явно беше гробището на селото, което съзряме преди малко. Накрая излязохме при чешмата, която видяхме в началото, когато минахме с колата покрай нея. А точно до нея имаше голям дънер на дърво. Но дали в действителност беше дърво? В тази местност се нагледахме на толкова много чудесии... Като размислихме впоследстие решихме, че сигурно пътя за вкаменената гора е тръгвал именно от тази чешма. А ние просто бяхме открили един друг по-заобиколен път, но невероятно красив... Мммммм... само като си помисля ми се прихожда натам :).
Страхотно е човек да се зареди с този вид красота. Какви места има само нашата китна страна, за които дори и не предполага човек. Но те се откриват на този, който ги търси. Толкова бях благодарна за тази наша разходка. Но умората вече ни беше налегнала. А от друга страна глада в нас така се изостри, а наближаваше 16 часа. Времето за обяд отдавна беше минало, така, че спряхме в близкото населено място – гр.Момчиловград и си поръчахме топла и вкусна храна. Мммм.... вкусно :).
Нашите препоръки за България
Мързелив неделен преглед на печата:)
Римските пътища в България и съвремените...
Мързелив неделен преглед на печата:)
Римските пътища в България и съвремените...
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
ммм...
05.10.2009 14:53
05.10.2009 14:53
мммм, умряло!
цитирайвиждат различно анонимен! Това е твоят поглед, явно различен от моят...
цитирай
3.
анонимен -
Родопите - Планината на Помаците
05.10.2009 16:19
05.10.2009 16:19
Браво, много хубаво описание със снимки на природните хубости от Планината на Помаците (Траките)!
цитирайОнази скала с вдлъбнатините прилича на човешка глава...
Това лято започнаха разкопки на селище от къснокаменната епоха в местността "Равен" в землището на село Брежани, в близост до кестеновата гора.
Да не би това село Равен в Родопите да има нещо общо с местността "Равен" под връх Пирин?
Поздрави!
цитирайТова лято започнаха разкопки на селище от къснокаменната епоха в местността "Равен" в землището на село Брежани, в близост до кестеновата гора.
Да не би това село Равен в Родопите да има нещо общо с местността "Равен" под връх Пирин?
Поздрави!
5.
анонимен -
anj
05.10.2009 19:01
05.10.2009 19:01
unikalno e
цитирайми изглеждат все едно са монашески килии. А интересните форми поразитело ми напомнят за Аладжа манастир, с тази разлика, че той е издълбан, а тези тук са в резултат на процеси. Скалата варовик ли е?
цитирай
7.
анонимен -
възхитително /радерс/
05.10.2009 19:57
05.10.2009 19:57
Чудесно пътешествие. Доколкото схващам, сте минали през много древни селища. Тези подредени четириъгълни форми от камъни определено са руини на стари селища. А теорията ти за произхода на вкаменената гора е съвсем реалистична.
цитирайЗалепих се върху снимките като с магнит. Удивително и възхитително!
цитирайКОЛКО КРАСОТА ИМА В ТОЗИ ПОСТИНГ! СТРАХОТНИ КАРТИНИ..КАТО МАГИЯ И СЯКАШ СЪМ ТАМ И ТИ БЛАГОДАРЯ!
НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/07/26/rodopska-idiliia.369629
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирайНА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/07/26/rodopska-idiliia.369629
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
подробно да опиша пътя дотам, защото мястото наистина не е много лесно откриваемо. Поне ние нямаше да го открием, ако не ни беше насочил местния човек.
А впечатленията ми от местното население през тази екскурзия и от Татул и от Момчилград и от Ардино бих казала, че са топли и отзивчиви хора.
А Родопите е планина за всеки, който има сърце да я усети анонимен :).
цитирайА впечатленията ми от местното население през тази екскурзия и от Татул и от Момчилград и от Ардино бих казала, че са топли и отзивчиви хора.
А Родопите е планина за всеки, който има сърце да я усети анонимен :).
да открие уникалността на камъка Цветане :) и наистина като се вгледа човек може да оприличи и на глава оная скала с вдлъбнатините. А дали има връзка между селището и местността аз не мога да ти дам отговор на този въпрос. За целта човек трябва да изследва нещата, което не винаги е лесна работа.
Благодаря за коментара!
цитирайБлагодаря за коментара!
наистина е уникално това място, дори бих казала, че цялата местност е такава. Поради, което и реших да разкажа за нея. По принцип в Източните Родопи като цяло има много такива места, останали от древността.
цитирайТова, което съм чела за предназначението на нишите е, че са се използвали като урни. А младежите, с които се срещнахме по пътя изказаха много интересна версия, която също ни се стори правдоподобна. Че може би урните са се използвали за съхраняваме на мед...
А скалите не са варовикови, може би по скоро пясъчливи.
цитирайА скалите не са варовикови, може би по скоро пясъчливи.
Пътешествието наистина ще остане запомнящо. С малки подробности, че след като се прибрахме от екскурзията имах сериозни проблеми с коляното, но това е друга тема. По принцип всичко, което съм написала е мое творение, с изключение на произхода, за който се осведомих от Интернет. Но го споменах, защото е интересна информация.
цитирайти е харесало пътуването santiment :). И моите спомени остават незабравими за това място!
цитирайРадвам се, че си усетила магията на това място!
За мен Родопите си остава една от любимите планини! Няма значение дали са Източни или Западни Родопи. Навсякъде човек може да се наслади на красотата и тишината! Невероятни мигове съм преживяла в тази планина!
А ще посетя блога ти и ще разгледам :).
Поздрави!
цитирайЗа мен Родопите си остава една от любимите планини! Няма значение дали са Източни или Западни Родопи. Навсякъде човек може да се наслади на красотата и тишината! Невероятни мигове съм преживяла в тази планина!
А ще посетя блога ти и ще разгледам :).
Поздрави!
прииска ми се и на мен да видя тези красоти
цитирайнякой ден да имаш тази възможност Руми!
Прегръщам те :).
цитирайПрегръщам те :).
19.
анонимен -
Повечето
06.10.2009 18:24
06.10.2009 18:24
камъни и камъчета имаха лица! Много живо е : ) И някой е имал око да ги снима ;)
П.
цитирайП.
Поздравления!
Бродили сте из тези древни пътеки и си била съвсем близо до мен!
Радвам, се че си оценила това красиво кътче по достойнство!:)
Нищо, че живея из тези земи, трябва да призная, че и аз като теб трудно я открих тази гора.
Бях с приятели на хижа Нановица /също прекрасно местенце/ близо до Татул/ и на другия ден решихме да се направим на откриватели ... и успяхме!
Все още сме длъжници на туризма в Източните Родопи, поради лоши или напълно липсващи маркировки и табели за съжаление.
Но местните хора са много услужливи и учтиви за щастие!
Поздрави и хубава вечер! Мина
цитирайБродили сте из тези древни пътеки и си била съвсем близо до мен!
Радвам, се че си оценила това красиво кътче по достойнство!:)
Нищо, че живея из тези земи, трябва да призная, че и аз като теб трудно я открих тази гора.
Бях с приятели на хижа Нановица /също прекрасно местенце/ близо до Татул/ и на другия ден решихме да се направим на откриватели ... и успяхме!
Все още сме длъжници на туризма в Източните Родопи, поради лоши или напълно липсващи маркировки и табели за съжаление.
Но местните хора са много услужливи и учтиви за щастие!
Поздрави и хубава вечер! Мина
КАЧВАМ ГО ПРИ МЕН В "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ"
ПРАТИ ГО И НА ЮЛИЯ13 ЗА "БЪЛГАРИЯ В СНИМКИ"
ВЪЛШЕБНО СНИМАШ И УЛАВЯШ ХАРИЗМАТА ...
ДЖУ
цитирайПРАТИ ГО И НА ЮЛИЯ13 ЗА "БЪЛГАРИЯ В СНИМКИ"
ВЪЛШЕБНО СНИМАШ И УЛАВЯШ ХАРИЗМАТА ...
ДЖУ
май наистина "придобих" око :) както споменаваш П. А и камъка ми е слабост открай време. И не само той изглежда :).
Благодаря ти!
цитирайБлагодаря ти!
си заслужава Мина! А колко близо...? Явно си близо до красиви и богати на история места.
Благодаря ти за коментара!
Хубав ден и за теб!
цитирайБлагодаря ти за коментара!
Хубав ден и за теб!
и ти благодаря за оценката! Само не знам коя е юлия13, защото ника е записан на кирилица.
цитирайПредставях си Източните Родопи като каменисти чукари.А то било приказно и уникално!Благодаря,че споделяш преживяното
цитирайи чукарите си имат своята привлекателност и величественост бих казала, но не винаги нещата са според нашите представи. И Слава Богу. Нека да се радваме, че винаги има какво да ни изненада и вдъхновява, че приказното и красивото могат да намират пристан в живота ни!
Благодаря ти за коментара!
цитирайБлагодаря ти за коментара!
Търсене
За този блог
Гласове: 21683