Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.07.2008 23:21 - Източни Родопи II- Перперикон, с.Зимзелен, Манастирски комплекс “Св.Успение Богородично”
Автор: zvezdichka Категория: Туризъм   
Прочетен: 8946 Коментари: 7 Гласове:
0

Последна промяна: 21.07.2008 23:35


/ден 3-ти/

 

Третият ден от нашето пътуване поехме в посока към Перперикон. 
image
Гледахме да се нагласим навреме, за да тръгнем на ранина. И идеята ни беше добра, защото Перперикон се радваше на небивало посещение през почивните дни и ние имахме възможността да го разгледаме на спокойствие. Тръгвайки към свещения град на траките по тясна пътека ни посрещна силен вятър, който ни изплаши, че взехме повече дрехи, отколкото ни бяха необходими. Но колкото се изкачвахме по-нагоре ни ставаше по-ведро, по-топло, по-хубаво и по-интересно. Започнахме изкачването на масивни каменни стъпала, оформящи входа на скалният град. 
image

image

image

image  image
Определено има какво да се види на Перперикон – двореца-светилище, с оформени зали, стаи, зидове, коридори, стълбища, жлебове за гредоред, който свидетелствува за наличието на огромни врати, саркофази, които ни подсказват за ниският ръст на обитателите на скалният град, огромен изсечен в скалите кръгъл олтар, каменен трон, така наречения Акропол, огромно водохранилище, което за жалост беше пълно с боклуци от недобросъвестни туристи, кулата от по ново време, която се издига величествено в западната част на Перперикон, основите на многобройните жилищни помещения и стаи, огромни делви, в които по всяка вероятност са се съхранявали вино и хранителни продукти, разнообразна каменна пластика,
намерена в района на двореца и околностите.
image

image

image


image

image

 

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image
Панорамната гледка, която се разкрива от върха на Перперикон насочва погледа ни към плодородната долина на река Перперешка, вливаща се в яз. “Студен кладенец”, към близките върхове, в които навярно е кипял живот по времето на древните обитатели на скалният град, към разпрострялите се надлъж и нашир била и върхове на магичните Източни Родопи.
image

image

image

image

Напуснахме скалният град със радост и задоволство, че имахме възможност да се докоснем до една малка частица от нашите древни корени, на които ние самите сме наследници, стига да ги ценим и пазим в душите си!

След това нашата разходка продължи със сватби :). Използвам думата  “сватби” в множествено число, защото имахме възможност да бъдем свидетели на няколко такива... Първата сватба, която ни посрещна в обедните часове беше всеизвестната забележителност край село Зимзелен, в близост до Кържали т.нар. “Вкаменната сватба”. А ние сякаш предусещахме радостното събитие и махахме бодро с ръце на сватбарите, които се белееха отдалеч. 
image

image

image

image

image

image
В началото се виждаше един кладенец, но това е само декор, тъй като току що бяха привършили снимките на българския филм “Козел” по Йордан Радичков. Разгледахме набързо каменната забелижителност и потърсихме и скалните гъби, които по карта трябваше да са в този район в близост до с.Панчево. 
image

image

image
Съществена подробност беше, че нямахме много време за обиколка, тъй като вече си бяхме определили среща в 13.30 с наши приятели пристигащи от Хасково пред Историческия музей в Кържали. Тръгнахме по тясна пътечка, преминахме през борова горичка и поточе и се спряхме пред стръмни бели скали. 
image

image

image

image
Мъжете изкатериха стръмнината и откриха интересни скални образувания, подобни на гъби. Там имаше и едно малко баронче с чипо носле, облечено с тога и с шапка на главата с поглед устремен напред към хоризонта, а непосредствено зад него се беше изправил пълководец с шапка, подобна на Бонапарт. Обаче времето напредна и тръгнахме обратно с бодра крачка към колата. В далечината каменните младоженци, притиснати плътно един до друг ни махаха за довиждане. 
image

image

image

image

image

image

Следващата дестинация беше – регионалния Исторически музей. Там групата ни от 7 души се увеличи с още трима. Сградата на музея е доста внушителна и старинна в средноазиатски стил и както прочетох в нета е проектирана за мюсюлманско училище, но не се е използвала като такова. Това, на което се спря погледа ми влизайки в двора на Историческия музей бяха белите сватбени цветя, с които започнаха да украсяват входа на музея. Явно и тук щеше да има сватба... Разгледахме трите етажа на музея, където бяха разположени експозиции в три раздела – Археология, Природа и История.
image

image

image

image

image

image
В късния следобяд вече бяхме толкова изморени и гладни, а все още не бяхме обядвали. Нищо, че 2 сватби ни съпътстваха, но само се облизвахме май :)
. Попитахме за място, където може да обядваме и ни упътиха да посетим понтона в село Енчец, намиращ се на язовир Кържали. Мястото наистина беше красиво, но и много, много солено... Остана неприятен и солен вкус в нас от обслужването на забравливата и бавна сервитьорка и особено високите цени на рибата, която от своя страна беше в съвсем скромни количества... На тръгване си направихме снимки със самотния пират, моята приятелка се накефи на очукания зелен джип, държащ един от понтоните, а ние я аплодирахме. 
image

image
След нашето приключение изпратихме приятелите ни на автобуса за Хасково, а ние се прибрахме в квартал Гледка, като решихме да разгледаме и Манастирския комплекс “Св. Успение Богородично” на отец Боян Съръев. Аз честно казано, имах проблем с ходенето в края на деня и по принцип с ходенето тази почивка. Обади се стара травма, като тогава все още не знаех на какво точно се дължи болката в коляното. Времето вече доста се беше смрачило в края на деня. Но интересно, че това място ми подейства някак благотворно, съживяващо и ободряващо. Влизайки през голямата дървена порта пред погледа ми се разкри красиво и приказно място, съградено с много любов. 
image

image

image

image

image

image  image
И тук ни провървя на младоженци, шаферки и сватбари :)

image

image

image

image
Това място е наистина място, където човек може да си отдъхне сред красотата, многото зеленина и цветя, тишината и спокойствието, които са си дали среща тук, красивите стенописи, които не остават безименни, а над тях е изписано слово от свещеното писание, така, че човек не може да остане неведом за това, което образите искат да ни кажат.
image

image

image

image

image
 А и небето се проясни и едно слънце пекна на залязване, като освети параклиса “Животоприемни източник” и църквата. 
image

image

image

image

image

image
Поседнахме, починахме, напоени от красотата и уютността на това малко и гостоприемно местенце. Така завърши този трети особено дълъг, но същевременно интересен и приятен ден от нашето пътуване из Източни Родопи.

03.05.2008 г.




Гласувай:
0
0



1. verde - Страхотно! Ше последвам примера ...
25.07.2008 11:43
Страхотно! Ше последвам примера ти! В Родопите има някаква старинна, омайваща атмосфера и обичам да ходя там. За съжаление не успях да посетя Кърджали и по-специално Перперикон, но и това ще стане. Тези снимки ме запалиха още повече. Където и да ходя, винаги вътре в мен остава едно мило чувство към България и си казвам: У дома има такива красиви и свидни места, че трябва да се върна пак там. В крайна сметка нашето, родното си е най-хубаво. Имам предвид природа, исторически забележителности. Тук не говоря за битови проблеми, за политика, за неуредици, които се дължат на нас, хората. Поздрави за постинга (включително и другите части).
цитирай
2. zvezdichka - Съзирайки красотата и
25.07.2008 22:48
неповторимостта на нашия свиден край, както си го нарекла и ти човек няма как да не се запали, стига да има възможности за това или поне може да си помечтае, а в някой светъл ден мечтата му да се съедини с желанието и да даде реален плод - радост от видяното, насита от преживяното, гордост, че сме наследници на велики творци, живели много, много преди нас...
Пожелавам ти да се срещнеш очи в очи с тези неповторими места, които имаш желание да посетиш.
цитирай
3. анонимен - РОДОПИ
26.10.2009 21:22
Каменната сватба е край с. ЗИМЗЕЛЕН.
Каменните гъби са край с. Бели пласт.
А като сте в района, не пропускайте КРОМЛЕХА край с. Долни главанак.
А ако не сте били в японското копие на тракийска гробница в с. Александрово - идете.
цитирай
4. zvezdichka - Благодаря Анонимен
29.10.2009 22:32
за подробната информация! Наистина си заслужава да се видят тези забележителности, за някои от които съм се осведомила от нета, но все още не съм посетила.
цитирай
5. анонимен - qpxaKcNSQRol
24.05.2011 09:27
ThatВ’s not just logic. ThatВ’s really snseilbe.
цитирай
6. анонимен - QFlQQuocIVpqOOgKIv
24.05.2011 15:17
6HQeGZ <a href="http://quclubmrnusr.com/">quclubmrnusr</a>
цитирай
7. анонимен - KHrSRCZsfKhnlt
25.05.2011 17:57
P2RO1j , [url=http://hjynnpsmnxwu.com/]hjynnpsmnxwu[/url], [link=http://sfkqpftskyez.com/]sfkqpftskyez[/link], http://tdbauwyyullz.com/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4214074
Постинги: 487
Коментари: 6797
Гласове: 21238
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930