Прочетен: 39724 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 21.07.2008 23:36
/ден 2-ри/
През почивните дни от 1 до 6 май планирахме екскурзия из Източни Родопи. Никога не бях посещавала този регион. Първата спирка беше едно водопадче край пътя, спускащо се от Стара планина, където пихме турско кафе. И една гладна кучка нахранихме там.
После взехме едно момче от Карлово, после още едно и от Пловдив и потеглихме с пълна кола към Кържали. Спряхме да похапнем на една зелена полянка, където компания ни правиха едни кравички. Интересно е, че в региона на Родопите кравите са разпръснати навсякъде, къде с пастир, но повечето се пасяха сами, по мои лични наблюдения. В Кържали изчакахме една приятелка пътуваща с автобус от Варна и се отправихме по криволичещия път за Ардино. Там бях резервирала 1-вата нощувка. Целта ни на другия ден беше Дяволския мост и Златоград. Настанихме се и потърсихме място за вечеря. Това, което ни направи много приятно впечатление от механичката, която ни препоръчаха от хотела, че готвят наистина много вкусно, а и цените ни смаяха много приятно. Града беше чист. На сутринта потеглихме към село Дядовци. Като видяхме табелата и оживеното село с хора, къщи и работилници за изработка на мрамор решихме, че информацията от нета е много неточна, защото тя представяше селото като изоставено. Но впоследствие разбрахме, че на около 4-5 км. се намира и това изоставено село. Потеглихме по черен път през смесена широколистна и иглолистна гора, като на едно високо място в далечината се разкри гледка към изоставеното село Дядовци, за което бях чела и в нета.
По пътя попитахме двама местни за посоката към Дяволския мост и те ни казаха, че в селото е останал само един човек. Явно той пасе и добитъка им. Като наближихме изоставеното село тръгнахме по горният път, който ни изведе директно в селцето. Само една от къщите беше с прозорци и пердета. Всички други постройки бяха грохнали от времето и атмосферните условия, оставени на доизживяване.
Единствените обитатели, които срещнахме в селцето бяха пасящи наоколо крави и стадо овце. Тънък зелен килим покриваше улиците в селото. Едно спокойствие цареше на това място, сладкопойни птици ни припяваха край пътя. Особеното е, че няма къде да се сблъскаш с нещо подобно в нашето градско ежедневие. Това село живееше със спомените за близкото минало, когато тук е кипял живот.
Паркирахме колата в центъра на селото и се отправихме пешком през горска пътека в посока към Дяволския мост. По пътя едно момче от нашите намери костенурка и всички го заобиколихме и се зарадвахме на живата му находка. От време на време табели ни насочваха за пътя. След около час ходене достихнахме прочутия Дяволски мост, разпрострял се величествено над река Арда. Поседнахме на близките камъни да се полюбуваме на този масивен градеж и местността като цяло.
Дори над главите ни прелетя черен щъркел, който се среща по тези места, обявени за защитена местност. Тук са се снимали голяма част от кадрите на филма “Време разделно”. В миналото през Дяволският мост са преминавали кервани от Тракия към Беломорието. Удивително как е съграден този мост, а и какъв е бил този майстор над майсторите, който го е градил, че вече 500 години той не е реконструиран нито веднъж. Върнахме се по обратния път, взехме си довиждане с китното селце Дядовци, напълнихме си вода от местната чешма и потеглихме към Ардино, където натоварихме багажа и отпрашихме към Златоград. Града беше пълен с коли и хора. Хапнахме в механа “Воденицата” и разгледахме етнографския ареален комплекс “Златоград”. Къщите са с красиви каменни зидове, измазани в бяло, с много прозорци с красиви дограми и чардаци и с уникална архитектура във възрожденски стил.
В комплекса са възстновени и действащи малки работилници и домашни занаятчийници, като дърворезбар, гайтанджийска работилница, златар, терзия, сарачница, ножар, тъкач, грънчар. Златоград се слави и с така нареченото кафе на пясък.
От Златоград потеглихме в посока Кържали, където щяхме да нощуваме 2-рата и останалите вечери. Една скала край село Добромирци привлече погледа ни и спряхма колата, за да я разгледаме. Много интересно, но тази скала създаваше асоцииации с морското дъно...
По пътя ни валя и дъжд, но след това при село Самодива нежна дъга блесна на хоризонта.
Пристигнахме късно вечерта в квартал Гледка в Кържали, в близост до манастирския комплекс “Успение Богородично” на отец Боян Съръев, където се настанихме в много приятни апартаментчета на сносна цена.
А Златоград мислех да го изографисвам на интарзия, но не успях да стигна до него. Може би във времето напред и да успея.
Много се радвам за теб, за това, че успяваш да ходиш из планините наши. Много обичам, но нямам възможност да реализирам тази си мечта. Но пък, макар и виртуално, успявам да я осъществя, благодарение на теб.
Прегръщам те топло мила Звездичке. Надявам се, твоето присъствие в блога да ме радва по-често. Хубав завършек на седмицата и лек ден. Нина :)
А планините засега при мен са повече във формата на селски туризъм поради здравословни проблеми, но определено човек има нужда да отдъхва на такива места. Благодаря ти за коментара Нина! Радвам се, че те чух макар и по този начин.
Желая и на теб приятни почивни дни и повече радостни мигове с близките ти хора!
Прегръщам те виртуално :).
Желая ти повече незабравими пътувания и радостни преживявания!
Аз много често си правя кратки пътеществия в околностите на моя роден град-Кърджали.Ще очаквам с нетърпение продължението за града, древните крепости, двореца Перперикон,пещера "Утробата" , каменните ниши край язовир Кърджали, които сигурна съм си посетила.Много ми е интересно да прочета тук за погледа на човек, който не живее тук постоянно, почувстваната атмосферата на града, хората и досега с божествената природа.
Поздрави и хувбав ден: Мина
Благодаря за разходката, повече за Златоград ще има ли?
А наистина, че атмосферата на твоя край е много притегателна и магнетична и тази планина ме е спечелила за свой почитател :).
Успешна и приятна седмица ти желая!
А за Златоград не съм отделила много. Засега е само това, а и ние само минахме и разгледахме комплекса. Много не сме имали време да се застояваме там. Друга беше нашата цел - околностите около Кържали.
Приятна вечер ти желая!
А около Кърджали има още много прекрасни места - пожелавам ти да ги посетиш всичките! :)))
А относно пожеланието ти за местата около Кържали определено ще има местности на които ще се върна отново с голямо удоволствие, а други, които не съм успяла да видя ще посетя някой ден...
Поздрави!
13.05.2009 08:42
30.11.2009 22:00
08.09.2010 15:21